№ 36
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Румен Б. Попов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 260006/27.01.2021г. по нохд № 872/20г. състав на
Казанлъшкия районен съд е признал подсъдимият С. С. К. за виновен в това,
че на *** в гр.* е управлявал МПС – л.а. „*“ с рег. № * с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,365 на хиляда установено
по надлежния ред с химическа експертиза № 156/27.07.2020г. на БНТЛ при
ОД на МВР* и на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.54 НК го осъдил на три
години лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева като на
основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от пет години.
На основание чл.343г НК подсъдимият бил лишен от правото да
управлява МПС за срок от една година, като на основание чл.59 НК било
приспаднато времето, през което осъденият бил лишен по административен
ред за същото деяние, считано от ***г.
1
Съдът се разпоредил с разноските.
Първоинстанционната присъда била обжалвана и с Решение №
260087/28.09.2021г. по внохд № 1057/21г. по описа на Старозагорския
окръжен съд била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане на осъдения С. С.
К., чрез защитника му адв. С.П. за възобновяване на внохд № 1057/21г. на
Окръжен съд Стара Загора.
Изложените в искането доводи очертават касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Претендира се възобновяване на делото,
отмяна на постановеното решение и оправдаване на осъдения, алтернативно
се предлага намаляване на размера на наложените наказания.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да бъде уважено само в частта, досежно определеното
наказание „лишаване от свобода“, като намира размерът му за прекалено
завишен и пледира за намаляването му. В останалата част намира искането за
неоснователно. Сочи, че и двете инстанции са съобразили всички относими за
решаване на отговорността на касатора обстоятелства и претенциите за
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон са неоснователни.
Защитата поддържа искането си по изложените в него съображения.
Атакува процесуалната дейност на първоинстанционния съд с доводи за
необсъждане на противоречията в доказателствените материали и оставяне
без отговор възраженията на страните. Сочи, че присъдата е постановена при
непълнота на доказателствата. Акцентира се и върху нарушения на
разпоредбите на Наредбата за реда за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта.
Подсъдимият иска да бъде оправдан.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
2
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Неоснователно е оплакването на защитата, обвързано с нарушение на
разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 НПК и насочено на първо място към липсата
на отговор на възраженията, направени както пред първата, така и пред
втората инстанция. Макар и с лаконични мотиви решаващите инстанции са
посочили защо според тях липсват нарушения на Наредба №1/17г. и не
намират за основателни възраженията на защитата в тази връзка.
Останалите възражения на защитата са насочени към оценъчната
дейност по проверката на доказателствените източници от решаващите
инстанции, но касаят в същността си съставомерността на деянието и са
относими към касационното основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1,
т.1 НПК и имащо за цел проверка за съответствието на атакувания съдебен
акт с приложимия материалния закон.
В този смисъл са изложените съображения, че фактическите
обстоятелства за авторството на деянието, първоинстанционният съд е
направил при едностранчива оценка на част от доказателствата, като
неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите. С тези съображения
по същество се релевира оплакване за осъждането му по обвинение, което не
е доказано съобразно изискването по чл. 303 НПК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.
348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до
цялостна отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното
решение, с което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е
преминало при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на
защита на касатора е било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и
въззивната инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и дефект при формиране на
вътрешното им убеждение не се констатира. Всички доказателства са били
подложени на внимателна проверка. Решаващите съдилища макар и
лаконично, са изложили достатъчно убедителни мотиви защо приемат за
установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои
доказателствени материали.
Тук е мястото да се отбележи, че проверка на формиране на вътрешното
3
убеждение на съда при спазване на формалните изисквания за това, намерили
израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е недопустимо, защото
касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е извън кръга на
касационните основания за възобновяване на делата.
Въпреки това и макар и да не е наложително произнасянето по
възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите за
допуснати нарушения на материалния закон следва да се има предвид, че
изводът на първата инстанция да приеме липса на нарушения на Наредба №
1/2017г. не е произволен. Сочените от касатора нарушения не са
интерпретирани едностранчиво и превратно, в каквато насока са
възраженията му. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и
логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на атакуваната
присъда и въззивното решение. Поради това възражението, че съдът е
допуснал дефект при формиране на вътрешното си убеждение по
релевантната за предмета на доказване фактология е неоснователно.
Искането в частта, касаеща явната несправедливост на наложените
наказания е основателно.
За да определи размера на наказанието „лишаване от свобода“, съдът е
взел предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и недобрите му
характеристични данни. Смекчаващи отговорността обстоятелства не е
намерил. Така стигнал до извода, че следва да му бъде определено наказание
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на три
години лишаване от свобода. Въззивната инстанция споделила тези
съображения и не намерила основания за корекция.
Настоящият състав не споделя така сторения от решаващите състави
изводи.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К. и първата, и
въззивната инстанции са подходили формално към задълженията си да
съобразят и оценят всички обстоятелства, имащи тежест и значение за
постигане на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото
се за него наказание, което по размер да е достатъчно за успешното
постигане на целите визирани в чл.36 НК. Несъобразяването с тези
принципни положения е довело до неправилна преценка за неговата
справедливост.
4
При проверката, във връзка с наведените оплаквания настоящият състав
установи, че голяма част от наличните обстоятелства, имащи значение за
определяне на вида и размера на наказанието не са отчетени, а друга част са
интерпретирани неправилно и превратно.
На първо место, необоснован е изводът, че подсъдимият е личност с
лоши характеристични данни. За да стигнат до този извод решаващите
инстанции са използвали избирателен подход при оценката на
доказателствените източници, съдържащи данни за касатора като личност,
като са се позовали на съдържанието единствено и само на приложената на
л.30 от ДП характеристична справка, изготвена от служителя в РПУ К. инсп.
П.П.. В справката бланкетно е посочено, че К. е склонен към употреба на
алкохол и наркотици и не се ползва с добро име сред съгражданите си, без
тези твърдения на полицейския служител да са подкрепени с каквито и да
било факти. Обратно на посоченото в справката е съдържанието на
приложените на л.31 от ДП и на л.9 от първоинстанционното производство
характеристики. От тях става ясно, че подсъдимият К. се ползва с добро име в
квартала, в който живее, а в дружеството, в което работи проявява
отговорност и професионализъм и ефективно и успешно заема отговорната
длъжност на управител на фирмата. Тези обстоятелства са останали вън от
вниманието на решаващите инстанции и изводът, че К. е с лоши
характеристични данни е доказателствено дискредитиран. Ето защо
настоящият състав намира, че касаторът е личност с положителни и добри
характеристични данни.
На следващо место, превратно са интерпретирани при определяне на
наказанията предходните противоправни деятелности на К.. Деянията, за
едното от които е освободен от наказателна отговорност, а за другото е
осъден на глоба не са тежки престъпления по смисъла на НК и сами по себе
си не разкриват висока обществена опасност на извършителя им.
Правилно инстанциите са отчели като отегчаващо отговорността
обстоятелство многобройните нарушения допускани от К. като водач на
МПС. Вярно е, че тези нарушения го очертават като потенциален нарушител
на правилата за движение по пътищата, но по – скоро те са относими към
преценката за какъв срок да бъде лишен от правото да управлява МПС,
отколкото да имат такова решаващо значение при определяне на размера на
5
наказанието „лишаване от свобода“.
Вън от вниманието на първата инстанция при решаване на въпросите по
чл.301, ал.1, т.3 НПК са останали трудовата ангажираност на касатора,
доброто му процесуално поведение в двете инстанции и невисоката стойност
на концентрацията на алкохол в кръвта му в рамките на квалификацията,
които няма как да не бъдат отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Всичко това очертава К. като личност с невисока степен на обществена
опасност и налага извода, че първата инстанция не е имала основания да
определи наказание при отегчаващи отговорността обстоятелства и
ориентирани към максимума. Като е сторил това съдът е нарушил
императива, заложен в разпоредбата на чл.35, ал.3 НК наложените наказания
да са съответни на извършените престъпления. Поради това определената
санкция от три години лишаване от свобода очевидно не съответства на
обществената опасност на конкретното деяние и на личността на касатора, на
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
надхвърля целите, заложени в разпоредбата на чл.36 НК.
Всичко това е останало вън от вниманието на въззивната инстанция и
като е потвърдила първоинстанционната присъда е постановила
незаконосъобразен и необоснован съдебен акт.
Настоящият състав като прецени, че деянието на касатора не се
отличава с по – висока обществена опасност от типичните за този вид
престъпления, че същият не е личност с висока степен на обществена
опасност, като съобрази добрите му характеристични данни и трудовата му
ангажираност намира, че смекчаващият отговорността потенциал на тези
обстоятелства превалира значително над единственото отегчаващо такова,
свързано с предходното му осъждане и налага определяне на наказание при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Всичко това изключва нуждата от сериозна наказателна интервенция
спрямо К. и води до извод, че така наложеното наказание „лишаване от
свобода“ се явява явно несправедливо и следва да бъде намалено.
Това налага възобновяване на производството и изменение на
въззивното решение и присъдата, като наказанието на касатора следва да бъде
намалено на една година лишаване от свобода, а определеният на основание
6
чл.66, ал.1 НК изпитателен срок да бъде намален от пет на три години. С така
коригираните размери, целите на наказанието ще бъдат удовлетворени в
максимална степен.
В останалата си част решението, с което е потвърдена присъдата е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в законна сила.
Независимо, че касационната проверка е ограничена до претендираните
в искането касационни основания и доводите, които ги подкрепят,
настоящата инстанция констатира нарушение на закона, допуснато от
първоинстанционния съд, касаещо наказанието лишаване от право да се
управлява МПС и наложено на подсъдимия на основание чл. 343г НК, за
което следва да бъде обърнато внимание.
Първоинстанционният съд, реализирайки следващата се на К.
наказателна отговорност, му е определил наказание по реда на чл.54 НК в
размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 343г от НК
го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година.
Определянето на размера на кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т.
7 НК по-нисък от този на основното „лишаване от свобода” е в нарушение на
чл. 49, ал. 2 и 3 НК, в какъвто смисъл са и обвързващите разрешения, дадени
с Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение №
61/1980 г. на ОСНК на ВС. Аналогично е тълкуването на цитираните норми,
застъпено и в други решения на ВКС / Р. 70/1997 - III н. о., Р. 75/1986 - I н.
о., Р. 212/1987 - III н. о., Р. 42/1992 - III н. о./, т.е. съдебната практика е
константна, непротиворечива и последователна.
Поради това, определянето на размера на наказанието „ лишаване от
право да управлява МПС” от първоинстанционния съд се оказва в нарушение
на материалния закон и установената съдебна практика. Без значение в
случая е, че изпълнението на основното наказание „лишаване от свобода”, е
отложено по реда на чл. 66 НК, а не е постановено ефективното му
изтърпяване, тъй като и законодателят не разграничава тези хипотези,
установявайки идентичен режим при определяне на кумулативното,
съпътстващо го наказание, а именно „лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7
НК”.
Правилото „ reformatio in pejus”, обаче не позволява това нарушение на
закона да бъде поправено, поради липса на съответно искане от Главния
7
прокурор за това, още повече, че това вече не е и необходимо, защото така
допуснатият материално правен порок е саниран с настоящето решение, с
което наказанието „лишаване от свобода“ е изменено до размер, еднакъв с
наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК,
Апелативният съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 1057/21г. по описа на Старозагорския
окръжен съд.
ИЗМЕНЯ Решение № 260087/28.09.2021г. по внохд № 1057/21г. по
описа на Старозагорския окръжен съд и Присъда № 260006/27.01.2021г. по
нохд № 872/20г. на Казанлъшкия районен съд, като:
- НАМАЛЯВА наложеното на осъдения С.С.К.. наказание от ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
- НАМАЛЯВА определения на основание чл.66, ал.1 НК изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260087/28.09.2021г. по внохд №
1057/21г. по описа на Старозагорския окръжен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8