Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Н.П., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 948
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 422 ГПК вр. чл 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. В.Г., против Р.Ц.М.,
ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата М. е бил сключен безсрочен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № 11518751001 от
04.07.2013 г. за ползване на мобилен
номер ********** при условията на тарифен план Viva Free. Твърди, че договорът бил изменян с допълнителни
споразумения, последното от които с подписано на 04.04.2016 г., по силата на
което абонатът е избрал нов тарифен план Vivacom Smart M с месечен абонамент 23,99 лева и добавени следните
допълнителни пакети: удвоени МВ на максимална скорост с абонамент 1,99
лева/месец и неограничени минути с абонамент 8,00 лева/месец. Срокът на
допълнителното споразумение бил 24 месеца – до 04.04.2018 г. Сочи, че за
периода от 15.10.2017 г. до 14.02.2018 г. били издадени следните фактури на
обща стойност 463,26 лева:
-
№
**********/15.11.2017 г. за отчетен период 15.10.2017 г. – 14.11.2017 г. сума в
общ размер на 400,38 лева, от които 14,99 лева месечен абонамент Vivacom Smart M за мобилен номер **********, 315,56 лева – мобилни
разговори в роуминг 194 броя с продължителност 685:57 минути; за фиксиран номер
********* – 3,10 лева; и 66,73 лева – ДДС. Срок за плащане 02.12.2017 г.
-
№
**********/15.12.2017 г. за отчетен период 15.11.2017 г. – 14.12.2017 г. сума в
общ размер на 22,89 лева, от които 14,99 лева месечен абонамент Vivacom Smart M за мобилен номер **********, за фиксиран номер
********* – 3,10 лева; и 3,62 лева – ДДС. Срок за плащане 01.01.2018 г.
-
№ **********/15.01.2018
г. за отчетен период 15.12.2017 г. – 14.01.2018 г. сума в общ размер на 19,07
лева, от които 14,99 лева месечен абонамент Vivacom Smart M за мобилен номер **********, за фиксиран номер
********* – 1,60 лева; и 3,62 лева – ДДС. Срок за плащане 01.02.2018 г.
-
№
**********/15.02.2018 г. за отчетен период 15.01.2018 г. – 14.02.2018 г. сума в
общ размер на 20,92 лева, от които 14,99 лева месечен абонамент Vivacom Smart M за мобилен номер **********, 2,93 лева – лихва за
забавено плащане за периода 15.01.2018 г. – 14.02.2018 г.; и 3,00 лева – ДДС.
Срок за плащане 04.03.2018 г.
Сочи, че ответницата
била платила част от начислените суми в общ размер на 77,48 лева, която е
приспадната от задължението й и дължимата сума е 385,78 лева. Заявява, че
вземанията не са погасени по давност, тъй като съгласно чл. 3 от ЗМДВИП за
периода от 13.03.2020 г. до 14.06.2020 г. давност не е текла. Сочи още, че на
27.02.2018 г. абонаментът бил деактивиран автоматично поради наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в договора срокове за плащане.
Заявява, че договорът е подписан при общи условия,
приети и подписани от ответницата.
Сочи, че на 16.10.2018 г. между „БТК“
ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД бил сключен договор за цесия, по силата на който
вземанията спрямо ответника М. са прехвърлени в полза на „С. Г. Груп“ ООД.
Впоследствие било подписано Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019
г., сключен между „С. Г. Груп“ ООД и ищцовото дружество, по силата на което
вземанията спрямо ответницата са прехвърлени в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Към исковата молба се прилага
уведомление за извършените цесии с искане да бъде връчено на ответницата.
Твърди се, че по депозирано заявление е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е депозирано
възражение, с оглед на което е налице правен интерес от предявяване на
установителни искове за претендираните суми. Иска се постановяване на решение,
с което да бъде признато за установено, че Р.Ц.М., ЕГН **********, дължи на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 385,78 лева, представляваща
стойността на незаплатени електронни съобщителни услуги по договор с кл. №
11518751001, предоставени на ответника от „БТК“ ЕАД за периода от 15.10.2017 г.
до 14.02.2018 г. и за които са издадени фактури №№ **********/15.11.2017 г.,
**********/15.12.2017 г., **********/15.01.2018 г. и **********/15.02.2018 г.,
както и сумата от 102,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 03.03.2018 г. до 13.10.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2812/2020 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, III състав.
Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден
отговор, с който ответницата чрез адв. М.М., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва, че сключеният с „БТК“ ЕАД договор е бил безсрочен и
сочи, че мобилният оператор не може без нейно съгласие да променя срока на
договора и другите условия по него. Оспорва дължимостта на сумите по посочените
фактури, както и начисленото потребление за мобилни разговори в размер на
315,56 лева. Заявява, че след 26.10.2017 г. услугите за посочения мобилен номер
били спрени и след направено от ответницата в офис на „БТК“ ЕАД запитване й
било отговорено, че има натрупана сметка за 315 лева, тъй като СИМ-картата е в
роуминг повече от три месеца. При проведен телефонен разговор с оператор й било
обяснено, че картата била извън България, а след това, че се касае за един
разговор, проведен на 26.10.2017 г. в Англия с импулсен телефон с
продължителност 14 минути. През м. септември 2017 г. ответницата пожелала за
закрие картата, тъй като е в чужбина, но служител на мобилния оператор я
уверил, че дори и картата да е в роуминг, има определен лимит от 30 лева, който
не може да бъде надвишен. След нов телефонен разговор с оператор й било
обяснено, че няма нужда да спира картата, защото при смяна на тарифата ще й
бъде изпратен уведомителен смс. Заявява, че такъв смс не й е изпратен, нито е
спазен лимитът от 30 лева, а картата е спряна едва след натрупване на сметка от
над 300 лева. Т. е. лимитът е завишен с над 1300%. Твърди, че такъв разговор с
импулсен телефон на 26.10.2017 г. не е проведен. Едва с исковата молба се сочи,
че се касае за 194 разговора. Счита, че не става ясно как е определена
претендираната за заплащане сума, по коя тарифа, на каква цена са изчислени
разговорите и въз основа на кой подписан от ответницата тарифен план. Оспорва
дължимостта на сумата поради изтекла погасителна давност. Иска се постановяване
на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни,
както и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2812/2020 г. по описа на РС
– гр. Враца, НО, III състав, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Р.Ц.М. е издадена Заповед № 260347/02.11.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 385,78 лв. –
главница, дължима по Договор за далекосъобщителни услуги с „БТК” ЕАД /VIVAСOM/;
сумата от 102,38 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от
03.03.2018 г. до 13.10.2020 г.; законна лихва върху главницата от 02.09.2020 г.
до окончателното й изплащане; сумата от 25,00 лв. държавна такса и сумата от
180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
01.12.2020 г. и в срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение вх. №
265417/11.12.2020 г. С Разпореждане № 264434/14.12.2020 г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. По подадена от заявителя искова молба е образувано настоящото
гр. д. № 948/2021 г.
От
представения по делото договор от 04.07.2013 г. се установява, че третото за
спора лице „БТК“ ЕАД и ответницата М. са обвързани от безсрочен договор за
предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги при уговорените в същия
условия. Представено е допълнително споразумение от 15.05.2014 г. със срок на
действие от 15.05.2014г. до 15.05.2016 г., както и договор за лизинг от
15.05.2014 г.
Представени
са следните фактури:
Фактура № **********/15.11.2017
г. за отчетен период от 15.10.2017 г. до 14.11.2017 г. на стойност 400,38 лева
и срок на плащане 02.12.2017 г.,
Фактура №
**********/15.12.2017 г. за отчетен период от 15.11.2017 г. до 14.12.2017 г. на
стойност 423,27 лева и срок на плащане 01.01.2018 г.,
Фактура №
**********/15.01.2018 г. за отчетен период от 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г. на
стойност 398,92 лева и срок на плащане 01.02.2018 г.,
Фактура №
**********/15.02.2018 г. за отчетен период от 15.01.2018 г. до 14.02.2018 г. на
стойност 403,77 лева и срок на плащане 04.03.2018 г.,
Фактура № **********/15.03.2018
г. за отчетен период от 15.02.2018 г. до 14.03.2018 г. на стойност 446,39 лева
и срок на плащане 01.04.2018 г.,
Фактурите са
придружени от справки за потреблението през съответния отчетен период. Всички
задължения по фактурите, лихви за забавено плащане и неустойки също са
фактурирани.
Представени
са общи условия за договорите между „БТК“ ЕАД и абонатите на услуги.
Представен е Договор
№ **********/16.10.2018 г. за прехвърляне на парични задължения (цесия), по
силата на който цедентът „БТК“ ЕАД е прехвърлил на цесионера – трето по делото
лице „С. Г. Груп“ ООД вземанията, произтичащи от договорите по Приложение № 1.
От потвърждение за прехвърляне на вземане, издадено от „БТК“ ЕАД, е видно, че
дружеството е прехвърлило вземането си срещу ответницата на „С. Г. Груп“ ООД
Представен е
и Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) пот 01.10.2019 г., по
силата на който цедентът „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлил на цесионера - ищец по
делото „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания от трети физически и/или юридически лица, като
вземанията са подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в
Приложение № 1.
От извлечение
от Приложение № 1 е видно, че вземането срещу ответницата М. е сред
прехвърлените с договора за цесия.
По делото не
е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с
което ответникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на задължението му по
процесния договор. Към исковата молба е
приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което да бъде връчено ведно с
преписа на исковата молба и с което ищцовото дружество по делото уведомява ответника
за двете последователно извършени цесии на вземането.
Други относими
доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От „ЮБЦ“ ЕООД против ответницата са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС и вр. чл 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Р.Ц.М.,
ЕГН **********, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми: сумата от
385,78 лева, представляваща стойността на незаплатени електронни съобщителни
услуги по договор с кл. № 11518751001, предоставени на ответника от „БТК“ ЕАД
за периода от 15.10.2017 г. до 14.02.2018 г. и за които са издадени фактури №№
**********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г., **********/15.01.2018 г. и
**********/15.02.2018 г., както и сумата от 102,38 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 03.03.2018 г. до 13.10.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2812/2020 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, III състав. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
За основателността на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между „БТК“ ЕАД и
ответницата са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен
договор за далекосъобщителни услуги от 04.07.2013 г.; 2. че „БТК“ ЕАД е
изпълнил задълженията си, определени в него да предостави на ответника
далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. стойността на
доставените услуги по договора за посочения период. 4. валидно сключен договор
за цесия между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“
ООД, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на „С.
Г. Груп“ ООД; 5. валидно сключен договор за цесия между „С. Г. Груп“ ООД и
ищеца, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на
ищеца; и 6. уведомяване на ответника за извършените цесии по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД.
От представените по делото
доказателства се установява, че между „БТК“ ЕАД и Р.М. е било налице валидно
облигационно правоотношение по силата на валидно сключен договор за
далекосъобщителни услуги от 04.07.2013 г.
Установява се от представените фактури,
че „БТК“ ЕАД е предоставяло далекосъобщителни услуги за процесния период.
Ищецът обаче
не доказа, че предоставените през исковия период услуги и начислената стойност
за всяка услуга съответстват на условията на сключения между страните договор. Ищецът
твърди, че сключеният с ответницата договор от 04.07.2013 г. е последователно
изменян с допълнителни споразумения, като последното е от 04.04.2016 г., с
който са въведени нов тарифен план Vivacom Smart M, нов месечен абонамент 23,99
лева и са добавени следните допълнителни пакети: удвоени МВ на максимална
скорост с абонамент 1,99 лева/месец и неограничени минути с абонамент 8,00
лева/месец. Срокът на допълнителното споразумение бил 24 месеца – до 04.04.2018
г. и обхваща именно исковия период.
Това
споразумение не е представено по делото. Поради тази причина не става ясно дали
сумите, които се претендират като стойност на предоставени услуги, действително
са начислени в съответствие с договорените между страните по договора клаузи.
Ответницата оспорва това обстоятелство и заявява, че сумата от 315,56 лева е
начислена в противоречие със сключения договор.
След като
споразумението не е представено, то основателно се явява и възражението на
ответницата, че не е ясно по какъв механизъм и по коя тарифа е начислена
стойността на разговорите в роуминг, за които се претендира по – голяма част от
исковата сума. Не е ясно имало ли е уговорен в договора лимит от 30 лева, при
достигането на който абонатът получава смс, както и че след достигането му разговори
не могат да се провеждат, а претендираните по настоящото дело суми са начислени
в нарушение на тази договорка по споразумението. Изобщо не се установява какъв
е механизмът на изчисляване на стойността на услугите, които се твърди, че са
предоставени през исковия период.
На практика
липсва доказателство, установяващо основанието и размера на претендираните от
ищеца вземания. Ищецът сам се позовава на сключеното на 04.04.2016 г.
допълнително споразумение и основава претенциите си именно на неговите клаузи.
Ето защо и
доколкото за процесия период е действало именно посоченото споразумение от
04.04.2016 г., искът се явява недоказан по своите основание и размер.
За пълнота
следва да се посочи, че за съда не е
съществува задължение да указва на ищеца, че не представя някое
конкретно доказателство. За съда според чл. 146, ал. 2 ГПК съществува
единствено задължение да укаже на страните за кои от обстоятелствата, за които
носят тежестта на доказване, не сочат доказателства. Или в случай че в исковата
молба се сочи, че се представя даден документ, но същият не фигурира сред
приложените документи. В настоящия случай не е налице нито една от двете
хипотези. Страната е представила документи, с които счита, че ще установи
твърдяните от нея факти и обстоятелства, обуславящи основателността на иска.
Дали това е така, е преценка по съществото на спора. А доколкото в описа към
исковата молба документите не са изрично изброени /в това число и процесното
споразумение изобщо не е посочено/, то съдът не е имал задължение да дава
указания на ищеца за неговото представяне. Ищецът е ангажирал писмените
доказателства, които според него установяват вземането му по основание и размер,
и за съда не съществува задължение да указва вида и обема на доказатествата, с
които ищецът да докаже иска си.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед
неоснователността на главния иск, то неоснователен се явява и акцесорният иск
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от сумата от
102,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
03.03.2018 г. до 13.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2812/2020 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, III състав. Искът по чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на спора за ищцовото дружество не възниква право на разноски.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква за ответника, като
същата претендира разноски в размер на 300 лева – платен адвокатски хонорар.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 28.04.2011 г., Р.М.
е платила на адв. М. сумата от 300 лева в брой при сключване на договора.
Ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати тази сума на ответницата.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81,
вх. В, ет. 8, представлявано от управителя Ю.Ц., чрез адв. В.Г., против Р.Ц.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и вр. чл 86 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът Р.Ц.М., ЕГН **********, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
следните суми: сумата от 385,78 лева, представляваща стойността на незаплатени
електронни съобщителни услуги по договор с кл. № 11518751001, предоставени на
ответника от „БТК“ ЕАД за периода от 15.10.2017 г. до 14.02.2018 г. и за които
са издадени фактури №№ **********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г.,
**********/15.01.2018 г. и **********/15.02.2018 г., както и сумата от 102,38
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.03.2018
г. до 13.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2812/2020 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, III състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81,
вх. В, ет. 8, представлявано от управителя Ю.Ц., чрез адв. В.Г., да заплати на Р.Ц.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 300 лева /триста лева/ - разноски за платен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….