№ 6514
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110131678 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Л. Т. Т.,
ЕГН **********, като законен наследник на З.М.Д. до
размера на ½ идеална част срещу /ФИРМА/, ЕИК
**************, отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че Л. Т. Т. не
дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 209,69 лева,
представляваща претендирани от ответника суми за
доставени ВиК услуги в имот, находящ се в
**************************, за периода от 02.06.2009г. до
30.11.2010г.
Ищцата твърди, че не дължи начислените суми за
извършени В и К услуги поради липса на установеност на
облигационна връзка между страните. Твърди, че
1
ответникът е открил партида на наследодателя на ищцата
без правно основание. Твърди, че наследодателят й не бил
носител на право на собственост и на ограничено вещно
право на ползване по отношение на процесния имот, респ.
не е бил ползвател на същият. Твърди, че имотът не е
водоснабден, уредите, които се използват за отчет не са
изрядни и не са преминали необходимите метрологични
проверки. На следващо място счита, че сумите са погасени
по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който признава факта, че процесната
сума е погасена по давност за сумите, за които съдът прие,
че производството е допустимо. Поддържа, че за тези суми
дружеството не е дало повод за завеждане на иска, поради и
което моли съдът да приложи трактовките на чл. 78, ал.2 от
ГПК по отношение отговорността за разноски.
В предвид разпределената доказателствена тежест в
производството ответникът следваше да установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по доставка на ВиК услуги. Законът
изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги.
Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв.
бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или
2
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. По делото
безспорно се установи, че ищцата е законен наследник до
размера на ½ идеална част на лицето З.М.Д., починала на
15.03.2021г. По делото обаче не се установи, че
наследодателят на ищцата е бил титуляр на правото на
собственост върху процесният имот, находящ се в
**************************** и за който е открита
партида по клиентски номер *********** и ********. По
изложеното не се установи по наследствено правоприемство
до размера на ½ идеална част ищцата да е титуляр на
правото на собственост върху горепосоченият имот,
респективно възникнало валидно между страните
договорно правоотношение по доставка на ВиК услуги. От
страна на ответника не се доказа и количеството на
доставените в имота ВиК услуги и размера на цената им.
Отделно ответникът признава факта, че процесните
суми са погасени по давност в релевантния период, поради
което съдът с оглед процесуална икономия не ще излага
съображения по същество.
Горното обуславя извод, че исковата претенция следва
да бъде уважена.
Съответно спор се концентрира върху отговорността за
3
разноски.
Ищецът претендира за присъждане държавна такса в
размер на 51,55 лева, като адвокат К. Б. претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
480,00 лева с ДДС в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона
за адвокатурата, в която връзка по делото е приложен
договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че страните са договорили представителство в
горепосочената хипотеза. Относно дължимостта на
адвокатско възнаграждение в посочената хипотеза, съдът
изцяло споделя установената съдебна практика на ВКС и на
съдилищата, съгласно която наличието на основанията по
чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при
произнасяне по отговорността за разноски. Този извод
следва недвусмислено от самия закон – чл. 38, ал. ал. 1 и ал.
2 ЗА, където са посочени изчерпателно предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА и в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски.
Изпълнението на посочените две условия задължава съда да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди
другата страна да го заплати /определение № 395/09.07.2018
4
г. на ВКС по ч.т.д. № 1314/2018 г., ТК/. Ответникът не
оспорва, че процесните суми са погасени по давност. Видно
е че съдът приема, че искът следва да се уважи, което
формира сила на присъдено нещо върху това, че
ответникът не притежава право на принудително
изпълнение на своето вземане, като обаче задължителната
сила на решението не рефлектира върху предпоставките по
чл. 78, ал.2 от ГПК, в каквато връзка е и искането на
ответника. Той твърди, че признава иска и че не е дал повод
за образуване на делото, в частта в която производството е
прието за допустимо. Затова ответникът има право на
разноски и при уважаване на този иск, ако не е дал повод за
завеждането му и ако е признал иска. В случая ответникът
не представи пълномощно от което да се установява изцяло
изричен мандат на представителя на ответника за
извършване на действия и по признание на иска. Въпреки
това съдът не може да дерогира изявлението, че фактът на
изтеклата в полза на ищцата давност не се оспорва.
Съгласно закона ответникът не дължи разноски, когато е
признал, че вземането не подлежи на принудително
изпълнение, като погасено по давност и преди изтичане на
давността не е предприел действия по принудително
изпълнение – така Решение № 365 от 23.09.2022г. на ВКС по
ч.гр.д. № 3019/2022г. на III ГО, ГК. Това означава, че при
решаване на въпроса за разноските съдът следва да се
съобрази с поведението на кредитора – ако той бездейства,
не предприема никакви мерки, не образува дело за
5
признаване на вземането, респективно образува
изпълнително производство в рамките на което да сочи
изпълнителни способи, други искания и други изявления с
процесуални последици за длъжника, както и за хода на
изпълнителното производство /конституиране на други
страни, молби за спиране, молби за предаване на
изпълнителния лист след прекратяване и др./ След като
именно бездействието на кредитора съставлява факта,
предмет на спора, изтъкнат и твърдян с иска по чл. 124 от
ГПК, и макар и да е налице правен интерес за ищеца от
предявяване на иска, признанието на иска в един исков
процес, и в конкретност се съобразява и с преценката дал
ли е повод кредитора за предявяване на иска по смисъла на
чл. 78, ал.2 от ГПК, за да се възлага върху него тежестта за
разноските /Определение № 744/18.04.2023г. по гр.д. №
1170/2023г. на ВКС, III ГО./ В настоящият случай давността
безспорно е изтекла. Видно е че е образувано ч.гр.д. №
15378/2016г. по описа на СРС за суми дължими в периода
след процесният – от 01.112.2010г. до 01.01.2016г., като е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
23.12.2016г., доколкото ищецът не е възразил срещу
заповедта тя е влязла в сила, но не се установява за
процесните суми, претендирани и начислени за периода от
02.06.2009г. до 30.11.2010г., предмет на настоящото
производство да е образувано гражданско дело и
изпълнително производство. Също така дори и да не се
установи облигационна обвързаност между страните в
6
настоящото производство, съдът отчита поведението на
ищцата по повод издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 15378/2016г. по описа на СРС, издаденият
изпълнителен лист и образуваното впоследствие
изпълнително производство. По изложеното съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК и на
ответника не следва да се възлагат разноски, независимо от
изхода на спора, като следва да се отчете, че производството
е и частично прекратено с определението на съда по чл. 140
от ГПК от 06.12.2024г.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения от Л. Т. Т., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК **************, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Л. Т. Т. не дължи
на /ФИРМА/, сумата в размер на 209,69 лева,
представляваща претендирани от ответника суми за
доставени ВиК услуги в имот, находящ се в
**************************, за периода от 02.06.2009г. до
30.11.2010г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8