Р Е Ш
Е Н И Е
№ 591 / 12.10.2017 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : М. Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия М. Ангелова
Гражданско дело номер 479 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр.
чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.327 ал.1 от ТЗ; от „ОМВ
България” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 90 ет.20, представлявано от управителя
Петър Стефанов Величков и от прокуриста Елинка
Асенова Узунова; против Производствена кооперация „Елмаз - Текс”,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул.
„Славянска“ № 2, представлявана от председателя Фикрет Расим Елмаз.
Ищецът твърди, че предявява иска си, във връзка с подадено възражение от ответника по ч.г.д. № 68/2017 г. на ХРС, и в изпълнение на
дадените му от съда указания по това дело. Сочи, че между
страните налице бил сключен договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с Рутекс функция. По силата му, ищецът доставял стоки и/или
услуги, а ответникът се задължавал да ги заплаща. Неразделна част договора бил съставеният
и подписан от председателя на ответната кооперация Списък на заявените ОМВ
Карти, в който ясно били записани номерата на моторните средства, за които са
предоставени ОМВ Карти. Собственоръчно попълнена от него била и Декларация за
предоставяне на данни, с дата 18.05.2012 г., неразделна част от Договора, с попълнена
бланка с данни за картодържателя. В изпълнение на
подписания между страните договор, ищецът доставил стоки и/или услуги, за което
издал долуподписаните фактури - относно автомобили с рег. номера, подробно
изброени в Списъка на заявените ОМВ Карти. Така възникнало задължение в размер
на 2 995,39 лв., което към момента не било погасено от ответника. След като
стоките и/или услугите били предоставени, следвало да се счита, че стоката е
приета надлежно, без възражения или забележки от страна на длъжника. На
основание сключения договор, били издадени следните фактури:
- № **********/15.06.2016 г. с падеж
25.06.2016 г. за 1 112,24 лв.;
- № **********/30.06.2016 г. с падеж
10.07.2016 г. за 1 790,95 лв.;
- № **********/15.07.2016 г. с падеж 25.07.2016
г. за 55,02 лв.; и
- № **********/31.07.2016 г. с падеж 10.08.2016
г. за 37,18 лв.
От приложена Извадка от система САП за
изтеглени от ответника фактури от електронен портал
на ищеца се разбирало, че ответникът е имал достъп до портала чрез негово име и
парола с възможност да провери номерата на отделните фактури, стойността им,
кога са издадени, падеж, както и да изтегли всяка от тях. От същата извадка се
установявало, че ответникът е изтеглил издадените фактури, поради което следвало
да се приеме, че той е уведомен за наличието на дължими суми по тях. На
17.11.2016 г. била връчена нотариална покана с рег. № 2083, том 1, акт 195 на нотариус
с рег. № 080, изпратена от ищеца, с която била дадена възможност на длъжника,
да сключи споразумение за разсрочване на дълга, но до момента нямало отговор,
нито имало направени частични плащания. С длъжника били проведени и многобройни
разговори, но без резултат, с оглед на което се пораждал правният интерес на
ищеца за иницииране на настоящото производство.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземането му срещу ответника за сумата от 2 995,39 лева, ведно със
законна лихва за забава, считано от датата на завеждане на настоящото
производство до пълното погасяване на задължението, като му се присъдят и
направените по делото разноски. Ищецът се представлява от пълномощник, който в
открито с.з. и в допълнителни писмени молби поддържа предявения иск и иска
уважаването му изцяло.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като оспорва ищцовата претенция
по основание и размер. Признава наличието на сочения от ищеца договор помежду
им, но оспорва посоченото в подробните справки към две от фактурите №
********** и № **********, т.к. не отговаряло на действителното фактическо
положение. Видно от приложен списък на заявените ОМВ карти, ответникът предоставил
списък с 14 броя МПС с рег.№, чиито данни да служат за идентифициране на
картите. Но в подробните справки към горните две фактури била включена и стойност
на горива, заредени от автомобили с регистрационни номера, които не фигурирали
в списъка - с рег.№ ******** и с рег. № ********, които
автомобили не били от автопарка на ответника. Затова той
не дължал на ищеца сумите посочени в подробните справки. Ответникът възразява
още, че нито договорът, нито общите условия за
издаване и ползване на ОМВ карта с Рутекс функция,
съдържали клаузи за реда за установяване и документиране на конкретните
доставки, което създавало условия за злоупотреба от страна на доставчика. По подробната
справка се установило, че част от МПС по списъка, не са пътували в посочените дестинации.
Така например автомобил с рег.№ ********не пътувал на
16.06.2016 г. по направление Велико Търново, но според справката зареждал на
ОМВ В.Търново. Същото се отнасяло и до - МПС с рег. № ****** за дата 30.06.2016
г. досежно ОМВ Бургас; МПС с рег.№ ******** за дата
02.06.2016 г. досежно ОМВ Бургас, и МПС с рег.№ ********
за дата 07.06.2016 г. досежно ОМВ Перник. За
посочените МПС и за посочените дати ответникът не бил издавал командировъчни
заповеди за разнос на стоки. Той възразява, че не
дължи на ищеца суми, отнасящи се за доставки на посочените дати, в посочените
бензиностанции и за посочените МПС, като оспорва подробните справки към фактури № ********** и № **********. Ответникът сочи, че
на основание чл.3 ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, при продажба на течни горива, дори и да не се извършва
плащане на всяка отделна доставка, следвало да се издава касова бележка
от електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби
на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по
смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на
Закона за техническите изисквания към продуктите. В този смисъл подробните
справки към приложените по делото фактури не били доказателство за извършени доставки, т.к. такова
доказателство можели да са само касовите бележки. Ответникът признава вземането
на ищеца по фактура № ********** в размер на 55,02 лв. за основателно. Предвид
изложеното, ответникът иска, съдът да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, като съобрази претенцията, която признава. В писмено становище по
делото, уточнено с последващо такова, ответникът
оспорва иска за сумата от общо 1 378,62 лв., за която ищецът не доказал по
дати, местозареждане и автомобили, че се отнася до процесния договор, предвид на което в тази част искът
следвало да се отхвърли. В останалата част за сумата от общо 1 616,77 лв.
ответникът признава предявения иск. Оспорената сума по процесните
фактури се отнася според ответника, както следва:
по фактура № **********:
- 311,69 лв. за автомобил с рег. № ********,
- 44,25 лв. за автомобил с рег. № ********, като и двата автомобила не били в приложения списък и
не били в автопарка на ответника;
- 38 лв., отчетени за зареждане в гр. Бургас, т.к. не се касаело за
автомобил на ответника и не бил приложен служебен бон;
- 61,89 лв. за автомобил с рег. № ******** от
02.06.2016 г. за ОМВ-Бургас;
- 119,35 лв. за автомобил с рег. № ******* от 07.06.2016 г. за ОМВ-Перник,
т.к. в тези два дни двата автомобила не са пътували в посочените дестинации и
ответникът не е издавал командировъчни заповеди за това;
по фактура № **********:
- 399,95 лв. за автомобил с рег. № ********,
- 97,58 лв. за автомобил с рег. № ********, като и двата автомобила не били в приложения списък и
не били в автопарка на ответника;
- 57,90 лв., отчетени за зареждане в гр. Бургас, т.к. не се касаело за
автомобил на ответника и не бил приложен служебен бон;
- 132,81 лв. за автомобил с рег. № ******* от 16.06.2016
г. за ОМВ-Велико Търново;
- 78 лв. за автомобил с рег. № ******* от 30.06.2016 г. за ОМВ-Бургас,
т.к. в тези два дни двата автомобила не са пътували в посочените дестинации и
ответникът не е издавал командировъчни заповеди за това;
по фактура № **********:
- 37,20 лв., т.к. не съдържала данни за получателя на
доставката, не бил посочен и автомобилът.
В открито с.з. ответникът не изпраща свой процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Актуалното състояние на ищцовото и на ответното
дружества се установява от представените по делото интернет извлечения от
Търговския регистър. Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за издаване и ползване на
ОМВ Карта с Рутекс функция, сключен от една страна от ищеца и ОМВ Интернешънъл Сървисиз ГмбХ – Австрия, като
издател, и от друга – ответникът, като клиент; без посочена дата на договора. Страните
са определили максимален кредитен лимит за доставки чрез ОМВ-карта на стойност
23 000 лв. Клиентът се е задължил спрямо издателя да заплати общата
стойност на всички доставки, получени от него и/или от оправомощени
от него лица чрез ОМВ Карта в срок от 8 дни от издаването на съответните
фактури или други данъчни документи, включени и/или приложени към обобщената
справка за общата дължима сума /т.3.5./, като всички плащания се извършват по
банков път /т.3.7./. Страните по договора са се съгласили още, че при доставки
на горива в България, клиентът има право на преференциални цени /отстъпки/,
когато общото количество заредено гориво от клиента през двата отчетни периода
достигне 2 000 литра, като отстъпката е в размер на 0,03 лв. за всички
видове бензин и дизелово гориво /т.3.8./, а когато общото количество заредено
гориво през двата отчетни периода достигне 5 000 литра - отстъпката е в
размер на 0,05 лв. за всички видове бензин и дизелово гориво /т.3.9./; като
предоставената отстъпка се начислява на база на общото количество заредено
количество през двата отчетни периода и се отразява в месечната фактура, която
се издава към съответното последно число на календарния месец; като отчетен
период е периодът между датите на всяка от фактурите, които се издават два пъти
месечно. Размерът на отстъпката се определя в лева
върху цената на всеки закупен литър гориво с включен ДДС /т.3.10./.
Фактурирането на общото количество доставки се извършва два пъти месечно към
15-то и към последното число на месеца за доставки, извършени на територията на
България /т.4.1/. Клиентът се е задължил, да заплаща на издателя такса за ползването
на допълнителни услуги, съгласно приложение към договора /т.4.3/. Договорът съдържа
данни за автопарка – 13 броя леки МПС /т.5.1./ и 1
бр. тежкотоварно МПС /т.5.2./. Клиентът е декларирал и гарантирал на издателя,
че всички данни по договора са истински и верни и че е получил копие от ОУ за
издаване и ползване на ОМВ Карти с Рутекс функция
/т.6.2./, като по делото се представиха ОУ, валидни от 01.10.2010 г. Договорът
е подписан от представители на трите дружества. Неразделна част от него е
списък на заявените ОМВ карти, включващ подробно описани с рег.номера МПС – 4
броя леки и 10 броя товарни под 12 т., подписан от представител на ответното
дружество. Приложени към договора още са данни за картодържателя,
както и декларация от 18.05.2012 г. за предоставяне
на данни от управителя на ответното дружество.
Видно от представените ОУ /т.1.1/,
Рутекс е обединение на търговски дружества, които
взаимно признават своите карти за продажба на кредит на петролни продукти,
стоки и услуги на територията на Европа, с цел всеки клиент с карта да може да
закупува стоки и услуги от бензиностанции без плащане в наличност. За тази цел Рутекс-партньорите са изградили и поддържат система за
автоматизирано /електронно/ приемане на издадените от тях карти, която
регистрира всички операции с картите и въз основа на която се удостоверяват
всички безналични плащания с картите. Фактурирането
на общото количество доставки се извършва два пъти месечно към 15-то и към
последното число на месеца за доставки, извършени на територията на България
/т.4.3.а/. Общата дължима сума от клиента, съгласно издадените фактури за отчетния период, му се представя
като обобщена справка, към която се прилагат съответните фактури, в която
справка се посочва и срокът на плащането /т.4.3.b/. В случай на претенции за неправилно фактуриране от страна на клиента
спрямо ОМВ, клиентът е длъжен да ги предяви в срок от 4 седмици от датата на
обобщения доклад на адреса на ОМВ /т.4.4/. В ОУ е предвидено право на ОМВ да
начисли такса за обслужване в размер на 50 лв. на
месец без ДДС на всеки клиент, винаги когато закупува общо с всички карти,
по-малко от 1000 литра петролни продукти за съответния месец /т.5.1.с/, като за
издаването на картите ОМВ начислява и такса за издаване в размер
определен в договора /т.5.1.d/. Персоналът на
съответния обект, приемащ карти, има право, но не е длъжен да провери,
дали ОМВ картата се използва за
получаване на доставки за превозното средство, чийто регистрационен номер съвпада с отбелязания на ОМВ картата, а в случаите,
когато тя е издадена на определено лице, само от лицето посочено в картата,
като в случаи на разминавания, персоналът има право, но не е длъжен, да откаже
да приеме безналично плащане с картата, както и да
отнеме същата /т.5.2.с/. Регистрирането на безналичното
плащане с картата от автоматизираната система Рутекс
означава, че ОМВ картата е била предявена за плащане, същата е валидна, въведен
е правилен ПИН и стоките и услугите, описани в регистрацията, са получени от
клиента или оправомощено от него лице /т.5.3.b/. Клиентът носи обективна отговорност за
плащането на ОМВ на всички вземания, възникнали в следствие на употреба на
картата /за всички безналични плащания, регистрирани
от системата/, вкл. когато заплатените стоки и услуги с картата са получени от неоправомощено лице /т.5.3.е/. Клиентът е длъжен да
съобщава незабавно всички промени, засягащи неговата личност и съответното
превозно средство – адрес, рег.номера на превозното средство и др. /т.5.4./.
Като писмени доказателства по делото се
представиха и приеха процесните четири фактури с
приложения към тях, всички издадени от ищеца като доставчик на името на
ответника като получател на гориво, описано по вид и стойност. Първата по ред
от тях е фактура № **********/15.06.2016
г. на обща стойност 1 112,23 лв. за дизел 587,97 л от 1 077,17 лв. и автогаз 51,56 л от 35,06 лв., със срок на плащане – по
списъка на фактури, а именно до 25.06.2016 г. Втората фактура №
**********/30.06.2016 г. е на обща стойност 1 790,95 лв. за дизел 898,65 л от 1 681,06
лв., автогаз 100,14 л от 72,69 лв. и такси от 37,20
лв., със срок на плащане – по списъка на фактури, а именно до 10.07.2016 г. Третата
фактура № **********/15.07.2016 г. е на обща стойност 55,02 лв. за дизел 29,90 л
на посочената цена, със срок на плащане – по списъка на фактури, а именно до 25.07.2016
г. В подробна справка за доставката по тези три фактури са описани картите и
регистрационните номера на МПС, които са зареждали гориво на съответните дати
от месеците до издаването на фактурите, в т.ч. в кои градове, видът, количеството
и стойността на горивото. Последната четвърта фактура № **********/31.07.2016
г. е на обща стойност 37,20 лв., представляваща такси, със срок на плащане – по
списъка на фактури, а именно до 10.08.2016 г. Ответникът представи по делото
изготвена на 23.02.2017 г. от негов риск-експерт справка за изтеглени от
ответника фактури от електронен портал на ищеца, видно от която хронологично документите
за четирите процесни фактури са били създадени,
съответно на 16.06.2016 г., 01.07.2016 г., 18.07.2016 г. и 02.08.2016 г., и
изтеглени съответно на 20.06.2016 г., 16.08.2016 г., 20.07.2016 г. и 04.08.2016
г.
По делото се представиха 36 броя служебни бона
и един фискален бон, издадени от ищцовото дружество
за покупка на гориво от ответника, отнесени към процесните
фактури, както следва:
По фактура № **********/15.06.2016 г.:
- служебен бон № 18496/09.06.2016 г. за 23,450 л автогаз,
заредени на ОМВ Хасково, на стойност 15,95 лв., платени с карта за гориво; както
и служебен бон за същото с № 18493/09.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 17722/06.06.2016 г. за 28,110 л автогаз, заредени на ОМВ Хасково, на стойност 19,11 лв.,
платени с карта за гориво; както и служебен бон за същото с № 17719/06.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 46590/01.06.2016 г. за 30 л дизел, заредени на ОМВ
Хасково, на стойност 53,10 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон
за същото с № 46587/01.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 16096/01.06.2016 г. за 30 л дизел, заредени на ОМВ Хасково,
на стойност 53,10 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон за
същото с № 16093/01.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 22285/02.06.2016 г. за 32,746 л дизел, заредени на
ОМВ Изгрев, на стойност 61,89 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 22282/02.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 54618/09.06.2016 г. за 54,030 л дизел, заредени на ОМВ
Хасково, на стойност 97,79 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон
за същото с № 54615/09.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 46824/01.06.2016 г. за 69,490 л дизел, заредени на
ОМВ Хасково, на стойност 123 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 46824/01.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 54664/09.06.2016 г. за 44,10 л дизел, заредени на ОМВ
Хасково, на стойност 79,82 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон
за същото с № 54661/09.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 47266/02.06.2016 г. за 48,50 л дизел, заредени на ОМВ Хасково,
на стойност 86,33 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон за
същото с № 47263/02.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 8999/07.06.2016 г. за 119,35 л дизел, заредени на
ОМВ Перник, на стойност 119,35 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 8996/07.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 16102/01.06.2016 г. за 30 л дизел, заредени на ОМВ Хасково,
на стойност 53,10 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон за
същото с № 16099/01.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 60186/14.06.2016 г. за 37,640 л дизел, заредени на
ОМВ Хасково, на стойност 68,50 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 60183/14.06.2016 г. относно МПС *********;
- служебен бон № 34701/02.06.2016 г. за 69,840 л дизел, заредени на ОМВ
Слънчев бряг, на стойност 132 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 34698/02.06.2016 г. относно МПС **********;
- служебен бон № 30587/15.06.2016 г. за 59,780 л дизел, заредени на
ОМВ Плевен, на стойност 111,19 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 30584/15.06.2016 г. относно МПС *********;
- фискален бон № 28427/09.06.2016 г. за 20 л дизел, заредени на ОМВ
Изгрев, на стойност 38 лв., платени с карта за гориво;
или всичко общо по тази фактура 15 бона в размер на 1 112,23
лв.
По фактура № **********/30.06.2016 г.
- служебен бон № 20997/17.06.2016 г. за 23,190 л автогаз,
заредени на ОМВ Хасково, на стойност 16 лв., платени с карта за гориво; както и
служебен бон за същото с № 20994/17.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 14191/17.06.2016 г. за 25,730 л автогаз, заредени на ОМВ Дражево, на стойност 20,33 лв.,
платени с карта за гориво; както и служебен бон за същото с № 14188/17.06.2016 г.
относно МПС ********;
- служебен бон № 3963/17.06.2016 г. за 28,510 л автогаз,
заредени на ОМВ Мир - Варна, на стойност 20,24 лв., платени с карта за гориво;
както и служебен бон за същото с № 3960/17.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 25229/28.06.2016 г. за 22,710 л автогаз, заредени на ОМВ Хасково, на стойност 16,12 лв.,
платени с карта за гориво; както и служебен бон за същото с № 25226/28.06.2016 г.
относно МПС ********;
- служебен бон № 5612/23.06.2016 г. за 45,190 л дизел, заредени на ОМВ
Хасково, на стойност 83,15 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон
за същото с № 5609/23.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 62509/16.06.2016 г. за 69,380 л дизел, заредени на ОМВ
Хасково, на стойност 126,27 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 62506/16.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 35251/16.06.2016 г. за 30 л дизел, заредени на ОМВ Изгрев,
на стойност 57,90 лв., платени с карта за гориво;
- служебен бон № 12846/29.06.2016 г. за 69,910 л дизел, заредени на
ОМВ Хасково, на стойност 128,63 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 12843/29.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 12852/29.06.2016 г. за 65,210 л дизел, заредени на ОМВ
Хасково, на стойност 119,99 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 12849/29.06.2016 г. относно МПС **********;
- служебен бон № 32513/30.06.2016 г. за 40 л дизел, заредени на ОМВ
Изгрев, на стойност 78 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон за
същото с № 32510/30.06.2016 г. относно МПС ***********;
- служебен бон № 16275/23.06.2016 г. за 40 л дизел, заредени на ОМВ
Дражево, на стойност 79,60 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон
за същото с № 16272/23.06.2016 г. относно МПС **********;
- служебен бон № 5291/23.06.2016 г. за 68,60 л дизел, заредени на
ОМВ Хасково, на стойност 126,22 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 5288/23.06.2016 г. относно МПС *************;
- служебен бон № 62537/16.06.2016 г. за 47,490 л дизел, заредени на ОМВ
Хасково, на стойност 86,43 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон
за същото с № 62534/16.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 5326/23.06.2016 г. за 57,560 л дизел, заредени на
ОМВ Хасково, на стойност 105,91 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 5326/23.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 7150/16.06.2016 г. за 69,534 л дизел, заредени на ОМВ Велико
Търново, на стойност 132,81 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон
за същото с № 7147/16.06.2016 г. относно МПС **********;
- служебен бон № 12858/29.06.2016 г. за 31,860 л дизел, заредени на
ОМВ Хасково, на стойност 58,62 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 12855/29.06.2016 г. относно МПС **********;
- служебен бон № 11716/28.06.2016 г. за 53,030 л дизел, заредени на
ОМВ Хасково, на стойност 97,58 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 11713/28.06.2016 г. относно МПС ********;
- служебен бон № 2882/21.06.2016 г. за 44,560 л дизел, заредени на ОМВ
Хасково, на стойност 81,10 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон
за същото с № 2879/21.06.2016 г. относно МПС *******;
- служебен бон № 11289/28.06.2016 г. за 50 л дизел, заредени на ОМВ
Хасково, на стойност 92 лв., платени с карта за гориво; както и служебен бон за
същото с № 11286/28.06.2016 г. относно МПС *********;
- служебен бон № 13537/23.06.2016 г. за 73,490 л дизел, заредени на ОМВ
Слънчев бряг, на стойност 143,31 лв., платени с карта за гориво; както и служебен
бон за същото с № 13534/23.06.2016 г. относно МПС *******;
- служебен бон № 56556/29.06.2016 г. за 42,840 л дизел, заредени на
ОМВ Благоевград, на стойност 83,54 лв., платени с карта за гориво; както и
служебен бон за същото с № 56553/29.06.2016 г. относно МПС ********;
или всичко общо по тази фактура 21 бона в размер на
1 753,75 лв.
По фактура № **********/15.07.2016 г.:
-
служебен бон № 26173/01.07.2016 г. за 29,9 л дизелово
гориво, заредени на ОВМ – Хасково, на стойност 55,02 лв., платени с карта за
гориво; както и служебен бон за същото с № 26170/01.07.2016 г. относно МПС ********;
или всичко общо по тази
фактура в размер на 55,02 лв.
Останалите представени по делото служебни бонове като ирелевантни за настоящия правен спор, не следва да се коментират
и вземат предвид от съда – единият касае покупка на дизел от ищеца, но от
дружество, различно от ответното /служебен бон № 56566/ 29.06.2016 г. и служебен бон за същото с № 56563/29.06.2016
г. относно МПС ******** на „Карелия България“ ЕООД/, а останалите три бона касаят
извършени от ответника покупки на гориво, но не в процесния
период от време /служебен бон № 20356/20.08.2015 г., служебен бон №
21074/20.08.2015 г. и служебен бон № 20933/20.08.2015 г./, респ. извън ищцовата претенция.
Ищецът е изпратил до
ответника нотариална покана с рег. № 7244/11.11.2016
г. на нотариус с рег. № 269, за заплащане в 7-дневен срок на задълженията му по
процесните 4 фактури, възлизащи на сумата от общо
1 531,52 евро. Същата е била връчена 17.11.2016 г., за което е оформена
разписка от нотариус с рег. № 080
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с
материалите по делото, извършило е справка в счетоводствата на двете страни.
При проверката си е установило, че счетоводството на ответното дружество е
водено редовно в периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г. Отчетният период на
фактуриране на доставките между страните бил 15 дни, като доставки били
извършвани до 31.07.2016 г. Неразплатените данъчни документи били процесните четири фактури в размери, както следва:
- № **********/15.06.2016 г. за 1 112,23 лв.;
- № **********/30.06.2016 г. за 1 790,95 лв.;
- № **********/15.07.2016 г. за 55,02 лв.; и
- № **********/31.07.2016 г. за 37,20 лв.
Тези стойности били идентични в счетоводствата на
двете страни и не били разплатени. Фактурите били отразени в дневниците да
продажби и в справките – декларации от ЗДДС на ищеца и на ответника за
съответните месеци на издаването им. При ответника същите били осчетоводени по
сметка 401-Доставчици.
За процесното си вземане против ответника, ищецът
в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 769/ 11.01.2017 г., въз основа на което
е образувано ч.гр.дело № 68/2017 г. на ХРС. Претенцията е за заплащане на
сумата от общо 2 995,39 лв. по процесните четири
фактури, подробно описани в заявлението, както и в настоящата искова молба. По
това дело със заповед № 31 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 16.01.2017 г. е разпоредено, длъжникът – ответник
в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство – сумата от общо 2 995,39 лв., ведно със законната лихва от
11.01.2017 г. до изплащане на вземането, дължима по договор за издаване и ползване на
ОМВ Карта с Рутекс функция, сключен с цел доставка на
горива срещу заплащане. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника с вх.рег. № 2654/01.02.2017 г., че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение. На 14.02.2017 г. заявителят е получил
указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в
срок с настоящата искова молба вх.рег. № 5254/02.03.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Искът е допустим, а разгледан
по същество се явява частично
основателен. По категоричен начин по делото се установи, а и не е
спорно, че между ищеца, като издател, и ответника, като клиент, е била сключена
търговска сделка - договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с Рутекс
функция за продажба на кредит на петролни продукти, стоки и услуги, като
ответникът ги закупува от бензиностанции на ищеца без плащане в наличност.
Страните по делото не спорят още, че този договор е действал помежду им за процесния период от време, когато неговите клаузи и тези на
ОУ са ги обвързвали. Според ОУ и видно от събраните по делото доказателства, Рутекс-партньорите са изградили и поддържали система за
автоматизирано /електронно/ приемане на издадените от тях карти, която
регистрира всички операции с картите и въз основа на която се удостоверяват
всички безналични плащания с картите. За всяка една
конкретна покупко-продажба на горива между страните по делото се представиха общо
36 броя служебни бона
и един фискален бон, издадени от ищцовото дружество, които
отнесени към първите три процесни фактури – изцяло
кореспондират с данните по подробните справки за доставката по фактурите, в
които са описани картите и регистрационните номера на МПС, които са зареждали
гориво на съответните дати от месеците до издаването на фактурите, в т.ч. в кои
градове, видът, количеството и стойността на горивото. Фактурирането на това общо количество доставки с фактури №
**********/15.06.2016 г., № **********/30.06.2016 г. и №
**********/15.07.2016 г., както и на таксите по фактура № **********/31.07.2016
г., се е извършило, според договора и ОУ - два пъти
месечно към 15-то и към последното число на месеца за доставки, извършени на
територията на България. Общата дължима сума от ответника, съгласно издадените
фактури за отчетния период, му е била представена от ищеца като обобщена
справка, към която е приложил съответните фактури, в която справка е посочил и
срокът на съответното плащане. Установи се по делото,
че хронологично документите за четирите процесни
фактури са били създадени от ищеца, съответно на 16.06.2016 г., 01.07.2016 г.,
18.07.2016 г. и 02.08.2016 г., и изтеглени от ответника от електронен портал, съответно
на 20.06.2016 г., 16.08.2016 г., 20.07.2016 г. и 04.08.2016 г. В случай на
претенции за неправилно фактуриране от страна на ответника
спрямо ищеца, ответното дружество е било длъжно да ги предяви в срок от 4
седмици от датата на обобщения доклад на адреса на ОМВ /т.4.4.
от ОУ/. Такива претенции до образуване на настоящото съдебно производство,
далеч след изтичане на указания срок, от
страна на ответника, нито се твърдят, нито се установиха. Напротив, той е приел
така издадените му от ищеца четири фактури, осчетоводил ги е по сметка
401-Доставчици, отразил ги е в дневниците си за продажби и в справките –
декларации от ЗДДС за съответните месеци. С поредица свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна съдебна практика /решение №
166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 96/26.11.2009
г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о.; решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008
г. на ВКС , ІІ т.о.; решение № 42/ 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС,
ІІ т.о./, съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство
за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните,
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по
себе си пък отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач,
включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /решение
№ 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 23/07.02.2011
г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о./. Доколкото тези действия, извършени
от ответника в случая, според цитираната задължителна практика, представляват недвусмислено
признание за получаването на стоката и възникването на задължението за
заплащане на цената – те са достатъчно основание, да се приеме искът за доказан
по основание и размер, а всички ответни възражения за обратното – за
неоснователни и недоказани.
Независимо от горното и разгледани детайлно,
ответните възражения против предявения иск се явяват неоснователни и недоказани
и по други причини, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства
и на клаузите на процесните договор и ОУ. Основните
оспорвания по първите две от процесните фактури се
свеждат до това, че автомобили с рег.
номера ******** и ******** не били в приложения
към договора списък от МПС и не били в автопарка на
ответника. Действително, същите не фигурират в представения списък на заявените ОМВ карти,
включващ подробно описани с рег.номера МПС – 4 броя леки и 10 броя товарни под
12 т., подписан от представител на ответното дружество. Това обстоятелство обаче
само по себе си не е достатъчно, за да се приеме ответното възражение за недължимост на цената на зареденото от цитираните два
автомобила количества горива. Преди всичко, по делото се представиха от ищеца и
не бяха оспорени от ответника служебни бонове за всички процесни
зареждания на двата автомобила, всички съдържащи данни за представената ОВМ карта, издадена именно на
ответното дружество, както и рег.номер на МПС. Данните по тези бонове изцяло
кореспондират с тези по подробните справки за доставката по процесните
фактури. Регистрирането на безналичното
плащане с картата от автоматизираната система Рутекс
означава, че ОМВ картата е била предявена за плащане,
същата е валидна, въведен е правилен ПИН и стоките и услугите, описани в
регистрацията, са получени от клиента или оправомощено
от него лице /т.5.3.b от ОУ/. Тази презумпция по ОУ не бе
оборена от ответното дружество, нито както се посочи, то се е възползвало от
възможността да предяви претенции за неправилно фактуриране в частта на
посочените два автомобила по реда на т.4.4. от ОУ. Същевременно,
персоналът на съответния
обект, приемащ карти, има право, но не е длъжен да провери, дали ОМВ картата се използва за получаване на доставки за превозното
средство, чийто регистрационен номер съвпада с отбелязания на ОМВ картата, а в
случаите, когато тя е издадена на определено лице, само от лицето посочено в
картата, като в случаи на разминавания, персоналът има право, но не е длъжен,
да откаже да приеме безналично плащане с картата,
както и да отнеме същата /т.5.2.с от ОУ/. Задължение на ответника е
било, да съобщава незабавно всички промени, засягащи
неговата личност и съответното превозно средство – адрес, рег.номера на
превозното средство и др. /т.5.4. от ОУ/. Дори нещо повече, той носи
обективна отговорност за плащането на ищеца на всички вземания, възникнали в следствие на употреба на картата /за всички безналични плащания, регистрирани от системата/, вкл.
когато заплатените стоки и услуги с картата са получени от неоправомощено
лице /т.5.3.е от ОУ/. Изложените съображения са относими
съответно и към ответните възражения, че по първите две от процесните фактури – автомобил с рег. № ******** от 02.06.2016 г. за
ОМВ-Бургас, автомобил с рег. № ******* от 07.06.2016 г. за ОМВ-Перник,
автомобил с рег. № ****** от 16.06.2016 г. за ОМВ-Велико Търново и автомобил с
рег. № ******* от 30.06.2016 г. за ОМВ-Бургас - в тези дни автомобилите, макар
и фигуриращи в списъка към договора, не пътували в посочените дестинации и
ответникът не е издавал командировъчни заповеди за това. Изцяло неоснователни
са и ответните възражения по първата фактура относно 38 лв. и по втората фактура относно 57,90 лв., двете отчетени за
зареждане в гр. Бургас, т.к. не се касаело за автомобили на ответника и не били
приложени служебни бонове. Относно тези две зареждания по делото се
представиха, неоспорени от ответника, фискален бон № 28427/ 09.06.2016 г. за 20 л дизел, заредени на ОМВ Изгрев, на
стойност 38 лв., платени с карта за гориво; и служебен бон № 35251/16.06.2016
г. за 30 л дизел, заредени на ОМВ Изгрев, на стойност 57,90 лв., платени с
карта за гориво. Тези два документа, съпоставени със съответните подробни справки за доставките по двете
фактурите, налагат изводът, че и двете доставки касаят автомобил с рег. № Х ********,
който е сред изрично посочените в процесния списък на
МПС към договора. Неоснователно е и последното възражение на ответника, за недължимост на сумата по четвъртата от фактурите № **********/ 31.07.2016 г., т.к. тя не съдържала данни за получателя на доставката, не бил
посочен и автомобилът. Това е така, доколкото фактурата касае не доставка на гориво,
а начисляването на такси, за което страните са имали уговорки. Ответникът се е задължил, да заплаща на ищеца
такса за ползването на допълнителни услуги, съгласно приложение към договора /т.4.3. от договора/.
В ОУ е предвидено право на ОМВ да начисли такса за обслужване в размер на 50
лв. на месец без ДДС на всеки клиент, винаги когато закупува общо с всички карти, по-малко от 1000 литра петролни продукти
за съответния месец /т.5.1.с/, като за издаването на картите ОМВ начислява и
такса за издаване в размер определен в договора /т.5.1.d/. Страните по делото не спорят, а
и от назначената по делото експертиза се установи, че нито в договорените
срокове, съответно до 25.06.2016 г., 10.07.2016 г., 25.07.2016 г. и 10.08.2016 г.; нито
към настоящия момент, ответникът е извършил плащания на задълженията си по процесните четири фактури. Ищецът, като продавач по сделките, е предал на ответника, като купувач,
стоката; но последният не е изпълнил в срок основното си задължение да заплати
договорената цена /чл.327 ал.1 от ТЗ/.
Предвид изложените съображения, съдът приема предявения иск за
доказан в своето основание, а по размер – за частично основателен. От събраните
по делото множество писмени доказателства и заключението на вещото лице се
установи, че задълженията на ответника към ищеца по процесните
фактури са както следва:
- № **********/15.06.2016 г. - 1 112,23 лв. за
дизел 587,97 л от 1 077,17 лв. и автогаз 51,56 л
от 35,06 лв.;
- № **********/30.06.2016 г. - 1 790,95 лв. - за
дизел 898,65 л от 1 681,06 лв., автогаз 100,14 л
от 72,69 лв. и такси от 37,20 лв.;
- № **********/15.07.2016 г. - 55,02 лв. за
дизел 29,90 л; и
- № **********/31.07.2016 г. - 37,20 лв. за
такси.
Ищцовата претенция за първата от фактурите следва да
се уважи в горецитирания размер, а за разликата до
пълния предявен от 1 112,24 лв., като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. По останалите три фактури ищцовата
претенция следва да се уважи изцяло, съответно за 1 790,95 лв., 55,02
лв. и 37,18 лв.; като следва да се има предвид още,
че по третата фактура ответникът призна иска, а по четвъртата – макар да се
доказа сума в по-голям размер, следва да се присъди по-малката, претендирана от ищеца.
Предвид
изложените съображения,
предявеният иск, като основателен и доказан следва да се уважи за сумата от
общо 2 995,38 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 11.01.2017 г. до окончателното
изплащане; а за разликата до
пълния общ предявен размер от 2 995,39 лв., като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80
от ГПК. В случая обаче ищецът претендира да му се присъдят единствено деловодни
разноски за настоящото исково производство, а в заповедното производство не е
претендирал такива и разноски не са му били присъждани от заповедния съд.
Предвид тези обстоятелства и съобразно уважената част от иска и представения
списък по чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 309,91 лв., включващи разходи за държавна
такса и за вещо лице в настоящото исково производство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Производствена кооперация „Елмаз - Текс”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Хасково, ул. „Славянска“ № 2, представлявана от председателя Фикрет Расим
Елмаз; ДЪЛЖИ на „ОМВ
България” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 90 ет.20, представлявано от управителя
Петър Стефанов Величков и от прокуриста Елинка
Асенова Узунова; СУМАТА от общо 2 995,38 лв., включваща главници
по фактури, както следва:
- № **********/15.06.2016 г. - 1 112,23 лв.,
- № **********/30.06.2016 г. - 1 790,95 лв.,
- № **********/15.07.2016 г. - 55,02 лв., и
- №
**********/31.07.2016 г. - 37,18 лв.;
ведно със законната лихва от
11.01.2017 г. до окончателното изплащане; за която сума е била издадена заповед
№ 31 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.01.2017 г. по
ч.гр.дело № 68/2017 г. на ХРС; като искът за разликата до пълния общ предявен размер от 2 995,39
лв., която разлика се отнася до вземането по първата фактура, претендирано в размер от 1 112,24 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Производствена кооперация „Елмаз
- Текс” с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ОМВ
България” ООД с ЕИК ********* СУМАТА от 309,91 лв. деловодни разноски за настоящото
исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.