Присъда по дело №2082/2020 на Специализиран наказателен съд

 

 

                             

 

                               П        Р       И         С      Ъ      Д     А

      № 260010

 

Гр. София, 24.03.2021г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА !

 

 

                                СПЕЦИАЛИЗИРАН  НАКАЗАТЕЛЕН СЪД,  18  състав в публично заседание  на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа   година  в състав:

СЪДИЯ: МАРИЕТА РАЙКОВА-ПАШОВА

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

1. Т.В.

  2. Д.Г.

 

При участието на секретаря     М.Шамси-Пур    и в присъствието на прокурор  П.Белчев и А.Рачева, след като разгледа НОХ дело  2082/20 г. по описа на    СпНС,  въз основа на закона и данните по делото ,

 

П     Р    И     С     Ъ     Д     И  :

 

              ПРИЗНАВА подсъдимия  А.Г.С.- българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********,  за     НЕВИНОВЕН  в това, че  в периода от 01.02.2011г. до 02.04.2011г. /вкл./ в гр. София, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - председател на ***********, назначен със *********** на Министерския съвет на Република България от дата 27.10.2010г., не е изпълнил служебните си задължения, уредени в:

1.Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката  /в редакция ДВ бр. 58/30.07.2010г.:

-     чл. 100, ал. 5: ,Председателят с резолюция определя внасянето на

преписката за разглеждане в закрито заседание на комисията“;

      2.Устройствен правилник на държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация /Приет от 09.06.2004г. в сила от 18.06.2004 г./:

-чл. 9. (1) (Изм. -ДВ, бр. 49 от 2005 г.) Председателят организира и ръководи дейността на комисията съобразно ЗЕ, ЗРВКУ и решенията на комисията;

-чл.10 ал.1: „Председателят...т. 1 „свиква и ръководи заседанията на комисията; т. 6 „упълномощава длъжностни лица за осъществяване на контрол по ЗЕ и ЗРВКУ и издава наказателните постановления по ЗЕ“;

 

 

 

 

-чл. 40, ал.3: „Председателят с резолюция определя внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на комисията. На заседанието се приема докладът на работната група, насрочва се открито заседание по реда на чл. 13, ал. 3 ЗЕ и се определят лицата, които трябва да бъдат поканени“;

      2.Вътрешни правила на държавната комисия за енергийно и водно регулиране за работа по жалби и искания за доброволно уреждане на спорове по закона за енергетиката /приети на осн. Чл.5, ал.З от Устройствения правилник на ***и на нейната администрация с протоколно решение Ns 12/28.01.2008г. т.6 и изменени с протоколно решение № 18/09.02.2009г. т.6 влезли в сила на датата на тяхното приемане или изменение/:

- чл. 25 „Председателят с резолюция определя внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на Комисията“,

като по жалба на „***********“ АД срещу „***********“ ЕАД с вх. № ***от 20.01.2011г. относно непредоставяне на достъп до газопреносната система и до ПГХ „***“:

 

-         не осъществил контрол за изпълнение на Заповед № ***/01.02.2011г. на председателя на ***с която е сформирана работна група за извършване на проверка по жалба с вх. № Е-***/20.01.2011г. на „***********“ АД, възложена на членове на комисията Б.и Р., в следствие на което не бил изготвен Констативен протокол и доклад за резултатите от проверката.

 

- не определил с резолюция внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на комисията и произнасяне с решение на комисията, в следствие на което комисията не е разгледала жалбата на „***********“ АД и не се е произнесла с решение по жалбата,

с цел да причини на „***********“ АД вреда - възпрепятстване на „***“ АД относно навлизане на пазара на природен газ директно, а не чрез посредничеството на „***“ ЕАД и възпрепятстване доставката на природен газ на по-конкурентни цени от тези, на които „***“АД е купувал природен газ от Р. България, както и да набави облага за „***“ ЕАД- запазване на монополното му положение в България и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се във финансови щети и дестабилизиране на функциите на „***“ ЕАД, „***“ ЕАД и „***********“ ЕАД, застрашаване на финансово-икономическата сигурност на енергийната система в Република България, рискове за доставките на природен газ и дестабилизиране на газовия пазар в страната чрез запазване на монопола на „***“ АЕД в краткосрочен план и риск от последващи санкции, както и завеждане на дело ***образувано от Европейската комисия срещу „***“ ЕАД и дъщерните му дружества „***“ ЕАД и „***********“ ЕАД, приключило с решение, с което е наложена

 

 

 

 глоба в размер на 77 068 000 евро /150 731 906.44 лв./, с висок вероятен риск от изпълнение -престъпление по чл. 282, ал, 2, вр. ал, 1 от НК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

      На основание чл.189, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен специализиран наказателен съд.

 

                                                                             СЪДИЯ:

 

                                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

                                                                    1.

 

 

                                                                    2.

 

 

 

 

 

 

                    

 

МОТИВИ по НОХД № 2082/20год. по описа на СпНС

Софийска градска прокуратура е внесла в Специализиран наказателен съд обвинителен акт срещу  подсъдимия А.Г.С. с обвинение по чл. 282, ал, 2, вр. ал, 1 от НК,  за това, че в периода от 01.02.2011г. до 02.04.2011г. /вкл./ в гр. София, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - председател на ***********, назначен със *********** на Министерския съвет на Република България от дата 27.10.2010г., не е изпълнил служебните си задължения, уредени в:

Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /приета с ПМС № 124 от 11.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 53 от 22.06.2004 г., изм., бр. 78 от 30.09.2005 г., в сила от 1.10.2005 г., изм. и доп., бр. 11 от 5.02.2008 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г., изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 30.07.2010 г., бр. 19 от 6.03.2012 г., отм., бр. 38 от 23.04.2013г./в редакция ДВ бр. 58/30.07.2010г.: чл. 100, ал. 5: „Председателят с резолюция определя внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на комисията“;

Устройствен правилник на държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация /приет от 09.06.2004г. в сила от 18.06.2004 г./: чл. 9. (1) (Изм. -ДВ, бр. 49 от 2005 г.) „Председателят организира и ръководи дейността на комисията съобразно ЗЕ, ЗРВКУ и решенията на комисията; чл. 10, ал.1: „Председателят...т. 1 „свиква и ръководи заседанията на комисията; …т. 6 „упълномощава длъжностни лица за осъществяване на контрол по ЗЕ и ЗРВКУ и издава наказателните постановления по ЗЕ“; чл. 40, ал. 3 „Председателят с резолюция определя внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на комисията. На заседанието се приема докладът на работната група, насрочва се открито заседание по реда на чл. 13, ал. 3 ЗЕ и се определят лицата, които трябва да бъдат поканени“;

Вътрешни правила на държавната комисия за енергийно и водно регулиране за работа по жалби и искания за доброволно уреждане на спорове по закона за енергетиката /приети на осн. чл.5, ал.3 от Устройствения правилник на ***и на нейната администрация с протоколно решение № 12/28.01.2008г.  и изменени с протоколно решение № 18/09.02.2009г.: чл. 25: „Председателят с резолюция определя внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на комисията“,

като по жалба на „.....Инк“ АД срещу „***********“ ЕАД с вх. № ***от 20.01.2011г. относно непредоставяне на достъп до газопреносната система и до ПГХ „***“ не осъществил контрол за изпълнение на заповед № ***/01.02.2011г. на председателя на ДКЕВР, с която е сформирана работна група за извършване на проверка по жалба с вх. № Е-***/20.01.2011г. на „.....Инк“ АД, възложена на членове на комисията Б.и Р., вследствие на което не бил изготвен констативен протокол и доклад за резултатите от проверката; не определил с резолюция внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на комисията и произнасяне с решение на комисията, вследствие на което комисията не е разгледала жалбата на „.....Инк“ АД и не се е произнесла с решение по жалбата,

с цел да причини на „.....Инк“ АД вреда - възпрепятстване на „.....Инк“ АД относно навлизане на пазара на природен газ директно, а не чрез посредничеството на „***“ ЕАД и възпрепятстване доставката на природен газ на по-конкурентни цени от тези, на които „.....Инк“АД е купувал природен газ от Р. България, както и да набави облага за „***“ ЕАД- запазване на монополното му положение в България и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се във финансови щети и дестабилизиране на функциите на „***“ ЕАД, „***“ ЕАД и „***********“ ЕАД, застрашаване на финансово-икономическата сигурност на енергийната система в Република България, рискове за доставките на природен газ и дестабилизиране на газовия пазар в страната чрез запазване на моноП.на „***“ АЕД в краткосрочен план и риск от последващи санкции, както и завеждане на дело ***образувано от Европейската комисия срещу „***“ ЕАД и дъщерните му дружества „***“ ЕАД и „***********“ ЕАД, приключило с решение, с което е наложена глоба в размер на 77 068 000 евро /150 731 906.44 лв./, с висок вероятен риск от изпълнение.

 

В пледоарията си представителите на прокуратурата поддържат така възведеното обвинение и молят съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи наказание в рамките на минималния предвиден за деянието размер.

Адвокат И., защитник на подсъдимия, пледира за оправдателна присъда, претендирайки обективна и субективна несъставомерност на деянието.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият А.С. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и  изслуша становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка по делото:

Подсъдимият А.Г.С. с ЕГН  **********, е роден на ***г., в гр. Дупница, българин, български гражданин,  със средно образование, женен, неосъждан, работи.

Добивът на природен газ в България е в количества крайно недостатъчни за покриване на битовите и индустриални нужди, поради което страната ни разчита на неговия внос от чужбина. В периода 2010-2011 година, а и преди това, основен доставчик на газ за България била Русия. Руският газ достигал до България през Украйна и Румъния по трите румънски транзитни газопровода 1, 2 и 3. На румънско-българската граница газопроводите се свързвали с газопреносната мрежа на България, която към този момент се състояла от две напълно самостоятелни газопреносни мрежи - eдна, изцяло национална, обслужваща преноса на газ на територията на страната и, втора, съставена от транзитни газопроводи, по която се извършвал пренос на руски газ към съседни страни. Двете мрежи работели напълно самостоятелно една от друга и при различен режим.

Румънският транзитен газопровод 1 свързвал газоизмервателните станции („ГИС“) „Исакча 1“ на украинско-румънската граница и ..... 1“ на румънско-българската граница. Газопроводът бил свързан с националната газопреносна мрежа на входна точка „Негру Вода 1“ и бил единственото трасе, което можело да се използва за транспортиране на газ до България с цел по-нататъшната му доставка на територията на страната.

Другите два румънски транзитни газопровода, газопровод № 2 (свързващ ГИС „Исакча 2 и 3“ на украинско-румънската граница с ..... 2“ на румънско-българската граница) и румънски транзитен газопровод 3 (свързващ ГИС „Исакча 4“ на украинско-румънската граница с ..... 3“ на румънско-българската граница) на българска територия се сливали в един отделен газопровод, който формирал българския транзитен газопровод. По него се доставял руски газ до Гърция, Турция и Македония. Този газопровод нямал работещи изходни точки към националната газопреносна мрежа, поради което крайните потребители на природен газ в България не можели да бъдат снабдявани с газ, доставен до  „Негру Вода 2“ и „Негру Вода 3“.

„Булгарстрансгаз“ ЕАД било единственото дружество -лицензиран оператор на газопреносна система в България. Като такъв, то имало изключителните права и задължения да експлоатира българската газопреносна мрежа, българския транзитен газопровод, както и единственото подземно газохранилище в България (ПГХ „***“). Дружеството било част от "***" ЕАД - акционерно предприятие с едноличен собственик на капитала Република България, наследник на държавната компания "Нефт и газ". Холдингът се състоял от предприятия, които извършвали дейности на всички нива по веригата на доставка на енергия, включително на ниво производство на електроенергия, добив на лигнитни (кафяви въглища), пренос, съхранение и доставка на електроенергия и природен газ. В газовия сектор БЕХ действал чрез изцяло притежаваните от него дъщерни дружества “***“ ЕАД и „***********“ ЕАД, посредством които към инкриминирания период 2010-2011 год. държал монополно положение в газовия сектор. От една страна, чрез дружеството „Булгатрансгаз“ ЕАД холдингът контролирал газопреносната мрежа в границите на страната и единственото газохранилище в нея. От друга, чрез дружеството „***“ ЕАД холдингът изцяло контролирал външният достъп до българската газопреносна мрежа, контролирайки достъпа до единствения възможен път към нея през румънския транзитен газопровод 1. Съгласно сключено на 19 октомври 2005г. споразумение между „***“ ЕАД и румънския оператор на газопреносна система „Трансгаз“ С.А., който управлявал румънския транзитен газопровод 1, българското дружество получило достъп на изключителна основа /Договор № 107236/19.10.2005г. л.169-182 от класьор №81/. Чрез това споразумение „***“ резервирал целия капацитет на газопровода за периода 2005 до 2016г., като румънския „Трансгаз“ С.А. не можел да предоставя капацитет на трети страни без първо да получи съгласието на „***“. На тази основа „***“ е имал контрол върху евентуален достъп на трети страни до румънския транзитен газопровод 1, като по този начин пряко контролирал доставките на газ до България. Руският газ, предназначен за страната ни, „***“ купувал на украинско-румънската граница от Овергаз, WIEE и „Газпром Експорт“.

В границите на страната доставките на газ се извършвали отново предимно чрез дъщерното на холдинга дружество - „***“ ЕАД, което било лицензиран обществен доставчик на газ съгласно лицензия № Л-214-14/29.11.2006г. Дружеството било единственият доставчик на външен газ в България и основен доставчик на газ на крайни клиенти, присъединени пряко към българската газопреносна мрежа.

С влизането на България в Европейския съюз и необходимостта от синхронизация между националното и общностно право се създали очаквания за установяване на по-либерален режим за достъп до газопреносната система. Основания за това се съдържали в Регламент (ЕО) № 1775/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 година относно условия за достъп до газопреносни мрежи, в сила до 3 март 2011г., и Регламент (ЕО) № 715/2009, които съдържали специфични изисквания за недискриминационни правила по отношение на условията на достъп до националните газопреносни системи. Oператорите трябвало да гарантират, че за различните потребители се прилагат равностойни договорни условия.  Регламент  (ЕО) № 1775/2005 и Регламент  (ЕО) № 715/2009 също изисквали от ОГС да публикува подробна информация относно предлаганите от него услуги и съответните условия, които се прилагат за улесняване на достъпа на трети страни. Тези принципни положения намерили отражение в съответните нормативни промени във вътрешното законодателство.

Съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ 2006г.) „***********" ЕАД  трябвало да придобие статут на комбиниран оператор с гарантирана самостоятелност при вземане на решения. Съгласно разпоредбата на чл.172 от същия закон „преносното“ и „разпределителното“ предприятия били длъжни да предоставят достъп при условията на равнопоставеност до преносната си и/или разпределителните си мрежи на лицата, отговарящи на условията, определени в правила, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем само КЕВР). Също така, с правилата, приети от ***през 2007г., се определяли съответните процедури, които да се следват от оператора на газопреносна система (ОГС). Най-общо, правилата за достъп до пренос към 2010г. предвиждали следния ред:

-         операторът на газопреносна система бил задължен да публикува общи условия на договорите за пренос, които са подлежали на одобрение от ДКЕВР;

-         за да получи достъп до газопреносната система, заявителят трябвало да подаде писмено заявление по образец (изготвен и предоставен от ОГС), ведно с предварителен договор за осигурени количества газ от обществен доставчик, търговци или добивни дружества, в или извън страната;

-         ОГС на свой ред трябвало да разгледа заявлението. Ако не била предоставена цялата необходима документация, операторът следвало да изиска писмено от заявителя в срок от 14 дни да представи допълнителни данни;

-            след получаването на пълното заявление, ОГС разполагал с един месец да издаде писмено становище относно условията на достъп или мотивиран отказ.

-         в случай на положително становище по заявлението за достъп, следвало да се приложат Правилата  за търговия с природен газ на ***(“Пазарните правила”), които излагали подробно стъпките за сключване на договор за пренос на газ. Съгласно тези правила, дружествата, които добиват газ, търговците на газ и допустими потребители изпращали на ОГС писмено уведомление за договорите, които са сключили помежду си. В срок от два дни операторът трябвало да предложи договор за пренос или обоснован отказ.

С оглед на горното, като оператор на газопреносна мрежа, „***********“ ЕАД имал задължение, когато предоставя услугите за пренос на различни клиенти, да ги предоставя при еднакви договорни условия. За целта, при разработване на договорите за пренос и достъп до газопреносната мрежа и хранилище, „***********“ ЕАД публикувал на интернет-страницата на дружеството проект на хармонизиран „договор за достъп“  (договор за пренос) и „проект на договор за съхранение“ (договор за достъп до капацитет в ПГХ „***“) за публично обсъждане (л.16 и следващите от класьор № 79), като била дадена възможност на всички заинтересовани лица да предоставят своите бележки и коментари. Една от фирмите с водеща роля в областта на енергетиката към този момент била „***********“ АД, която активно участвала в съвместни работни срещи по двата договора с представители на „***********“ ЕАД и представила становища, съответно,  с писмо с изх. № И-КР 512/30.04.2010г. и И-КР 667/17.06.2010г. /л.9-10, класьор № 78/.

„***********“ АД имало ключова позиция за българската енергетика още от 2007г., когато станало основен доставчик на руски газ за България. До тази позиция дружеството достигнало замествайки „..........“ Лихтенщайн в договорните му взаимоотношения с руския доставчик на природен газ – ...... На 15.12.1996г. двете фирми  сключили договор с № 643/00157629/210267 за продажба на 2,5 млрд.куб.м./год. природен газ до края на 2011г., предназначени за продажба в България. С анекс от 02.07.2003г. фирмите „.....“,  „..........“ Лихтенщайн и „.....Инк“ АД България се договорили страна по този договор да стане „***********“ АД, считано от 01.08.2003г. /л.246-248, класьор № 80/. На 18.12.2006г. с анекс № 11 към договора за доставки „***********“ АД поел доставките на природен газ за България по него в обем от около 1,4 млрд.м.куб. на година до края на 2012г. На 10.05.2007г. с анекс № 12 към договора за доставки „***********“ АД поело доставките на природен газ за България в обем от 2,5 млрд.м.куб./годишно до края на 2010г. Независимо от количествата природен газ, с които фирмата разполагала, тя нямала възможност самостоятелно да извършва доставки до крайни потребители на територията на Р България, тъй като, както бе посочено вече, „***“ ЕАД от една страна държал пълният капацитет на единствения газопровод през румънска територия, по който се доставял газ за потребление в България, а от друга- „***********“ ЕАД притежавал изключителна лицензия на ОГС за националната ни газопреносна мрежа. По тези причини, за да извършва доставка на газ до крайни потребители,  „***********“ АД било принудено да продава газа на украинско-румънската граница на „***“ ЕАД, след което отново да го изкупува на територията на страната ни.

След промените в законодателството и въвеждането на новите правила, „***********“ АД информирало с няколко последователни писма (писмо с рег.№ .....7.2010г. – л.11-14 от класьор № 78) „***********“ ЕАД, че разполага със свободни количества природен газ, които желае да съхрани в ПГХ ***, както и че през 2011г. ще разполага с природен газ по сключен договор за доставка, който желае да достави до клиентите си,  присъединени към газопреносната мрежа на Република България. За да осъществи горепосочените си планове, в писмата си „***********“ АД молело  „***********“ ЕАД в качеството му на комбиниран оператор да предостави условията си, при които могат да се ползват услугите му по пренос и съхранение на природен газ. Въпреки заявеното в тях намерение, тези писма не представлявали годно средство за иницииране на процедура по осигуряване на достъп до газопреносната мрежа, доколкото съгласно въведената регламентация, такова представлявало само писмено подадено заявление по образец, което от средата на месец юли 2010г. било достъпно на сайта на дружеството. За условията по сключване на договор за съхранение „***********“ ЕАД изрично уведомил „***********“ АД с писмо от 09.08.2010г. С две писма от 24.08.2010г. /л.223-241, класьор 80/ „***********" АД изпратило предварителни заявки за пренос на природен газ през 2011г. и за съхранение на природен газ в ПГХ „***" в периода 09.2010 - 09.2012г. На 26.08.2010г. се състояла среща между представители на дружествата, по време на която „***********“  уведомили „Овергаз“ за сР.ете, в които ще се произнесат с писмен отговор, срещу които дружеството-заявител възразило в писмо с рег.№ И-ИД-894/31.08.2010г., с което изразило надеждите си за спазване на законоустановения за това едномесечен срок. С писмо от 24.09.2010г. /л.243, класьор 80/ „***********“ ЕАД уведомило дружеството „***********" АД, че подадените заявки за пренос на природен газ са разгледани като заявление за достъп до газопреносната мрежа и поискало допълнителна информация относно: 1. входна точка(и) на газопреносната система, на която ще се предаде природния газ за пренос; 2. график на количествата природен газ, предаван за пренос в точката на предаване и 3. потвърждение на качествените характеристики на природния газ в съответствие с техническа спецификация, публикувана на интернет-страницата на „***********“ ЕАД. Освен горното, дружеството уведомило заявителя, че не е представил информация и график за договорен пренос до газохранилището на количествата газ, заявени за нагнетяване през месеците септември и октомври 2010г.

На 29 септември 2010г. *********** АД  изпратили заявление по образец, в което посочили входна точка „Негру Вода 1“ заедно с 43 конкретни изходни точки, месечните количества и уточнение за качеството на газа. Към комплекта от заявленията били приложени декларация от С.Д. /изпълнителен директор на дружеството/ за осигурен непрекъснат оперативен контакт 24 часа в денонощието, извадка от договор с „.....“ за доставки на природен газ в Република България от 15.12.1996г. и удостоверение за актуално състояние /л.244-334,  класьор № 80/. С допълнително писмо от 04.10.2010г. *********** АД дал конкретни отговори по всички точки от писмото на  „***********“ ЕАД от 24.09.2010г. Именно във връзка с последното и продължаващата липса на окончателно становище от дружеството ОГС, *********** АД сезирали Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с писмо с И-ИД-1020/811.10.2010г. /л.26, класьор 75/, в което изразили своето недоволство от действията на „***********“ ЕАД, които все още не били предоставили условията си, при които щели да предоставят услугите си по пренос и съхранение на газ с главното извинение, че нямало одобрени такива от ***и искане Комисията да предприеме действия с цел предоставянето на достъп до газопреносната мрежа и ПГХ „***“.

 Съгласно Закона за енергетиката, действал към този момент, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране била независим специализиран държавен орган с регулаторни функции в областта на енергетиката, водоснабдяването и канализацията. За регулиране на дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, преноса и разпределението на природен газ, търговията с електрическа енергия и природен газ, производството и преноса на топлинна енергия комисията имала правомощия да:

- издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензни;

- одобрява общите условия на договорите, предвидени в този закон;

- упражнява контрол;

- осъществява регулиране на цените;

- приема правилата за търговия с електрическа енергия и природен газ и техническите правила на мрежите по предложение на енергийните предприятия и контролира спазването им;

- приема правила за снабдяване с електрическа енергия и природен газ от крайни снабдители като част от правилата за търговия с електрическа енергия и природен газ;

- определя правилата за достъп до електропреносната и газопреносната мрежа, съответно до електроразпределителната и газоразпределителната мрежа;

- по предложение на съответното преносно или разпределително предприятие взема решение относно принадлежността на електропроводите, топлопроводите и газопроводите и прилежащите им уредби към преносните или разпределителните мрежи и дава задължителни предписания за изкупуването им и/или за предоставяне на достъп до тях;

- изготвя и контролира спазването на условията и правилата за снабдяване на потребителите с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ, включително нормите за качество на услугите;

- определя допустимите размери на технологични разходи на електрическа енергия при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, при производство и пренос на топлинна енергия и при пренос, разпределение и съхранение на природен газ съгласно методика или указания, приети от комисията;

- дава съгласие за разделяне, отделяне, вливане или сливане на енергийни предприятия - титуляри на лицензни по този закон;

- разрешава извършването на сделки на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие;

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране имала и правомощия, определени в следните нормативни актове;

Закона за енергетиката, /Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., (редакция от 10.12.2010 г.): - чл. 22, ал.1 „Комисията разглежда жалби: т.1 „На потребители срещу лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност“; ал. 76, ал.1 “ Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензни.“; ал. 2 „Комисията извършва превантивен, текущ и последващ контрол“; ал. 4. „Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително“: ал. 4, т.2 „…изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите“; ал.4, т.8. „..проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и потребители към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ“; ‘л. 77, ал. 2 „В изпълнение на контролните си правомощия комисията: т.1 -извършва проверки чрез упълномощените от нея лица“; т. 4. „..налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени в този закон“.

Вътрешни правила на държавната комисия за енергийно и водно регулиране за работа по жалби и искания за доброволно уреждане на спорове по закона за енергетиката     - чл. 28 „Когато в резултат от проверката се установят нарушения на условията на лицензията, с решение Комисията може да наложи принудителни административни мерки по реда на ЗЕ.

Правила за предоставяне на достъп до газопреносната и/или газоразпределителните мрежи, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 21, т. 9 от Закона за енергетиката с решение № П-2/14.05.2007г.- чл. 16. (1) „ДКЕВ осъществява контрол по спазване условията и реда за предоставяне на достъп до газопреносната и газоразпределителните мрежи“.

Комисията била колегиален орган, състоящ се от 7 членове, включително председател.

С писмо с изх. № Е-15-01-4/18.10.2010г. /л.28-29, класьор № 75/. комисията информирала дружеството „***********“ АД, че тя е изпълнила своите задължения и е приела необходимите нормативни документи, регламентиращи предоставянето на равнопоставен достъп, поради което не съществуват пречки за договаряне предоставянето на достъп на лицата, отговарящи на условията, определени в Правилата, приети от ДКЕВР.

 На 10.11.2010г. „***********“ АД изпратило така получения от комисията отговор до „***********“ ЕАД като настояла последното да се произнесе по подадените на 29.09.2010г. заявления за достъп до газопреносната мрежа и незабавно да предостави договор за пренос. Освен горното, на същата дата „***********“ АД изпратило писмо рег. № И-КР-1105/10.11.2010г. с още заявления, но този път в тях като входна точка били посочени .....“ 2 и 3 /л.342-428, класьор 80/. Поради продължаващата липса на окончателен отговор, на 17.11.2010г. „***********“ АД подало до Европейската комисия т.наречения „брифинг пейпър“ или информационен документ за извършени нарушения от дружествата в групата на БЕХ.

Междувременно, със заповед № БТГ-92-04-124/18.10.2010г. /л.71 от класьор № 78/ на изпълнителния директор на „***********“ ЕАД (БТГ)- свидетеля И.Д. била създадена работна група, която трябвало да разгледа заявленията за достъп до газопреносната и/или газоразпределителните мрежи и, съответно, да изготви становища по тях. След като разгледала преписката по постъпилите на 29.09 и 11.11.2010г. заявления от „***********“ АД работната група представила на изпълнителния директор докладна записка /л.118-121 от класьор № 78/ с предложения да бъде проведена среща с представители на „***********“ АД, да се изготвят и изпратят до заявителя писмени становища и да бъде предоставена за одобрение в БЕХ ЕАД информация за договорите, които се предвижда да бъдат сключени. Въз основа на така представената му докладна, изпълнителният директор на БТГ изготвил на свой ред докладна записка до Съвета на директорите на „***********“ ЕАД, в която било отразено, че в съответствие с представените данни и документи е установено, че „***********“ АД отговаря на условията за предоставяне на достъп до газопреносната мрежа, както и че следва „***********“ ЕАД да изготви и изпрати до заявителя писмени становища за условията за достъп до газопреносната система и да сключи договори за пренос на природен газ при спазване на определените в становищата условия за достъп. С оглед на горното, св. Д. предлагал в докладната си Съветът на директорите да му възложи да представи за одобрение на Съвета изискващата се информация за договори за пренос с „***********“ АД /л.156-158 от класьор № 78/. На заседание на Съвета на директорите, проведено на 17.12.2010г., било прието решение разглеждането на докладна записка № БТГ-24-00-2740/17.12.2010 г. относно постъпили заявление № БТГ-24-00-2616/29.09.2010 г. и заявление № БТТ-24-00- 3081/11.11.2010 г. от "***********" АД за предоставяне на достъп до газопреносната мрежа на "*********** " ЕАД." да бъде отложено за следващото заседание /протокол СД № 91/17.12.2010 г. – л.3 от класьор № 79/. На следващото заседание на СД на „***********“ ЕАД докладната записка не била обсъждана и била оставена без последствия.

След като не получилo желаните отговори в очакваните сР.е, дружеството „***********“ АД сезирало Комисията за енергийно и водно регулиране, която съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗЕ (в редакцията му към този момент)  била компетентния орган по жалби на потребители срещу лицензианти и на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. На 20.01.2011г. била входирана жалба с № Е-15-01-02 срещу „***********“ ЕАД, с която „.....Инк“ настоявали Комисията да даде задължителни предписания на предприятието в насока да сключи договор за пренос на газ с „.....Инк“, както и да бъдат наложени санкции на дружеството предвид неспазени законови сР.е за тяхното произнасяне /л.7-12 от класьор 76/. 

Това не бил първият случай, в който Комисията за енергийно и водно регулиране била сезирана с жалба срещу „Булгартрангаз“ за нарушения при предоставянето на достъп до газопреносната мрежа.  „Дексия България“ ООД било дружество- независим търговец на природен газ. През 2009г. дружеството сключило договор за доставки с единственото добивно предприятие в България - "Мелроуз Рисорсиз" и договор с краен потребител на природния газ дружеството „Агрополихим“. За да изпълни поетите ангажименти за доставка на природен газ, „Дексия България“ ООД трябвало да получи достъп до газопреносната мрежа на „***********“ За целта дружеството подало необходимото заявление с придружаващите го документи малко след подписване на горепосочените договори.  Въпреки положените усилия, активната кореспонденция и срещи между представители на двете дружества, в началото на 2010г. „Дексия България“ ООД все още нямала окончателен отговор на подадените заявления. Притиснати от поетите към договорните си партньори ангажименти, от дружеството потърсили решение на проблема като се консултирали с главна дирекция „Енергетика“ в Европейската комисия, откъдето ги уведомили, че следва първо да се обърнат към националния регулаторен орган. Последвала жалба до ДКЕВР, по повод на която със заповед № 3-Е-82/25.05.2010г. подсъдимият А.С. (изпълняващ към този момент длъжността председател на ДКЕВР) назначил работна група, която да извърши проверка по жалбата. По инициатива на изпълняващата длъжността управител на „Дексия България“ ООД – св. П.Н. се състояла лична среща между нея и подс. С., на която той поел ангажимента, че ще реагират възможно най-бързо, за да започне дружеството доставки по подписаните от тях договори. В изпълнение на заповедта и нормативно  установените й задължения, работната група извършила проверката в срок, констатациите по която били отразени в протокол № Г-10/14.06.2010г. /л.38-43 от класьор 78/. Съгласно заключението на работната група, при обработване заявлението на „Дексия България“ ООД от дружеството „***********“ ЕАД били допуснати редица нарушения, поради което работната група предлагала Комисията да излезе със задължителни предписания към оператора. В отговор на връчения им констативен протокол, „***********“ ЕАД подали възражение, в което като причина за забавяне на тяхното произнасяне изтъквали пропуски от страна на дружеството-заявител. След отстраняване на същите и намесата на ДКЕВР, в крайна сметка на 07.02.2011г. се стигнало до подписване на договор за пренос на природен газ между „Дексия България“ ООД и „***********“ ЕАД.

Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове били регламентирани в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ, отм.), към която препращала действаща към този момент разпоредба на чл.22 от Закона за енергетиката. На основание чл. 97, ал. 2 от НЛДЕ, отм. (редакция, обн. ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г.) Комисията разглеждала подадена жалба, когато тя е разгледана от лицензианта и той е изпратил преписката по нея съгласно изискванията на чл. 98, ал. 3 от същата наредба. Съгласно чл. 98, ал. 2 и ал. 3 от НЛДЕ,  жалбоподателят подавал жалбата до Комисията чрез съответното енергийно предприятие, което било длъжно да изпрати в Комисията подадената жалба, становището си по нея, както и цялата преписка по жалбата, събрана в резултат на разглеждането й от енергийното предприятие, в 3-дневен срок от получаването й.

На основание чл. 99, ал. 1 от НЛДЕ (отм.) работната група събирала всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата.

Съгласно чл. 100, ал. 1 от НЛДЕ (отм.) при приключване на проверката работната група съставялa протокол за констатации, към който се прилагали събраните доказателства. Работната група предавала събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на Комисията, който с резолюция определял внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на Комисията - чл. 100, ал. 4 и ал. 5 от НЛДЕ.

Комисията се произнасяла с решение по жалбата в 30-дневен срок от подаването й (чл.101 от НЛДЕ отм.).

В съответствие с нормативната рамка и вътрешните правила за дейност на Комисията бил установен следният ред за извършване на проверки. След като в регулатора постъпела жалба, същата се предавала на председателя на Комисията за съставяне на работна група, която да проучи казуса и да излезе с доклад и проект за решение. Срокът, в който следвало да бъде извършена проверката, бил  30-дневен, но с възможност за неговото продължаване. Работната група включвала експерти от съответните дирекции, които имали отношение към предмета на жалбата и ръководители на групата, които били директорите на съответните ресорни дирекции. В задължение на последните било да осъществяват пряк контрол по изпълнението на възложената проверка и да докладват за резултатите от нея. В заповедта, обичайно били посочвани и комисари – членове на комисията, които, освен че упражнявали допълнителен контрол по жалбата, съдействали на работната група, доколкото всеки бил тесен специалист в определена област. Характерът на жалбата определял кои комисари, с оглед на техните познания в дадената област, да извършат допълнителен контрол. Натовареността на администрацията и сложността на казусите били обичайната причина за просрочване на преписките, което налагало продължаване на сР.ете за работа по тях. Контролът за спазване на сР.ете се извършвал пряко от председателя на работната група, който всякога бил директорът на водещата по преписката дирекция и от главния секретар, в чиито задължения бил вменен контролът по изпълнение на възложените задачи съгласно чл.14 от Устройствения правилник на ***(отм.). Заповедта на председателя се връчвала срещу подпис на членовете на работната група, а на комисарите се давала без подпис. В хода на преписката работната група съставяла констативен протокол с констатации от проверката, който се връчвал на проверяваното лице. Работата по преписката приключвала с изготвянето на доклад, който задължително се подписвал от всички членове на работната група. Подписаният доклад се входирал в деловодството, където се слагали номер и дата, след което същият се докладвал на председателя на Комисията. Не било възможно и нямало случай да бъде внесена преписка по дадена жалба, заедно с констативния протокол и доклада, без да бъде подписана от всички работили по същата. След като получел приключилата преписка ведно с констативния протокол и доклада на работната група, председателят и главният секретар определяли в дневния ред на кое заседание на Комисията да бъде докладвана  с оглед нейното окончателно решаване. Без да бъде занесен такъв доклад на председателя, нямало как преписката да влезе за обсъждане на заседание на Комисията.

Към момента на подаване на жалбата на „***********“ ЕАД срещу „***********“ ЕАД на 20.01.2011г. председател на Комисията за енергийно и водно регулиране бил подсъдимият А.С.. Последният заемал длъжността съгласно решение № 771 на Министерски съвет от 27.10.2010г. и заповед № КВ – 131 на МС от същата дата. В изпълнение на вменените му задължения, председателят на kомисията издал заповед № З-Е-9 от 01.02.2011г. /л.95 от съдебна част/, с която била сформирана работната група по жалбата на „***********“ ЕАД. За ръководители на работната група били определени св. М.Ш. – и.д. директор на дирекция „Газоснабдяване“ и св. И.Г. – директор на дирекция „Правна“. За членове на работната група били определени св. Р.К. – началник отдел „ПРЕПГ“ в дирекция „Правна“, св. П. Върбанова – главен експерт в дирекция „Газоснабдяване“ и св. П.К. – главен експерт в дирекция „Правна“. Контролът по изпълнение на заповедта бил възможен на инж. Костадин Б.и св. А.Р. – членове на ДКЕВР. Водеща по преписката била дирекция „Газоснабдяване“,  в чийто ресор попадал предметът на жалбата и контрол върху работата по същата следвало да упражни ресорният директор – св.Ш.. Работната група следвало да извърши проверка по жалбата в едномесечен срок, след което резултатите да се докладват в четиринадесетдневен срок.

Предвид факта, че жалбата не постъпила в kомисията по реда на чл.98, ал.2 от НЛДЕ (отм.), с писмо от 15.02.2011г. /л.14 от класьор 76/ комисията изискала от „***********“ ЕАД копия на всички относими документи и становище по казуса. С писмо с вх.№ ***от 10.03.2011г. дружеството представило необходимата документация. След приключване на проверката, свидетелите П. Върбанова и П.К. изготвили проект на констативен протокол с предложение за даване на задължителни предписания по отношение на „Булгарстрансгаз“ ЕАД. Свидетелят К. докладвал на св. Ш. за изготвения протокол, но Ш. наредил да изчакат с връчването му. Протоколът така и не бил завършен, респективно подписан от членовете на работната група, а останал само като работен проект по преписката. Това било и последното извършено действие по жалбата. Работната група не приключила работата си по нея, поради което и същата не била докладвана на председателя С. за нейното внасяне в комисията, дори и след изтичането на предвидения едномесечен срок. Така, казусът никога не стигнал до заседание на комисията за неговото окончателно решение.

Междувременно, дружеството „.....Инк“ решило да защити интересите си като подало жалба до Европейската комисия, по повод на която ЕК започнала ревизия на дейността на "***********" ЕАД, *** и БЕХ. Било образувано дело № ***срещу „***“ ЕАД за това, че в нарушение на чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз БЕХ и газовите му дъщерни дружества отказвали достъп на други дружества до ключова инфраструктура за транспортиране и съхранение на природен газ, контролирана от БЕХ групата, като по този начин БЕХ група защитавала господстващото си положение на българските пазари за доставка на газ. Въпреки изложените в хода на производството възражения от страна на трите дружества и усилията положени от страна на българското правителство и в частност- Министерство на енергетиката, делото приключило с осъдително решение от 17.12.2018г.  В него, Европейската комисия приела, че последователната стратегия на БЕХ- група да предотвратява, забавя и ограничава достъпа на трети страни до българската газопреносна мрежа, ПГХ „***“ и румънски транзитен газопровод 1 (посредством презапасяване с капацитет) между 30 юли 2010г. и 1 януари 2015г. представлява злоупотреба чрез отказ на доставка, в резултат на което е възпрепятстван достъпът до българските пазари на доставка на газ, а това представлява злоупотреба с господстващото положение на БЕХ група по смисъла на член 102 от ДФЕС.  Със същото решение, за горепосоченото нарушение, Европейската комисия наложила на БЕХ групата глоба в размер на 77 068 000 евро. Решението било обжалвано и към настоящия момент все още няма решение на Европейския съд.

Междувременно, „.....Инк“ АД продължило с опитите си, като в края на 2012г. и началото на 2013г. най-накрая били постигнати договорености, по силата на които „.....Инк“  АД получило достъп до газопреносната мрежа.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: показанията на разпитаните в с.з. свидетели М.М., П. Върбанова /към момента на разпита пред съдебния състав по фамилия И./, А.Т., Р.К., П.К., А.Р., И.Г. /дадени в хода на съдебното следствие/, М.Ш., Т.П., С.Д., И.Д. и П.Н., събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – всички прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от обясненията на подсъдимия А.С.. Посочените доказателства са в основни линии безпротиворечиви и взаимно се допълват. Фактите по делото се основават изцяло на приобщените писмени документи, а въведеното чрез гласните доказателствени средства до голяма степен синхронизира с тях. Съдът кредитира показанията на свидетелите, преценявайки ги като относително последователни, логични и непротиворечиви по отношение предмета на доказване.

Свидетелите Костадин Стефанов Б.и Емилия Йорданова Савева съдът заличи поради настъпване на тяхната смърт и липсата на съгласие на страните показанията им, дадени в хода на ДП, да бъдат приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 НПК, с което са изчерпани процесуалните възможности за тяхното приобщаване и Съдът не се ползва от същите.

Свидетелите М.М., П. Върбанова /към момента на разпита пред съдебния състав по фамилия И./, А.Т., Р.К., П.К., И.Г., Е.Х. и М.Ш., дадоха пред съда показания относно известни им факти за функциите и начина на работа на Комисията за енергийно и водно регулиране. Всички те, макар и с минимални разминавания и неточности, които са обясними предвид изминалия период от време, свидетелстваха за начина на администриране на преписките и работата по тях, която напълно е съответствала и на нормативната рамка към този момент. Изведоха се  обстоятелствата за начина на съставяне на работна група по конкретна жалба, нейният състав и разпределението на задачи и отговорности; редът за връчване на заповед и свеждане до знанието на членовете от работната група и упражняващите спрямо тяхната дейност контрол комисари; редът за приключване работата по дадена преписка, нейното администриране и предаване на председателя с оглед внасянето й за окончателно решение в комисията. По отношение на тези факти свидетелите дадоха подробни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи си показания, поради което и съдът ги цени като правдиви и достоверни.

Освен за принципната практика и модел на работа, от показанията на свидетелите съдът направи фактически изводи по отношение на развилите се събития досежно процесната жалба на „.....Инк“ Ад срещу „***********“ ЕАД. При формирането на последните се съобрази, че показанията на свидетелите напълно синхронизират и с относимите и намиращи се по делото писмени доказателства - жалба на .....Инк с № Е-15-01-02 /л.7 от класьор 76/, заповед № З-Е-9 от 01.02.2011г. /л.95 от съдебна част/ и проект за констативен протокол по образуваната преписка /л.121-127 от съдебната част/.

В производството безспорно се установи, че именно във връзка с постъпила в ***жалба на „.....Инк“ АД с вх.№ Е-***/20.01.201г. срещу „***********“ ЕАД относно непредоставяне на достъп до газопреносна мрежа и до ПГХ „***“ е издадена заповед № З-Е-9 от 01.02.2011г., подписана от подс. С., с която  е съставена работната група, която да извърши проверка по случая и контролиращите изпълнението комисари – инж. Костадин Б.и св. А.Р..

Като спорен въпрос по горните обстоятелства бе поставен актът на включване в заповедта на комисари – действащи членове на ***и възлагането им на контролни функции по повод изпълнението на същата. В тази връзка, от една страна бяха разгледани показанията на свидетеля Антон Роков – член на ***в инкриминирания период и ангажиран съобразно процесната заповед с контрол по нейното изпълнение. Св. Роков категорично отрече да е имал нормативното задължение да осъществява такъв контрол, както и да е имало случаи такъв да му бъде възлаган. В противовес на горното подробни обяснения са дадени от подсъдимият С., който е пояснил, че това е заварена от него практика, която той е възприел и намира за правилна. Основанията за този модел на работа същият намира преди всичко в спецификата на казусите, по които комисията е следвало да работи и чието компетентно решение е изисквало значителен опит в областта на електроенергетиката, природния газ, топлоенергетика и ВиК сектора. Това според подсъдимия бил именно и смисълът на закона, който поставял изискванията за съответна компетентност при избора на членове. Компетентното решение на казусите изисквало задълбочени познания в конкретния сектор, поради което и най-целесъобразно било съответният комисар като специалист с опит да наблюдава процеса, за да може да изрази мнение, което всякога останалите членове на комисията вземали предвид.

При преценка на изложеното от подсъдимия, съдът    отчете двойствената роля на тези обяснения на гласно доказателство и процесуална възможност за фактологическо изложение на защитната теза. Прецени, че има достатъчно други подкрепящи ги доказателства, които разколебават доверието в показанията на св.Роков, за да бъдат приети за правдиви. Съобразиха се показанията на свидетелите П.И., А.Т., Р.К., И.Г., Е.Х. и М.Ш.. Всички те, еднопосочно и безпротиворечиво свидетелстват в подкрепа на изложеното, че именно това е била трайната и установена практика на работа в комисията и че няма нищо необичайно или нелогично в така съставената заповед. Преобладаващата част от тях дори изрично посочват, че поради сложността на разглежданите казуси  те често са били обсъждани именно с наблюдаващите ги комисари.

В  хода на производството  и с оглед горепосоченото свидетелстване се установи, че работната група е извършила изискуемата от нея проверка на казуса. Горното се явява съществено за предмета на делото обстоятелство предвид застъпената от държавното обвинение теза, че процесната заповед № З-Е-9 не била връчена на членовете на работната група за осъществяване на възложените им функции и липсата на осъществен в тази връзка контрол от страна на подс. С.. При изясняването на това обстоятелство съдът прецени показанията на пряко ангажираните с нейното изпълнение. Показанията на св. П.К. изключително подробно и последователно дават сведение за работата  по конкретната преписка. Същите  се допълват с показанията на друг член на работната група, а именно св. П.И., както и с тези на св. Ш. и Х., поради което и съдът ги цени като достоверни и правдиви. Именно от показанията на сочените свидетели се потвърждава действително извършена проверка на дейността на „***********“ по повод отказан достъп до газопреносната мрежа на „.....Инк“АД, констатациите от която са били отразени в протокол, докладван на св. Ш.. Във връзка със заявеното от св.К. ( за съставяне на такъв протокол), съдът изиска нарочна справка от ***и предоставянето му, в резултат на което по делото беше представена и приобщена разпечатка на работен вариант на констативен протокол /л.121-127 от СД/. Последното се явява писмено доказателство, на което се дава приоритет пред гласните, тъй като носи обективна и безпристрастна информация, а в конкретния случай ги верифицира.

Заявената липса на спомен за горните обстоятелства от свидетелите И.Г. и Р.К. не опровергава така направените изводи. Свидетелите не отричат по преписката да е работено, а само заявяват липсата на конкретен спомен, за което и дават съответното обяснение. Свидетелката Г. подробно и логично обяснява, че в случаи като процесния,  при които водеща е друга дирекция,  тя няма пряко участие, а работата ѝ се свежда до това да определи експерти за работната група.  От своя страна св. К. заявява, че преписките са били много и не е изключено да е работил и по тази. След предявяване на процесната заповед  пояснява, че със св. К. и Върбанова са работили много пъти заедно по „газовите неща“ и са били изграден екип, като е възможно те да са извършвали някакви действия във връзка с проверката. Пояснява, че със сигурност директорите на съответните дирекции, ангажирани по конкретната жалба, биха привикали съответния експерт, за да даде обяснения какво се случва по преписката и че в края на всяка седмица експертите са имали задължението да изготвят доклад за свършената от тях работа, който предавали на началниците на отдели. 

В случая, единственият доказателствен източник в подкрепа на обвинителната теза се явяват показанията на св. Роков, който категорично отрича да е запознат с въпросната заповед като се позовава на липсата на свой подпис върху нея. Досежно последното, съдът взе предвид показанията на св.А.И., която в продължение на петнадесет години е изпълнявала длъжността на деловодител в комисията и подробно свидетелства за начина на администриране на заповедите. Същата заявява, че заповедите са се предавали на комисарите без подпис, както и че не е имало случай комисар да не бъде уведомен за проверка, която му е възложена по заповед. Съдът кредитира показанията на св. И. като истинни и правдиви, предвид че в този смисъл бяха и показанията на друг бивш член на комисията, а именно- св. М.М.. 

По всичко изложено до тук, съдът счита, че по отношение на тези обстоятелства-имало ли е осъществена дейност от работна група във връзка със жалбата на „Овъргаз Инк“АД обвинителната теза е опровергана от събрания в производството доказателствен материал.

На следващо място като спорен в хода на производството се постави въпроса досежно съставянето на констативен протокол по преписката и неговото задържане в администрацията в разрез с установените норми. За тези обстоятелства различни показния дадоха свидетелите И.Г., която свидетелства, че по време на телефонен разговор със свидетеля Ш., последният споделил, че връчването на констативния протокол е спряно по нареждане на „председателя“, визирайки подсъдимия С.. От друга страна св.Ш. категорично отрече горното твърдение и при очна ставка между свидетелите пояснява, че причина за забавянето е била необходимостта от изясняване на още обстоятелства по преписката, което обективно е възпрепятствало нейното приключване.

При преценка достоверността на така изложените от свидетелите показанията е от значение, че по отношение на тези обстоятелства св.Г. не свидетелства за лично възприети от нея факти, а възпроизвежда фактически данни, изложени от друго лице, т.е. показанията на този свидетел се явяват производен доказателствен източник, спрямо първичния такъв, а именно показанията на св.Ш..  Трайна и устойчива е съдебната практика в разбирането си, че в доказателствения процес е недопустимо производните доказателства да подменят наличните първични. Същевременно обаче не съществува забрана производните да бъдат използвани въобще, а е допустимо същите да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако те са недостъпни. Предвид горното и процесуалните изисквания за всеобхватен и пълен анализ на доказателствения материал съдът подложи на внимателна преценка показанията на св.Г. като прие, че същите не намират опора в останалия  доказателствен материал по делото, за да получат приоритетно доверие. Съобрази се, че нито един от останалите свидетели, пряко ангажирани с дейността на работната група (от които се е изисквало активно поведение, с оглед правилното и законосъобразно приключване на проверката) не свидетелства за подобна намеса в дейността й. Запитани последователно, свидетелите категорично отричат по повод на работата им въобще подсъдимият да е оказвал някаква намеса.  На следващо място, показанията на св.Ш. са сходни с показанията на св. Х., която поясни, че по повод на настоящето производство се е запознала с преписката и е информирана от колеги, че поради непредоставяне на изискуема документация от страна на двете дружества, същата не е приключила. Като съобрази горното, съдът достигна до заключението, че показанията на св.Г. се явяват изолиран доказателствен източник и доколкото същият е неподкрепен от други такива, то съдът приема тези показания за недостоверни.

Досежно предхождащата подаването на процесната жалба фактология, съдът преимуществено се ползва от представените и приети писмени доказателства, а именно намиращите се в:

класьор № 75 – съпроводително писмо от КЕВР /л.19-20/,  писмо от .....до ***относно получаване на достъп до газопреносна мрежа /л.26-27/ и писмо от ДЕКВР с изх.№ Е-15-01-4/18.10.2010г. до „.....инк“ ЕАД /л.28-29/

класьор № 76 – съпроводително писмо от КЕВР от 13.04.2017г. /л.3-6/, Жалба на .....Инк от 20.01.2011г. /л.7-12/, Становище на *********** /л.15-17/, Заявление от .....от 29.09.2010г. ведно с приложения /л.42-134/, Заявление за предоставяне на достъп от 10.11.2010г. ведно с приложения /л.135-222/;

класьор № 78 - съпроводително писмо с изх. № БТГ 24-00-2969/01.09.2017г. от *********** /л.3-6/, писмо с изх. № И-КР 512/30.04.2010г. /л.9/,  И-КР 667/17.06.2010г./л.10/,  писмо с рег.№ .....7.2010г. /л.11-14/, писмо от *********** с рег. № бтг 24-00-1771/09.08.2010г. /л.15/, заповед № БТГ-92-04-124/18.10.2010г. /л.71/, докладна записка /л.114-118 и л.118-121//л.156-158/;

класьор № 79 - съпроводително писмо от „***********“ ведно с протокол от заседание на СД /л.2-3/, /л.5-8/,  съпроводително писмо с изх. № 24-00-1562/26.04.2017г. от „***********“ ведно с проект на договор за достъп (договор за пренос) до газопреносната мрежа, договор за достъп до капацитет в ПГХ „***“, образец на заявление за предоставяне на достъп до газопреносната мрежа /л.10-66/;

класьор № 80 - писмо          с вх. № БТГ-24-00-2289/24.08.2010г. от „***********" АД до „***********" ЕАД, относно заявка за пренос на природен газ през 2011г. /л.223-239/, писмо с вх. № БТГ-24-00-2290/24.08.2010г. от „***********" АД до „***********" ЕАД, относно заявка за съхранение на природен газ. /л.240-241/, писмо с вх. № БТГ-24-00-2369/02.09.2010г. от „***********"       АД до „***********" ЕАД, относно заявки за пренос и съхранение на природен газ. /л.242/, писмо с изх. № БТГ-24-00-2092/24.09.2010г. от „***********" ЕАД до „***********" АД /л.243/, писмо с вх. № БТГ-24-00-2696/29.09.2010г. от „***********" АД до „***********" ЕАД, относно предоставяне на достъп до мрежата на „***********" ЕАД заедно с приложените документи и заявления за достъп предоставяне на достъп до газопреносната мрежа на „***********" ЕАД (42 бр.) /л.244-334/, писмо с изх. № И -ИД - 998/04.10.2010г. от „***********" АД до „***********" ЕАД, относно заявка за пренос на природен газ /л.335-336/, писмо с вх. № БТГ-24-00-2704/06.10.2010г. от „***********" АД до „***********" ЕАД, относно заявка за съхранение на природен газ /л.337-338/, писмо с вх. № БТГ-24-00-3080/11.11.2010г. от „***********" АД до„***********" АД /л.339-341/, писмо с вх. № БТГ-24-00-3081/11.11.2010г. от „***********" АД до „***********" ЕАД, относно предоставяне      на достъп до мрежата           на „***********" ЕАД заедно с приложените Заявления за достъп предоставяне на достъп до газопреносната мрежа на „***********" ЕАД (43 бр.) /л.342-428/;

Съдът се ползва от показанията на св. Пола Н., които положи в основата на своите фактически изводи досежно развилите се по повод на подадено от управляваното от нея дружество заявление до „***********“АД и последвалата жалба в ДКЕВР. Свидетелката излага последователни, логични и непротиворечиви показания, които напълно съответстват и на приобщените по делото писмена доказателства, поради което и съдът ги цени като правдиви и достверни. При преценка им се   ползва и от находящите се в класьор 78 документи: договор между Агрополихим АД и Дексия България ООД; осъществена по факс кореспонденция между „Дексия България“ ООД и „***********“ ЕАД, Становища на ***********“ ЕАД представени в ***по повод постъпило в комисията писмо от Дексия България“ ООД, Констативен протокол по жалба на „Дексия България“ ООД относно отказ от  ***********“ ЕАД за предоставяне на достъп до газопреносната мрежа и Договор за пренос за природен газ /л.15-121 от ДП/.

Досежно показанията на св. Е.Л.Б. – те са годен доказателствен източник, доколкото при тяхното събиране са спазени изискванията на процесуалния закон. По същество обаче същите не биха могли да бъдат ползвани при формиране на фактически и правни изводи, доколкото в показанията на свидетеля се съдържат данни за един значително по-късен момент от инкриминирания. Свидетелят подробно излага информацията  си за практиките в ДКЕВР, изпълнявани в периода, в който той е бил член на комисията, а именно – 2013-2014г. Въпреки изрично заявеното в показанията на св.И., че правилата за работа на ДКВЕР не се изменят често, защото това е най-важното за един регулатор и през последните 10 години са константни,  показанията на св. Б. касаят един значително по-късен времеви момент от инкриминирания и възпроизвеждат принципни положения, а не конкретни факти от предмета на доказване, поради което се явяват несъотносими към конкретно предявеното обвинение.

Показанията на свидетеля П.Ц.Н. са с идентично значение- могат да бъдат ценени като годен доказателствен източник като събрани  по установения законов ред, посредством непосредствен разпит на лицето. Те предоставят значителен по обем информация, но доколкото тя касае странични обстоятелства досежно предмета на доказване, така както е очертан в обвинителната диспозиция и съгл. нормата на чл.102 НПК, съдът  не ги ползва при изграждането на своите фактически и правни изводи. Сходен е изводът и по отношение  показанията на св. Т.П., чрез които са въведени обстоятелства от  годен доказателствен източник,  но без съществено значение  към повдигнатото обвинение.

В контекста на горепосочените показания настоящият съдебен състав намира за необходимо да направи следното уточнение. В хода на производството са засегнати редица въпроси в областта на енергетиката, включително в исторически и политически аспект, които обаче се явяват странични за предмета на доказване.  В  свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, както и в заключението на вещото лице по приетата техническа експертиза са изнесени значителен по обем данни досежно енергийната политика на Р България, проблемите, произтичащи от несинхронизираната с наднационалното законодателство нормативна уредба и принципни положения в газовия сектор касаещи добивът, преносът и търговията на газ, в това число правата и задълженията на лицензиантите и потребителите. Съдът не се занима с  изследване на въпроси, навлизащи в дълбочина на спора между „***********“ и „.....Инк“ -дали има и какви пропуски от всяка страна, както и с развилите се на по-късен етап отношения между двете дружества. По сходни причини съдът не навлезе в дълбочина на преговорите между българската държава и Европейската комисия по повод на образуваното дело и възможния за страната ни изход. Както вече бе посочено, всеки един от тези въпроси се явява страничен за предмета на производството, поради което фактологията и доказателствения анализ няма да бъдат излишно натоварвани с тях.

Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване. С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.282 от НПК предвижда общ състав на длъжностно престъпление и намира приложение тогава, когато няма специален състав /ППВС № 2/80г./. Обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат и неговите органи, дейността на държавните органи с властнически правомощия от сферата на органите на власт и управление като част от държания апарат.

Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.”а” и „б” от НК, като с оглед систематичното място на престъплението по чл.282 от НК и обекта на посегателство, ВКС последователно поддържа в последните години позицията, че само действията, извършени в държавни органи и обществени организации, засягащи правилното им функциониране, както и тези, осъществени в организации, основани на публична собственост могат да бъдат квалифицирани като престъпления на чл.282 от НК, т.е. коментирания престъпен състав предвижда общ състав на престъпление, но само по отношение на длъжностните лица, включени в структурата на държавните органи.

Разпоредбата на чл.282 от НК предвижда три форми на изпълнителното деяние, изразяващи се в нарушаване или неизпълнение на служебните задължения на длъжностното лице, или в превишаване на властта или правата му. Диспозицията на чл. 282 от НК има бланкетен характер, защото не посочва конкретните права и задължения или кръга на установени правомощия на длъжностното лице, които могат да бъдат нарушени или превишени и следва да бъде попълнена с актове, регулиращи съответната държавна или обществена дейност. Съдебната практика приема, че конкретните служебни задължения или компетентност следва да бъдат установени в закон, нормативен акт или акт на обществена организация. Във всички случаи следва да бъде установено в какво се състои нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на властта или на правата, както и съответния нормативен акт или акт на обществена организация, в които те са посочени. На плоскостта на възведеното в настоящето производство обвинение, за да е реализиран съставът на престъплението чрез формата на изпълнителното деяние „неизпълнение на служебните задължения“ следва да е установено, че длъжностното лице не е предприело действия, свързани с изискванията на неговата служба и изрично регламентирани в нормативен акт, и в нарушение на конкретно установените правила, изискващи активно правомерно поведение, е бездействало. Пак на плоскостта на възведеното обвинение, съставът на коментираното престъпление е осъществен, когато от инкриминираното поведение на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици. Съгласно ТР № 6/1973г. на ОСНК, немаловажните вредни последици са противопоставени на маловажния случай по чл.93 т.9 от НК, като понятието вредни последици е по-широко от понятието вреди, защото освен имуществените такива, в него се включват и тези с нематериален характер. Съгласно ППВС № 8/80г. неимуществените вреди се изразяват в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществени организации, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието в тях.

От субективна страна коментирания престъпен състав се характеризира с два признака: 1/ пряк умисъл и 2/ специална цел. Според доктрината и съдебната практика престъпното деяние е извършено при пряк умисъл, когато деецът съзнателно се насочва към причиняване на съответните обществено опасни последици. Съотнесено към настоящия казус, длъжностното лице трябва да съзнава, че не осъществява вменени му конкретни правни задължения, че от това му поведение могат да настъпят немаловажни вредни последици, правейки го със специалната цел да набави облага за другиго. Безусловно и трайно в практиката е застъпено становището, че дори при категорично установено нарушение на служебните задължения при липса на доказателства, че се действа с пряк умисъл и специалната цел, извършеното не съставлява престъпление по този текст /в този смисъл Решение № 323 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1744/2011 г., I НО; Решение № 480/91г. на ІІ НО; Решение № 259/09г. на III НО/.

Като съобрази горното и прецени фактите по настоящия казус, съдът все решението си да оправдае подсъдимия по следните правни съображения:

В производството безспорно се установи, че към инкриминирания период подсъдимият е бил годен субект на вмененото му престъпление по чл.282 от НК. Съгласно Решение № 771 на Министерски съвет от 27.10.2010г. и заповед № КВ – 131 на МС от същата дата е бил назначен на длъжността председател на ***– специализиран държавен орган, което е основание да се приеме наличието на качеството “длъжностно лице” по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК.

С оглед възведеното на подсъдимия обвинение, следва да бъде преценено дали служебното положение, което е заемал, може да бъде определено като „отговорно“ по смисъла на закона. Съгласно утвърдената съдебна практика, длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, са тези, които имат по-широк кръг от права и задължения, заемат по-високо място в служебната йерархия и извършваната от тях работа има важно значение за определена сфера на обществения живот. В настоящия случай, в правомощията и задълженията на подсъдимия е било да организира и ръководи дейността на специализиран държавен орган с изключителна компетентност и контролни функции в областта на енергетиката, водоснабдяването и канализацията – сектори с огромно значение за бита на населението. Като съобрази горепосочените критерии, Съдът заключи, че подсъдимият е заемал „отговорно служебно положение” произтичащо от функциите и задачите на ръководената от него структура и конкретните правомощия, които той е имал.

Както вече беше посочено, съдържанието на съставомерния признак „неизпълнение на служебните задължения“ ще е изпълнено когато подсъдимият е имал вменени конкретни правни задължения и безспорно очертаваща компетентност да ги извършва, но е бездействал. В процесния случай на подсъдимия С. е повдигнато обвинение за неизпълнение на служебните му задължения, уредени в разпоредбите на чл.100, ал.5 от ЗЕ, чл.9, 10 и 40 от Устройствен правилник на държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация и чл.25 от Вътрешните правила на ДКЕВР, за това ,че

1)   не осъществил контрол за изпълнение на заповед № ***/01.02.2011г. на председателя на ДКЕВР, с която е сформирана работна група за извършване на проверка по жалба с вх. № Е-15- 01-2/20.01.2011г. на „***********“ АД, възложена на членове на комисията Б.и Роков, вследствие на което не бил изготвен Констативен протокол и доклад за резултатите от проверката.

2)   не определил с резолюция внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на комисията и произнасяне с решение на комисията, вследствие на което комисията не е разгледала жалбата на „***********“ АД и не се е произнесла с решение по жалбата.

Предвид оценката, която държавното обвинение е дала на осъщественото от подс.С. като две самостоятелно извършени нарушения, то и съдът ще изложи съображения за всяко едно от тях.

По отношение на първото предявено като  обвинение задължение за подсъдимия в качеството му на председател на ДКЕВР, а именно -да осъществява контрол за изпълнение на издадена заповед, съдът отбелязва, че нито една от разпоредбите, с които държавното обвинение е запълнило бланкетната норма на чл.282 от НК не предвижда подобно задължение. Независимо от горното, при преценка за допуснато от подсъдимия нарушение в рамките на фактически изложеното в обвинителната теза, съдът не се ограничи само до изчерпателно посочените разпоредби, а съобрази в цялост нормативните актове, очертаващи кръга от правомощията му. Вярно е, че Постановление № 2/1980г на ППВС и нормата на чл. 282 НК изискват нейния състав да бъде запълнен с конкретно съдържание, част от което е да се посочи от какъв нормативен акт или акт на обществена организация произтичат служебните задължения, които длъжностното лице не изпълнява, но корекция на цифровото и словесно изражение на самата негова разпоредба, когато не се допуска промяна или допълване на обвинението относно фактическите данни и обстоятелства, свързани с начина на извършване на престъплението, не води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите по т.7 от Тълкувателно решение № 2 от 2016г. на ОСНК на ВКС, които макар да са изложени във връзка с конкретна норма от особената част на НК, съдържат принципни съображения приложими по аналогия за всяка бланкетна норма. При самостоятелен преглед на посочените от държавното обвинение източници на права и задължения за подсъдимия  не се установи разпоредба, която да вменява на председателя соченото от прокурора задължение. В този смисъл бяха и показанията на свидетелите М.М., Р.К., И.Г., М.Ш. и П.К., които свидетелстваха, че тази отговорност е била възложена на контролиращите директори и главния секретар. Показанията им намират опора и в действащата към инкриминирания период правна уредба. При внимателния прочит на същата се установява, че съгласно чл. 14, ал. 3, т.9 от Устройствения правилник на комисията в задължение на главния секретар е било да осъществява контрол по изпълнението на възложените задачи, произтичащи от решенията на комисията и от заповедите на председателя. Допълнителен контрол по отношение на същите е бил възложен на директорите на дирекции, които съгласно разпоредбите на чл.16 и чл.37 от Устройствения правилника на ***(отм.) са имали задължението да отговарят за оперативната работа по проучване на преписките и периодично да информират главния секретар и/или председателя за хода на проучването ( чл.16 и чл.37 от Правилника). Предвид изложеното настоящия съдебен състав прие, че по отношение на първото вменено на подсъдимия нарушение обвинителната теза бе  опровергана от събрания в производството доказателствен материал.

Следва да бъде преценено дали подсъдимият неправомерно е бездействал като не е определил с резолюция внасянето на преписката за разглеждане в комисията. В производството категорично се установи, че подсъдимият в качеството си на председател на ДКВР е имал задължението след получаването на окончателния доклад по преписката да я внесе за разглеждане в заседание, което в процесния случай той не е сторил. С бездействието си обаче, подсъдимият не е нарушил нормата, поради което и не е налице неизпълнение на служебни задължения. Това е така, тъй като както чл. 100 от Наредбата, така и чл. 40 от Устройствения правилник предвиждат, че това задължение за него възниква след като бъде представен окончателния доклад по преписката с подписите на съответните докладчици-директори и всички членове на работната група. В настоящи процес категорично се установи, че до този етап на завършеност преписката по жалбата на „.....Инк“АД срещу „***********“АД никога не е достигал. Съотнесено към казуса, неизпълнение на служебните задължения щеше да има, ако работната група беше довършила констативния протокол и същият заедно с окончателно съставен доклад бяха внесени в деловодството на комисията и представени на председателя за резолюция. Последното обаче, както се установи, не се е случило. Следователно, обективно не са били налице предпоставките, за да упражни председателя сочените си правомощия. Липсата на активно лично поведение от негова страна с оглед разглеждане по същество на жалбата от комисията също не може еднозначно да се вмени във вина на подсъдимия. Това от една страна е така, тъй като, както вече бе посочено, други са имали вмененото им задължение да сторят това, а от друга както всички разпитани свидетели заявиха – обемът на работа не е позволявал един човек да осъществи цялостен контрол, поради което и същият е бил делегиран на комисарите. Независимо от последното, съществено в случая се явява, категорично установената липса на този обективен признак от състава на престъплението, а именно- подсъдимият да е имал вменени конкретни правни задължения, компетентността и възможността да ги изпълни, но да е бездействал, поради което и не може да бъде прието, че той е осъществил инкриминираното деяние.

Съставът на чл.282 ал.1 от НК, освен всичко друго, е осъществен и при възможността от настъпване на немаловажни вредни последици. Тази възможност трябва да е реална, а не абстрактна (решение 29/72г. от 02.11.1972г. по к.д.31/72г. на ОСНК), защото само реалната възможност от настъпване на последиците би довела до тяхната индивидуализация в съзнанието на дееца. По настоящото дело възможността от настъпване на вредни последици се определя от обвинението като: финансови щети и дестабилизиране на функциите на „***“ ЕАД, „***“ ЕАД и „***********“ ЕАД, застрашаване на финансово-икономическата сигурност на енергийната система в Република България, рискове за доставките на природен газ и дестабилизиране на газовия пазар в страната чрез запазване на монопола на „***“ АЕД в краткосрочен план и риск от последващи санкции, както и завеждане на дело ***образувано от Европейската комисия срещу „***“ ЕАД и дъщерните му дружества „***“ ЕАД и „***********“ ЕАД, приключило с решение, с което е наложена глоба в размер на 77 068 000 евро /150 731 906.44 лв./, с висок вероятен риск от изпълнение.

Тук съдът ще припомни, че от субективна страна съставът на престъплението по служба съдържа два основни признака - наличието на пряк умисъл и специална цел. Прекият умисъл означава, че деецът съзнава, че в качеството си на отговорно длъжностно лице с действията си нарушава законови разпоредби, като не изпълнява свое конкретно нормативно установено задължение, при това с цел да набави облага за другиго или да причини другиму вреда, и предвиждал, че от дейността му могат да настъпят немаловажни вредни последици. При това умисълът на дееца следва да обхваща както обстоятелствата, че не изпълнява служебните си задължения, така и че по този начин цели реално да обогати другиго, като съзнава възможността от тези му действия да настъпят съответните вредни последици. На второ място, за субективната страна на престъплението е специалната цел, която длъжностното лице преследва - да набави са себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Според държавното обвинение подс. С. умишлено е бездействал със специалната цел да причини на „***********“ АД вреда - възпрепятстване на „***“ АД относно навлизане на пазара на природен газ директно, а не чрез посредничеството на „***“ ЕАД и възпрепятстване доставката на природен газ на по-конкурентни цени от тези, на които „***“АД е купувал природен газ от Р. България, както и да набави облага за „***“ ЕАД- запазване на монополното му положение в България.

Конструирано по този начин, държавното обвинение страда от съществено вътрешно противоречие, тъй като съобразявайки горното излиза, че подсъдимият С. съзнателно е пропуснал да извърши нещо с цел да обогати БЕХ групата, като същевременно е съзнавал, че от това ще настъпят финансови щети и дестабилизиране функциите на групата. Съществува неяснота как ако хипотетично бе установено, че подсъдимият е действал с цел да гарантира монополно положение на „***********“ това би довело до неговата дестабилизация и понасяне на финансови щети. Като елемент от обективната страна предполагаемите вредни последици следва да бъдат не само декларативно посочени, но и смислово и доказателствено обезпечени. Възможността за тяхното настъпване трябва да е реална и да е била налична към момента на деянието. Т.е. би следвало да бъде доказана като реално съществуваща към момента на изпълнителното деяние. Действително, в производството се установи факта на образувано от Европейската комисия дело и постановеното по него осъдително решение, което е потенциално основание за настъпване на реални финансови щети за БЕХ групата, но последното не бе установено да е в пряка причинно-следствена връзка с конкретно поведение на подсъдимия, още по-малко да е било съзнавано като конкретна и реална последица. В производство бяха установени два изключително значими факта – първият от тях е, че дружеството .....Инк е сезирало ЕК за допуснати от БЕХ група нарушения много преди завеждане на процесната жалба в ДКЕВР, а именно още на 17.11.2010г. с така наречения „брифинг пейпър“. Вторият значим факт е, че произнасянето на ДКЕВ няма връзка с решението на ЕК, както изрично е отбелязано в параграф 129 от същото, защото, цит. „позицията или липсата на такава на националния орган не е обвързваща за Комисията“. Ето защо съдът приема, че по делото няма доказателства за възможността от възникване на вредни последици, както и те да са именно изброените по-горе от обвинението.

Не на последно място- в настоящето производство не се събараха никакви доказателства, които да обезпечат субективната страна на инкриминираното престъпление. За да е съставомерно едно деяние по чл.282 от НК, независимо дали става дума за основния или за квалифициран състав, е необходимо да са събрани достатъчно по обем, годни и несъмнени доказателства, въз основа на които да се формира извода, че длъжностните нарушения не са случайни или изолирани, не се оказват резултат на стечение на обстоятелства, или на въздействието на определени фактори, стоящи извън волята на дееца, а са подчинени на някоя от дефинираните в диспозицията на наказателноправната норма от Особената част на НК възможни проявни форми на специалната цел. Последната задължително следва да изпълва мотивацията на дееца да извърши конкретното съставомерно служебно нарушение или съответната друга форма на изпълнителното деяние. В настоящия случай няма  ангажирани доказателства както в подкрепа на евентуална заинтересованост и/или обвързаност на подсъдимия с дружествата от БЕХ групата, което да обоснове лобистки действия в тяхна ползва, така и доказателства в подкрепа на търсена вреда за дружеството „.....Инк“. Поради това и прекият умисъл и специална цел у подсъдимия за набавяне облага за БЕХ групата и нанасянето на вреда за .....ИНК не могат да се вменят в цел на последния и по делото няма доказателства в подкрепа на тази теза. 

С оглед гореизложеното съдът приема, че състава на престъплението по чл.282 ал.2 вр.ал.1 от НК не е осъществен, след като мотивира липсата на част от елементите му от обективна и субективна страна.

        

         Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

                     

             СЪДИЯ :