ПРОТОКОЛ
№ 68
гр. Варна, 04.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20223000500065 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:02 часа се явиха:
Въззивникът Д. П. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. В.В., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Ч. Т. Д. , редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Б.Ф., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Въззиваемата страна М. ЦВ. Ч., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Б.Ф., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ф.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба от Д. П. Д. чрез процесуалния му представител адв.
1
В.В. против решение № 1540/15.10.2021г., постановено по гр.д. № 1002/21г.
по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от Д. П. Д. против
Ч. Т. Д. и М.Ц. Ч. искове с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.17, ал.1 от ЗЗД и
чл.33, ал.2 от ЗС, както следва: да се прогласи нищожността на договор за
замяна на идеални части от недвижими имоти с движими вещи, обективиран
в нот. акт №164, том 4, рег. №11583, дело №700/17.12.2018г. на нотариус О.
С., рег. №196 на НК, с район на действие ВРС, с който Ч. Т. Д. прехвърля на
М.Ц. Ч. собствеността върху: 1/ 1/2 ид.ч. от апартамент № 6 с идентификатор
№ 10135.1030.265.1.22 по КК на гр. Варна, с площ от 37.05 кв.м., състоящ се
от дневна, кухня, баня-тоалет, коридор и тераса, при граници: обекти с
идентификатори с №№ 10135.1030.265.1.21, 10135.1030.265.1.23,
10135.1030.265.1.2, 10135.1030.265.1.10, 10135.1030.265.1.12 и
10135.1030.265.1.11, от прилежащата му изба №3, с площ от 5,48 кв.м., при
граници: изба №13, калкан, ул. „Юрий Венелин“, от припадащите му се 3,
7348 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с всички свои 4,25 кв.м. ид.ч.
от ПИ №10135.1030.265 по КК на гр. Варна, в който е изградена сградата; 2/
3/4 ид.ч. от гараж № 5 с идентификатор № 10135.2563.106.1.15 по КК на
гр.Варна, с площ от 21.67 кв.м., при граници: обекти с идентификатори с №№
10135.2563.106.1.14, 10135.2563.106.1.9, 10135.2563.106.1.1, от припадащите
се 2, 1384% ид.ч. от общите части на сградата, както и от правото на строеж,
ведно с всички свои 6, 45 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2563.106 по КК на
гр.Варна, а в замяна М.Ц. Ч. прехвърля на Ч. Т. Д. собствеността върху
следните движими вещи: ламиниран паркет 126, 611 кв.м. на стойност 2
271лв. по фактура №177/14.12.2018г., издадена от „Монтажи 2016“ООД и
телевизор NEO LED-3229 на стойност 299 лв. по фактура
№**********/23.07.2017г., издадена от „Техномаркет България“ АД, като
страните се споразумяват за уравняване на стойностите В. В. М., като
пълномощник на М.Ц. Ч., ще заплати по банков път на Д. сума в размер на 6
000 евро след подписване на настоящия договор и преди вписването му в
Агенция по вписванията, като привиден, прикриващ договор за продажба; да
се обяви за действителен между страните прикритият договор за продажба на
недвижими имоти, обективиран в нот. акт №164, том 4, рег. №11583, дело №
700/17.12.2018г. на нотариус О. С., рег. №196 на НК, с район на действие
ВРС, като неоснователни, както и се осъжда Д. П. Д. да заплати на Ч. Т. Д. и
М.Ц. Ч. сумата в размер на 2 600 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. В жалбата се
2
твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират
се разноски.
Въззиваемите Ч. Т. Д. и М.Ц. Ч. в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител
адв.Б.Ф. поддържат становище за нейната неоснователност и молят
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
В жалбата и в отговора не са направени доказателствени искания.
В диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение е посочено
като текст с правна квалификация, че се отхвърля и предявеният от Д.Д. иск с
пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС, но без описание на този иск. В мотивите си съдът
изрично е посочил, че искът с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС е предявен като
евентуален, а именно, ако бъдат уважени главните искове с пр.осн. чл.26,
ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за замяна на идеални части от недвижими имоти с движими вещи,
обективиран в н.а №164/17.12.2018г. на нотариус О. С., рег.№196 на НК, с
който Ч. Т. Д. прехвърля на М.Ц. Ч. ½ ид.ч. от обект/апартамент/ с
идентификатор № 10135.1030.265.1.22 и ¾ ид.ч. от обект/гараж/ с
идентификатор № 10135.2563.106.1.15, а в замяна М.Ч. прехвърля на Ч.Д.
собствеността върху посочените в н.а. движими вещи, както и за уравняване
на стойностите М. Ч. се задължава да заплати по банков път на Ч.Д. сума в
размер на 6 000 евро след подписване на договора и преди вписването му в
Агенция по вписванията, като привиден, прикриващ договор за продажба и за
обявяване за действителен между страните на сключения между тях прикрит
договор за продажба на тези недвижими имоти, то тогава да се допусне в
полза на ищеца/като съсобственик, притежаващ останалите ид.ч. от двата
недвижими имота/ по реда на чл.33, ал.2 от ЗС да изкупи ид.ч. от
недвижимите имоти, предмет на сключения договор между Ч.Д. и М.Ч. Така
претенцията е била заявена в исковата молба /“в случай, че уважите горната
претенция/ исковете за нищожност и за разкриване на симулация/“, то моля
да допуснете изкупуване/ и така е разгледана от съда, който, като е счел, че
3
първите два иска са неоснователни, е приел, че не се е сбъднало вътрешното
процесуално условие за разглеждане на иска с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС,
поради което и не следва да се произнася по него.
Във въззивната жалба се сочи, че дори и да се приеме, че не са
установени по делото условията за уважаване на първите два иска, то
първоинстанционният съд е следвало да разгледа и да се произнесе по
предявения от ищеца иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС, като са изложени
съображения относно неговата основателност, вкл. и без уважаване на
исковете за прогласяване нищожността на процесния договор като
относително симулативен и разкриване на действителния договор между
страните, защото нормата на чл.33 от ЗС е приложима и при договори за
замяна с родово определени вещи, какъвто, според ищеца, е настоящият
случай. Такива твърдения ищецът е навеждал и след оставяне на
производството без движение от ВОС с определение № 1441/22.04.2021г. за
уточнение на обстоятелствената част на исковата молба в депозираната от
него в изпълнение на указанията молба вх. №9619/21.05.2021г., вкл., че
нормата е приложима към договорите за замяна, когато насрещната престация
е родово определени вещи, защото само в този случай купувачът може да
предложи „същите условия“ на съсобственика прехвърлител.
По същество оплакването на страната във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по всичките й искови
претенции, конкретно по иска с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС, наподобява искане
по чл.250 от ГПК, заявено в срока за обжалване на решението. Предвид
горното и с определение № 91/28.02.2022г., производството по в.гр.д.
№65/22г. по описа на ВАпС, гр.о. е било оставено без движение и на
въззивника /ищец по предявените искове/ Д. П. Д. е указано, че следва в
едноседмичен срок от съобщението да уточни в писмена молба дали по
същество във въззивната му жалба е инкорпорирано искане с пр.осн. чл.250
от ГПК за допълване на постановеното от първоинстанционния съд решение
чрез произнасяне и по предявения иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС. Указано е и,
че в случай, че указанията не бъдат изпълнени в дадения срок, ще бъде
прието, че страната няма инкорпорирано искане с пр.осн. чл.250 от ГПК във
въззивната си жалба. За цитираното определение Д.Д. е надлежно уведомен
на 08.03.2022г. чрез процесуалния си представител адв.В.В.. В рамките на
дадения срок, а и понастоящем, указанията не са изпълнени. Предвид
4
гореизложеното и съдът приема, че страната няма инкорпорирано искане с
пр.осн. чл.250 от ГПК във въззивната си жалба.
АДВ.В.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча други
доказателства. Нямам искане за допълване на решението на първата
инстанция.
АДВ.Ф.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам депозирания отговор,
съобразно изложените в него подробни съображения. Няма да соча други
доказателства.
Представям списък на разноските, ведно с доказателства за
извършването им.
АДВ.В.: Аз няма да представям списък на разноските. Правя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага списъка на разноските, представен от
въззиваемите, ведно с доказателства за извършването им.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение. Подробни съображения, касаещи
неправилността и незаконосъобразността на същото сме изложили във
въззивната жалба, които моля да имате предвид изцяло, както и да имате
предвид съдебната практика по реда на чл.290 от ГПК, която сме цитирали
във въззивната жалба по идентични случаи, идентични казуси. В този смисъл
считам, че са налице основанията за отмяна на решението на ВОС. Моля да
постановите ново, с което уважите изцяло предявената претенцията, като
присъдите на доверителя ми сторените съдебно-деловодни разноски пред
двете съдебни инстанции.
АДВ.Ф.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционният съдебен акт като правилен, обоснован, кореспондиращ
със събрания доказателствен материал. При отхвърляне на въззивната жалба,
моля да репарирате сторените разноски, за което представих списък по чл.80
5
от ГПК. Ще Ви помоля за кратък срок за писмена защита.
Съдът дава възможност на представителя на въззиваемите страни в
срок до 11.05.2022 г. включително, да депозира в писмен вид съображенията
си по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.07
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6