№ 760
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330201427 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия Г, № 0030045, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на РАБИШ СЕЙЛС ЕООД със законен представител Т.Н.П.
е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 461, т. 1 КЗ.
С жалбата се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а
процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че и
към датата на съдебното заседание въззиваемата страна не е представила
разписка за надлежно връчване на ЕФ, въпреки дадените в тази насока
изрични указания.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 17.03.2021 г. в 10,22 часа в
Републикански път II – 64, км. 50 + 500 в посока от град Пловдив към село
Труд, „Рабиш Сейлс“ ЕООД, като ЮЛ собственик на МПС – ФОЛКСВАГЕН
КАДИ КАСТЕН ЕКО ФЮЪЛ, с рег. № ***, регистрирано в Република
България и което не е спряно от движение, не е сключило договор за
застраховка ГО. Управлението е установено с АТСС TFR1 - M 529.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че именно дружеството - жалбоподател е регистриран собственик на
процесното МПС.
- изготвената справка от гаранционен фонд, видно от която към дата
17.03.2021 г. за процесното МПС не е имало активна застраховка
2
„Гражданска отговорност“.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г/ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително
срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020 г. В случая обаче следва да
намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според
който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща
проверка № 2-32-20, видно от който дори след изтичане на одобрения тип,
процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото
изискване следва да се счита за спазено.
В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив,
обективирана в редица решения, включително Решение № 994 от 18.05.2021
г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г.
по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 2 – 32 – 20/ 12.06.2020 г.;
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/ 12.05.2015г., като надлежно са попълнени абсолютно всички полета и
реквизити, поради което същият може успешно да изпълни функцията си на
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
3
Така Решение № 2199 от 17.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2169 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2082/5.11.2021г.
на Административен съд Пловдив, КАНД № 2108/2021Решение № 1995 от
27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., и др.
В ЕФ надлежно са посочени вида и индивидуализиращия номер на АТСС, а
именно TFR 1-M 529. Абсолютно същото АТСС е посочено и в протокола по
чл. 10, и в снимковия материал.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото
на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
При коректно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и
материалния закон, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока са
изцяло несподелими. Така ясно и коректно са посочени:
- индивидуализиращите белези на санкционираното лице – а именно ЮЛ
собственик на процесното МПС, като надлежно е посочен и законният
представител на същото;
- нормата, която създава задължение за собственика на МПС да сключва
задължителна застраховка ГО - чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 461, т.1 КЗ;
- нормата създаваща правното основание за издаване на ЕФ, при
констатирано управление на МПС с АТСС без сключена застраховка ГО, а
именно чл. 638, ал.4 КЗ;
- нормата уреждаща санкцията за собственика - чл. 638, ал.1, т.2 КЗ, към
която препраща чл. 638, ал.4 КЗ.
Наложената санкция кореспондира на фиксирания законоустановен
размер.
На следващо място, изрично следва да се отбележи, че процесния ЕФ
стриктно отговаря на изискванията за реквизити по чл. 189, ал.4 ЗДвП, като в
същия надлежно са очертани всички съставомерни признаци на
административния състав, както следва:
- наказаният субект да е собственик на процесното МПС, същото да е
регистрирано в Република България и да не е спряно от движение;
4
- за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
- управлението да е установено с АТСС.
За пълнота и с оглед доводите, изложени във въззивната жалба, съдът
държи да отбележи следното:
Административното нарушение по чл. 638, ал.1 КЗ се състои в бездействие –
неизпълнение от собственика на задължението му да сключи валидна
застраховка ГО за притежаваното от него МПС. С бездействието се създава
едно трайно /продължено/ противоправно състояние, което трае непрекъснато
до неговото преустановяване. В тази връзка следва да се отбележи, че за да е
съставомерно деянието по чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ е ирелевантно дали МПС е
било в движение или не. За неговото извършване е достатъчно да не е
сключена застраховка ГО, независимо дали МПС е било управлявано по
пътищата, отворени за обществено ползване или е било в покой, щом то не е
спряно от движение по предвидения в закона ред.
От изричния текст на чл. 638, ал.4 КЗ е видно, че при него изпълнителното
деяние се състои в действие, а именно предприето управление на МПС, за
което не е изпълнено задължението за сключване на задължителна
застраховка ГО.
При действията като форма на изпълнителното деяние, за разлика от
бездействието, не се създава трайно противоправно състояние, а нарушението
се счита довършено със самото осъществяване на действието, като при всяко
предприето ново действие от същия вид се върши отделно нарушение, за
което на основание чл. 18 ЗАНН се носи самостоятелна отговорност.
От посоченото следва, че при административния състав по чл. 638, ал.4 КЗ
деецът следва да понесе толкова пъти отговорност, колкото пъти е заснет да
извършва управление на МПС, за което не е изпълнено задължението за
сключване на ГО.
Посоченият законодателен подход е изцяло споделим, доколкото
управлението на МПС, за което няма сключена застраховка ГО, засяга
обществените отношения в значително по-голяма степен от самото формално
несключване на застраховка, без да е предприето управление, доколкото при
участие на МПС в пътното движение риска от съставомерни последици
5
(реализиране на ПТП) многократно се увеличава. Именно затова и
предприетото управление на МПС се санкционира по-тежко, като за всяко
установено по надлежния ред чрез заснемане управление се налага отделна
санкция.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се обсъди и
възможността приложение да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото съгласно ТР № 1/2007 г. по тълкувателно дело № 1/2005г. на ВАС
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде реално
санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на
въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност на
деянието ангажиране на държавна репресия спрямо нарушителя.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
По конкретното дело такива обстоятелства не са доказани, не са наведени
дори и твърдения за наличието им, поради което и ЕФ следва да бъде
потвърден.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г, № 0030045, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на РАБИШ СЕЙЛС ЕООД, ЕИК ********* със
законен представител Т.Н.П. е наложена имуществена санкция в размер на
2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 638,
ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА РАБИШ СЕЙЛС ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ОД на МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство
пред Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7