Решение по дело №1007/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Деян Иванов Денев
Дело: 20223100601007
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. А.

Петър Митев
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
в присъствието на прокурора И. К. Б.
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно
дело № 20223100601007 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от защитника
на Д. Я. А. срещу твърдяна неправилност на определение по ЧНД № 3138/ 2022 г. на ВнРС.
С този акт, произнесен на основание чл. 306 ал. 1 т. 1 и 3 от НПК,
първоинстанционният съдебен състав е групирал на основание чл. 25, ал.1 от НК, вр. чл. 23,
ал.1 от НК наложените наказания на ос.лице Д. Я. А. - ЕГН **********, по НОХД №
2109/2013 г. на РС - Варна и по НОХД № 2025/2022 г. на РС - Варна, по отношение на
деянието по чл. 308, ал.3, вр. ал.2, НК, за което му е наложено наказание: "лишаване от
свобода" в размер на 10 МЕСЕЦА, при първоначален общ режим, като за изтърпяване
определил най-тежкото измежду наложените му наказания, а именно това по НОХД №
2109/2013 г. на РС - Варна - ТРИ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, при първоначален строг
режим.
ПРИСПАДНАЛ на основание чл. 25, ал.2 НК изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода" по осъжданията на лицето.
ПОСТАНОВИЛ отделно изтърпяване на основание чл. 70, ал.7 НК на остатъка по
НОХД № 2109/2013 г. на РС - Варна - в размер на 1 година, 1 месец и 8 дни.
ПОСТАНОВИЛ отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 2025/2022 г. на
РС - Варна „пробация", изразяващо се в „задължителна регистрация по настоящ адрес" за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с
пробационен служител" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложено за деянието по чл. 313, ал.1
НК.
С жалбата и по съществото на делото пред въззивната инстанция се твърди, че
съдебният акт е незаконосъобразен в частта, с която е отказано групиране на всички
произнесени срещу осъдения А. присъди и не е приспаднат срока на изтърпените
пробационни мерки.
1
Прокурорът, взел участие в заседанието на настоящата инстанция, намира
съдебният акт за правилен, а жалбата за неоснователна.
Настоящият състав, след като изслуша пледоариите на страните, запозна се с
материалите по делото и извърши дължимата пълна проверка на проверяваното определение
, констатира следното :
Д. Я. А. - е осъждан, както следва:
1. със споразумение по НОХД № 2109/2013 г. на РС - Варна, влязло в сила на
25.04.2013 г. за престъпления, извършени в периода от месец септември 2011г. до
03.12.2012г. по чл. 308, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК за които му е било
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
при първоначален строг режим. С нарочно определение, постановено по чнд № 499/2015г.
на ВОС, влязло в законна сила на 06.05.2015г. осъденият Я. бил освободен условно
предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „лишаване от
свобода" - 1 година, 1 месец и 8 дни, като бил установен изпитателен срок в размер на
неизтърпения остатък, който изтекъл на 14.06.2016г.
2. със споразумение по НОХД № 2025/2022 г. на РС - Варна, влязло в сила на
28.07.2022 г. за престъпление извършено през периода началото на месец август 2012г. до
03.09.2012г. за деяние по 308, ал.3, вр. ал.2, НК, като му е отмерено наказание: "лишаване от
свобода" за срок от 10 МЕСЕЦА, при първоначален общ режим,
А за деяние извършено на 08.06.2016г. по чл. 313, ал.1 НК му е било одобрено
наказание „пробация", изразяващо се в „задължителна регистрация по настоящ адрес" за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с
пробационен служител" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Съдът не приложил чл. 23 ал. 1 от НК, което било прието от ВнАС, за особено
съществено процесуално нарушение и в производство по възобновяване на наказателни
дела, инициирано от главния прокурор, отменил споразумението и върнал делото за ново
разглеждане от стадия на съдебно заседание, за „поправяне на неправилното приложение на
закона , чрез определяне на общо наказание“.
Първоинстанционният съд, след като одобрил същото по параметри
споразумение с представител на ВРП (както това по НОХД № 2025/2022 г. на РС - Варна),
изпълнил указанията , като приложил разпоредбата на чл. 23, ал.1 НК и определил за
изтърпяване общо най-тежко наказание „лишаване от свобода" за срок от 10 месеца, при
първоначален общ режим.
След това обаче, прецизно, според настоящия състав, решил че все пак и закона
следва да бъде приложен правилно и постановил атакуваното определение.
Без значение за резултата от проверката му е становището на въззивния състав, че
при наличието на основанията по чл. 25 и 70 от НК, които са били налице и преди
постановяване на първото споразумение и по време на разглеждане на искането за
възобновяване, първоинстанционният съд е разполагал с правомощия по 383 ал. 2 от НПК и
не се е налагало да се прави „законосъобразно“ прилагане само на чл. 23 от НК с
последващо законосъобразно разваляне на обособената група от деянията по
споразумението.
Видно от бюлетините за съдимостта на А. , са възможни няколко варианта за
групиране на наложените му наказания, но нито един не е в съответствие с очакванията му
за цялостно кумулиране на присъдите. Второто и третото деяния се намират в съвкупност
помежду си. В такова съотношение са и първото и второто деяние. Третото обаче, както е
отбелязал и районният съд, е извършено преди да изтече изпитателния срок, определен във
връзка с условно предсрочното му освобождаване. Условието, да не върши ново умишлено
престъпление в този срок, подсъдимият не изпълнил, поради което и на основанието по чл.
70 ал. 7 от НК следва да изтърпи и неизтърпеният остатък от наложеното му наказание от
три години и девет месеца лишаване от свобода.
2
Ето защо, постановявайки акта си, съдът законосъобразно е избрал най
благоприятния за осъдения вариант за групиране на наказанията по присъдите, като е
определил общо за изтърпяване по първите две, в размер на най- тежкото / в размер на три
години и девет месеца лишаване от свобода, в което следва де се включи и остатъка от
година, месец и осем дни /и постановил отделно изтърпяване на наказанието по НОХД №
2025/ 2022 г. на РС Варна.
С това желанието за правилно пресмятане на наказанието, изразено от
подсъдимия пред въззивната инстанция е изпълнено.
Пробационната мярка, постановена с основанието по чл. 70ал. 6 от НК на вече
осъден и търпящ присъда „лишаване от свобода“ , не е наказание и не може да бъде
групирана с останалите, а срока й приспаднат./ аргумент чл. 23 ал. 1 и чл. 25 ал. 2 от НК/
В заключение, с оглед изложеното настоящият съдебен състав намира
проверявания съдебен акт за правилен, породи което и на основание чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ВнРС по ЧНД № 3138/ 2022 г. от 18 08 2022
г. изцяло.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3