Р Е Ш
Е Н И Е
№ 73
Гр.Разград, 09 октомври 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично съдебно заседание
на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА, с участието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА КАНД №74 по описа за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Теленор България“ ЕАД,
гр.София срещу Решение №160/29.06.2020г., постановено по АНД №94/2020г. по
описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) №В-0050507/16.01.2020г. на Директора на Регионална дирекция
при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
за извършено нарушение по чл.113, ал.1 от същия закон.
Недоволно от така постановеното решение е останало наказаното
лице. В жалбата си сочи, че то е необосновано и неправилно, като постановено в
противоречие със събраните доказателства и при допуснато съществено процесуално
нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата
отмяна, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в
което сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без
уважение. Претендира и за направените деловодни разноски.
Прокурорът заключава, че жалбата
е неоснователна, като споделя изцяло изводите на районния съд и предлага на съда
да остави в сила постановеното от него решение.
Разградският административен съд след като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, които съобрази с доводите и становищата
на страните и доказателствата по делото,
и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно
правомощията си по чл.218 ал.2 от АПК, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и
правни съображения:
Фактите по делото сочат, че по повод постъпила жалба
от потребител на 28.10.2019г. служители на КЗП извършили проверка в магазин на
"Теленор България" ЕАД, находящ се в гр.Разград. При нея е
установено, че на 05.03.2019г. З. С. А. е придобила мобилен
телефон „Samsung
A7“ въз основа на сключен
лизингов договор с жалбоподателя. На 04.10.2019г. тя е предявила рекламация в
проверения търговски обект, която е приета, като в съставения протокол, в графа
„Описание на повредата“ е посочено „Проблем с дисплея. В горния десен ъгъл има
изгорели пиксели“. В графа „Други повреди/Забележки на клиента“ е отразено, че в
горния десен ъгъл има изгорели пиксели и че има нормални следи от употреба.
Това обстоятелство е посочено и в графа "Особени белези на телефона".
След приемане на рекламацията телефонът е изпратен за ремонт на оторизиран
сервиз, като според съставения сервизен протокол телефонът е с драскотини и
механично повреден дисплей, поради което е невъзможно гаранционно обслужване. Потребителят
следва да заплати сумата от 168,00 лв., която е необходима за евентуален ремонт
(смяна на дисплей). При тези данни срещу „Теленор България“ ЕАД е съставен АУАН
с бл. № К – 0050507/ 06.11.2019г., в който е прието, че
с противоправното си поведение дружеството е извършило нарушение по чл.113,
ал.1 от ЗЗП, тъй като не е изпълнило вмененото там задължение да приведе рекламираната
стока в съответствие с договора за продажба. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и въз
основа на тях с процесното НП е наложена имуществена санкция в размер на
3 000лв. на основание чл.222а от ЗЗП. С решението си Разградският районен
съд е потвърдил това НП като в мотивите си е посочил, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения и събраните доказателства установяват по безспорен начин
вмененото административно нарушение.
Това решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за валидно и допустимо, но постановено при нарушение на процесуалните
правила и норми.
Предвид препращащата норма на чл.84 от ЗАНН в
съдебното производство по обжалване на наказателни постановления пред районните
съдилища са приложими принципите и нормите на НПК. В тази връзка при спазване
разпоредбите на чл.12, чл.13, ал.1 от НПК, чл.14 ал.2 от НПК, чл.18 от НПК и
чл.107, ал.2 от НПК, уреждащи принципите на състезателност, непосредственост и
разкриване на обективната истина, съдът е бил длъжен да проведе съдебното
следствие по начин, който осигурява обективно, всестранно и пълно изясняване на
всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, като предостави равни права на страните
в процеса. В казуса тези изисквания не са спазени. Съдът не е проявил нужната
активност за да събере всички възможни и относими доказателства.
Безспорно всеки потребител има гарантирано от закона
право на рекламация на закупената от него стока ако е налице несъответствие с
договореното качество (чл.112 и чл.122 от ЗЗП), като законодателят регламентира
условията и реда, по който се упражнява това право. Гаранционната отговорност
обаче не е безусловна и не всяко несъответствие се включва в нейния обхват. В
този смисъл са разпоредбите на чл.108, чл.109 и чл.110 от ЗЗП.
С разпоредбата на чл.108 от ЗЗП е въведена оборима законова презумпция. Според нея всяко
несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви
до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при
доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на
естеството на стоката или на характера на несъответствието. В случая
рекламацията е предявена след като е изтекъл този шестмесечен срок.
С оглед на това в тежест на наказващия орган (по арг. на чл.103, ал.1 от НПК във вр.
с чл. 84 ЗАНН) е да докаже, че повредата на телефона е причинена от
недостатъци, каквито са били налице още при продажбата, а не е в следствие на
неправилна употреба. Категорични и еднозначни доказателства в този смисъл не са
представени. Напротив, по делото са приложени писмени доказателства, които
съдържат данни, че несъответствието/дефектът на стоката се дължи на механична
повреда. Ето защо от значение за спора е било да се установи какъв е характерът
и причината за възникване на проблема при ползване на стоката, за да се прецени
дали отстраняването му е в обхвата на гаранционното обслужване. Районният съд
не е положил усилия да събере доказателства относно тези факти, които се явяват
относими към спора. По този начин в хода на съдебното производство е допуснато съществено нарушение на принципа на разкриване
на обективната истина, залегнал в чл.13, ал.1 от НК. В съответствие с този принцип са и
предвидените в чл.315 и чл.316 от НПК правомощия на въззивната инстанция да
събира доказателства и дори да прави нови фактически установявания.
Също така съдът намира за необходимо да отбележи, че по
правило наказаното лице не е длъжно да доказва, че е невинно (по арг. на чл.103, ал.2
от НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН), нито пък могат да се
правят изводи в негова вреда поради това, че не е доказало възраженията си (по арг. на чл.103, ал.3 от НПК във вр.
чл. 84 ЗАНН). Наказателното постановление подлежи на потвърждаване от въззивния
съд само ако извършеното административното нарушение е доказано по несъмнен
начин с всички негови съставомерни признаци от обективна и субективна страна
съгласно чл.303, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН,
като решението му не може да почива на предположения и хипотези ( по арг. на чл.303, ал.1 от НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН). Следователно е недопустимо в мотивите към съдебния акт да се
сочи, че механичното увреждане на дисплея „е напълно логично да е станало последствие, след
предаването на устройството за рекламация. Неясно по делото остава защо още при
приемането на устройството при рекламацията не са констатирани механични
повреди по дисплея, а е отбелязано "... нормални следи от употреба...
".
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.222а от
ЗЗП за вмененото административно нарушение се предвижда имуществена санкция в
размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. С процесното НП на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в максималния размер от 3 000
лв., като липсват ясни и конкретни мотиви кои отегчаващи обстоятелства налагат
това и защо така определената санкция се явява съответна на извършеното
нарушение. В съставения АУАН е посочено, че то се явява извършено за първи път.
В последствие, с издаденото НП е посочено, че търговецът е наказан за същия вид
нарушения с изброените там НП, поради което наказанието следва да се определи в
максималния размер. Същите не са приложени, поради което не може да се направи
извод дали и за какви нарушения на ЗЗП е наказвано дружеството и съответно
налице ли са възприетите от наказващия орган отегчаващи обстоятелства.
По така изложените съображения и на основание чл.348,
ал.1, т.2 от НПК решението на Разградския районен съд следва да бъде отменено,
а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва
да събере и прецени всички възможни и необходими доказателства, установяващи
фактите по делото.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №160/29.06.2020г., постановено по АНД №94/2020г. по описа на
Разградския районен съд
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/