Решение по дело №13600/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260270
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20203110113600
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 01.02.2021г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  двадесет и седми януари две хиляди  двадесет и първа   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова  след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №13 600 по описа за 2020година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410,ал.1, т.1  КЗ  и чл.86 ЗЗД от „Д.З.“ ЕАД срещу П.Д.К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1326.76 лева, представляваща заплатено на „Автотранс сервиз-варна“ООД възнаграждение за извършени ремонтно – възстановителни дейности по лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***по силата на договор за застраховка „Каско +“ , полица №***/16.06.**., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда -27.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата ; сумата от 15 лева, представляваща разноски по ликвидация на щета №**, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда -27.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата и сумата от 340.83 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 1341.76 лева, считано от 27.04.2018г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 26.10.2020г.

В исковата молба се твърди, че между Н. Б.Н. и „Д.з.“ЕАД е сключена застраховка „Каско+“ по отношение на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № **, за което била подписана застрахователна полица №**/16.06.**. за срок от 12 месеца за периода 20.06.2017г. до 19.06.2018г. На 12.11.**. в 02:50 ч. в гр.Варна, на кръстовището, образувано от ул.“Г.Бенковски “ и чул.“ Д-р Пискюлиев“  застрахованият автомобил претърпял ПТП. Произшествието било посетено от компетентните органи, за което бил съставен Протокол за ПТП №**/12.11.**. Било установено, че причина за настъпилия инцидент било неправомерно поведение от страна на ответника, който като водач на л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№** при неспазване значението на пътен знак „Б2“ в зоната на кръстовището не пропуска движещия се   по път с предимство лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № **. В протокола за ПТП било посочено, че ответникът е управлявал л.а. като неправоспособен водач, след употреба на алкохол и без сключена застраховка „Гражданска отговорност“

На 13.11.**. Н. Н. в качеството на застрахован собственик на увредения автомобил подало уведомление за щета, по което била образувана преписка, заведена под №**. На застрахования собственик било издадена възлагателно писмо към „Автотранс сервиз-Варна“ООД за извършване на ремонт на автомобила. За извършените ремонтно-възстановителни дейности  по автомобила ищцовото дружество изплатило сумата от 1326.76 лева, съгласно фактура №5162/20.12.**. За образуваната преписка по щета били извършени ликвидационни разноски в размер на 15 лева.  На ответника били изпратени две регресни покани, но плащане не било настъпило.

  В срока по чл.131 ГПК ответникът  е депозирал отговор, в който е изразил становище за основателност на иска. Изразява готовност да заплати сумите, но сочи, че няма финансова възможност изцяло. Счита, че може да бъде постигнато споразумение за разсрочване на плащането.  

В проведеното о.с.з. ищецът отправя искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съобразно разпоредбата на чл.237 ГПК при съответно признание на иска от страна ответника по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и постановява решение по направеното признание. В тази хипотеза в  мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, стига да не са налице отрицателни предпоставки за това, визирани в чл.237,ал.3 ГПК  -признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави и или е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Съдът намира, че в конкретния случай искът е допустим и  са  налице предпоставките за произнасяне по смисъла на чл. 237  ГПК.

По разноските :

 В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК: 105.07 лева за заплатена д.т. и 330 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден  от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът :

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН: ********** с адрес ***   да заплати на  „Д. О. З.” ЕАД,ЕИК: ** със седалище и адрес на управление ***  сумата от 1326.76 /хиляда триста двадесет и шест лева и седемдесет и шест ст./ лева, представляваща заплатено на „Автотранс сервиз-варна“ООД възнаграждение за извършени ремонтно – възстановителни дейности по лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***по силата на договор за застраховка „Каско +“ , полица №**/16.06.**., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда -27.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата; сумата от 15/петнадесет/ лева, представляваща разноски по ликвидация на щета №**, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда -27.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата и сумата от 340.83/триста и четиридесет лева и осемдесет и три ст./ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 1341.76 лева, считано от 27.04.2018г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 26.10.2020г., на основание чл. 410,ал.1, т.1  КЗ  и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА  П.Д.К., ЕГН: ********** с адрес ***   да заплати на  „Д. О. З.” ЕАД,ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***   сумата от 435.07 /четиристотин тридесет и пет лева и седем ст./лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК

 

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: