Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 14.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №201/2020г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260015/13.10.2020г., постановено по а.н.д.
№ 48/2020г., Луковитски районен съд е отменил Наказателно постановление (НП) № 11-0001268
от 17.01.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Ловеч, с което
за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на „Манева
Томик” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
Възраждане, ул. ”Перник” №91 ап.3, представлявано от Т.И.М. – управител, в
качеството му на работодател, е наложено на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл.415, ал.1 от КТ административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500
лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ДИТ Ловеч, страна по а.н.д. №
48/2020г. по описа на Луковитски РС.
В касационната жалба се претендира, че решението на
районния съд е постановено в нарушение на разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Твърди се, че
с протокола за даване на задължителни предписания, е разпоредено отстраняване на
няколко отделни нарушения, поради което неизпълнението на всяко едно отделно предписание,
независимо от останалите, съставлява самостоятелно нарушение, което на
основание чл.18 от ЗАНН изисква налагане на наказание за всяко едно от тях. Излага
се, че неправилно районния съд е приел, че влезлият в сила индивидуален
административен акт – предписание, подлежи на изпълнение, като неизпълнението
му частично или изцяло подлежи на една санкция. Претендира се отмяна на
решението на РС Луковит и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. Представени са писмени бележки, с които се излагат съображения по
същество на спора.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява. Представено е писмено становище, с което се излагат съображения
за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни
съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден
от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба
за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 30.09.2019г.
служители на ДИТ Ловеч извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство и условията на труд в експлоатирания от „Манева Томик“ ООД
обект – шивашки цех находящ се в гр. Луковит на ул. „Момчилец“ №14. В хода на
проверката били установени нарушения, засягащи правата на осем работника да
получат обезщетение при прекратяване на трудовите правоотношения на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, а именно обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ (за
неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор) и по чл.224, ал.1
от КТ (за неизползван платен годишен отпуск). Констатираните нарушения били
отразени в Протокол за извършената проверка изх. № ПР1931208, в т.3 от който е
описано нарушението относно Б.И.М..
На дружеството в качеството му на работодател е дадено
предписание в срок до 28.10.2019г. да заплати дължимите обезщетения по чл.221,
ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 от КТ на всеки от осемте работника, описани в 15
точки, всяка от които се отнася до конкретен работник и обезщетение. Предписанието по т.6 е да се изплати
дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ на Б.И.М. в брутен размер на 330,17
лева. Предписанието не е било оспорено и е влязло в сила на 14.10.2019г.
На 12.11.2019г. и 21.11.2019г.
служителите на ДИТ Ловеч извършили проверка дали даденото предписание е
изпълнено. От проверката и дадените от управителя на дружеството обяснения било
установено, че предписанието не е изпълнено, тъй като дружеството имало
финансови затруднения. На 05.12.2019г. на
„Манева Томик“ ООД били съставени общо 15 акта, включително процесният АУАН №
11-0001268, в който са описани горните обстоятелства по проверките и
неплащането на обезщетение на работничката Б.И.М.. Актът е подписан без
възражения от управителя на дружеството и му е връчен на същата дата. Въз
основа на така съставения АУАН е постановено обжалваното НП.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити. За да отмени НП, въззивният съд приел, че същото
е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като разпоредбата на
чл.415, ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително предписание на контролен
орган във всички или някои негови части. Констатираното нарушение следва да се
санкционира с издаването на едно НП за неизпълнение на предписанието, а не за
всяко едно констатирано нарушение на трудовото законодателство, което е описано
в предписанието и не е отстранено в определения срок, да се налага санкция на
основание чл.415, ал.1 от КТ за неизпълнение на предписание.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно. Като е
стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, районният
съд е постановил съответстващ на процесуалния и материалния закон съдебен акт.
Районният съд е събрал и анализирал относимите за
правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение
към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от
касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.
Съгласно чл.415 от КТ, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.
Касационният състав споделя извода на въззивния съд,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като
противоречи на целите на чл.415, ал.1 във вр. с чл.224, ал.1 и чл.221, ал.1 от КТ – да бъдат удовлетворени вземанията на работниците, като предписаното
представлява един единствен индивидуален административен акт. След като е
дадено едно предписание за изплащане на парични обезщетения по горните
разпоредби на осем работнички, то неизпълнението на предписанието спрямо тези
служители (изцяло или частично) следва да се счита за едно нарушение, а не за петнадесет
отделни нарушения. Незаконосъобразно наказващият орган е издал множество
наказателни постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да
изплати паричните обезщетения. Затова правилен е изводът на районния съд, че
така издаденото наказателно постановление противоречи на материалния закон и
неговите цели и следва да бъде отменено. То противоречи и на целите на
административното наказване по ЗАНН, тъй като с незаконосъобразното налагане на
петнадесет имуществени санкции от по 1 500 лв. работодателят не се
превъзпитава, а се поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията
си към работниците и служителите.
Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати
констатирани нарушения на трудовото законодателство, като целта е да се
изплатят паричните обезщетения на работниците. Именно затова, когато констатира
нарушения, органът може да не наложи наказания за всяко едно от констатираните
нарушения, а да издаде предписание и определи срок и по този начин да даде
възможност на работодателя да изпълни задълженията си, като неизпълнението на
даденото предписание като индивидуален административен акт е самостоятелно и
друго по вид нарушение. Налагането на наказание за неизпълнение на
предписанието за всяко едно констатирано в него нарушение, но еднакво по вид,
освен че е незаконосъобразно, няма да доведе до целения с предписанието
резултат – да се изплатят задълженията, защото ще утежни финансовото положение
на дружеството с нови задължения, които са привилегировани спрямо вземанията на
работниците и служителите за престиран труд.
По изложените съображения настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на касатора, а решението на Луковитски районен съд за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци
на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да
водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260015/13.10.2020г.,
постановено по а.н.д. № 48/2020г. на Луковитски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.