О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V- 2327 28.11.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1713 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 2095 от 30.08.2019г.
по гр.д.№ 8914 по описа
за 2018г. на РС- Бургас „ОЗК-
Застраховане“ АД е осъдено да заплати на З.Р.К. *** сумата от 4000 лв.-
застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Гражданска отговорност“,
за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от счупване на три ребра,
в резултат на ПТП, настъпило на 30.01.2017г. в гр.Бургас, на ул.“Мария Луиза“,
до автомивка „Лукс“ по вина на водача на автобус „Соларис“ с рег.№А 4180 МВ,
застрахован в ответното дружество, ведно със законната лихва върху горната
сума, начиная от 7.03.2018г. до окончателното плащане. Отхвърлени са иска за
главницата за горницата над уважения до предявения размер от 20000 лв., както и
иска за законната лихва за периода от 30.01.2017г. до 6.03.2018г., както и иска
за законната лихва върху отхвърления размер на главницата. Ищцата е осъдена да
заплати на ответното дружество деловодни разноски в размер на 1176 лв.
Застрахователят е осъден да
заплати на адв.С. възнаграждение в размер на 510 лв. на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищцата- на 3.09.2019г. чрез адв.С.; на ответното дружество- на
27.09.2019г., чрез сътрудник на адв.Т.. В законния срок /на 3.09.2019г./ е
постъпила въззивна жалба от адв.С. като пълномощник на З.Р.К.. Първоинстанционното
решение е обжалвано в частта, с която исковата претенция за застрахователно
обезщетение е отхвърлена за горницата над 4000 лв. до 8000 лв. Въззивницата
изразява недоволството си срещу присъдения размер на обезщетението, като намира
същия за изключително занижен и явно несправедлив. Анализирани са
доказателствата по делото и е изложена фактическата обстановка, каквато се
възприема от въззиваемата. Развити са оплаквания, че районният съд не е изложил
мотиви за това как са се отразили изброените от него критерии при определянето
на застрахователното обезщетение. Не било ясно в каква насока районният съд е
възприел възрастта на пострадалата- 71 г., че е понесла по-леко или по-тежко
счупването на ребрата, въпреки ноторно известното обстоятелство, че възрастните
хора се възстановяват по-бавно, което води до по-дълго понасяне на болки и
страдания. Не били съобразени и свидетелските показания относно интензитета и
продължителността на страданията на ищцата. Изразява се несъгласие и с възприетото
от съда време за възстановяването ѝ- 2 месеца, което според въззивницата
бил периодът, прекаран от нея на легло, но целият възстановителен период
продължил 5-6 месеца. Затова счита, че ако исканата сума от 20000 лв.
евентуално можело да се приеме за неотговаряща на стандарта на живот в страната
и за претенция, водеща до неоснователно обогатяване, то сумата от общо 8000 лв.
щяла да възмезди причинените ѝ болки и страдания.
Изтъква се също, че едва в срока
за постановяване на обжалваното решение въззивницата установила, че още на
1.04.2019г. въззиваемото дружество превело по нейна сметка сумата от 5000 лв.,
която тя била отказала при предложеното ѝ споразумение преди завеждането
на делото. Изразява недоумение защо този факт не бил посочен от въззиваемата
страна в хода на делото. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с
което ответното дружество бъде осъдено да заплати на въззивницата обезщетение в
размер на 8000 лв. за причинените ѝ неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на уведомяването-
7.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и да ѝ се
присъдят разноските по делото, като на основание чл.38, ал.2 ЗА да се определи
дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
въззиваемото дружество бъде осъдено да го заплати.
Представя като доказателства:
изследване –рентгенография на ляв хемиторакс на ДКЦ „Св.Георги Победоносец“
ЕООД гр.Бургас и извлечение от банкова сметка ***.април 2019г.
Въззиваемото дружество е
представило своевременно отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв.Т.Т..
Същото оспорва жалбата като неоснователна /необоснована и неправилна/ и моли да
бъде оставена без уважение. Намира, че районният съд правилно и обосновано е
установил прекомерния размер на претендираното обезщетение. Разгледал е
подробно конкретното телесно увреждане, възрастта на пострадалата, интензитета
и сравнително краткия оздравителен период за отшумяването на болките, според
които и определил справедливото обезщетение, като въззиваемата страна намира
преценката на БРС за правилна и отговаряща на действителността. Неправилен бил
обаче съдебният акт в частта, с която било прието липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Преповтаря възраженията си от
първата инстанция, че с действията си пострадалата се изложила на ненужна
опасност като не осигурила стабилността си в превозното средство, което
обстоятелство според въззиваемия обуславяло висока степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Намира, че определеното и
изплатено от него обезщетение в размер на 5000 лв. изцяло репарира претърпените
травми, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени. Моли атакуваното
решение на БРС да бъде отменено в частта на обезщетението за неимуществени
вреди и да се постанови решение, с което претенцията на ищцата да бъде отхвърлена
изцяло.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от страна, която има правен
интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден своевременно,
от надлежно упълномощен адвокат. Въпреки това отговорът е нередовен. В него се
съдържат противоречиви твърдения и искания на страната, която нередовност следва
да бъде отстранена на основание чл.101 ГПК. Въззиваемата страна желае исковата
претенция за застрахователно обезщетение да бъде отхвърлена изцяло, макар
решението да е обжалвано само от ищцата и то в частта над присъдената сума от
4000 лв. до 8000 лв. На въззиваемото дружество следва да се даде възможност да
уточни това свое искане, като посочи дали обжалва решението на БРС в
осъдителната му част, т.е. да конкретизира дали отговорът му има характер на
жалба, с оглед евентуалната преценка за нейната редовност /подадена ли е в
срок, платена ли е съответната държавна такса/.
По доказателствените искания на
въззивницата съдът ще се произнесе в о.с.з. след изслушване становището на
страните.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание, насрочено за 9.12.2019г. от 10.30 ч.
ДОКЛАДВА въззивната жалба,
отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на
настоящото определение.
УКАЗВА на въззиваемия „ОЗК-
Застраховане“ АД най-късно в с.з. на 9.12.2019г. да конкретизира искането си в
отговора на въззивната жалба, като заяви изрично дали обжалва решението на БРС
в осъдителната му част /за присъдените от БРС на ищцата 4000 лв./. При
неизпълнение на указанията в дадения срок съдът ще приеме, че такава не е
подадена от ответника по делото.
По доказателствените искания на
въззивницата съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Препис от определението да се
връчи на страните за сведение, като на въззиваемия такъв се изпрати и на
посочената електронна поща.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.