№ 22147
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛ. Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110149982 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „ТС“ ЕАД с правно основание 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с 2
чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД против Г. С. С., М. С. С., Б. С. С., Т. С. С. /наследници на Л.
Н. П./ за сумата от 1931,36 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. *** с
абонатен № ***, сумата 485,86 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.08.2022 г., сумата
19,80 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019
г. до 30.04.2020 г. и сумата 5,28 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г.
до 11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 14.09.2022 г. до окончателното плащане, като сумите се претендират при
следните квоти: Г. С. С. – 2/6, М. С. С. – 2/6, Б. С. С. – 1/6 и Т. С. С. - 1/6.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като
наследници на Л. Н. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане
на периода, за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на
ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия,
действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният
имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответниците М. С. С., Б. С. С. и Т. С. С. са депозирали
1
отговор на исковата молба, в който оспорват същата като недопустима. Посочено е, че Л. Н.
П. е починала на 01.03.2006г., предвид което насочването на исковете срещу нея, респ.
срещу нейните наследници в лицето на ответниците, е недопустимо. Ответниците
поддържат, че Л. П. е била наемател на топлоснабдения имот, същата не е собственик, като
не е установено по каква причина тя е посочена като ползвател на същия. Оспорват
определените от ищеца квоти, като сочат, че Л. П. има и други наследници. По отношение
на ответника М. С. С. е посочено, че същата е направила отказ от наследството на своята
майка А.Л.Б.С., наследник на Л. П., от което следва, че е налице отказ и от наследството на
последната. Молят съда да отхвърли исковете.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът Г. С. С. е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва същата като недопустима. Посочва, че „ТС“ ЕАД неправилно е
определила собствеността върху имота, както и кръга наследници и е насочила иска само
против тези на Л. П.. Оспорва реално ползване на услугите на ищеца след смъртта на Л. П.
от 01.03.2006г. В отговора е посочено, че ответникът е направил отказ от наследството на
своята майка А.Л.Б.С.. Поддържа, че през процесния период имотът е необитаем. Оспорва
твърдяното количество потребена топлинна енергия, като същото е определено произволно
според ответника и не съответства на реалното такова. Сочи, че не са представени данни
дали са публикувани в ел. страница на ищеца наличието на задълженията, посочени в
молбата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ДЕ“ ЕООД (с предишно наименование
***“ ООД) изразява становище, че исковете следва да бъдат уважени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и/или
наследодателя на ответниците, включително и наследственото правоприемство, по силата на
което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а
ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка
на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на
енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето
ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
2
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
В настоящия случай ищецът, чиято бе тежестта на доказване, не установи пълно и
главно обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот,
респ. че техният наследодател е бил собственик на имота, или в негова, респ. в тяхна полза е
учредено вещно право на ползване по отношение на същия. Действително по делото е
приобщено удостоверение за наследници на Л. Н. П., издадено от *** според което същата е
оставила за свои наследници по закон ответниците. Но по делото не са представени
доказателства, от които категорично да се установи, че недвижим имот, представляващ
апартамент № *** находящ се в гр. *** е бил собственост на Л. Н. П., респ. в нейна полза да
е учредено вещно право на ползване, което да не е било погасено през периода, за който се
претендират процесните задължение за топлинна енергия. Напротив по делото е прието като
доказателство копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно –
жилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти от 04.03.1991 г., съгласно който
апартамент , находящ се в гр. ***, ап. 16 е закупен от ЦНЛ. По делото няма доказателства
последната да се разпоредила с правото на собственост върху имота в полза на Л. Н. П. или
на някой от нейните наследници.
Не се установи в производството и наличието на валидно сключен договор за доставка
на топлинна енергия, между топлопреносното предприятие и ответниците или техния
наследодател като трето ползващо лице по смисъла на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС.
Съобразявайки данните по делото и при изричното оспорване от страна на ответниците
за липса на облигационно отношение, ищецът, чиято бе тежестта на доказване, не установи
пълно и главно първата материална предпоставка - наличието на облигационно отношение с
предмет продажбата на топлинна енергия, поради което искът за главницата следва да бъде
отхвърлен, като е безпредметно да бъдат обсъждани останалите материални предпоставки.
Като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията за сума за дялово разпределение.
Претенциите на ищеца по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане са аксецорни
спрямо главния дълг, поради което съдът намира, че също следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При този изход на спора разноски се следват на ответниците.
Ответниците М. С. С., Б. С. С. и Т. С. С. претендират присъждането на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева като съгласно постановките
на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., съдът има право да присъди
разноски за адвокатско възнаграждение в размер различен от предвидените в НМРАВ, вкл. и
когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги. Макар че цената на
услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на
пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Ето защо съдът изхождайки от правната
и фактическа сложност на делото, както и извършената от процесуалния представител
дейност в защита интересите на всеки от ответниците и размера на защитаваните интереси,
счита че възнаграждение в размер на по 500,00 лева отразява реалната цена на положения от
процесуалния представител на ответниците труд, вкл. и в проведените няколко съдебни
заседания, поради което следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** осъдителни искове с правно основание 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с 2 чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1
ЗЗД против Г. С. С. ЕГН ********** с адрес: гр. ***, М. С. С. ЕГН ********** с адрес: гр.
***, Б. С. С. ЕГН ********** с адрес: гр**** Т. С. С. ЕГН ********** с адрес: гр. *** за
3
заплащане разделно на сумата от 1931,36 лева - главница, представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот, находящ се в
гр. *** с абонатен № ***, сумата 485,86 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.08.2022 г.,
сумата 19,80 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. и сумата 5,28 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 14.09.2022 г. до окончателното плащане като сумите
се претендират при следните квоти: Г. С. С. – 2/6, М. С. С. – 2/6, Б. С. С. – 1/6 и Т. С. С. - 1/6
като неоснователни.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на М. С. С. ЕГН ********** с адрес: гр. *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
500,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати
на Б. С. С. ЕГН ********** с адрес: гр. *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500,00
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на Т. С. С. ЕГН ********** с адрес: гр. *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
500,00 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ТС” ЕАД – „ДЕ“ ЕООД (с предишно наименование ***“ ООД).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4