№ 16
гр. К.., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К.. в публично заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело №
20215100900076 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящият спор на основание чл.365, ал.1, т.1 от ГПК по своя характер, е търговски
и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по
търговски спорове- Гл. Тридесет и втора от ГПК.
Исковото производство по търговския спор е образувано по депозирана чрез
процесуален представител – адв. Я.Д. /САК/, от М.. Р. И.. от с.К., обл. К.., искова молба с вх.
№ 1172/28.09.2021 г., с която против ЗК „Л.И.С” АД, гр. С., са предявени в обективно
съединение искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и с правно
основание чл.497, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД, с които ищецът цели да бъде осъден
ответникът да му заплати обезщетение за причинените му от осъщественото на 18.08.2019 г.
ПТП вреди, от което сумата в размер на 45 000 лв., предявена като частична от сумата
60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, и сумата в размер на 1566 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, съставляваща направени за лечението и възстановяването му разходи
за закупуване на импланти и за заплащане на потребителски такси, ведно със законна лихва
върху сумите, считано от 15.05.2021г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира
и присъждане на разноски. Относно държавните такси в производството, е приложима
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 18.08.2019 г. около 18:00 ч. на второкласен
път ІІ-58, км 0+ 230 настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с рег.№* и
лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№*, по вина на водача на л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ“,
който се движел в посока с. Ч., но поради субективна причина – отклоняване на вниманието,
1
престанал за определено време на упражнява контрол над управляваното от него МПС и
последното пресекло непрекъснатата разделителна линия между двете ленти за движение, в
резултат на което ударил челно насрещно движещия се в лентата си за движение л.а.“БМВ
530 Д“. Вследствие на инцидента ищецът твърди, че като водач на л.а. „БМВ 530 Д“
пострадал- получил многофрагмена фрактура (счупване) на двете кости на дясната
подбедрица (голям и малък пищял) в долните й части, наложила оперативно лечение.
Непосредствено след настъпилото ПТП бил приел по спешност в Отделението по ортопедия
и травматология към МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД – гр. К.., където му била осъществена и сложна
оперативна интервенция – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с
метална остеосинтеза, както и, че бил изписан на 03.09.2019 г. за домашно лечение с
препоръки за спазване на ХДР и двигателен режим и за продължаване на медикаментозната
терапия, като за периода от 06.11. до 13. 11.2019 г. поради продължаващи оплаквания,
отново постъпил на лечение в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина
към същата МБАЛ. Около месец по-късно, отново бил прегледан в амбулаторни условия,
поради продължаващата симптоматика от болка, оток и ограничени движения на дясната
глезена става, като обективно била констатирана и накуцваща походка с патерици и
назначена терапия. Такъв преглед за проявяващи се оплаквания бил извършен и на
16.12.2019 г. По повод нестихващия болков синдром и ограничена подвижност в дясната му
глезена става, на 23.12.2019 г. ищецът бил отново хоспитА.зиран в Отделението по
физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ „Д-р А.Д." АД – гр. К.. за провеждане
на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Последващи прегледи,
констатиращи продължаващите оплаквания, били извършени на 31.12.2019 г., 03.01.2020 г.,
на 09.01.2020 г., 03.02.2020 г., 11.02.2020 г., 14.02.2020 г., 20.02.2020 г., 02.03.2020 г.,
17.03.2020 г., 08.04.2020 г., 15.04.2020 г., 21.04.2020 г., 04.05.2020 г. и 14.05.2020 г., като
към датата на последния от тези прегледи, след период от около девет месеца след
инцидента, освен горните оплаквания се установявА. и накуцваща походка с патерици и
частично стъпване на оперирания крайник. От приложен Амбулаторен лист №
932/08.06.2020 г. се установявало, че при извършения пореден преглед обективно били
установени видими оперативни белези в областта на вътрешния и външния малеол, оточен
десен глезен с болезнена и ограничена флексия, както и накуцваща походка. На 30.06.2020
г. ищецът твърди, че постъпил отново в Отделението по ортопедия и травматология към
МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД – гр. К.. за отстраняване на имплантираните метални тела от дясната
му подбедрица. След проведената медикаментозна терапия пациентът бил подготвен за
оперативно лечение и му била извършена повторна операция – екстракция на поставена
метална остеосинтеза и същият бил дехоспитА.зиран на 11.07.2020 г., след около
двуседмичен болничен престой. В резултат на получена след втората интервенция
усложнение, ищецът бил прегледан в амбулаторни условия, като били дадени лекарски
указания за смяна на превръзките на раната през няколко дни и спазване на щадящ режим.
Поради полученото постоперативно усложнение -фистула с миграция на металното тяло в
оперативнотретираната зона, на 28.09.2020 г. ищецът бил хоспитА.зиран за трети път в
Отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД – гр. К..,където му
2
била осъществена радикална ексцизия на кожна лезия, като бил изписан на 05.10.2020 г.
Впоследствие на 26.10.2020 г. и до 02.11.2020 г. ищецът отново се наложило да постъпил в
Отделението по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ ,Д-р А.Д.“ АД – гр. К..
с оплаквания от болки в дясна глезена става и затруднена походка. Ищецът изтъква,че след
около година и половина от инцидента, а именно на 14.12.2020 г. отново бил хоспитА.зиран
в Отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р А.Д." АД – гр. К.. по повод
рецидив на фистулата в оперативнотретираната област, отново му била извършена
радикална ексцизия на кожна лезия,и бил изписан на 18.12.2020 г. В исковата си молба
ищецът твърди и, че вследствие на преживяното ПТП, изпитал интензивни и негативни
изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и
физиологическо сътресение и смущение, вкл. и посттравматично притеснение при
последващо управление на автомобил. Наред с интензивната болка, макар и напълно
имобилизиран с гипсова шина, засегнатият глезен бил оточен и с проявена неспособност за
извършване на активни и пасивни движения. В резултат на получената тежка фрактура и
извършена операция с поставяне на импланти, ищецът твърди, че бил изправен пред
невъзможност за функционално и пълноценно използване на долния крайник по време на
продължителните няколкомесечни постоперативни възстановителни периоди, като същият
твърди, че бил и с ограничената подвижност в областта на глезената става. Последното му
създавало затруднения от двигателен характер, включително и при задоволяване на някои
ежедневни битово хигиенни потребности, поради което се нуждаел от чужда помощ и
съдействие от близки хора. От друга страна, допълнителна симптоматика и удължаване на
възстановителния процес, предизвикА. получените постоперативни инфекциозни
усложнения в травмираната глезена област и наложилите се две хоспитА.зации и
оперативни интервенции. Твърди, че същите предизвикА. у него, дори и след изтичане на
продължителен период от време, затруднена и накуцваща походка с трайна невъзможност за
самостоятелно придвижване.
В исковата си молба ищецът твърди, че вследствие на ПТП-то претърпял и значителни
имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване – за
закупуване на импланти и за заплащане на потребителски такси, на обща стойност от 1 566
лв., съгласно приложени Фактура № **********/29.08.2019 г., Фактура №
**********/11.07.2019 г., Фактура № **********/03.09.2019г., издадени от „МБАЛ „Д-р
А.Д." АД – гр. К.., ведно с фискални бонове. Изтъква, че по отношение на Фактура №
**********/29.08.2019 г., издадена от „МБАЛ Д-р А.Д.“ АД – гр. К.., била допусната
техническа грешка, касаеща извършената медицинска услуга, за която е издадена- вместо
„Система за ендопротезиране на тазобедрена става с циментна фиксация и хемипротеза
биартикула – 1 бр.“, следвало да бъде изписано: „Остеосинтезни средства“. Това
обстоятелство се установявало от съдържанието на приложеното към исковата молба Писмо
с изх. № 3195/02.08.2021 г. по описа на „МБАЛ Д-р А.Д.“ АД – гр. К...
Ищецът твърди, че за така осъщественото ПТП било образувано Досъдебно
производство № 497/2019 г. по описа на ОД на МВР – гр. К.., приключило с внесено от
3
Районна прокуратура – К.. пред Районен съд – К.. предложение по чл. 78а НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание „глоба“, и впоследствие било образувано НАХД № 900/2020 г. по описа на
Районен съд – К.., по което било постановено Решение № 260002/2020 г., влязло в законна
сила на 11.09.2020 г., по силата на което водачът на лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с
рег.№*, бил признат за виновен за извършеното транспортно престъпление.
Към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лек автомобил
„Мерцедес Е320 ЦДИ“ с рег.№*, била застрахована в ответното застрахователно дружество
със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица номер
BG/22/118003565741, с период на застрахователното покритие от 27.12.2018 г. до 26.12.2019
г.
Ищецът твърди, че с цел уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на
съдебни производства, на 15.02.2021 г. предявил претенция по реда на чл. 380 от КЗ към
ответното застрахователно дружество, по която била заведена щета с № 0000-1000-03-21-
7089. Във връзка с подадената претенция застрахователят чрез електронно писмо определил
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за
имуществени в размер на 97 лв., с предложение за подписване на извънсъдебно
споразумение. Ищецът твърди, че намерил така определения размер за несправедлив и
значително занижен, а предложената сума от 97 лв. също не отговаряла на действително
претърпените от него имуществени вреди.
В дадения надлежен по смисъла на чл.367, ал.1 от ГПК срок, от „Застрахователна
компания Л.И.С” АД, гр. С., е постъпил отговор на исковата молба, с който предявената
претенция е намерена за допустима, но неоснователна. Оспорва се механизма на настъпване
на ПТП, обективиран в Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 2079-1036-
244/18.08.2019 г. Оспорва се нА.чието на причинна връзка между виновното поведение на
водача на застрахования автомобил и претендираните телесни увреждания на ищеца.
Самостоятелно се оспорват телесните увреждания на ищеца в претендирания им пълен обем.
Оспорва се изключителната вина на водача на застрахованото МПС, като в този смисъл се
прави възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 % от страна
на ищеца, поради това, че същият управлявал автомобила си с превишена и несъобразена
скорост, и бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва се исковата претенция за
неимуществени вреди и по размер, като завишена и несъобразена с принципа на
справедливостта. Счита се, че вече предложеното на ищеца обезщетение за
неимуществените му вреди в размер на 40 000 лв., е справедливо и същото би ги репарирало
напълно. В отговора е направено искане с правно основание чл.219 от ГПК за привличане на
деликвента Ф. Ф. М. от с.П. като трето лице помагач на ответника. Твърди се, че правният
интерес за ответника се обуславя от възможността срещу същото лице да бъде предявен
регресен иск предвид това, че същият управлявал МПС по време на ПТП след употреба на
наркотично вещество – амфетамин. Претендира се с отговора и присъждане на разноски по
делото.
4
В срока, даден на ищеца по реда на чл.372, ал.1 от ГПК, е постъпила молба, с която
същият изрично е заявил нежелание да упражни правото си на подаване на допълнителна
искова молба.
В откритото съдебно заседание, ищецът М.. Р. И.. чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата си претенция изцяло. По негово искане е допуснато увеличение размера
на предявената искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди от 45 000 лв.,
предявен като частичен, на 60 000 лв., предявен в пълен размер. Претендира се присъждане
на разноски по реда и при условията на чл.38 от ЗА.
В откритото съдебно заседание, ответникът ЗК„Л.И.С“ АД чрез процесуалния си
представител, оспорва предявената искова претенция. Поддържа депозирания по делото
отговор. Изтъква, че съпричиняването е нА.це и защото пострадА.ят не е предотвратил
опасността, завивайки надясно. Претендира присъждане на разноски, за които прилага и
списък по чл.80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, конституираният с постановеното по реда на чл.374 от
ГПК определение №*4/16.12.2021 г. като трето лице, помагач на страната на ответника
ЗК„Л.И.С“ АД Ф. Ф. М., редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като
първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните
състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено
следното :
Предмет на настоящото производство е предявената искова претенция, съставляваща
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и
с правно основание чл.497, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД, с които ищецът цели да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение за причинените му от осъщественото на
18.08.2019 г. ПТП неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и имуществени вреди в
размер на 1 566 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от изтичане на
законовоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне от ответното
застрахователно дружество- 15.05.2021г. до окончателното им изплащане. Съдът намира
така индивидуА.зираната в производството искова претенция за допустима, а по същество и
за частично основателна.
С изготвения по делото доклад, съдът е приел за безспорни в производството следните
обстоятелствата, а именно: 1.) че отговорността на водача на лек автомобил „Мерцедес Е320
ЦДИ“ с рег.№*, е застрахована в „Застрахователна компания Л.И.с“ АД със застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица №
BG/22/118003565741, с период на застрахователното покритие от 27.12.2018 г. до 26.12.2019
г.; и 2) че с влязло в сила на 11.09.2020 г. Решение № 260002/2020 г., постановено по НАХД
№ 900/2020 г. по описа на Районен съд – К.., постановено на основание чл. 78а от НК, Ф. Ф.
М. е признат за виновен в това, че на 18.08.2019 г. в землището на с. Ч., общ. К.., на
второкласен път ІІ-58 при км. 0+230 м. от главен път І-5 при управление на моторно
5
превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Е32ЦДИ" с рег.№*, нарушил
правилата за движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство на
пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти на платното на за движение е
нарушил забраната да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, без да е
извършвал изпреварване или заобикаляне; чл. 20 ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
като водач на пътно превозно средство не е контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява; чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като водач на пътно превозно
средство се е движел със скорост над 60 км/ч., която е максимално разрешена за пътния
участък и сигнА.зирана с поставен пътен знак В26, и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на М.. Р. И.. от с. К., общ. Ч., изразяваща се в счупване на малкия и големия
пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак
за повече от 1 месец.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът анА.зира поотделно и в тяхната
съпоставка приетите по делото заключения, изготвени от в.л. инж. В.Д. по назначената
САТЕ и от в.л. инж. В.В. по назначената частична повторна САТЕ, и установи механизма на
осъществяване на процесното ПТП, а именно, че на посочената дата -18.09.2019 г., в около
18:00 часа при суха пътна настилка и добра видимост, лек автомобил „БМВ 530“, К 0619 ВВ,
управляван от ищеца М.И. по път ІІ-58, се движел в прилежащата му лента за движение, в
посока от кръстовището с път І-5, към с. К., обл. К... В противоположна на него посока се
движел лек автомобил „Мерцедес Е320“, К 5021 ВК, управляван от деликвента Ф.М., като
при км 0+230, автомобилът „Мерцедес Е320“ навлязъл неконтролирано в лентата за
насрещно движение, като траекторията му на движение навлязла в габаритите на
движещият се срещу него автомобил на ищеца, вследствие на което между тях настъпил
удар с предните им леви части. В резултат на настъпилия удар и двата автомобила
извършили сложни ротационно-транслативни движения, завъртели се в посока обратна на
часовата стрелка и спрели. Движението по процесния път ІІ-58 с обща ширина 7.40 м / 2 Х
3.70 м/, се изпълнявало двупосочно в две еднакви ленти за движение в двете посоки,
разделени от непрекъсната осева линия, тип М 1 и маркирани с непрекъснати крайни
ограничителни линии. Пътят бил изпълнен с дребнозърнест acфaлт, без неравности, чист от
пясъчни и кални наноси, с изградени от двете страни банкети от пясъчно-земен тип на
нивото на асфалта, с канавка отляво на пътя от земен тип, затревена, с размери
ширина/дълбочина – 1.00/0.50 м. Трасето на пътя съставлявало прав участък с хоризонтален
наклон на спускане (2,6%) в посока към кръстовището с път І-5 и напречен наклон от 1
градус от средата към краищата, като наклонът бил в посока на движение на л.а.
„Мерцедес“. Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ“ към момента на удара и
непосредствено преди него, с отчитане на надлъжния наклон на пътя, била превишена -
около 106.29 км/ч /над допустимите 60 км./ч/, а скоростта на движение на л.а.“БМВ 530“
към момента на удара и непосредствено преди него, с отчитане надлъжния наклон на пътя,
била около 49.71 км/ч.
Установено е в производството, че водачът на л.а. „БМВ 530“ е имал възможност да
6
възприеме движението на л.а. „Мерцедес Е320“ 2.13 сек. преди мястото на удара. Според
становището на в.л., изготвило частичната повторна експертиза, чисто теоретично при
реагиране на водача на БМВ незабавно чрез навиване на волана на дясно и след това
изправяне на посоката на движение, удар между двата автомобила не би настъпил, като те
биха се разминА. с напречно странично разстояние между левите им състави от около 0.47
м. При реагиране на водача на БМВ незабавно чрез навиване на волана на дясно и след това
изправяне на посоката на движение, ведно с употреба на спирачната система на автомобила,
удар между двата автомобила не би настъпил. Същите биха се разминА. с напречно
странично разстояние между левите им състави около 0,47 м. Според изразеното в
откритото съдебно заседание становище на същото в.л. обаче, чисто практически това
отстояние от около 0.47 м, при констатираните скорости на движение на двата процесни
автомобила, определено не би било безопасно за разминаването им, защото съгласно
наложилата се практика при изготвяне на автотехнически експертизи за безопасно се
приемало страничното отстояние между два автомобила да бъде не по-малко от един метър
при разминаване.
Вещото лице д-р Н.М., изготвил назначената в производството СМЕ установява, че
при настъпилото на 18.08.2019 г. ПТП и в причинна връзка с него, на ищеца М.И. е
причинено счупване на двете кости на дясната подбедрица /голям и малък пищял/, в долната
им трета, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 5-7 месеца
при отсъствие на усложнения в хода на оздравителния процес. Извършената е на ищеца
оперативна интервенция на 21.08.19 г. изразяваща се в кръвна репозиция /наместване на
счупените кости/ и фиксация на фрагментите — метална остеосинтеза /МОС/. Поставената
на ищеца гипсовата имобилизация на дясната подбедрица е свалена на 21.10.2019 г. На
01.07.2020 г. в Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р А.Д." АД, гр.К..
на М.И. е извършена операция за отстраняване на металните остеосинтезиращи тела на
големия и малкия пищял на дясната подбедрица. Предоперативно е установена миграция на
металното тяло с нА.чие на флегмонозен процес на меките тъкани и фистула в областта на
постоперативния цикатрикс по вътрешната повърхност на подбедрицата. За периода от
28.09. до 05.10.2020 г. ищецът отново е приет на лечение в Отделението по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Д-р А.Д." АД гр.К.., където е извършена оперативна интервенция
- ексцизия /изрязване/ на флегмонозно променените меки тъкани в областта на фистулата по
вътрешната повърхност на дясната подбедрица, в областта на постоперативния цикатрикс, а
на 15.12.2020 г. в същото отделение му е извършена и повторна ексцизия не меките тъкани,
поради рецидив на фистулния ход, т.е. извършени са на ищеца на два пъти ексцизии –
изрязване на невротични тъкани. Настъпилите усложнения и наложилите се оперативни
интервенции в края на м.септември 2020 г. и на 15.12.2020 г. са удължили оздравителния
процес и са наложили продължаване на използване на помощно средство при придвижване.
Вещото лице установява и, че през м. декември 2020 г. при образно изследване са
установени у ищеца остеопороза и непълно зарастване на фрактурата, както и артрозни
промени в дясната глезена става, предвид на което същото допуска възможност и да не
настъпи пълно възстановяване на увредения крайник на ищеца. Д-р М. установява, че
7
обичайният оздравителен период при подобна травма, без възникване на усложнения в хода
на оздравителния процес, е с продължителност от около 5-7 месеца, като в казуса обаче
констатира нА.це на забавена консолидация, както и възникване на флегмонозно възпаление
с фистулизация, наложили оперативно отстраняване на металните остеосинтезиращи тела
/МОС/, което е удължило оздравителния процес.
Към момента на експертизата вещото лице установява, че ищецът се оплаква от болка
в областта на дясната глезена става при продължително ходене, затруднение при слизане по
стълби и е с леко накуцваща походка, че планарната флексия на дясното стъпало се
извършва видимо в пълен обем, но дорзалната флексия на стъпалото е с дефицит от няколко
градуса/ нарушена подвижност на глезена при повдигането му нагоре/. Установява по
вътрешната и външната повърхност на дясната подбедрица в долната й трета, нА.чия на
вертикално разположени сивкаво-седефени постоперативни белези, както и нА.чие на
розово-кафеникав хлътнал белег. Допуска възможност при промяна на метеорологичните и
атмосферните условия, интензивно физическо натоварване, напредване на възрастта и т.н.
спорадично да се появява болков синдром и оплаквания в засегнатите зони.
В производството са снети и показанията на свидетелката А. А. И., съпруга на ищеца
и очевидец на осъществяване на ПТП, от които се установява, че при инцидента кракът на
съпруга й бил заклещен от колата, като лекарите в спешното отделение, където бил закаран
констатирА. вследствие на това счупването му на малки парчета. Свидетелката установява,
че докато ищецът бил в болницата и седем месеца след това, тя била плътно до него, дори и
за обичайните му физиологични и битови нужди той се нуждаел от помощта й. Два месеца
ищецът бил изцяло на легло у дома си, като едва след третия месец му позволили да стъпва
по малко на крака си, след този период четири месеца ищецът се придвижвал с проходилка,
а впоследствие и повече от година с патерици. Свидетелката установява, че поради
настъпило усложнение – инфектиране на крака, се наложила спешна операция, след
извършването на която, два месеца през ден се налагало за пътуват от дома им в с.К. до
гр.К.. за смяна на превръзките. В период на две години след ПТП, на ищеца били проведени
четири рехабилитационни процеса. Свидетелката установява и че ищецът преди ПТП бил
готвач в Норвегия.Установява, че психически той тежко преживявал случилото се с него,
както и последствията от това, че се наложило младата му съпруга да го гледа и му
помагала през цялото време, че тя работи, а той понастоящем поради ограничените му
възможности на стои прав продължително време, както и бъде седнал на едно място
продължително време, не можел да работи вече като готвач, а и трудно можел да си намери
друга подходяща работа. В този смисъл са и снетите по делото показания на свидетеля Ал.
С. Ал..
Съобразявайки разпоредбата на чл.300 от ГПК, настоящият съд, разглеждаш
гражданските последици от процесното деяние, намира за задължителни за него
обстоятелствата относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, а и с оглед приетите и обсъдени в предходни абзаци заключения,
изготвени по назначените от съда САТЕ И СМЕ, приема за установено авторството и
8
механизма на осъществяване на процесния деликт, и настъпилите от него вреди. А
безспорно нА.чието на вА.дното застрахователно правоотношение между деликвента и
ответното застрахователно дружество пък обуславя, съгласно разпоредбата на чл.429 от КЗ,
отговорността на ответното дружество по отношение на пострадА.я при деликта ищец.
Съдът, съобразявайки изготвените по назначените експертизи /САТЕ и СМЕ/ заключения,
приема за установена в производството и изискуемата се причинна връзка между
причинената телесна повреда и неправомерното поведение на виновния водач, довело до
процесното ПТП.
Своевременно направеното от ответното застрахователно дружество възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадА.я ищец в размер на 50 % по
изрично изложените доводи за това, настоящият съд намира за неоснователно. За да изгради
това си становище, съдът съобрази и задължителната съдебна практика, обективирана в
Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС, съгласно която приносът следва да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
е направила възражението за съпричиняване, като твърдяното съпричиняване не следва да е
предполагаемо. В този смисъл изхождайки от изложените в този аспект доводи и
заключенията, изготвени по назначените САТЕ, съдът съобрази : - че пострадА.ят не се е
движел с превишена скорост – той се е движел със скорост от 49.71 км/ч, при разрешената за
пътния участък от 60 км./ч; - че и при реагиране на пострадА.я незабавно /в рамките на 2.13
сек/ чрез навиване на волана на дясно и след това изправяне на посоката на движение, със
или без употреба на спирачната система на автомобила, би съществувало теоретично
отстояние между двата автомобила само от около 0.47 м, което обаче чисто практически не
е достатъчно да бъде прието за безопасно в казуса, защото за безопасно според в.л. се
приемало страничното разстояние между два разминаващи се автомобила да бъде в размер
не по-малко от един метър, каквото отстояние в настоящия казус, вкл.и при предприети
маневри надясно, не би могло да бъде постигнато. Съдът съобрази и, че при настъпилия
удар кракът на пострадА.я е бил заклещен ниско долу от деформираните части на колата,
респ. в резултат на това и счупването е настъпило в долната трета на дясната подбедрица,
което не би се повлияло от поставен обезопасителен колан.
Относно дължимият се в производството размер на причинените на ищеца
неимуществени вреди, съдът съобрази и задължителната за прилагане съдебна практика,
изразена в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС, която възприема
понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като критерий, свързан с преценката
на обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на търсеното обезщетение. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания, в частност и при доказаното в производството счупване на двете
кости на дясната подбедрица в долната им трета /голям и малък пищял/ следва да бъдат
характера на самото увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, евентуално допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В този аспект съдът обсъди доказаните
9
в производството обстоятелства, а именно: - че се касае до причиняване на средна телесна
повреда на млад човек /към момента на ПТП на навършени 29 години/: - че установеното
счупване е наложило многократно пролежаване на ищеца в болнични заведения- от 18.08.19
г. до 03.09.19 г.; от 06.11.2019 г. до 13.11.2019 г.; от 23.12.2019 г. до 30.12.2019 г.;от
30.06.2020 г. до 11.07.2020 г.; от 28.09.2020 г. до 05.10.2020 г. и от 26.10.- 02.11.20 г.;от
14.12.-18.12.20 г.; - че се е наложило да бъдат извършени на ищеца четири оперативни
интервенции: първоначално- на 21.08.19 г. под обща анестезия е извършено открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация-тибия и фибула, с последваща гипсова
имобилизация, свалена на 21.10.19 г.; в периода на 30.06 -11.07.20 г. под обща анестезия е
извършено при спешност отстраняване от костта на мигриращи имплантирани метални тела-
тибия и фибула; в периода 28.09.-05.10.20 г. под обща анестезия е извършена радикална
ексцизия на кожна лезия и в периода 14.12.-18.12.20 г. под анестезия е извършена радикална
ексцизия на кожа,т.е. двукратно изрязване на невротични тъкани; - че са настъпилите
усложнения - забавена консолидация, както и възникване на флегмонозно възпаление с
фистулизация, удължили оздравителния процес и наложили продължаване използване на
помощно средство при придвижването на ищеца; - че са установените в процеса на лечение
у ищеца и настъпване на остеопороза и непълно зарастване на фрактурата, както и артрозни
промени в дясната глезенна става; - че са установени у ищеца нА.чия на постоперативни
белези и накуцваща походка – констатирано загрозяване; - че оздравителният процес е
излязъл извън рамките на обичайния оздравителен период при подобна травма от 5-7 месеца
и че същият е бил придружен и с по-продължителни физически болки и страдания; - че са
установени във връзка с това отрицателни емоционални изживяване на ищеца, от
наложилата се за този млад мъж необходимост от полагане от съпругата му на основни
грижи за него, вкл. и за физиологичните му нужди, и необходимост от помощни средства за
придвижването му; - че са установени във връзка с това отрицателни емоционални
изживяване на ищеца, от невъзможността на упражнява професията си на готвач, поради
трудности при продължително стоене прав или седене на едно място. Съдът съобрази и
допуснатата от вещото лице възможност и да не настъпи пълно възстановяване на увредения
крайник на ищеца. Съобрази и извършената от в.л. констатация към датата на извършване
на експертизата, че ищецът продължава да се оплаква от болка в областта на дясната глезена
става при продължително ходене, затруднение при слизане по стълби и е с леко накуцваща
походка, че дорзалната флексия на стъпалото е с дефицит от няколко градуса- нарушена е
подвижност на глезена при повдигането му нагоре. В своята съвкупност изброените,
безспорно установени в производството обстоятелства, обосновават у съда извод, че за
причинените на ищеца неимуществени вреди –болки и страдания, следва да се определи по
справедливост обезщетение в по-висок от приетия от наложилата се съдебна практика за
този вид наранявания размер, а именно от 50 000 лв., като искът за разликата до пълния му
предявен размер, следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до основателността на предявения иск за обезщетяване на причинените на
ищеца имуществени вреди, съдът съобрази заключението на в.л. д-р М.. От него установи,
че именно във връзка с лечението на причинената му травма са направени разходите по
10
представените от ищеца в производството платежни документи: Фактура №
**********/29.08.2019 г., ведно с оглед писмо с изх. № 3195/02.08.2021 г. на стойност 1 450
лв. за остеосинтезни средства, Фактура № **********/11.07.2019 г. на стойност 58 лв. –
потребителска такса и Фактура № **********/03.09.2019г. на стойност 58 лв. –
потребителска такса, ведно с фискални бонове, издадени от „МБАЛ „Д-р А.Д." АД – гр. К...
Сборът на така доказаните относими разходи в производството възлиза на претендирания
размер от 1566 лв.
Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния такъв, като
в казуса законната лихва върху признатите главници, следва както е поискано да се дължи
на основание чл.497, ал.1,т.2 от КЗ, считано от изтичане на законовия 3-месечен срок за
окончателно произнасяне от ответното застрахователно дружество, а именно от 15.05.2021г.
до окончателното им изплащане.
Относно конституираното по делото трето лице, помагач на страната на ответника
ЗК„Л.И.С“ АД Ф. Ф. М., и в отношения между тези страни съдът съобрази, че действително
от приложената по делото Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
19-1300-000366/22.08.2019 г. на ОДМВР –К.., Сектор Пътна полиция, се установява, че
същата е издадена затова, че на 18.08.2019 г., в около 18:20 часа на път ІІ-58, Фахри
управлявал МПС „Мерцедес Е320 ЦДИ“, рег.№ К № 5021 ВК, като водач-участник в ПТП ,
Ф. Ф. М. е изпробван за употреба на наркотични вещество и техните аналози с техническо
средство Дръг тест 5 000 № 0077,който отчел нА.чие положителен резултат за употреба на
наркотици, а именно амфетамин. Съобрази обаче и приложения по делото Протокол за
извършена експертиза № 20/ ТКХ-99 от 10.04.2020 г. на Научноизследователския институт
по криминА.стика към МВР, и констатира, че в предоставените за изследване проби от
същото лице, не е доказано съдържание на амфетамин, а така също и на други упойващи
или наркотични вещества. Последната констатация установява в отношенията между
третото лице - помагач Ф. Ф. М. и подпомаганата страна ЗК „Л.И.С“ АД, че в настоящото
производство не се доказва обстоятелството при осъществяване на процесното ПТП
деликвентът да е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – амфетамин.
При този изход на делото, относно разноските, съдът съобрази следното : Относно
дължимата се в производството държавна такса, е приложена разпоредбата на чл.83, ал.2 от
ГПК. Последното предполага, че с оглед изхода на делото и съобразно присъдената
главница, следва да бъде осъден ответникът да я заплати по сметка на съда в установения
размер от 2 000 лв. На ищеца, като представляван при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, не се следва присъждане на разноски. Такива следва да бъдат присъдени на
основание ал.2 на цитираната разпоредба, на адв.Д. от САК, под формата на адвокатско
възнаграждение в общ размер от 2 369.62 лв., изчислено по чл. 7, ал. 2, т.4 и т.2 от Наредба
11
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
уважения размер на исковата претенция. Досежно отхвърлената част на предявената искова
претенция, се следва присъждане на изрично поисканите и доказани, съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК разноски на ответника в размер на 445.16 лв.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.С” АД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр.
С., п.к.****, район „С.“, бул.” С.ш.” №*, да заплати по исковата претенция с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и с правно основание чл.497, ал.1 от
КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД, на М.. Р. И.., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.К., общ.Ч.,
обл. К.., ул.“Т.“ №*, сумата в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причиненото му
телесно увреждане, както и сумата в размер 1 566 лв., съставляваща обезщетение за
имуществени вреди, в следствие на ПТП, настъпило на 18.08.2019 г., ведно със законна
лихва върху сумите, считано от 15.05.2021г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част до пълния й
предявен размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.С” АД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр.
С., п.к.****, район „С.“, бул.” С.ш.” №*, да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1,
т.2 от ЗА, на адвокат Я.Д. Д. от САК, сумата в размер на 2 369.62 лв., съставляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.С” АД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр.
С., п.к.****, район „С.“, бул.” С.ш.” №*, да заплати по сметка на Окръжен съд, гр. К..,
сумата в размер на 2 000 лв., съставляваща дължима се в производството държавна такса.
ОСЪЖДА М.. Р. И.., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.К., общ.Ч., обл. К.., ул.“Т.“
№*, да заплати на ЗК „Л.И.С” АД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр.
С., п.к.****, район „С.“, бул.” С.ш.” №*, сумата в размер на 445.16 лв., съставляваща
разноски в производството, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на ответника Ф. Ф.
М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред П. апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К..: _______________________
12