РЕШЕНИЕ
№ 1288
град
Пловдив, 01.07.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ,
XXIII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
С.
при секретар Петя Добрева и участието на прокурор
Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1158/2022година по описа на съда, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.Д.С., ЕГН**********, с адрес ***, подадена
чрез адв. П. *** срещу Решение №592 от 18.03.2022г., постановено по АНД № 20215330206484/2021г.
по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII наказателен състав, с което
е потвърдено Наказателно постановление №21-1030-000470 от 28.01.2021година,
издаден от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив за административно
нарушение на чл.150а ал.1 от Закона за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба
в размер на 100.00 /сто/ лева“.
В подадената касационна жалба се сочи, че
решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на
касационни основания – съществено нарушени процесуални правила, нарушение на
материалния закон. Претендират се съществени пороци на проведеният
административно –наказателен процес във връзка със съставянето на АУАН,
ограничаващи правото на защита на нарушителя. Редовно призован, в съдебно
заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище на адв.П. се
поддържа жалбата и се излагат подробни
съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност. Иска се решението
да бъде отменено, както и атакувания административен акт. Претендират се
сторените разноски за две съдебни инстанции по приложен списък с разноски.
Ответникът по касационната
жалба – ОД на МВР – Пловдив не взима становище по подадената касационна жалба и
не се представлява в съдебно заседание.
Контролиращата страна, чрез
участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на подадената касационна жалба, а съдебното
решение като законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните за това съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от С. Д. С. чрез адв. П. срещу процесното НП с искане
да бъде отменен наказателния правораздавателен административен акт поради
съществени нарушения на административно наказателното производство, свързани с
механизма на описване на административното нарушение, което ограничава неговото
право на защита. Съгласно обстоятелствата, изложени в АУАН
№340832/18.01.2021г., съставен от Н. С. Я. на длъжност „мл. автоконтрольор“ при
ОД на МВР-Пловдив е констатирано нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП, изразило се в
това, че на 18.01.2021г. в 15.13 часа в гр.Пловдив на бул. Брезовско шосе до №116
управлява лек автомобил „Фиат Стило“ с рег.№РВ***ТА като не представя валидно
СУМПС. Посочено е, че представеното от водача СУМПС е обявено за откраднато или
изгубено, поради което е и невалидно. По делото са представени като
доказателства НП и АУАН, справка от АИС „Български документи за самоличност“ на
МВР, справка за нарушител, Заповеди за компетентност на органите по контрол и
наказващият орган. За да потвърди
атакуваното НП, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният
съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното
административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е определена и
наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички законови изисквания
по неговото издаване.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за липсата на съставомерност за
извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по
отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни.
Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите
доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Съобразно правилата възведени с разпоредбата на чл. 150а ал.1 от ЗДвП, за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, което да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено. Безспорно събраните доказателства касаят именно нарушение на
посочената разпоредба, като липсват изложените в касационната жалба нарушения,
свързани с неяснота относно механизма на неговото описание. Законосъобразно е
определена и санкцията по реда на чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, като тя е в минимален
размер като най- съответен на тежестта на нарушението. В този смисъл
касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо,
фактическите констатации и правните изводи на
районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е
необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, се явяват неоснователни. Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че те са същите, каквито са направени и пред
първата съдебна инстанция, като в мотивите си, по всички направени възражения
решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността
на НП и е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
По отношение на разноските, с оглед изхода на спора, такива се дължат на
касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното
присъждане, поради което съдът и не дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №592 от 18.03.2022г.,
постановено по АНД № 20215330206484/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.