Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 24. 11. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 7873 по описа на Софийския
градски съд за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление ***
Б
(въззивник) чрез юрисконсулт Т.Ж.срещу решение № 10157, постановено на 14. 01. 2019 г. от Софийския
районен съд, 151-ви състав, по гр.
дело № 11872 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
по два кумулативно съединени установителни иска, като частично е отхвърлил иска
за установяване на съществуването на задължение за стойността на доставена
топлинна енергия и изцяло е отхвърлил акцесорния иск за установяването на
съществуването на вземане за обезщетение за забава, начислено в размер на
законовата лихва върху главницата за стойността на топлинната енергия. Всеки
един от исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът обжалва
решението в частта, в която исковете
са били частично отхвърлени. Намира, че в тази част то е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че от страна на
потребителите са дължими както изравнителните сметки, които отразяват реалното
потребление на топлинна енергия, така и прогнозно начислените суми. Поддържа,
че вещото лице по съдебно-техническата експертиза е пропуснало да установи и
посочи някои от задълженията за топлинна енергия. Твърди, че ответникът
всъщност е изпаднал в забава съгласно приложимите общи условия с изтичането на
30-дневен срок от края на периода, за който се отнасят месечните дължими суми.
Оплаква се, че първата инстанция не му е дала указания да представи
доказателства за изпадането на ответника в забава, с каквито той разполага.
Изтъква, че е осъществявана и услугата дялово разпределение, чиято стойност
била включена при предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК и е включена в
крайната цена на иска по главницата; че лихвата за незаплатената стойност на
услугата дялово разпределение също е включена към претендираната лихва за стойността
на доставената топлинна енергия. Приема, че във връзка с договорните му
отношения с третото лице помагач е настъпила суброгация по отношение на
вземането за дялово разпределение и че ответникът е изпаднал в забава и по
отношение на него, защото всъщност самото издаване на фактура за съответната
услуга съставлява покана за заплащането ѝ. Иска от Софийския градски съд
да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първата инстанция
Т.И.Ц., адрес ***, ж. к. „**********, вх. **********,
съдебен адрес *** (въззиваем) чрез упълномощения представител адвокат М.М.. Оспорва
въззивната жалба. Поддържа, че експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза е вярно и всъщност отразява всички дължими вземания за топлинна
енергия, както и че правилно вещото лице по нея е констатирало грешно отчитане
на топлинната енергия. Изтъква, че въззивникът-ищец не е доказал „качването“ на
фактурите, описани в исковата молба, на интернет страницата си. Намира, че
въззивникът-ищец се позовава на неприложими общи условия. Оспорва и доводите на
въззивника-ищец във връзка с дяловото разпределение и лихвата за забава за
него, като изтъква, че първата инстанция е присъдила главница и че правилно е
отхвърлила иска за обезщетението за забава ѝ. Иска от въззивния съд да
остави въззивната жалба без уважение, а решението в сила. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във
въззивното производство.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският
градски съд направи следните фактически
и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена своевременно от
заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е
придружена с документ за внесена държавна такса, поради което е процесуално
допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно
и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част
въззивният съд е обвързан от изложените страните доводи и приема следното.
Предмет на въззивното производство са два
предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК иска с правни основания чл. 79, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяването на
парични вземания, свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо недвижимия
имот ап. 95, находящ се в град София, ж. к. „**********, ********, аб. номер 191939,
през периода 01. 05. 2013 г. – 08. 11. 2014 г., като решението не е обжалвано и
е влязло в сила в частта, в която първата инстанция е уважила иска за
главницата за стойността на доставената топлинна енергия до размера 218 лева и
38 стотинки. В тежест на ищеца „Т.С.“ ЕАД е да установи при условията на пълно
и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение по
доставянето на топлинна енергия в полза на ответника през процесния период и
спрямо топлоснабдения имот, количеството и стойността на реално доставената
топлинна енергия, настъпването на изискуемостта на вземанията за топлинна
енергия; изпадането на ответника в забава по отношение на вземанията за
стойността на топлинната енергия и размера на обезщетението за забава. При
установяване на съответните елементи на правопораждащите фактически състави в
тежест на ответника е да докаже, че е заплатил задълженията.
Въззивникът не
оспорва извода на първата инстанция, че през процесния период спрямо страните е
било налице валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия
спрямо процесния топлоснабден имот. Този извод се подкрепя и от събраните по
делото доказателства, в частност писмен договор за покупко-продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 70 от исковото
производство на районния съд). Въззивникът оспорва извода на първата инстанция,
че искът за стойността на доставената топлинна енергия не е изцяло доказан по
размер. Въззивният съд обаче констатира, че от данните от експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза и от изслушването на вещото лице
в откритото съдебно заседание действително се доказва само част от
претендираната от ищеца стойност на топлинна енергия. Установява се демонтиране
на отоплителните тела в имота, поради което реално е била доставяна топлинна
енергия за сградна инсталация и за монтираната в процесния имот щранг-лира.
Освен това вещото лице е констатирало, че топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване неправилно е била отчетена по среден разход за предходен период,
при положение, че третото лице помагач е изготвило отчет за реалното
потребление за процесния период (л. 73 от исковото производство на районния
съд). Според реалния отчет за битовото горещо водоснабдяване ищецът е начислил
сума в размер на 370 лева и 25 стотинки, докато реално потребената топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване е на стойност 275 лева и 24 стотинки.
При това положение и предвид аналогично (но по-малко) разминаване между другата
прогнозно начислена и реално потребена топлинна енергия, вещото лице е
направило обоснован извод, че въззивникът-ищец погрешно претендира разликата
след дяловото изравнение в собствена полза, въпреки че тя е в полза на
въззиваемия-ответник (резултатът след изготвянето на изравнителните сметки е
„за получаване“ от клиента, а не „за доплащане“ от клиента). Първата инстанция
правилно е кредитирала експертното заключение на вещото лице като пълно, ясно и
компетентно изготвено, съответно правилно и законосъобразно частично е
отхвърлила претенцията за стойността на доставената топлинна енергия. Въззивникът
не е изложил доводи във връзка с прилагането на института на погасителната
давност и следователно въззивният съд не следва да осъществява съответна
проверка.
Що се отнася до доводите на
въззивника-ищец досежно вземането за обезщетение за забава върху главницата за
стойността на доставената топлинна енергия въззивният съд намира следното.
Както правилно е отбелязано в отговора на въззивната жалба, приложимите между
страните общи условия през процесния период са общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2014 г. При действието на
тези общи условия се предвижда отправянето на своеобразна покана от страна на
топлопреносното предприятие до потребителите чрез публикуването на фактурите за
топлинна енергия на интернет страницата му (чл. 33, ал. 1 и ал. 2). При това
положение и предвид разпределението на тежестта на доказването въззивникът-ищец
трябва да докаже отправянето на поканата по съответния начин, за да се приеме,
че е поставил въззиваемия-ответник в забава. Противно на твърдяното във
въззивната жалба, първата инстанция всъщност е дала надлежни указания на ищеца,
че не сочи необходимите за това доказателства (л. 50, гръб, от исковото
производство на първостепенния съд). Понеже въззивникът-ищец въпреки това не е
представил съответни доказателства, то правилно и законосъобразно контролирания
съд е приложил неблагоприятните последици на тежестта на доказването и е
отхвърлил изцяло претенцията за обезщетение за забава. Що се отнася до доводите
на въззивника-ищеца за мораторно обезщетение за стойността на услугата дялово
разпределение, въззивният съд намира, че съответен иск не е бил предявяван и
следователно тези доводи не са относими към предмета на делото и не следва да
бъдат обсъждани.
По изложените съображения решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Разноски. При този изход
на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във
въззивното производство разноски. Въззивният съд обаче констатира, че по
въззивното дело няма данни той реално да е сторил разноски. При това положение
разноски в негова полза все пак не следва да се присъждат. Що се отнася до
сторените от въззивника разноски, те следва да останат в негова тежест.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 10157, постановено на 14. 01. 2019 г. от Софийския районен съд, 151-ви състав, по гр.
дело № 11872 по описа за 2018 г. в обжалваната част, в която се отхвърля като
неоснователен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката за
установяване на задължение на Т.И.Ц. с ЕГН ********** спрямо „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*********
за стойността на доставената топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап.
95, находящ се в град София, ж. к. „**********, ********, аб. номер 191939 през
периода 01. 05. 2013 г. – 08. 11. 2014 г. за разликата от 218 лева и 38
стотинки до пълния претендиран размер 559 лева и 79 стотинки, и в която обжалвана част се отхвърля в
цялост иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване на задължение на Т.И.Ц. с ЕГН ********** спрямо „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*********
за лихва за забава в размер на 121 лева и 37 стотинки за периода 01. 11. 2014
г. – 30. 10. 2017 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД с ЕИК ********, седалище и адрес на управление
***.
Председател: Членове: 1. 2.