РЕШЕНИЕ
№ 2210
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110115022 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
ЯН. ХР. Г., ЕГН **********, с адрес: *****************************, с
която против „Неткредит“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *********, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 193,75 лева,
представляващо платена, при начална липса на основание, сума по договор за
потребителски кредит № 201811090422090059 от 09.11.2018 г. Претендират
се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
На дата 09.11.2018 г., между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит № 201811090422090059, по силата, на който
ответникът предоставя на ищеца заем в размер на 1600 лева. Твърди се, че с
клаузата по чл.4, ал.3 от договора, в тежест на ищеца е поставено
задължението, в срок от един ден, да предостави на кредитора гаранция по
кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора - банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова
институция, която да бъде за сума в размер на 2160 лева, със срок на
валидност до 11.05.2020 г. Съгласно чл.6, ал.1 от договора, е уговорено, че в
случай, че заемателят не предостави исканото обезпечение, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 2034.00 лева, която се начислява на месец,
считано от изтичането на срока по чл. 4, ал.3. Начислената неустойка се
заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно
уговорения погасителен план. Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка
в общ размер на 2034.00 лева. ГЛП по договора е в размер на 40,44 %, а ГРП –
1
48,84 %. Съгласно чл.11, ал.2 от договора, кредитополучателят погасява
задълженията си по, съгласно погасителен план, на 18 равни месечни вноски.
Общият размер на сумата, която следва да върне на заемодателя е 2160 лева.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от договора, чистата стойност на кредита е в размер на
1600 лева. В чл. 11, ал. 4 е посочено, че годишният процент на разходите е в
размер на 48,84 %.
В исковата молба се сочи, че ищецът е изплатил на ответника сума в
общ размер на 4194 лева, с която изцяло е погасил задължението по договора.
Твърди се нищожност на договора за потребителски кредит, поради
противоречие на закона - неспазване изискванията на чл.22 ЗПК. Касае се за
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
като не е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. На ищеца не е предоставена преддоговорна
информация, същият не е дал съгласие за сключване и изпълнение на
договора, както и за условията, при които може да се откаже от същия.
Оспорва авторството на разменените между страните електронни документи с
твърдение, че същите не са подписани, като не е спазена процедурата по
удостоверяване на действителния им автор.
Твърди недействителност на договора, на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.
чл.22 ЗПК, тъй като в договора не е посочено ясно как е формиран ГПР и
какви компоненти се включват в същия. Сочи, че от договора не става ясно
как ГЛП се отнася към ГПР. Намира, че при съобразяване на предвидените
такси и разноски по договора, размерът на ГПР е различен от този, който е
посочен, като твърди, че действителният ГПР е 108,08 %, който надвишава
максимално предвидения с чл.19, ал.4 ЗПК.
Ищецът намира, че клаузата, с която е уговорена дължимост на
неустойка в общ размер на 2034 лева, в случай че не предостави в срок до
края на следващия ден от сключване на договора, обезпечение - гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, или банкова гаранция, е пряко
противоречие със ЗПК. Сочи, че проверката за кредитоспособността на
заемателя следва да се извърши преди сключване на договора, като към този
момент следва да се прецени дали кредитът да бъде отпуснат, като на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение, едва след
като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства.
Намира, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Сочи, че е налице заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като съгласно чл.33, ал.1 ЗПК, при
забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забава. С неустойката, в полза на кредитора, се
уговаря още едно обезщетение за неизпълнение, от което не произтичат
вреди, тъй като с неустойката се цели обезпечаване на вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, а тези вреди се
обезщетяват чрез мораторната лихва. Намира кумулирането на неустойка за
забава с мораторна лихва за недопустимо. Отделно, твърди неравноправност
на клаузата, поради което същата е нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5
ЗЗП, тъй като същата не е индивидуално уговорена и задължава потребителя
2
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка.
Твърди недействителност на договора, поради противоречие с добрите
нрави на клаузата, с която е уговорен ГПЛ. Размерът на същия е
изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.
Недействителността на уговорката за ГЛП влече недействителност на целия
договор.
Твърди нищожност на договора, на основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл.22
ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6
ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Заявява, че е налице разлика между сумата, посочена в процесния
договор, която подлежи на връщане и действително заплатената.
Твърди, че процесният договор е унищожаем, тъй като е сключен
поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Ищцата е била притисната да
встъпи в облигационното правоотношение, тъй като е имала остра нужда от
финансови средства и не е била в състояние да посреща разходите на своето
семейство. Срещу получената сума от 1600 лева, тя е върнала на ответника
4194 лева, респективно ответното дружество е получило възнаграждение за
предоставения заем в размер на 2594 лева или печалба за предоставената
услуга в размер на повече 100 %. Според ищеца това обстоятелство сочи явно
несъответствие на пазарните и икономически условия в страната към
момента на предоставяне на заема – 09.11.2018 г.
Сочи, че на основание чл.23 ЗПК, при обявяване недействителност на
договор, потребителят дължи връщаме само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Оспорва
изложените в исковата молба фактически твърдения, а именно, че при
сключване на договора не е получено съгласието на кредитополучателя, че
договорът не е подписан от него; че разменените между страните изявления
имат характер на неподписани такива и че като следствие на това е налице
нищожност поради неспазване на предписаната от закона форма. Сочи, че
тези твърдения не отговарят на действителността, а процесният договор е
сключен по електронен път, при спазване на всички изискуеми от закона
условия. Представя описание на етапите по сключване на договора: създаване
на заявка от потребителя за искана сума, в която се съдържат данните на
ищеца; потвърждаване на заявката с ПИН, изпратен до потребителя на
посочен от него телефонен номер. След разглеждане на заявката същия
работен ден и извършване на съответните проверки, в т.ч. и в Централния
кредитен регистър, кредитни експерти при ответника се свързват с ищеца на
посочения от него мобилен телефон. При проведения разговор от потребителя
е изискана информация за доходите и кредитната задлъжнялост на последния.
Извършена е оценка на кредитоспособността на клиента, заявката е одобрена
3
и на ищеца е изпратен имейл, на електронната поща посочена в заявката,
съдържащ договора за потребителски кредит, Стандартен европейски
формуляр и Общи условия. Сочи, че е извършен анализ на
кредитоспособността на кредитополучателя и въз основа на нея първоначално
му е отказан кредит в размер на 300 лв. На последния е представена
изискуемата от закона преддоговорна информация.
Заявява, че процесният договор е сключен в писмена форма, като и
двете страни са изразили съгласие за това. При сключването му са спазени
изискванията на чл. 3 и чл. 13 от ЗЕДЕУУ, съответно на чл. 3, т. 10 и т. 35 от
Регламент 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014
година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО. Договорът е сключен по ясен и разбираем начин, като са спазени
законовите изисквания за големина и формат на шрифта.
Оспорва възражението, че в договора не е посочен ГПР. Заявява, че
същият е вписан в договора, като от последния се установяват и
компонентите, които участват при формирането му. Намира, че разпоредбата
на чл.10, ал.2 ЗПК няма отношение към посочване на ГПР в договора, а само
определя задължение да не се събират допълнителни такси, извън тези
уговорени между страните. Сочи, че не е събирал допълнителни такси, в това
число такси за усвояване и управление на кредита, като ищецът е дължал
само уговореното в договора за кредит. Намира за произволно твърдението на
ищеца, че посоченият ГПР е неточен, а действителният размер е 108.08 %.
Сочи, че на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, размерът на неустойката не се
включва в ГПР.
Оспорва съображенията на ищеца за недействителност на неустоечната
клауза. Намира за погрешен направеният извод, че уговореното плащане
представлява възнаграждение, а не неустойка за неизпълнение. Сочи
неоснователност на твърдението, че клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че размерът на тази
лихва не е необосновано висок и е типичен за договори от този тип в
практиката. Сочи, че възнаградителната лихва има за своя функция да
осигури достатъчна печалба на кредитора, за да може той да осъществява
своята дейност. Намира за неоснователно твърдението, че в договора не е
посочена възможността на кредитополучателя да се откаже едностранно от
договора, като това негово право е установено в чл.4, ал. 1, т.4.
Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че процесният
договор е унищожаем поради крайна нужда, като заявява, че нито целият
договор, нито негови отделни клаузи са нищожни или унищожаеми.
Оспорваме твърдението, че ищецът е заплатил посочените в исковата
молба суми.
В.т районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
09.11.2018 г., между страните по делото, по реда и условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, е сключен
договор за потребителски кредит №201811090422090059, в изпълнение на
4
който, ищецът предоставя на ответника, чрез системата на ePay.bg, паричен
кредит в размер на 1600 лева, срещу насрещното задължение на
кредитополучателя да върне предоставената сума, както и да заплати
възнаградителна лихва, в срок до 10.05.2020 г. Уговорено е, че кредитът се
предоставя при ГЛП – 40,44 % ГРП и – 48,84 %. %. Постигнато е съгласие
предоставеният кредит, както и дължимите лихви да бъдат изплатени на
вноски, съгласно погасителен план, обективиран в чл.11, ал.2 от договора. От
последния се установява, че общата дължима сума от кредитополучателя е в
размер на 2160 лева.
Съгласно чл.4, ал.3 от договора, в срок до края на следващия ден от
сключване на договора, кредитополучателят се задължава да предостави на
кредитора, банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова финансова
инситуция за сума в размер на 2160 лева, със срок на валидност до 11.05.2020
г. С клаузата на чл.6, ал.1 от договора е уговорено, че при непредставяне на
горепосочената гаранция, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора
в размер на 2034 лева. Предвидено е тази неустойка да се дължи с месечните
погасителни вноски.
По делото, като писмени доказателства, са приобщени относимите
Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на
„Неткредит“ ООД, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити. Общите условия и стандартният
европейски формуляр са получени и приети от ответника, съгласно чл. 24 и
чл.22, ал.2 от договора.
Съгласно чл.4, ал.1, т.4 от договора кредитополучателят има право да се
откаже от сключения договор за потребителски кредит, в срок от 14 дни от
датата на сключването му. Това право на кредитополучателя е предвидено и с
чл.3.4.1 от Общите условия на ответника.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза,
от приетото заключение, на която се установява, че текстовете на договора за
кредит и стандартния европейски формуляр са изписани с шрифт в размер
12,5 пункта, а на Общите условия – 12 пункта. Същите три документа са
изпратени на ищеца, на дата 09.11.2018 г., в 16:22:18 ч., на адрес на
потребителя - **********@***.**. Получаването на документите е
потвърдено от ищеца в 16:22:29 ч. на същата дата. Сумата от 1600 лева е
преведена от ответника на ищеца, чрез системата ePay.bg, на същата дата, в
16:43 ч. Начинът на плащане е посочен от потребителя. Заявката по кредита е
с последна промяна от 15.12.2018 г., като е посочено „дата на издължаване“.
От заключението на проведена по делото съдебно-счетоводна
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че
по договор №201811090422090059/09.11.2018 г., ищцата е изплатила сума в
общ размер на 1793,75 лева, като на 15.12.2018 г. кредитът е изцяло погасен.
Извършените от ищеца плащания са както следва: на дата 10.12.2018 г. е
заплатена сумата от 233 лв., от която: 127,40 лв. – главница и 105,60 лв.; на
дата 15.12.2018 г. е заплатена сумата от 1560 лева, от която: 1472,60 лв. –
главница и 88,15 лв. – лихва. Експертът е изчислил, че ГПР при предоставяне
на потребителския кредит е в размер на 48,8392 /%/, а с оглед извършените от
кредитополучателя плащания, същият е в размер от 48,8361 /%/. Според
вещото лице, разходите за неустойка не могат да бъдат включени при
формиране на ГПР.
5
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Претенцията на ищеца е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В
процесния случай приложение намират разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден фактическият състав на
неоснователно обогатяване, при който престацията се извършва с оглед на
начална липса на основание. По този иск в тежест на ищеца е да докаже
плащането на сумата в посочения размер, а в тежест на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването на плащането, респективно
за неговото задържане.
Съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, възникнало въз основа сключен между тях договор за кредит от
разстояние. Разпоредбата на чл.6 ЗПФУР определя, че договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението, до сключването на договора, страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние. В процесния
случай, комуникацията между страните е осъществявана чрез изпращане на
съобщения до ел.поща и sms.
Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на ищеца,
който чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет сайта
на ответника – www.netcredit.bg е заявил искането си да му бъде предоставена
в заем сумата от 1600 лв. С писмо, изпратено до електронната поща на ищеца,
ответникът го уведомява, че заявката е одобрена, като му предоставя
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредит, договор за кредит, както и относимите Общи
условия. Кредитополучателят се е запознал със същите и е приел условията на
договора, чрез кликване на изпратения от ответника линк.
Възражението на ищеца за недействителност на договора поради
неспазване изискванията на чл.10, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, поради неспазване на
предвидената от закона форма е неоснователно. Процесният договор е
изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът на
договора е лесно четим, като от проведената по делото СТЕ се установи, че
при изписване на същия е използван шрифт с размер 12,5 пункта. Налице е
индивидуализация относно страните, размера на кредита, дължимата
договорна лихва. Погасителният план с посочване на падежите и размерите на
погасителните вноски е част от договора.
Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който
поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя
необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на
последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На
основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна
6
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ
бр. 85/24.10.2017 г./.
С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на
електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Представените от ответника писмени доказателства - разпечатки на
електронни документи, са приобщени по делото по реда на чл.184, ал.1 ГПК.
Процесният договор е реален, като същият се счита за сключен с
предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими вещи
/чл.240, ал.1 ЗЗД/. От приетото по делото заключение на СТЕ се установява,
че сумата от 1600 лева е предоставена на ищеца, на 09.11.2018 г., незабавно
след приемане на договора от страна на последния. От заключението на ССчЕ
се установява, че задължението по договора за кредит е погасено изцяло на
15.12.2018 г., като общият размер на извършените от потребителя плащания,
възлиза на сумата от 1793,75 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК, съдът е длъжен служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Твърдение за наличие на неравноправна клауза в процесния
договор за кредит е въведено от ищеца с исковата молба и е заявено като едно
от основанията за обявяване на недействителността му. Клаузата, с която е
уговорено заплащане на неустойка от страна на потребителя, в случай, че
същият не предостави исканото от кредитора обезпечение е неравноправна,
като същата противоречи на разпоредбите на чл.16, ал.1 ЗПК и чл.19 ЗПК.
Начисляване на неустойка за неизпълнение на това задължение не може да се
оправдае с договорната свобода, защитавана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД,
доколкото при определяне съдържанието на договора, страните по него
следва да се съобразяват с нормите на закона и добрите нрави. Включване на
същата към дължимите от потребителя суми, има за цел единствено
увеличаване на главното вземане на кредитора, доколкото нейният размер не
може да бъде отчетен при формиране на ГПР. С разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК е въведена забрана за кредитора да формира ГПР по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, поради което съдът
намира, че начисляване на неустойка за неизпълнение се цели заобикаляне на
законовата забрана.
Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС,
ОСГТК, Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
В процесния случай ищецът е въвел възражение за недействителност на
сключения договор за кредит поради противоречие с добрите нрави на
клаузите, с които са определени ГЛП и ГПР. От събраните по делото писмени
доказателства и заключение на ССчЕ се установява, че определеният с
7
договора размер на ГЛП е 40,44 %. Установената практика на ВКС,
обективирана в съдебни актове като: решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г. на ВКС, 2 г.о.; решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. №315/2005 г.
на ВКС, 2 г.о.; решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС,
2 г. о.; определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.,
приема, че клаузи, с които се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва при обезпечени заеми и двукратния
размер при необезпечени заеми, са недействителни като противоречащи на
добрите нрави. Тъй като уговорената с договора за потребителски кредит,
възнаградителна лихва, надвишава трикратния размер на законната лихва,
респективно накърнява добрите нрави, то същата е нищожна, на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД.
Клаузата, с която е определен ГПР също е недействителна. Съгласно
изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа
информация относно ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. В чл.11, ал. 4 от договора е посочено единствено, че годишният
процент на разходите по кредита е в размер на 48,84 % от заетата сума, като
не се съдържа каквата и да е информация относно начина на формиране на
ГПР и какви компоненти е включил кредиторът. В процесния договор не са
посочени допусканията, взети предвид при определяне размер на ГПР, не е
представена използваната методика, по която същият е формиран. Съдът
намира, че начисленият разход за неустойка следва да се съобрази при
определяне общата сума за разходи по кредита, дължима от потребителя.
Неустойката безусловно представлява разход по кредита, който се
изплаща от кредитополучателя с всички погасителни вноски, а този извод
следва от обстоятелството, че начисляването на същата се извършва
непосредствено след сключване на договора, още с първата погасителна
вноска, предвид неизпълнение на кредиторовото изискване за предоставяне
на обезпечение в срок от един ден от възникване на облигационното
правоотношение. Като не е включил допълнителния разход в общия размер
на разходите по кредита, кредиторът е представил невярна информация на
потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от действителния - в
този смисъл определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на
ВКС, 3 г.о. В същия съдебен акт е посочено, че договорът следва да съдържа
вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако
съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита.
Съобразяване на разхода за неустойка при определяне на общия размер на
разходите по кредита води до извода, че ГПР по договора за кредит не е в
съответствие с императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК.
При горните доводи, съдът намира, че клаузите с които се определят
ГЛП и ГРП са нищожни на основание чл.26, ал.1, ЗЗД – поради противоречие
с добрите нрави. Разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД не може да бъде приложена,
тъй като тези клаузи не могат да бъдат заместени по право от повелителните
правила на закона, нито може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните части, доколкото включването на клаузи с
които се определят ГЛП и ГРП е въведено като изрично изискване по чл.11,
8
ал.1, т.9 и 10 ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. След като клаузите, с които са уговорени ГЛП и
ГРП са нищожни, то същите не пораждат правно действие, като
недействителността им влече недействителност на целия договор. На
основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
При горните доводи, предявеният иск се явява доказан по основание и
размер. С оглед установената недействителност на договора за кредит,
потребителят дължи връщане само на усвоената сума, а именно – 1600 лева. В
полза на ответника е заплатена сума в общ размер на 1793,75 лева, поради
което сумата от 193,75 лева се явява платена от ищеца без основание и
ответникът дължи нейното връщане.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на сторените разноски по делото в общ размер на 300 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени за
плащане в тежест на ответника.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Б.Л. претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за оказана
безплатна правна помощ. На основание чл.38, ал.2 ЗА, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. С оглед това правило и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Б.Л. - от САК, сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът въвежда възражение по чл.78, ал.5 ГПК по отношение
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение - 300 лева.
Възражението на ответника е неоснователно, доколкото същото е в размера
определен с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б.Л., в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ************, ДА ЗАПЛАТИ на ЯН. ХР. Г., ЕГН **********, с
адрес: *****************************, сумата от 193,75 лева,
представляващо платена, при начална липса на основание, сума по договор за
потребителски кредит № 201811090422090059 от 09.11.2018 г., на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *************, ДА ЗАПЛАТИ на ЯН. ХР. Г., ЕГН **********, с
адрес: *****************************, сторените разноски по делото в общ
9
размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ***************, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.Х.З. – САК, с адрес:
*****************************, сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред В. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10