РЕШЕНИЕ
гр.София, 07.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИНА ГЮРОВА
с участието на секретаря Гергана Христова, след като
разгледа докладваното от съдия Борисова ВНЧХД № 3302/2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба и
допълнение към нея на частния тъжител Д.И.П., чрез адвокат Ц.И., редовно
упълномощен процесуален представител, срещу присъда от 18.04.2019 г.,
постановена по НЧХД № 1553/2018 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, с която
подсъдимата А.С.С. е призната за невиновна и е
оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.
1 НК за това, че на 06.01.2018 г., за времето между 16,30 часа и 17,00 часа, в
гр. Нови Искър, на ул. „*******, чрез хващане за гушата и изкълчване на дясната
ръка, причинила на Д.И.П. лека телесна повреда, изразяващи се в дистрозия на дясна гривнена
става, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и
контузия на шията.
В депозираната въззивна жалба и допълнението към нея се
твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована. Жалбоподателят счита, че в хода на първоинстанционното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, с което е опорочена
оценъчната дейност на съда, който превратно е обсъдил доказателствата по делото
и се е отклонил от принципите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Твърди се, че обвинението
е доказано, поради което неправилно подсъдимата е оправдана. Счита се, че при
съвкупната, задълбочена, и правно издържана оценка и преценка на
доказателствата по делото се налага категоричен извод за наличие на осъществено
престъпно деяние, съгласно повдигнатото с тъжбата обвинение, което според частният
тъжител предполага постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимата.
Твърди, че доказателствата по делото подкрепят извод за основателност и
доказаност на гражданският иск. Моли да бъде отменена първоинстанционната
присъда и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимата бъде призната
за виновна, както и да бъде уважен предявения граждански иск.
С въззивната жалба и допълнението към
нея се иска събиране на нови доказателства, а именно да бъде допуснат свидетел
при режим на довеждане, с цел установяване на фактическите твърдения включени в
обхвата на обвинението повдигнато на подсъдимата.
С определение постановено по реда на
чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се
налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие. По отношение на искането за допускане на свидетел при режим
на довеждане, съдът прецени, че ще се произнесе в открито въззивно съдебно
заседание, при евентуално поддържане и конкретизиране на това искане.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание, въззивният съдебен състав прецени, че за изясняване на делото от фактическа страна и
правилното му решаване, следва да бъде допуснат
повторен разпит на свидетелката Н.Г., както и уважи искането на защитата за
разпит на вещите лица доц. д-р М.К. и доц. д-р Л.П., изготвили допусната в хода
на въззивното производство от друг въззивен съдебен състав повторна СМЕ.
В проведеното по делото въззивно съдебно
следствие, в рамките на което е разпитана допуснатата свидетелка Н.Г., проведен е разпит на двете вещи лица - доц. д-р М.К. и доц. д-р Л.П.,
изготвили съдебно-медицинска експертиза, е допусната и назначена по искане на
защитата тройна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на същите
въпроси: 1./ Причинено ли е на частния тъжител Д.И.П., вследствие на инкриминирания
инцидент, телесно увреждане и ако е причинено такова – какво е то?; 2./ Какъв е
медико-биологичния характер на причиненото телесно увреждане на частния тъжител
Д.И.П., вследствие на инкриминирания по делото инцидент?; 3./ Какъв е механизма
на причиняване на това телесно увреждане и респективно по какъв начин то е
получено, в случай, че такова е налично?; 4./ Да се посочи,какъв е периода на
възстановяване, вследствие на полученото травматично увреждане,в случай, че
такова е получено?. Така допуснатата от въззивният съд тройна СМЕ е изготвена от
вещите лица д-р Ц.Г., доц. д-р М.К. и доц. д-р Л.П..
В хода
на съдебните прения пред въззивната инстанция, процесуалният представител на
частния тъжител П., адвокат И. поддържа подадената въззивна жалба и
допълнението към нея, по съображенията, изложения в тях. Счита обвинението за
доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Намира за безспорно
установен фактът на получена от частния тъжител травма, изразяваща се в навяхване
на дясната ръка, която твърди, че се установява от писмените доказателства и
заключенията на изготвените по делото съдебно-медицински експертизи. Счита за
безспорно установен и начина, по който извършено процесното престъпление. Изразява
несъгласие с извода на първоинстанционния съд за субективна несъставомерност на
деянието, поради липса на умисъл за извършване на престъплението. Твърди, че
тенденциозно подсъдимата е търсела конфликт, както с частния тъжител, така и с
членовете на неговото семейство, поради което според повереника е налице умисъл
за извършване на престъплението. Посочва, че с оглед изминалия период от време,
е нормално свидетелката Г. да не си спомня как точно е извършено процесното
престъпление, поради което предлага на въззивния съд да вземе предвид
показанията на свидетелката депозирани за първи път в хода на
първоинстанционното производство, в които същата описва действията на
подсъдимата спрямо частния тъжител. Предлага на въззивната инстанция при
постановяване своя акт да кредитира и всички останали гласни доказателствени
средства, които са били изключени от доказателствената съвкупност или
отхвърлени от първостепенния съд, тъй като според повереника същите дават
представа за цялостната картина на престъпното деяние, и доказват по безспорен
начин, че такова е извършено, както и че вследствие на него тъжителят е
претърпял процесното телесно увреждане. Моли въззивния съд да отмени
обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимата С. за виновна
в извършване на престъплението, за което е предадена
на съд, както и да уважи предявения граждански иск в пълен размер. Претендира присъждане
на направените по делото разноски и заплатен адвокатски хонорар.
Защитникът на подсъдимата С. – адв. Й., намира,
че не са налице основания за изменение или отмяна на първоинстанционна присъда,
поради което пледира за нейното потвърждаване. Предлага на въззивния съд да
кредитира показанията на свидетелката Г., депозирани в хода на въззивното
съдебно следствие, от които се установява според защитата, че съприкосновението
между подсъдимата и частния тъжител е настъпило в областта на ямката между
палеца и показалеца, като кореспондиращи на заключението на вещите лица
изготвили тройната СМЕ, допусната в хода на въззивното съдебно следствие. Според
защитата, от същото се установява категорично, че липсват каквито и да било
травматични увреждания в областта на ръката на пострадалото лице. Посочва, че
такива не са установени нито посредством рентгеново изследване, но така също заявява,
че липсва и каквато и да било симптоматика като зачервяване и подуване,
изводимо също от заключението на вещите лица. Твърди, че липсват каквито и да
било обективни данни за претърпяна от пострадалия травма под формата на
навяхване или дисторзия, още по-малко за изкълчване. Посочва, че навяхване може
да се установи единствено посредством изследване с ЯМР, каквото в случая не е
направено. Посочва за безспорни конфликтните отношения между двете страни,
както и наличието на съприкосновение между тях, но изключва възможността
последното да е било съпроводено от хващане на палци, извъртане или изкълчване.
Позовава се на разясненията на вещите лица, от които според защитата се
установява, че се касае за един удар, който категорично е отречено да може да
причини инкриминираното телесно увреждане. В заключение намира, че след като
инкриминираното с тъжбата телесно увреждане не е потвърдено от вещите лица, то
и не са налице основания за отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
Повереникът на частният тъжител – адв. И. при
упражняване правото си на реплика, по реда на чл. 295, ал. 1 НПК, изразява несъгласие
с доводите на защитата за липса на доказателства за претърпяна от тъжителя
травма, като в тази връзка посочва, че са налице медицински документи – СМУ и
документ за преглед от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, които според повереника безспорно
доказват, че тъжителят е претърпял процесното нараняване, за което му е било
назначено и съответно лечение с медицинска лонгета. Отделно от това, моли съда
да вземе предвид и обясненията на подсъдимата, в които последната е съобщила,
че е дърпала ръката на частния тъжител.
В своята дуплика, адв. Й. сочи, че в
амбулаторния лист издаден от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, дори не е отбелязано на
коя ръка е констатирано нараняване.
В реплика на адв. Й., процесуалният представител на тъжителя, адв. И. сочи, че въпроса
на коя ръка е била травмата се установява посредством рентгеновата снимка.
В правото си на лична защита
подсъдимата А.С. поддържа казаното от своя защитник. Твърди, че страхът на
тъжителя от извършеното от него спрямо Б.С.е причината същия да посети УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“ и да твърди, че го боли ръката. Посочва, че тъжителят не е
отишъл на повторен преглед, въпреки заявеното от него, че много го боли ръката.
Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.
В правото си на последна дума, подсъдимата А.С.
не се признава за виновна. Заявява, че единствено е дърпала частния тъжител за
ръкава, в момент, в който последният е стискал с ръка шията на сина й.
СОФИЙСКИ градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
За да
постанови присъдата си, районният съд е провел прецизно съдебно следствие.
Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство гласни доказателства,
изразяващи се в обясненията на подсъдимата А.С., показанията на свидетелите И.П.,
Н.Г., Б.С., А.С.и И.И.. Съдът е изслушал заключенията
на съдебно-медицинските експертизи изготвени по отношение на частният тъжител П.
и подсъдимата С., както и е събрал по предвидения процесуален ред множество
писмени доказателства, от които с най-голямо значение за главния факт на
доказване по делото са: СМУ № С-06/18г., лист за преглед на пациент от
06.01.2018 г., извлечение от амбулаторна книга на МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
експертно решение на ТЕЛК, медицинска документация по отношение на подсъдимата С.
и справка за съдимост. Освен върху събраните от първата инстанция доказателства,
въззивният съд изведе своите фактически изводи и върху доказателствата и
способите за тяхното установяване, събрани пред тази инстанция. Това са проведеният
допълнителен разпит на свидетелката Н.Г. и заключението на изготвената пред
въззивния съд тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни.
Въз основа на всички тези доказателства
и законовото задължение за собствен анализ на доказателствата, въззивният съд
изведе следната фактология:
Подсъдимата А.С.С.
е родена на *** г. в с. Курило, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена,
с висше образование, с постоянен адрес:***, с ЕГН: **********.
Частният тъжител Д.П. и свидетелката И.П. обитавали
къща, находяща се на адреса в гр. Нови Искър, ул. „*******.
Подсъдимата А.С. притежавала незастроен недвижим имот, граничещ имота на
частния тъжител, находящ се на посочения по-горе адрес. Достъпът до имота на
подсъдимата се осъществявал посредством улица „тупик“, на която частният тъжител П. често паркирал личния си автомобил.
Двете семейства – това на частния тъжител П. и това на подсъдимата С. имали
спорове относно паркирането на автомобила на П. върху улицата „тупик“, тъй като
последното затруднявало достъпа на Стратеви до имота им. В тази връзка,
подсъдимата С. сезирала различни институции – МВР и Столична община с искане да
се забрани паркирането на автомобили върху улицата „тупик“.
На 06.01.2018 г., подсъдимата
С. и свидетелите А.С.и Б.С./неин съпруг и син/ били на гости на свидетелката И.И./майка на подсъдимата/, която живеела вблизост до
горепосочения имот.
На 06.01.2018 г., около 16:30 часа, подсъдимата
С. решила да посети имота, като била придружена от съпруга и сина си. Тримата
потеглили със семейния им автомобил от къщата на свидетелката Илова и спрели в
широката част на ул. „Мальовица“, тъй като автомобилът на семейство Попови
отново бил паркиран по начин, ограничаващ достъпа до имота им. Подсъдимата С. и
свидетелят Б.С.слезли от автомобила, а свидетелят А.С.останал да чака в него.
По съвет на баща си, свидетеля Б.С.отишъл до автомобила на Попови, пипнал
капака му и установил, че е студен. Това предполагало, че същият е паркиран
отдавна на улицата, поради което свидетеля Б.С.решил да направи няколко снимки
на автомобила, с цел подаване на сигнал за непозволено паркиране. След това двамата
свидетели с подсъдимата се насочили към имота си.
Действията на подсъдимата С. и свидетелите Б.С.и
А.С.били възприети от свидетелката И.П., която по това време се намирала в дома
си. В отговор на действията на тримата, тя излязла на улицата и преместила паркирания
на улицата „тупик” автомобил. Подсъдимата С. и свидетелят Б.С.видели, че
свидетелката П.премества автомобила, тъй като се намирали в непосредствена
близост. Свидетелката П.също възприела присъствието на подсъдимата и сина й, при
което помежду им възникнал спор. Свидетелката П.изразила недоволство към подсъдимата
С. от това, че й се нарушава спокойствието, при което двете жени застанали
плътно лице срещу лице или една срещу друга, и спорът продължил. В този момент
свидетеля Б.С.се намесил и застанал помежду им с разперени ръце, с цел да
предотврати конфликта.
Спорът се водил на висок тон и привлякъл вниманието на частния
тъжител П., който излязъл на улицата и потърсил сметка на свидетеля Б.С.защо бута
жена му – свидетелката П., при което свидетеля Стратев отговорил, че не я е
бутал. Между двамата избухнал вербален конфликт, прераснал във физическо
съприкосновение, при което частния тъжител П. започнал да бута с ръка свидетеля
Стратев в областта на гърдите. Изплашена да не нарани сина й, подсъдимата С.
притичала до двамата, като действията на подсъдимата след този момент, са
неустановени.
На 06.01.2018 г., вечерта частният тъжител П.
посетил МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където бил прегледан и му била
поставена диагноза „Изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните
връзки на ниво длан и китка“. Направено му било рентгеново изследване на дясна
гривнена става, при което не са установени травматични промени, но му е
направена имобилизация с гипсова лонгета.
При извъряения преглед не са били констатирани други наранявания по
отношение частния тъжител П., както и не са отразени други оплаквания от негова
страна в представената и приета по делото медицинска документация.
На следващия ден, частният
тъжител П. посетил специалист по съдебна медицина – доц. д-р Н.С., който въз
основа на извъряен преглед и представена му медицинска документация, изготвена
в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ издал съдебно-медицинско
удостоверение № С-06/2018 г., в което вписал, че при
частният тъжител П. е установена „дисторзия на дясната гривнена става и
контузия на шията”. Съдебният лекар приел, че тези увреждания се дължат на
действието на твърди предмети /прекомерно разтягане в областта на дясната ръка/
и могат да бъдат получени по време и начин, както е съобщил пострадалия.
В хода на първоинстанционното производство е
допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза на частния тъжител Д.П.. От експертното
заключение се установява, че при частния тъжител П. са налице данни за Дисторзия
(навяхване) на дясната гривнена става в лъчево-китковата й част, наложило
лечение с имобилизация за 10 дни. Според вещото лице, така описаното травматично
увреждане реализира критериите на медико-биологичния признак – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът е посочил, че тази
диагноза се поставя при клиничен преглед, въз основа на изявена симптоматика.
Посочено е още, че се провежда задължително рентгеново изследване, за да се
изключи наличие на счупване или по-тежко увреждане – изкълчване в ставата.
Изрично е отбелязано, че при конвенционално рентгеново изследване не може да се
позитивира наличие на навяхване на ставата. Вещото лице е посочило, че такова
увреждане може да се диагностицира само с високоинформативно образно изследване
– ЯМР на ставата, каквото на практика и в хипотеза на изключена по-тежка
травма, се провежда само при по-продължителни от средностатистическите оплаквания.
По отношение на констатираната в СМУ № С-06/2018 г. от 07.01.2018 г. травма на шията,
вещото лице е заключило, че доколкото в същото не са описани морфологични
признаци на увреждането като кръвонасядане, оток, охлузване и др., то само ако
се приеме за достоверно твърдението на пострадалия за изпитвана болка може да
се направи извод, че това увреждане реализира
критериите на медико-биологичния признак - болка или страдание. Въз основа на
разчитане на рентгенографиите на дясната ръка на частния тъжител П., вещото
лице е приело, че при последния не се установяват данни за счуване на кости и
изкълчване на стави. Според експерта увреждането в областта на китката е
получено по индиректен механизъм от центробежно действие със странично извиване
на ръката в китковата става, водещо до надпределно движение на дясна
лъчево-киткова става. Вещото лице посочва, че увреждането на шията, причиняващо
болка може да се дължи, както на директно, така и на индиректно въздействие на
твърди тъпи предмети с малка травмираща сила. Експертът заключава, че травмите
на пострадалия могат да бъдат получени по време и начин съобщени в тъжбата и
показанията на свидетелката Г..
В хода на
първоинстанционното производство е допусната и назначена съдебно-медицинска
експертиза № П-89/19 г. на подсъдимата А.С.. От експертното заключение се
установява, че подсъдимата страда от остеохондроза, цервикоспондилоза, доказани
с образни изследвания, добре изразени остеофити (шипове) на шийния отдел на
гръбначния стълб, цервикална кифоза ( анормално изкривяване на гръбначния стълб
назад), дискова болест засягаща шията с медианна дискова протрузия на ниво
С4-С5, медианна дискова херния на ниво С5 и С6, проминиращи към интервертебралните канали повече в ляво с актуални ЯМР
данни за дегенеративна стеноза на интервертебралните канали с клинични данни за
начеваща миелопатна симптоматика (хиперрефлексия в долните крайници, леко
несигурна походка със затворени очи) и ЕГМ данни за периферностволова увреда на
нервус медианус вдясно от демиелинизиращ тип, изразена лявоконвексна, гръдно
поясна сколиоза (анормално изкривяване на гръбначния стълб настрани). Вещото
лице е посочило, че при подсъдимата не са установени никакви данни за парези
(състояние на частична загуба на движение на мускулите на крайниците, от увреда
на моторна функция на нерви), т.е. от съществуващите при нея болестни
дегеративни промени към инкриминирания период – 06.01.2018 г. не е имало увреждане
на нерви излизащи от гръбначния стълб, което да е с клинично установимо
засягане на движения на горни крайници водещо до невъзможност да изпълнява
физически действия като да нанася травми. Посочено е още, че установените с ЕМГ
изследване, данни за периферностволова увреда, на нервус медианус вдясно от
демиелинизиращ тип за двигателните влакна на изследваните нерви, е за леко
ограничение на движенията на лява ръка в раменната и китковата стави с по-бърза
умора на ръцете. Констатирано е от експерта, че набелязаната слабост в
захвателната функция на лява ръка са отдадени на начеваща миелопатна
симптоматика, и не са пречка за извършване на действията описани в частната
тъжба.
В хода на въззивното производство е
допусната и назначена повторна съдебно-медицинска експертиза по отношение на частния
тъжител П.. Според това експертно заключение при частния тъжител е установена
следната диагноза: Навяхване (дисторзия) на дясна гривнена става в нейната
лъчево-киткова (радио-карпална)част. Вещите лица са посочили, че тази диагноза
се потвърждава от разчитането на рентгенограмите на дясната гривнена става на
пострадалия, направени в МБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД на
06.01.2018 г. След преглед на ретгенографиите, експертите посочват, че не са
установили травматични изменения на костите и ставите на дясната гривнена става
на частния тъжител, както и промени на меките тъкани около китката, в смисъл на
локално разширяване, както би се представил един регионален оток на меките
тъкани. Според експертите при пострадалия е налице обикновено навяхване
(дисторзио) от II степен, или леко
дисторзио, лекувано чрез имобилизация с гипсова лонгета, при което
възстановяването на трудоспособността настъпва за период от 20-30 дни. Вещите
лица са заключили, че навяхването на гривнената става е получено при индиректен
механизъм от комбинирано въздействие на торзионни и огъвачни сили.
В хода на съдебното следствие вещите лица
поддържат своето заключение като посочват, че същото е изготвено на базата на
медицинските документи, приложени по делото, включително рентгеновите снимки,
изготвени в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Вещите лица посочват, че при тъжителя не са
установени разширения на ставите, травматични изменения на костите или оток на
меките тъкани. Експертите разясняват, че при лека степен на дисторзио не е
необходимо да има оток или локално разширение на ставите. На въпроси на
защитата, двамата експерти заявиха, че за диагнозата на пострадалия –
дисторзио, изхождат от медицинските документи и обстоятелството, че на
последния е поставена гипсова лонгета, което кореспондира на обикновено
навяхване от 2 степен с частично разкъсване на ставни връзки. Вещите лица
посочват още, че разкъсването на ставните връзки може да се установи единствено
посредством магнитно-резонансна томография, но не и чрез рентгеново изследване.
Експертите отричат възможността констатираната при пострадалия травма да може
да бъде получена в резултат на удар. Посочват, че възможните механизми за
получаване на травмата са два – усукване на китката или извиване напред или
назад.
В хода на въззивното производство е
допуснатата и назначена тройна съдебно-медицинска експертиза, която е
изготвена от вещите лица доц. д-р Л.П., доц. д-р М.К. и д-р Ц.Г.. Експертизата
е изслушана в хода на въззивното съдебно следствие, не е оспорена от страните и
е приета от въззивния съд, като пълна, обективна и безпристрастно дадена. От
заключението на експертите се установява, че при частния тъжител не се
установяват травматични изменения на костите и ставите на дясната гривнена
става, както и не се установяват промени от страна на силуета на меките тъкани
около китката, в смисъл на локално разширяване, както би се представил един
регионален оток на меките тъкани. Вещите лица са посочили, че обективен извод
за тежестта на увреждането, както и за потвърждаване на диагнозата, поставена
на тъжителя в МБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, са възможни само при положение, че е
налице подробно описание на състоянието и симптомите послужили за диагнозата
и/или ако на пострадалия е проведено по-високо информативно изследване -
магнитно-резонансна томография, каквито в настоящия случай не са налице.
Отчитайки липсата на обективни данни от конвенционалното образно изследване за
травма на ръката и липсата на описание за локалното и функционалното състояние
на травмираната ръка на частния тъжител, експертите са заключили, че може да
бъде направен извод за наличие на лекостепенна дисторзия (навяхване) на дясната
гривнена става в лъчеви-китковата й част (става между лъчевата кост над палеца
отгоре и скафоидната кост и полулунната кост отдолу) – от I-ва – II-ра степен, но единствено
ако се приеме, че диагнозата е обективна. Според експертите посочената травма
реализира критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. По отношение на поставената в съдебно медицинското
удостоверение от 07.01.2018 г. диагноза контузия на шията, вещите лица отново
са приели, че предвид липсата на установени обективни данни за травмиране в
тази област (кръвонасядане, оток, охлузване и др.), само ако се приемат за
достоверни твърденията на тъжителя за изпитана болка, то може да бъде направен
извод, че подобно травмиране реализира критериите на медико-биологичния признак
болка или страдание. Въз основа на оскъдните данни за получените увреждания,
вещите лица са приели, че травмирането в областта на китката може да се причини
по индиректен механизъм от центробежно действие със странично извиване на
ръката в китковата става, водещо до надпределно движение на дясна
лъчево-киткова става. По отношение на увреждането на шията, причиняващо болка,
експертите са заключили, че същото може да се дължи, както на директно, така и
на индиректно действие на твърди тъпи предмети с малка травмираща сила. В
заключение вещите лица сочат, че ако се приеме, че при тъжителя е налице
причинено навяхване на китковата става, то се касае за обикновено, лекостепенно
увреждане от II-ра степен, при което с оглед предприетото лечение с
гипсова лонгета за 10-15 дни, функционалното възстановяване настъпва за период
от 20-30 дни. По отношение на болката в шията, експертите сочат, че не следва
да се приеме, че същите са персистирали повече от седмица.
В хода
на съдебното следствие вещите лица поддържат своето заключение, като дават
допълнителни разяснения по него. Категорични са, че навяхването на ръката не
може да бъде причинено чрез директен удар, тъй като възможния механизъм за
получаването му е извиване на китката назад, напред или чрез усукване. Заявяват,
че въпреки липсата на обективни данни за състоянието на частния тъжител в деня
на инцидента, като налични резултати от образно изследване, то не подлагат на
съмнение диагнозата, поставена му в МБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, тъй като същата е
поставена от компетентен специалист в областта. Вещите лица посочват, че при
посещението на съдебномедицинския кабинет, тъжителят се е явил с поставена
имобилизация на ръката, поради което преглед от съдебния медик не му е бил
извършван. Разясняват, че последният единствено е констатирал в съдебно
медицинското удостоверени, че тъжителя е с поставена гипсова шина, без да сваля
последната и без да описва състоянието на китката му. Експертите разясняват, че
степените на дисторзио са три – разтежение, което не изисква специфично
лечение, леко дисторзио, което предполага имобилизация и тежко дисторзио.
Предвид обстоятелството, че на тъжителя е назначено лечение с гипсова
имобилизация за период от 10 – 15 дни, експертите считат, че в случая се касае
за обикновено навяхване, при което е налице частично разкъсване на ставни
връзки. Вещите лица разясняват също, че навяхването /дисторзио/ не е идентично
с изкълчването. Сочат, че при тежко
дисторзио е налице пълно разкъсване на ставни връзки, без разместване на
ставните повърхности, докато при изкълчването е налице трайно разместване на
ставните повърхности. Заявяват, че изкълчването е много по-тежка диагноза от
навяхването, и при него е необходимо да се направи наместване под анестезия.
Категорични са, че е невъзможно едновременно наличие на изкълчване и навяхване,
като поясняват, че е възможно самостоятелното съществуване само на едното от
двете увреждания – или навяхване или дисторзия. Експертите посочват още, че въз
основа на данните от рентгеновото изследване може да бъде направен категоричен
извод за това, че при частния тъжител не се констатира изкълчване. Експертите
сочат също, че на конвенционалния рентгенов образ не се установява при
пострадалия да е налице дисторзио. Допълват в заключение, че навяхването или
дисторзията не може да бъде установена чрез рентгеново изследване, а единствено
посредством изследване с ядрено магнитен резонанс.
Така изложената и възприета от
въззивният съд фактическа обстановка се различава от приетата от контролирания
съд, което на свой ред води и до извеждане на различни фактически и правни
изводи въз основа на нея. Първоинстанционният съд е изградил убеждение
процесните събития кредитирайки показанията на свидетелката Г., но не и
показанията на свидетелите П., Б.С., А.С., И.И.,
както и обясненията на подсъдимата С., при което е заключил, че по делото не е
доказано по нужния несъмнен и категоричен начин, че при процесния инцидент развил
се между подсъдимата и частния тъжител, последният е получил нараняването в
областта на шията, инкриминирано с тъжбата. Наред с това, първият съд е приел за
установено, че подсъдимата С. е хванала и извила пръста на дясната ръка на
частния тъжител, което увреждане е заключи, че е причинено на частният тъжител от
подсъдимата при условията на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
За разлика от първостепенния съд,
след извършен самостоятелен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, въззивната инстанция прие, че по делото не е доказано да са
извършени описаните в частната тъжба, действия, чрез които се твърди, че
подсъдимата С. пряко е въздействала върху телесната неприкосновеност на частния тъжител.
Преди да бъдат анализирани събраните
по делото доказателства, настоящият съд намира, че следва да бъдат изложени
фактическите рамки на обвинението спрямо подсъдимата С.. На същата е повдигнато
обвинение за това, че на 06.01.2018 г., около 16.30-17.00 часа, в гр. Нови
Искър, ул. „*******, чрез хващане за шията и изкълчване на дясната ръка на Д.И.П.,
причинила на същия леки телесни повреди, изразяващи се в дисторзия на дясната
гривнена става и контузия на шията – престъпление по чл. 130, ал. НК. При така
повдигнатото обвинение, за да бъде призната подсъдимата за виновна не е достатъчно
да се установи, че същата е присъствала на мястото на инкриминираното с
частната тъжба деяние, нито че е имала някакво физическо съприкосновение с
тъжителя, а следва да бъде установено по категоричен и безспорен начин, че
подсъдимата С. е извършила точно определени конкретни действия спрямо тъжителя П.,
за които й е повдигнато обвинение с частната тъжба, изразяващи се в хващане за
шията и изкълчване на дясната му ръка, с които да му е причинила
инкриминираните телесни повреди субсумиращи се под състав на престъплението по
чл. 130, ал. 1 НК.
Преди всичко, и настоящият съдебен състав
счита за безспорно установени от събраните по делото доказателства следните
обстоятелства, а именно, че на инкриминираните в частната тъжба дата и място са
се намирали частния тъжител Д.П. и свидетелката И.П., съответно и подсъдимата С.
и свидетелите Б.С.и А.С.– съответно син и съпруг на подсъдимата; че по повод на
паркирания върху улицата „тупик“ лек автомобил, собственост на частният тъжител,
е възникнал скандал между подсъдимата С. и сина й от една страна, и частния
тъжител П. и свидетелката П.от друга страна. Основателно, районният съд е
приел, че конфликтната ситуация е била възприета от свидетелката Н.Г. и свидетелката
И.И.. Също така от събраните
по делото доказателства
по еднопосочен и безпротиворечив начин се установява, че процесния скандал не е
бил първият и изолиран случай на ескалиране в отношенията между подсъдимата С.,
от една страна и тъжителя П., от друга страна, а също и доколкото тези
отношения са били влошени от значителен период от време по повод именно
разногласията между двете страни относно паркирането върху „тупика” на
автомобили от Попови, или както на инкриминирания ден частният тъжител е паркирал
своя автомобил.
Както правилно е отбелязал районният
съд, относно развитието на конфликтната ситуация, предмет на доказване по повдигнатото
с тъжбата обвинение, са налице две противоречиви групи гласни
доказателствени източници. От една страна това са тези на подсъдимата С., свидетелите
Б.С., А.С.и И.И., които твърдят, че подсъдимата не е
стискала за шията частния тъжител, както и отричат същата да му е извила
ръката. От друга страна това са показанията на свидетелката П., която твърди,
че от притеснение да не направи нещо на сина й, подсъдимата С. хванала частния
тъжител за врата, след което му изкълчила палеца на дясната ръка. Основателно,
първоинстанционния съд е отбелязал, че нито едно от посочените лица не може да
се счита за безпристрастно и „странично“ по отношение на инкриминирания
инцидент, доколкото свидетелката П.се намира във фактическо съжителство с
частния тъжител, а свидетелите Б.С., А.С.и И.И., са
съответно син, съпруг и майка на подсъдимата.
Отчитайки
отсъствието на безпристрастни свидетели и наличието на противоречия в
ангажираните по делото гласни доказателствени средства, въззивната инстанция
намира за правилно решението на първия съд да постави
в основата на своя доказателствен анализ показанията на свидетелката Н.Г. и да използва
същите като отправна точка, относно изследване достоверността на останалите
гласни доказателствени средства. Този подход, съдът намира за правилен,
доколкото свидетелката Г. е в най-малка степен заинтересована от изхода на
делото, за разлика от противно стоящите страни и свидетели – техни роднини и
близки. Подобно на контролираната инстанция, настоящият съдебен състав прие, че
свидетелката се е появила на мястото на инцидента и е станала очевидец на
конфликта между подсъдимата и частния тъжител, като е възприела същия макар и
не от самото му начало. В тази връзка, въззивният съд не кредитира показанията
на свидетелите Б.С., А.С.и И.И.и обясненията на
подсъдимата, които отричат присъствието на свидетелката на местопроизшествието,
като твърдят, че същата се е появила след приключване на конфликта. Настоящият
съдебен състав не намира причини да не се довери на твърденията на свидетелката
Г., че на инкриминираната по делото дата е станала случаен свидетел на
процесните събития, като е възприела същите от момента, в който тъжителят е
излязъл на улицата, т.е. в същинската му част. По мнение на въззивният съд причината
да се отрича присъствието на процесната свидетелка на мястото на инцидента от
страна на подсъдимата и нейните близки се дължи на обстоятелството, че
вниманието на посочените лица е било ангажирано с разрастващия се конфликт с
частният тъжител, поради което и присъствието на свидетелката Г. е останало
встрани от тяхното полезрение, още повече и като се вземат предвид данните, че същата
се е намирала на известно разстояние от тях, а именно в собственото й дворно
място.
Въззивният съд напълно споделя извода
на районния съд, че въз основа на показанията на свидетелката Г. може да се
приеме за установено, че между частният тъжител П. и свидетелят Б.С.действително
е имало физическо съприкосновение, което обаче не се е изразило в хващане за
шията така, както се твърди от подсъдимата и нейните близки. В този смисъл, твърденията,
че пръв тъжителят е нападнал свидетеля Б.С., хващайки го за врата, не намират
опора в показанията на свидетелката Г., като в същото време, нито подсъдимата,
нито някои от останалите свидетели поддържащи тази теза не сочи, каквито и да е
следи от наранявания по последния, а освен това в подкрепа на лансираната от
тях версия не е ангажирана и медицинска документация. Свидетелят Б.С.се
установи по делото, че въобще
не е потърсил медицинска помощ, не е отишъл да бъде освидетелстван във връзка с
оплакване за това, че е хванат за шията от страна на частния тъжител, и не е
предприел действия в своя защита – изразяващи се в сигнализиране органите на
МВР.
По сходни с
изложените по-горе съображения, въззивният съд намира за недостоверни
показанията на свидетелката П.в частта, релевираща
факти относно същинската част от предмета на доказване по делото – хващането с
ръка от подсъдимата С. на шията на частния тъжител П.. Достоверността на
изложеното от свидетелката П.се оборва, както правилно е приел и първия съд, от
показанията на свидетелката Г., която именно е посочена като присъствала на възникналия
конфликт и е възприела действията на всички страни в конфликта от страна на
обвинението. Последната излага обстоятелства, които лично и непосредствено е
наблюдавала, свързани с осъщественото физическо посегателство над посочения
като пострадал частен тъжител, но за разлика от свидетелката П., в нейните
показания не се излагат твърдения за това, че подсъдимата е хванала за шията частния
тъжител П.. Показанията на свидетелката Г. настоящият съд намира за
незаинтересовани и последователни, поради което втората инстанция прецени, че
именно те отразяват вярно фактите от обективната действителност. От друга
страна, липсата на установени обективни следи от въздействие в областта на
шията на частния тъжител, допълнително внася съмнение в истинността на
изложените от свидетелката П., факти и обстоятелства. Във връзка с последното,
следва да се посочи, че при първоначалния преглед, извършен в деня на инцидента
в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, частният тъжител не е съобщил да има болки в областта
на шията, нито са констатирани, каквито и да било наранявания в тази област. За
наличието на подобно въздействие върху телесната му неприкосновеност, тъжителят
е съобщил впоследствие при извършен повторен преглед на 07.01.2018 г., когато
му е издадено съдебно-медицинско удостоверение №
С-06/18г. Последното, обаче е изготвено единствено въз основа на
твърденията на частния тъжител за изпитвани болки в областта на шията, тъй като
при прегледа на частния тъжител П. от съдебния медик, не са констатирани никакви
обективни данни за травмиране в областта на шията, като кръвонасядане, оток,
охлузване и др., което поставя под съмнение
състоянието на тъжителя към инкриминираната дата и оттам и причинната връзка с
поведението на подсъдимата, за което й е повдигнато обвинение.
Ето защо, въззивният съд намира за несъстоятелно възражението на частното
обвинение, че районният съд е подценил доказателствата относно инкриминираното
нараняване на шията на тъжителя, доколкото за съда няма съмнение, че ако
подобно травматично увреждане е било налично при частния тъжител П., то същото
щеше да бъде описано от лекаря, прегледал пострадалия в деня на инцидента, така
както това е сторено по отношение на констатираната при последния травма на
дясната му ръка. Още повече, че в информацията, изнесена от свидетелката Г., не
се съдържат каквито и да е твърдения за хващане на тъжителя за шията от страна
на подсъдимата С., които данни убедително опровергават възможността описаната в
СМУ № С-06/18 г. лека телесна повреда да е получена при описания в частната
тъжба механизъм, настъпил в хода на процесния инцидент. Ето защо и настоящата
инстанция, като споделя изводите на първия съд в тази насока, намира, че по
делото не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин, че при инкриминирания
инцидент възникнал между подсъдимата и тъжителя, последният да е получил
нараняване в областта на шията, което е инкриминирано с депозираната тъжба. При това положение и при извършената въззивна проверка, като
е оправдал подсъдимата по обвинението в умишлено причинена контузия в областта
на шията на частния тъжител П. чрез хващане с ръка, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт в тази част на повдигнатото
на подсъдимата обвинение.
По отношение
на повдигнатото обвинение, че на инкриминираните с частната тъжба място и дата,
подсъдимата С. е причинила на частния тъжител П. дисторизия на дясната гривнена
става, настоящият съдебен състав за разлика от първоинстанционния съд, отчете
наличието на изнесени различни версии от свидетелите по делото за
обстоятелствата, при които е било причинено инкриминираното телесно увреждане
на тъжителя. Отново следва да се отбележи, че данните в показанията на свидетелката
Г. и на свидетелката П.представляват преки по своя характер доказателства,
които са в подкрепа на обвинението, според което подсъдимата С. е изкълчила
дясната ръка на частния тъжител, с което му е причинила инкриминираната увреда.
При анализа на показанията на двете свидетелки, за настоящия съдебен състав са
очевидни противоречията между същите, относно твърденията на всяка една от
свидетелките за конкретните действия на подсъдимата спрямо тъжителя, които в
крайна сметка са свързани с механизма на причиняване на съставомерното
увреждане на частния тъжител. С оглед насочеността на информацията, съдържаща
се в показанията на свидетелката Г. от една страна и показанията на
свидетелката П.от друга, въззивният съд намира, че
двете свидетелки изнасят взаимноизключващи се версии. Това е така, защото в
показанията си свидетелката Г. описва нанесен от подсъдимата удар по ръката на
тъжителя, докато свидетелката П.разказва, че при процесния
инцидент подсъдимата е хванала частния тъжител за палеца и му го изкълчила. В
конкретния случай показанията на двете свидетелки остават изолирани от
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и тяхната
проверка, с оглед на достоверността в изнесеното следва да бъде направена по
експертен път или чрез назначените и изготвени по делото съдебно медицински
експертизи.
За разлика от районният съд, който е
кредитирал показанията на свидетелката Г. и въз основа на тях е приел, че
травматичното увреждане е причинено в резултат на хващане и извиване на пръста
на дясната ръка на частният тъжител, въззивният съд намира, че от показанията
на процесната свидетелка Г. не се извеждат подобни
факти. Действително, в хода на разпита си пред първия съд, свидетелката е
посочила, че подсъдимата С. е хванала пръста на частния тъжител, но същата
изобщо не е твърдяла това хващане да е било последвано от извиване, а освен
това свидетелката въобще не е конкретизирала нито кой пръст на частния тъжител
е бил хванат от подсъдимата, нито на коя ръка. От друга страна, същата
многократно е посочила в своите показания, че подсъдимата е ударила частният
тъжител по ръката – „..явно се изплаши, че тъжителя може да удари сина й и се
спусна към него, нещо стана там, и след това го удари по ръката..“, „..имаше
скандал и тя го удари през ръката“, като по нататък при описание на процесния
инцидент, свидетелката Г. отново използва термина „удари“ – „тя го удари, след
като момчето се премести..“, „когато тя го удари, Б.беше на самата улица“.
Разпитана в хода на въззивното съдебно следствие, свидетелката Г. отново сочи,
че физическото съприкосновение между подсъдимата С. и частния тъжител П. се е
изразило именно под формата на удар по ръката на тъжителя и по-конкретно посочва
– в областта между палеца и показалеца. За друг физически сблъсък между двамата,
свидетелката данни в показанията си не изнася, както и не твърди да е възприела
хващане за ръце или дърпане възниккнало между подсъдимата и частния тъжител П. или
въобще такова да е имало. Противно на доводите на повереника, че изминалият
период от време е повлиял върху спомените на свидетелката или по конкретно
относно механизма на извършване на деянието, то въззивният съд намира
показанията й за логични и последователни, подробни и безпротиворечиви,
отличаващи се с детайлност и хронологична подреденост, независимо от изминалия
период от време. Така описаният от свидетелката Г. механизъм на причиняване на
процесното увреждане, обаче, не кореспондира със заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза и дадените от вещите лица разяснения в хода на
въззивното съдебно следствие, от които се установява, че телесното увреждане на
пострадалия – дисторзия /навяхване/ на дясната гривнена става в
лъчево-китковата й част, категорично не може да бъде получено в резултат на
директен удар, доколкото механизма на това увреждане, според експертите
предполага извиване в областта на китката напред, назад или чрез усукване турзионно.
Допълнително следва да се отбележи, че твърденията на свидетелката Г. за
нанесен от подсъдимата С. удар в областта на ръката на тъжителя, противоречат и
на изложеното в тъжбата, с която се очертават рамките на доказване по делото и
се повдига конкретно обвинение, или което е предет на доказване в настоящото производство.
На второ място, поради констатираното
противоречие относно това ключово в настоящото производство обстоятелство,
настоящият съдебен състав обсъди и показанията на свидетелката П., при
съблюдаване заинтересоваността ѝ от изхода на процеса. Същата
последователно е поддържала тезата, че подсъдимата С. е хванала и изкълчила
палеца на дясната ръка на частния тъжител П.. Така представените показания,
освен че противоречат на показанията на свидетелката Г., не предоставят никаква
информация з това, в какво именно се е изразило действието „изкълчи“, което се
вменява във вина на подсъдимата и как последното е причинило установеното при
прегледа на частния тъжител, телесно увреждане. Освен, че не е ясно, какво точно
действие свидетелката визира използвайки глагола „изкълчи“, то нейните
показания се явяват и несъответни на изложеното в заключенията на вещите лица,
както по съдебно медицинската експертиза изготвена в хода на
първоинстанционното производство, така и по съдебно медицинските експертизи извършени
в хода на въззивното съдебно следствие, които сочат, че процесната травма може
да бъде получена по индиректен механизъм от центробежно действие със странично извиване на
ръката в китковата става, водещо
до надпределно движение на дясналъчево-киткова става, който е несъвместим с
описания от свидетелката – „изкълчване на пръст“. С други думи, съобщеният от свидетелката П.механизъм на причиняване на
телесното увреждане и твърдяната от същата
като засегната телесна зона – палец, обективно не кореспондират, както с
обективно установеното при тъжителя нараняване - дисторзия /навяхване/ на
дясната гривнена става в лъчево-китковата й част, така и с възможния механизъм
на причиняване на телесното увреждане, посочен от вещите лица.
Подобно на
първоинстанционният съд, въззивната инстанция прецени показанията на
свидетелката Лидия Гешева за неинформативни, доколкото свидетелката няма никакво отношение към процесния
случай, съответно възприятия във връзка с инкриминираното деяние и участващите в
него лица.
Въззивният съдебен състав кредитира с
доверие и писмените доказателства, приложени по делото, като прецени, че същите
кореспондират по несъмнен начин със събраните и обсъдени по-горе гласни
доказателствени средства и допринасят за изясняване предмета на доказване.
Въззивният
съд, няма основания да не кредитира заключенията на назначените и приети по
делото съдебно-медицински експертизи, като основа своите фактически и правни
изводи най-вече на назначената в хода на въззивното съдебно следствие тройна
съдебно-медицинска експертиза, която най-пълно и компетентно, високо научно
обосновано и критично разглежда всички данни по делото, с всички аспекти на
причинени телесни увреждания в теоретичен и конкретно – ситуационен план. Както
тази експертиза, така и първоначалната, кредитирана от първия съд са обективни,
компетентни, изчерпателни и меродавни, което позволява да се поставят в
основата на фактическите и правни изводи по делото. Въз основа на експертното
заключение по тройната СМЕ може да се приеме, че частния тъжител е получил
нараняването, установено от медицинските документи от МБАЛСМ „Н. И. Пиригов“ и
СМУ № С-06/18 г., и коментирано от вещите лица, изготвили експертизата. Вярно
е, че в листа за преглед на пациент от 06.01.2018 г. не са описани симптомите,
послужили на лекаря за поставяне на диагнозата, както и че СМУ № С-06/18 г. е
издадено, без да е извършен личен преглед на тъжителя, но е вярно и това, че на
тъжителя е бил извършен преглед в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, при който е отразено
установено увреждане в областта на китката, за което му е било назначено
лечение с гипсова имобилицация. При това положение, за настоящата съдебна
инстанция не възникна съмнение, че полученото от тъжителя телесно увреждане е
било констатирано при извършен преглед във МБАЛСМ „Н. И. Пиригов“, като неговата медико - биологична
характеристика се установява по несъмнен и категоричен начин от заключението на
назначената и приета като доказателство по делото тройна съдебно-медицинска
експертиза.
Солидаризирайки се частично с
доказателствените изводи на районния съд и на основата на изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
С оглед направения и обективиран
по-горе подробен самостоятелен анализ на доказателствения материал, настоящият
съдебен състав стигна до извода, че макар по делото безспорно да се установи,
че при извършения на 06.01.2018 г. медицински преглед на частния тъжител П.
обективно да е било установено нараняване – дисторзия /навяхване/ на дясната
гривнена става в лъчево-китковата й част, което реализира медико-биологичния
признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, по смисъла на
чл. 130, ал. 1 НК, то липсва несъмнена доказаност на механизма на причиняване
на телесното увреждане и развитието на инцидента между подсъдимата и частния
тъжител.
Както
вече се каза по-горе, по отношение на механизма на причиняване на
телесното увреждане, по делото са събрани показанията на свидетелката Г., която
сочи, че е възприела подсъдимата да нанася удар по ръката на частния тъжител в
областта между палеца и показалеца, и показанията на свидетелката П., която свидетелства,
че подсъдимата е хванала и изкълчила палеца на тъжителя. Така събраната по
делото доказателствена съвкупност – въпреки изчерпването на доказателствените
средства и способи за нейната проверка, не кореспондира както помежду си –
събраните гласни доказателствени средства са изключително противоречиви и не
позволяват на съда да формира еднозначни изводи по фактите, така и със
заключението на изготвената тройна съдебно - медицинска експертиза и
разясненията на изготвилите я вещи лице в хода на въззивното съдебно следствие,
които недвусмислено заявяват, че увреждането, получено от частния тъжител П.,
не е причинено в резултат на удар. Според експертите са възможни различни
механизми за получаването му, като най-вероятния такъв е по индиректен
механизъм от центробежно действие със странично извиване на ръката в китковата
става, водещо до надпределно движение на дясна лъчево-киткова става или каквито
данни в показанията на разпитаните свидетели не се съдържат. Вярно е, че всяко
лице, което възприема дадени действия ги възпроизвежда в последствие не само
субективно през призмата на своите възприятия, но също така в динамиката на
развиващите се събития възприема само онези значими за него факти и
обстоятелства, които са му направили най-силно впечатление, за да ги запомни и
впоследствие възпроизведе. Ето защо и в настощият случай всяка една от
свидетелките Г. и П.изнася в своите показания само онези извършени от
подсъдимата С. и частния тъжител действия, които са им направили най-силно
впечатление. Данните, обаче в показанията на двете свидетелки не намират опора
в допуснатите по делото съдебно медицински експертизи, като способ за тяхната проверка.
Съгласно
константната съдебна практика, едно лице може да бъде признато за виновно, само
ако има пълна и несъмнена доказаност на обвинението (в този смисъл и решение №
299/1975 г. на І н. о. на ВС, № 476/2013 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение №
216/2013 г. на II-ро н. о. на ВКС и мн. други). Ако въпреки усилията и след
изчерпване на всички процесуални средства, съмненията относно съпричастността
му към определено инкриминирано деяние не отпаднат, то следва да бъде
оправдано, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
В същия смисъл е и нормата на чл. 303, ал. 1 НПК, според която присъдата не
може да почива на предположения. Когато независимо от предприетите от съда
възможни и необходими процесуално - следствени действия за разкриване на
обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението
спрямо подсъдимото лице е останало недоказано, единствено законосъобразния
краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Такъв е и настоящият случай
- извършените от съда възможни и необходими процесуално - следствени действия
за разкриване на обективната истина не са доставили доказателства, обуславящи с
категоричност извода, че обвинението спрямо подсъдимото лице в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК е несъмнено доказано. В случай че са налице
неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с
частната тъжба престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия към него,
породени от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства,
процесуална последица е постановяването на оправдателна присъда (решение №
333/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС).
Поради това и въззивният съдебен състав, макар и по различни от
изложените от първия съд съображения счита, че подсъдимата А.С.С. следва да бъде призната за невиновна по обвинението за
извършено престъпление чл. 130, ал. 1 НК.
Настоящият съд се солидаризира с
аргументите на районния съд, съгласно които е оставил без уважение предявения
граждански иск от частния тъжител и граждански ищец Д.И.П., в размер на 5 000
(пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, в резултат на деянието, предмет на тъжбата, като
неоснователен, предвид липсата на признаците на деликт, по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
С
оглед изхода от делото и в съответствие с разпоредбите на чл. 190, ал. 1 НПК,
първият съд с основание е присъдил направените по делото разноски в тежест на частния
тъжителя.
С оглед изхода на делото е налице основанието
по чл. 190, ал. 1 НПК, при което частният тъжител Д.И.П. следва да бъде осъден
да заплати на А.С.С.
направените от последната в хода на въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1 200 (хиляда и
двеста) лева, както и 712 (седемстотин и дванадесет) лева, в полза на бюджета
на съдебната власт и по сметка на СГС, представляващи разноски за извършването
на съдебно - медицинска експертиза.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК частният тъжител П. следва да бъде осъден да заплати и по 5 (пет) лева
държавна такса за издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на
Софийски градски съд.
Направените в
хода на въззивното производство разноски от частния тъжител, на
основание чл. 190, ал. 1 НПК, остават за негова сметка.
Въз основа
на извършена цялостна служебна проверка на обжалвания първоинстанционен акт,
съобразно с разпоредбата на чл. 314 НПК, въззивната инстанция не констатира
основания за изменение или за отмяна на обжалваната присъда, поради което и
постанови своето решение, като потвърди първоинстанционната присъда в цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 18.04.2019 г., постановена по НЧХД № 1553/18 г. по описа на
СРС, НО, 7-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК частния
тъжител Д.И.П. да заплати на А.С.С. направените в хода на въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1 200 (хиляда и двеста)
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК частния
тъжител Д.И.П. да заплати в полза на държавата и по сметка на СГС направените
пред въззивния съд разноски в размер от 712 (седемстотин и дванадесет) лева,
ОСЪЖДА
на
основание чл. 190, ал. 2 НПК частния
тъжител Д.И.П. да заплати както и по
5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен
лист по сметка на СГС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.