Решение по дело №777/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е с правно основание чл.145, ал.2 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от д-р И. С. В. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], вх.“А“, ап.9, Д. Д. У. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], д-р К. Б. Н. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [жк], вх.“А“ ет.2, ап.8, В. Й. З. – М. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [жк] №319А, вх.“Б“, ап.2, д-р А. П. Б. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], вх.“В“ ап.13, чрез адв. Б.Б. – АК-Плевен, съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], вх.“Б“, ап.4, против Решение № 2153-14-61/19.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-14-144/17.07.2024г. и е потвърдено Разпореждане № РО-5-14-01646753/04.07.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и неправилни. Твърди се, че при постановяване на Експертно решение (ЕР) № 91120/31.03.2023г. жалбоподателите като членове на Трудово експертната лекарска комисия (ТЕЛК), втори състав, не са допуснали нарушение на нормативните разпоредби, правилно са определили датата на освидетелстваното лице, съобразно документите в медицинското му досие, както и не са извършили виновно нарушение на правилата, регламентиращи експертизата и работоспособността в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Сочи се, че отмяната на ЕР на ТЕЛК от по-горестоящият орган респ. последващо изменение на ЕР от ТЕЛК на основание нови данни, касаещи инвалидизиране на освидетелстваното лице, не е основание за ангажиране на отговорността по чл. 110, ал.1 т.1 от КСО. Посочва се, че на вещите лица не е било известно обстоятелството, че към датата на освидетелстването лицето е било в отпуск по болест, както и нямат задължение служебно да събират документи, извън представените от лицето и налични по досието. Твърди се, че към датата на издаване на ЕР на ТЕЛК, актът е бил издаден в съответствие с административнопроизводствените правила в НМЕ, в съответствие с представената на ТЕЛК медицинска документация по чл.62 от НМЕ и съществуващите в нея данни за освидетелстваното лице, както и в съответствие с правилата и критериите в чл.62 от НМЕ и границите по Приложение № 1 към чл.63,2 ал.1 от НМЕ е определена трайно намалената трудоспособност, степента, началният и крайният й момент, степента на инвалидизиране. Посочва се и обстоятелството, че членовете на ТЕЛК нямат достъп до регистрите на трудовите договори и временната неработоспособност, водени в НОИ, поради което е било невъзможно съобразяване на наличната временна неработоспособност на освидетелстваното лице. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-14-61/19.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-14-01646753/04.07.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Плевен.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание оспорващите И. С. В., Д. Д. У., К. Б. Н., В. Й. З. – М. и А. П. Б., не се явяват. Представляват се от адв.Б.Б. – АК-Плевен с пълномощно по делото. Пълномощникът поддържа жалбата, моли съда да я уважи и отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на ТП на НОИ-Плевен и разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно призован, не се представлява.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 149, ал. 3 вр. ал.1 от АПК, чрез адм.орган в законовия 14-дневен срок, доколкото Решение № 2153-14-61/19.08.2024г. е връчено на И. В. на 22.08.24г., на Д. У. - 27.08.24г., на К. Б. – на 26.08.24г., на А. Б.-Ц. – на 22.08.2024г., а за В. З. – М., с оглед подадената жалба на 27.08.2024г. следва да се приеме, че лицето е уведомено на същата дата за решението на директора на НОИ-Плевен. Жалбата е подадена от активно легитимирани страни срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От писмените доказателства по делото съдът установи следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№ 1520230329118193/23г. на Д. П. Г., лицето е поискало освидетелстване от ТЕЛК за трайна неработоспособност/вид и степен на увреждане. Към заявлението били приложени епикриза от Клиника по кардиология и епикриза от Клиника по нефрология и диализа, и двете издадени от УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен. В досието била включена и производствена характеристика от работодателя „Тех –Ко“ ООД-гр.София.

С ЕР № 91120/31.03.2023г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен на Д. П. Г. е определен процент на ТНР – 50% с дата на инвалидизиране – 31.03.2023г.

С разпореждане от 12.07.2023г., че на Д. П. Г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 50% ТНР, считано от 31.03.2023г., в размер на 276,67 лв.

ЕР № 91120/31.03.2023г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен било обжалвано по реда на чл.98, ал.4 от КСО пред НЕЛК. С ЕР № 91950/16.08.2023г. НЕЛК отменило и върнало преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване.

С ЕР № 90145/18.01.2024г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ е определена дата на инвалидизиране 10.04.2023г., която е потвърдена с Решение № 0896/14.02.2024г. от медицинската комисия към ТП на НОИ-Плевен.

С разпореждане от 29.02.2024г. е отпусната лична пенсия за инвалидност за 50 % ТНР , считано от 20.04.2023г. в размер на 263,52 лв.

Със заповед № ЗР-5-14-01601074/04.06.2024г. на ръководител на ТП на НОИ-Плевен била възложена частична ревизия по разходите на ДОО във връзка с отменени актове на медицинската експертиза на И. С. В., Д. Д. У., К. Б. Н., В. Й. З. – М., А. П. Б., за периода 31.03.2023г. до 10.04.2023г. Ревизията била извършена на 11.06.2024г.

Бил издаден Ревизионен акт за начет (РА) № РМ-5-14-01605107/11.06.24г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Плевен. Органът установил, че с ЕР № 91120/31.03.2023г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен на Д. П. Г. е определен процент на ТНР – 50% с дата на инвалидизиране – 31.03.2023г., като с разпореждане № 10/28.06.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ на Г. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 31.03.2023г. При извършена проверка в информационната система на НОИ органът установил още, че болничен лист № Е 20231094791, в периода 22.03.23 – 09.04.23г. Г. е бил във временна неработоспособност поради общо заболяване, като лицето е получило парично обезщетение за посочения болничен лист. С Решение № 4450/16.06.2023г. Председателят на медицинската комисия към ТП на НОИ-Плевен не потвърдил ЕР на ТЕЛК по отношение на датата на инвалидизиране. ЕР е обжалвано по реда на чл.98, ал.4 от КСО пред НЕЛК. С ЕР № 91950/16.08.2023г. НЕЛК отменя и връща на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ЕР № 90145/18.01.2024г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ е определена дата на инвалидизиране 10.04.2023г., която е потвърдена с Решение № 0896/14.02.2024г. от медицинската комисия към ТП на НОИ-Плевен. С Разпореждане №25/28.02.2024г. на ръководителя на ПО на основание чл. 99, ал.1 т.2 б.“г“ от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 10.04.2023г. С оглед на горното, адм.орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 70, ал.2 от НМЕ, както и че са налице неправомерни действия на членовете на ТЕЛК и наличието на причинна връзка с настъпилия резултат – щета на ДОО в размер на 82,07 лв. С РА на основание чл.113 от КСО е начислена и законна лихва, към датата на съставянето на акта.

Заповед № ЗР-5-14-01601074/04.06.2024г. и РА № РМ-5-14-01605107/11.06.24г. са връчени на К. Б. Н. на 17.06.2024г., а на останалите оспорващи няма доказателства по делото за връчване. Видно от справка с изх.№ 1012-14-144/1/20.09.2024г. на л. 56 от делото придружителните писма са върнати в цялост с отбелязване „непотърсени“.

С Разпореждане № РО-5-14-01646753/04.07.2024г. ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Плевен на основание чл.110, ал.3 от КСО разпоредил на оспорващите да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ – 5-14-01605107/11.06.2024г. в размер на 82, 07 лв.-главница и лихва в размер на 9,82 лв.

Разпореждането било връчено на Д. У. на 11.07.24г., на К. Н. - на 09.07.24г., на И. В. – на 09.07.24г. , а на В. З. – М. и на А. П. Б. – не е връчено. В тази насока са обратните разписки на л. 17-21 от делото.

Срещу разпореждането била подадена жалба с вх.№ 1012-14-144/17.07.2024г. от петимата оспорващи.

С Решение № 2153-14-61/19.08.2024г. на директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата била отхвърлена, а Разпореждане № РО-5-14-01646753/04.07.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Плевен било потвърдено като правилно и законосъобразно.

Решението е връчено на И. В. на 22.08.24г., на Д. У. – на 27.08.24г., на К. никифорова – на 26.08.2024г., на А. Б. –Ц. – на 22.08.2024г., като няма доказателства за връчване на В. З. – М..

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" разпорежданията за събиране на суми по ревизионни актове за начет се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган.

Решението и оставеното в сила разпореждане са издадени в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържат наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на актовете. Изложени са и мотивите на органа, обусловили отхвърлянето на подадената пред него жалба, които се допълват от събраните в хода на административното производство доказателства.

В хода на процедурата съдът констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК по отношение на оспорващите И. С. В., Д. Д. У., В. Й. З. – М. и А. П. Б., като същите не са били уведомени за започналото ревизионно производство, в резултат на което е издаден акт за начет и разпореждане за внасяне на суми по бюджета на ДОО. Липсват доказателства за спазването на разпоредбата на чл.110, ал.5 от КСО относно заповед № ЗР-5-14-01601074/04.06.2024г. на ръководител на ТП на НОИ-Плевен. Неуведомяването е съществено нарушение, в резултат на което е ограничено изцяло участието на оспорващите в административното производство. Изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административно производство има императивен характер. Достатъчно за това е допускането, че ако административният орган е бил събрал и обсъдил обясненията и възраженията на участниците в административното правоотношение, те биха обосновали правен резултат, противоположен на възприетото решение. В тази насока е и практиката на ВАС -Решение № 5333 от 2.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2021 г., V о., Решение № 10466 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2015 г., VI о. и др.

На следващо място оспореният индивидуален административен акт и потвърденото разпореждане са издадени в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал.1 т.1 от КСО за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение. За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Разпорежданията се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им. Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен.

Гореизложеното обуславя извод, че за да се реализира отговорността е необходимо кумулативното наличие на следните фактически елементи: 1. отменен акт на медицинската експертиза; 2. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО, като се касае се за обективна /безвиновна/ отговорност, възникваща по силата на изрична правна норма на специалния закон и намираща приложение само в осигурителните правоотношения.

В конкретния случай не са налице и трите предпоставките за реализиране на отговорността по чл.110, ал.1 т.1 от КСО. Действително, към датата на издаване на административния акт е бил налице акт на медицинската експертиза, издаден от жалбоподателите, който е бил отменен от НЕЛК поради определена дата на инвалидизиране в период на временна нетрудоспособност с издаден болничен лист. Но тази отмяна не се основава на нарушение на нормативните правила, допуснато от членовете на ТЕЛК при постановяване на експертното решение.

Произнасянето на ТЕЛК се извършва в изпълнение на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) в редакцията към постановяването на акта. Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания т. е. с наличните данни в медицинското досие, като в случая с оглед представеното заверено копие по делото, в него не са налице данни за издаден болничен лист.

Съгласно чл.1 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т. 1 до т. 9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1 - т. 5. По силата на чл. 62 от НМЕ видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.

В решенията си членовете на ТЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установено увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит и дата на инвалидизиране, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Необходимо е нарушаване на нормативните разпоредби т.е. нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит.

В конкретния случай от данните по делото се установява, че в медицинското досие на освидетелстваното лице Д. П. Г. не се съдържа болничен лист с № Е20231094791 от 27.03.2023 г. (на л. 160), както и с него не са разполагали членовете на ТЕЛК. Документът е представен на членовете на ТЕЛК едва в производството по обжалване на ЕР на ТЕЛК относно датата на инвалидизиране.

Следва да се има предвид, че към датата на освидетелстването 31.03.2023 г. членовете на ТЕЛК не са имали служебно задължение и служебен достъп за справки в електронните здравни записи на лицата в Националната здравно- информационна система. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.2 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, в относимата редакция към датата на издаване на ЕР, лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи: а) когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар; б) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и "б", както и с указания за извършване на контролни медицински изследвания; 2. извършват клиничен преглед на място; осъществяват методическа помощ на ЛКК по подготовката и изпращането на болните за освидетелстване от ТЕЛК.

Едва с допълнението и изменението на чл.40, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи в Д.В. бр. 23 от 2024г., в сила от 21.06.2024г. на членовете на ТЕЛК е дадено правомощие да извършват проверка и достъп до данните от електронните здравни записи на лицата в Националната здравно-информационна система, като до този момент членовете на ТЕЛК са били длъжни да се произнасят въз основа на документите, представени в медицинското досие на лицето, съгласно редакцията на приложимата норма.

При липса на каквито и да е данни в медицинското досие, че лицето вероятно е във временна нетрудоспособност в деня на освидетелстването, за членовете на ТЕЛК не е било налице задължение да извършват проверка относно този факт, а при липса на достъп до електронните здравни записи към датата на постановяване на ЕР, членовете на ТЕЛК никога не биха могли да разполагат с актуална информация към момента на освидетелстването. Дори членовете на ТЕЛК да са били изискали справка, с оглед време за изготвянето и получаването й, тя винаги ще обхваща период преди деня на освидетелстването, а първоначалната дата на инвалидизиране е именно деня на освидетелстването, т. е. членовете на ТЕЛК отново няма да разполагат с информация, актуална към този момент. Празнотата в нормативните разпоредби е отстранена едва на 21.06.2024 г., когато е влязло в сила изменението на чл. 40, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и членовете на ТЕЛК вече разполагат с информация относно временната нетрудоспособност на освидетелстваното лице, респ. вече биха могли да съобразят, до коя дата лицето е във временна неработоспособност по болничните листове при определяне на началната дата на инвалидизиране.

Ето защо при постановяване на решението на 31.03.2023 година органите на медицинска експертиза се произнасят само по документи, приложени в медицинско досие и с това се изчерпва задължението им по чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства, относими за издаване на акта.

На следващо място, съдът счита, че не са налице доказателства и за другите две предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.110, ал.1 т.1 от КСО.

Действително е налице разлика в определеният размер на пенсията на Д. П. Г., определени с разпорежданията за отпускане на пенсия от 12.07.23г. (сумата от 276,67 лв. ) и от 29.02.2024г. (сумата от 263,52 лв.), но щетата е в резултат на изпълнение на правна норма.

Съдът счита за основателно възражението на пълномощника на оспорващите, че осигурителен разход е направен на основание чл. 98, ал.7 от КСО. Съгласно тази разпоредба, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от ЗЗ, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. С други думи, предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона, поради което изплащането на личната пенсия за инвалидност в определен размер е осъществено на правно основание (чл. 98, ал. 7 от КСО), от което следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия не са неправомерни.

Същевременно щетите не са причинени и пряко от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза т.е. липсва пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО.

С оглед на горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт и потвърденото с него разпореждане са издадени в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъдат отменени.

С оглед изхода по делото, съдът дължи произнасяне по искането на оспорващите за разноски. Видно от приложения списък по чл.1490 ГПК вр. чл. 80 ГПК искането за деловодни разноски се явява основателно за сумата от 1050 лв. – по 10 лв. държавна такса за всеки от жалбоподателите и по 200 лв. за адвокатско възнаграждение за всеки от жалбоподателите.

Воден от горното АС-Плевен, IX състав,

ОТМЕНЯ по жалба на И. С. В. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], вх.“А“, ап.9, Д. Д. У. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], д-р К. Б. Н. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [жк], вх.“А“ ет.2, ап.8, В. Й. З. – М. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [жк] №319А, вх.“Б“, ап.2, д-р А. П. Б. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], вх.“В“ ап.13, Решение № 2153-14-61/19.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-14-01646753/04.07.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Плевен, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено събиране на сумата от 82,07 лв. по Ревизионен акт за начет № РМ-5-14-01605107/11.06.24г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Плевен и лихва в размер на 9,82 лв.

ОСЪЖДА ТП на НОИ–Плевен да заплати на И. С. В., [ЕГН], с адрес гр.Плевен, [улица], вх."А", ап.9, сумата от 210 лв. (двеста и десет лв.), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ОСЪЖДА ТП на НОИ–Плевен да заплати на Д. Д. У., [ЕГН], с адрес гр.Плевен, ул.Емануил Васкидович" № 54, сумата от 210 лв. (двеста и десет лв.), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ОСЪЖДА ТП на НОИ–Плевен да заплати на К. Б. Н., [ЕГН], с адрес гр.Плевен, [жк], вх. „А", ет.2, ап.8, сумата от 210 лв. (двеста и десет лв.), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ОСЪЖДА ТП на НОИ–Плевен да заплати на В. Й. З. - М., [ЕГН], с адрес гр.Плевен, [жк] № 319А, вх.„Б", ет.4, ап.2, сумата от 210 лв. (двеста и десет лв.), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ОСЪЖДА ТП на НОИ–Плевен да заплати на А. П. Б., [ЕГН], с адрес гр.Плевен, [улица], вх."В", ап.13, сумата от 210 лв. (двеста и десет лв.), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението пред ВАС.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.