Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Сливен, 24.04.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от Надежда
Янакиева в.ч.гр. д. N 219 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Чрез ЧСИ на 31.01.19г. е
постъпила жалба от длъжник против разпореждане на ЧСИ за отказ за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433 т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Жалбоподателят заявява, че
ЧСИ неправилно е отказал да прекрати изцяло изпълнителното производство, макар да
е настъпила законова перемпция. Развива детайлни и подробни съображения относно
правната фигура на перемпцията, позовава се на съдебна и тълкувателна практика.
Счита, че последното извършено по делото изпълнително действие е от
05.08.2014г. и с изтичането на две години от тази дата прекратяването е
настъпило по право и СИ е следвало да го констатира, което той не само, че не е
сторил, но е и отказал да уважи искането й за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Освен това отказът му е
немотивиран, което също е основание за отмяната му. Твърди, че постановлението
е в противоречие с разясненията, дадени в т. 10 на ТР по т.д. №2/13г. на ОСГК,
съгласно която извършването на разпределение не прекъсва погасителната давност,
а подаваните молби по изпълнителното производство са от ненадлежно упълномощени
лица и не прекъсват давността.
Поради изложеното моли
окръжния съд да отмени обжалваното постановление и постанови прекратяване на
производството по изпълнителното дело, евентуално – да укаже на ЧСИ да
постанови акт, приключващ производството.
Участващите на насрещната
по жалбата страна лица не са подали писмени възражения.
ЧСИ е представил писмени мотиви,
в които заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна, излага подробна
хронология на действията по делото.
След като се запозна с изпълнителното
дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима - подадена в законовия срок от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия
постановлението СИ.
Разгледана по същество е неоснователна:
Молбата на длъжника за прекратяване
на производството по изпълнителното дело на основание настъпила перемпция, се
основава на твърдението, че последното извършено изпълнително действие е
публичната продан на недвижим имот през 2014г., приключила с постановление от 05.08.14г. на СИ, с което за купувач е
обявен присъединеният взискател Н.П. за сумата от 80 000 лв.
От хронограмата на изпълнителното
производство обаче е видно, че след тази дата, с оглед разпоредбата на чл. 495
от ГПК, е било изготвено разпределение на 22.08.14г., предявено на страните на
25.09.14г. и влязло в сила на
30.09.14г., но в едноседмичния срок, течащ от този момент, не са постъпили
сумите. След обявяване на следващ купувач и насрочване на нова дата за
предявяване на разпределение – 08.09.15г., на която такова не се е осъществило,
е насрочена дата 20.10.15г., когато то е било предявено на страните.
Разпределението е било обжалвано, отменено с решение на СлОС с дадени
указания, в резултат на което изготвеното ново разпределение е предявено на
страните на 28.07.16г. и е влязло в сила.
На купувача-взискател отново е указано да внесе в едноседмичен срок
сумата по разпределението, което той не е сторил, а СИ е констатирал
товас протокол от 05.01.17г., и прилагайки разпоредбата на чл. 493 т. 2 вр. чл.
495 от ГПК, е обявил за купувач отново
присъединения взискател Н.П., но за сумата 70 000 лв.
Това наложило изготвяне на
ново разпределение, предявено на страните на 31.05.17г. Длъжницата /и
жалбоподателка в настоящото производство/ е обжалвала разпределениеито пред
СлОС, който го отменил и дал указания на СИ, в изпълнение на които СИ е
изготвил ново разпределение на 10.11.17г. На насрочената дата за предявяване –
12.12.17г. Такова не е извършено поради нередовно уведомяване на участниците,
насрочена е нова дата – 08.02.18г., когато това разпределение е предявено на
страните.
Длъжницата-жалбоподател е подала
жалба чрез съдебния изпълнител до СлОС срещу разпределението на 14.02.18г. и след администрирането
й от СИ, тя е постъпила в деловодството на СлОС на 29.01.2019г., която е образувана в дело, висящо към момента.
Искането на
длъжницата-жалбоподател за прекратяване на производството по изпълнителното
дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е подадена на 16.01.19г., с
разпореждане от същата дата СИ е отказал да стори това, същото е връчено на
длъжницата на 22.01.19г. и настоящата жалба против отказа е подадена до СлОС
чрез ЧСИ на 29.01.19г.
При това положение не може
да се изведе заключение, че е настъпило прекратяване на изпълнителното
производство по право по смисъла на т. 8 на чл. 433 ал. 1 от ГПК, тъй като
визираното изпълнително действие – публична продан на недвижим имот, не е
приключило към момента, тоест – не може да се приеме, че е „извършено“, което
да постави в течение 2 годишния перемпторен срок.
Действително, съгласно т.
10 на ТР №2/2015г. по т.д.№282013г. на
ОСГК е посочено че:
„Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“
Така е видно, че в случая е
предприето изпълнително действие „публична продан“ и то се счита завършено с постъпването на парични суми от проданта.
Такива не са постъпили до момента. Независимо, че през последните около 5
години СИ многократно извършва разпределение, /като последното от тях още не е
влязло в сила/, а извършването на разпределение не се счита за същинско
изпълнително действие и само по себе си не прекъсва давността, решаващият
юридически факт, бележещ края на изпълнителното действие, обективирано в
изпълнителния способ „публична продан“ и стартиращ срока на перемпцията, е постъпване
на парични суми от проданта.
Ако за купувач бе обявен обикновен
наддавач /а не взискател/, нормотворецът предвижда в чл. 492 ал. 3 от ГПК, че купувачът в 2 седмичен срок от
обявяването му за купувач, е длъжен да внесе предложената цена. Едва
след това се пристъпва към разпределение на постъпилата сума по чл. 460 от ГПК.
В този случай постъпването на паричната сума предхожда разпределението и с внасянето й, се счита за
приключена проданта като вид изпълнително действие. Поради това и
извършването на разпределението й след това и плащането от странана СИ на суми
на взискателите, не се считат за изпълнителни действия.
Не така стоят нещата обаче
когато за купувач е обявен взискател, както е в настоящия случай. При тази
хипотеза правната норма на чл. 495 от ГПК предвижда, че взискателят, обявен за купувач, е длъжен в 2 седмичен срок от влизане
в сила на разпределението да внесе необходимата сума. Тоест –
евентуалното постъпване на паричната сума следва
разпределението, поради което приключващият изпълнителното действие момент
– постъпване на парични суми от проданта – настъпва едва след внасянето на
сумата от страна на купувача-взискател.
Така е видно, че в случая
не е завършен динамичният фактически
състав на изпълнителното действие „публична продан на недвижим имот“, поради
което не може да се приеме, че е имало непрекъсвано 2 годишно бездействие от
взискателите или СИ, което да доведе до прекратяване на изпълнителното
производство ех lege, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Като е отказал да прекрати
изрично делото, ЧСИ не е постановил незаконосъобразен акт, тъй като обективно не
са осъществени условията на закона, предизвикващи прекратителния ефект.
Ето защо жалбата се явява
неоснователна и не следва да се уважава.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 4384/31.01.2019г. подадена от длъжника
Н.Г.С. против разпореждане на ЧСИ от 16.01.2019г. по изп.д. 20179150403883, с
което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на осн. чл. 433
т. 8 от ГПК по изп.д. 20179150403883 на
ЧСИ рег. № 915 и р-н на действие района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: