Р Е Ш Е Н И Е
№ 260325 02.10.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 1184
по описа на БРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против С.И.Я. за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. дело № 10085/2019 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли исковете и да присъди на
страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 20.12.2013 г. между „***“ АД, в качеството на кредитор,
и С.И.Я., в качеството на кредитополучател, е подписан договор за кредит „Бяла
карта“ № *** (за краткост Договора), по силата на който дружеството се
задължава да предостави на Я. револвиращ кредит в максимален размер на 1000
лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта EasyCreditCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и да го
върне, съгласно условията на договора.
Според Договора, който е с неопределен срок, размерът на
месечната минимална погасителна вноска е 15 % от максималния размер на кредита,
но не повече от общото възникнало задължение на длъжника към първо число на
съответния месец, когато това задължение е по-малко от 15 % от максималния
размер на кредита. Договорената между страните дата на плащане на първа
минимална погасителна вноска е пето число на месеца, следващ месеца, в който е
извършено усвояване на кредита, ако до тази дата кредитополучателят не е
погасил изцяло задълженията си към кредитора. Дата на плащане на всяка
минимална погасителна вноска е от първо до пето число на всеки месец, ако през
предходния месец кредитополучателят е усвоил кредита и не е погасил
задълженията си изцяло към тази дата. Фиксираният годишен лихвен процент по
заема е 72 в случаите по чл.9, ал.1 и 180 в случаите по чл.10, ал.1 от
Договора. Общият размер на всички плащания е сборът от следните суми: усвоеният
размер на кредита; такса револвинг за всеки месец, за който се дължи съгласно
условията на Договора; лихва за ползване на кредита в размера по чл.9, ал.1
и/или чл.10, ал.1; такси за ползване на картата; разходи за събиране, посочени
в чл.15, ал.4 от Договора. Годишният процент на разходите по заема е 108.
В периода януари 2014 г. – март 2014 г. длъжникът усвоява
обща сума в размер на 1143,26 лева.
Според чл.9, ал.1 от Договора върху усвоения размер на
кредита Я. дължи месечна лихва в размер на 6 %, която се начислява ежедневно
върху усвоения размер на кредита всеки ден. В случай, че до пето число на
календарния месец, следващ месеца на усвояване на кредита, длъжникът не погаси
усвоената главница и начислената за периода лихва, съответно продължи да ползва
кредита след пето число на съответния календарен месец, той дължи такса
револвинг в размер на 8 % от усвоения размер на кредита към последно число на
предходния месец, която не е погасена към пето число на предния месец. Такса
револвинг се дължи за всеки следващ месец, през който кредитополучателят ползва
кредита. Тя се начислява на шесто число на месеца върху общия размер на
усвоения кредит до последно число на предходния месец, който не е погасен до
пето число на следващия месец.
Според чл.10, ал.1 от Договора в случай, че до пето число
на всеки календарен месец кредитополучателят не заплати пълния размер на
дължимата за съответния месец минимална погасителна вноска (освен ако такава не
е дължима, поради плащане на всичко дължимо), кредитополучателят дължи увеличен
размер на лихвата по чл.9, ал.1, а именно месечна лихва в размер на 15 %.
Лихвата се начислява на ден през целия период от първия ден на забавата за
плащане на минимална погасителна вноска до датата на плащане на минималната
погасителна вноска. Частичното заплащане на минималната погасителна вноска не
спира начисляването на лихвата по тази алинея. Съгласно чл.10, ал.2 считано от
деня, следващ деня на плащане на пълния размер на минималната погасителна
вноска, кредитополучателят дължи отново лихвата по чл.9, ал.1 от Договора.
На ответника е начислена договорна лихва в размер на
1638,08 лева за периода 03.01.2014 г. – 06.05.2016 г., както и такса револвинг
в размер на 2224,27 лева за периода 06.02.2014 г. – 06.05.2016 г. поради
неплащане в срок на минималните месечни вноски.
Според чл.15, ал.1 от Договора в случай, че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане на минимална погасителна вноска
с повече от десет дни, кредиторът има право да обяви цялото задължение по
Договора за предсрочно изискуемо. Обявяването на предсрочната изискуемост се
извършва по някой от начините по чл.8 от Общите условия. В случай, че кредитополучателят
не е заплатил минималната погасителна вноска в период от пет последователни
месеца, цялото му задължение става автоматично предсрочно изискуемо. Страните
се съгласяват, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на
описаните условия и кредиторът не е длъжен да уведомява длъжника за това
обстоятелство – чл.15, ал.2 от Договора. След настъпване на предсрочната
изискуемост лихвите по чл.9, ал.1 или чл.10, ал.1, както и такса револвинг
спират да се начисляват – чл.15, ал.3 от Договора. След настъпване на
предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи законна лихва за всеки ден
забава върху общия размер на задълженията си – чл.15, ал.4 от Договора. След
настъпване на предсрочната изискуемост длъжникът дължи еднократно заплащането
на такса в размер на 100 лева, включваща разходите на кредитодателя за
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на Я..
Според ищеца предсрочната изискуемост на Договора
настъпва на 06.10.2016 г., като считано от същата дата Я. дължи законната лихва
за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. Същата за периода от
06.10.2016 г. до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение е в размер на 590,99 лева.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.07.2014 г. и Анекс № 2/01.08.2014 г. към него вземането
по Договора е прехвърлено от „***“ АД на „***“ ООД. На 10.03.2017 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от
07.11.2014 г., съгласно което вземането по Договора е прехвърлено от „***“ ООД
на дружеството ищец, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви. Длъжникът е уведомен за цесиите лично на 16.03.2017 г.
Ищецът твърди неизгоден за него факт, а именно, че
длъжникът е погасил по Договора сума в размер на 4802,72 лева, с която са
погасени: лихва за забава 24,64 лева за периода 06.10.2016 г. – 01.01.2017 г.;
такса разходи – 100 лева; такса револвинг – 2224,27 лева; договорна лихва по
чл.10 от Договора – 1676,74 лева; договорна лихва по чл.9 от Договора – 660,37
лева; главница – 146,70 лева.
Кредиторът подава на 01.10.2019 г. заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу Я.,
по което е образувано ч. гр. дело № 939/2019 г. по описа на РС – Несебър, изпратено по подсъдност в РС – Бургас,
където е образувано ч. гр. дело № 10085/2019 г. по описа на съда.
На 29.11.2019 г. по това дело е издадена заповед за
изпълнение за сумата от 2 540,62 лева, от която
996,56 лева главница, ведно с договорна лихва по чл. 9 от Договора в размер на
977,71 лева за периода от 20.12.2014 г. до 06.05.2016 г. и обезщетение за
забава в размер на 566,35 лева за периода от 02.01.2017 г. до 30.09.2019 г.
включително, и законна лихва върху главницата от 01.10.2019 г. до изплащането й. Тъй като длъжникът подава възражение против заповедта, заявителят предявява
установителни искове за вземанията си пред БРС,
по които е образувано
настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване три
установителни иска
с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ответникът надлежно въвежда възражение за погасяване на
вземането за главница и за възнаградителна лихва.
По
възражението на ответника за нищожност на чл.9 и чл.10 от Договора:
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи
материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са
повелителни и съдът
следи служебно за наличие на фактически или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клаузи в потребителски договор. Разпоредбата на чл. 143 от
ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с
потребителя – това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя във вреда на последния. Ответникът
безспорно е потребител, на когото е предоставена финансова услуга – револвиращ
потребителски кредит.
Предметният
обхват на защитата по ЗЗП включва всички клаузи от Договора, които са изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе на
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия –чл.146, ал.2 ЗЗП. Извън предметния обхват
на защита остават клаузите на договорите, които са индивидуално уговорени
/чл.146,ал.1 ЗЗП/, както и клаузи относно основния предмет на договора,
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от
друга, при
условие че
тези клаузи са ясни и разбираеми /чл.145, ал.2 ЗЗП/. Индивидуално
уговорени са клаузи, които
не са изготвени предварително или дори да са изготвени предварително, потребителят е могъл да
изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно
информиран избор ги
е приел. С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът
изрично указа, че в тежест на ищеца е да докаже, че клаузите по договора са
уговорени индивидуално.
Договорът е потребителски по
смисъла на чл.9 от ЗПК,
като според разпоредбата на чл.24 ЗПК по отношение него се прилагат и чл. 143
- 148 от Закона за защита на потребителите.
Липсват доказателства, че клаузата за дължима
такса револвинг и за дължима увеличена лихва при забава за плащане на
минималната погасителна вноска са индивидуално уговорени. Ето защо следва да се приеме,
че се касае за бланков договор, изготвен
предварително, като няма данни
потребителят да е имал възможност да влияе на неговото съдържание, което по
принцип изключва възможността клаузата
за такса револвинг/чл.9, ал.3/
и за увеличената лихва при забава за плащане на минималната погасителна вноска /чл.10, ал.1/ да са индивидуално уговорени.
Съгласно
чл.145, ал.2
ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето
на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на
договора са ясни и разбираеми. Съдът на ЕС се е
произнесъл, че чл.
4, пар. 2 от Директива 93/13/аналогичен на
чл.145, ал.2 ЗЗП/ установява изключение от механизма за контрол по
същество на неравноправните клаузи, които не са
индивидуално уговорени, предвиден от въведената с тази директива система за защита на потребителите (в този смисъл и т. 42
по дело C-26/13 и т. 31
по дело C-96/14 на СЕС), но само при условие, че
клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Съдът е подчертал, че изискването
за изразяване на ясен и разбираем език се прилага, дори когато клаузата попада
в обхвата на понятието "основен предмет на договора" или "съответствие
на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или
предоставените услуги, от друга" по смисъла на член
4, пар. 2 от Директива 93/13 (в този смисъл е и т. 68
от решение от 30 април 2014 г. по дело C-26/13 на
СЕС). Не се прави преценка на неравноправния характер на посочените в
споменатата разпоредба клаузи само, ако
след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална
юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика (в случая
от финансова институция), на ясен и разбираем език (разрешението е дадено и в т. 32
от решение на СЕС от 03.06.2010 г. по C-484/08).
Според т. 2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл.
4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването
договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие.
Основният
предмет на договора за кредит е безспорно предоставената в заем сума и
условията, при които тя следва да бъде върната, включително и дължимите лихви и
такси в тази връзка. Ако
тези клаузи са ясни и разбираеми, не
могат да се преценят от гледна точка на тяхната неравноправност, но когато не
са изразени на ясен и разбираем език,
съдът е длъжен да провери дали тези клаузи не са неравноправни, ако не са
индивидуално уговорени. С оглед разпоредбата на чл.
145, ал. 1 ЗЗП клаузата на чл.9, ал.3 от процесния договор за кредит
следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички
обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването. В раздел III от
Договора, чл.9, ал.1, е предвидено, че
върху усвоения размер на кредита се дължи месечна лихва в размер на 6%, като до
5 число на календарния месец, следващ месеца на усвояване на кредита, длъжникът следва да
погаси цялата усвоена главница и начислената лихва и ако продължи да ползва
кредита, дължи такса револвинг в размер на 8 % от усвоения размер на
кредита към последно число на месеца, който не е погасен до
пето число на съответния месец-чл.9, ал.3 от Договора. От друга страна,
Договорът дава право на длъжника да заплаща минимална погасителна вноска, която е определена в
размер на 15% от максималния размер на кредита, но не повече от общото
възникнало задължение към 1-во число на съответния месец, когато това задължение
по-малко от 15% процента от максималния размер на кредита. Плащането на минимална
погасителна вноска означава, че кредитополучателят
не би могъл да ползва кредита в пълния усвоен размер /трябва да се приспадне
платената минимална погасителна вноска/, а това е условие за
начисляване на такса револвинг и,
от друга страна,
тя се начислява именно върху общия размер на усвоения кредит през предходния
месец. Това
създава неяснота и противоречие в предпоставките за начисляване на тази такса и
невъзможност за преценка от страна на потребителя за последиците от сключване
на договора. В
Договора няма изрично обяснен начинът
на формиране на тази такса и дали тя е обвързана с разходи на кредитора във
връзка с просрочие на задължението. Така формулираната клауза в договора не
дава възможност на потребителя-длъжник да прецени произтичащите за него
икономически последици от сключването на договора. Макар да касае
основният предмет на договора – това е клауза, определяща основна престация по
него и го характеризира, тя, разгледана в съвкупност
с другите клаузи на договора, не е написана на ясен и разбираем език за
средният потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен и той не би могъл да прецени при сключване на
договора какви ще са икономическите последици за него и поради това е
неравноправна на осн.чл.145, ал.2, вр. с чл.143, ал.1 и нищожна - чл.146, ал.1 от ЗЗП – не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – в този смисъл решение II-126/12.12.2019 г. по в. гр. дело № 1169/2019 г. по описа
на ОС – Бургас.
Поради
тази констатирана неравноправност и съответно нищожност на клаузата на чл.9, ал.3 от Договора, такса
револвинг не се дължи.
Клаузата на чл.10, ал.1 от Договора урежда
хипотеза, при
която ако длъжникът до 5-то число
на месеца не заплати пълния размер на дължимата за съответния месец минимална
погасителна вноска, дължи
увеличен размер на лихвата по чл.9, ал.1/възнаградителната лихва в размер на
6 %
месечно/, а
именно 15% месечно. Лихвата
се начислява на ден за целия период от първия
ден на забавата до датата на плащане на минималната погасителна вноска. Частичното плащане на
минималната погасителна вноска не спира начисляването на лихвата. Не става ясно върху
каква сума се начислява увеличения размер на лихвата – дали само върху
минималната погасителна вноска, която
не е платена,
или върху целия усвоен размер на кредита.
Ето защо и тази клазуа не е написана на ясен
и разбираем език за средния потребител – относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен и той не би могъл да прецени при сключване на
договора какви ще са икономическите последици за него и поради това е
неравноправна на осн.чл.145, ал.2
вр. чл.143, ал.1 и нищожна – чл.146,ал.1 от ЗЗП – не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя – в този смисъл
цитираното решение на ОС – Бургас.
Според чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Уговорената
в чл.15, ал.5 от Договора такса от 100 лева, дължима при предсрочна
изискуемост, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението,
е такава „по управление на кредита“, защото всяко действие по събирането на
вземане е действие по управление на кредита, поради което тази клауза е нищожна
като противоречаща на закона – на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Отделно от това, по
делото няма никакви доказателства за реално направени разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията. Ето защо длъжникът не дължи и такава такса.
На последно място, предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите
на чл.
71 ЗЗД и чл.
432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона –
в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК.
При договори за кредит, сключени от небанкова
финансова институция, и съдържащи клауза за предсрочна изискуемост, /какъвто е Договорът/, предсрочната
изискуемост на вземанията не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и това
волеизявление да е достигнало до длъжника. Ищецът се позовава на автоматично настъпване на предсрочна изискуемост по чл.15
от Договора. Тази клауза не може да породи действие, ако
финансовата институция не е заявила изрично, че упражнява правото си да направи
кредита предсрочно изискуем, и съответно това волеизявление е достигнало до
длъжника.
В
настоящия случай няма доказателства преди подаване на заявлението в съда до длъжника
да е достигнало волеизявление на кредитора, че счита кредитът за изцяло
предсрочно изискуем (уведомлението за цесията не съдържа такова изявление). Такова
уведомяване (макар и непрецизно) е направено едва с получаване на препис от
исковата молба, поради което Я. не дължи обезщетение за забава по чл.15, ал.4
от Договора в размер на 566,35 лева за периода от 02.01.2017 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Установи се, че длъжникът е платил по Договора сума от
4802,72 лева, с част от която са „погасени“ такса револвинг (2224,27 лева),
договорна лихва по чл.10 от Договора (1646,74 лева) и такса разходи (100 лева),
които обаче не се дължат. Ето защо тези суми, общо в размер на 3971,01 лева,
следва да се отнесат към погасяване на неиздължената главница в размер на
996,56 лева и на договорната лихва по чл.9 от Договора в размер на 977,71 лева.
Видно е, че общият размер на тези вземания е по-малък от платената от ответника
сума, поради което тези вземания са погасени чрез плащане и исковете следва да
бъдат отхвърлени. Дори и да се приеме, че Я. дължи лихва за забава (обезщетение
за забава) за периода от 02.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, това вземане също е погасено чрез
плащане на сумата от 3971,01 лева.
С оглед горните правни изводи, не следва да се разглежда
възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност.
По въпроса за
разноските:
При този изход на делото ищцовото дружеството няма право
на разноски нито в исковото, нито в заповедното производства, като
изричен диспозитив за това в съдебното решение не следва да се постановява,
защото съдът се произнася с такъв, само когато присъжда разноски.
Ответникът има право на разноски, които са в размер на 400
лева, изплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********,
против С.И.Я., ЕГН – **********, за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 996,56 лева (деветстотин деветдесет и шест лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща дължима главница по договор за кредит
„Бяла карта“ № ***/20.12.2013 г.; 977,71 лева (деветстотин седемдесет и седем
лева и седемдесет и една стотинки), представляваща договорна лихва по чл.9 от
договор за кредит „Бяла карта“ № ***/20.12.2013 г.; 566,35 лева (петстотин
шестдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода от 02.01.2017 г. до 30.09.2019 г. включително;
законната лихва върху главницата, начиная от 01.10.2019 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 10085/2019 г. по описа
на БРС.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********,
да заплати на С.И.Я., ЕГН – **********, сумата от 400 (четиристотин) лева
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ