РЕШЕНИЕ
№ 1218
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря В.Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20251110200726 по описа за 2025 година
Производството е второ поред въззивно по реда на раздел V, чл.58д и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на „И*******”ЕООД, представлявано от
управителя З.Г. срещу наказателно постановление (НП) № 769168-F
754351/10.05.2024 г. на зам. директор на Териториална дирекция (ТД) - С. на
Национална агенция по приходите (НАП), с което на основание чл.183, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 (хиляда лева) лв. за извършено административно
нарушение по чл. 113, ал.9 от ЗДДС.
С жалбата се оспорва извършването на нарушението, като се излага, че НП
е незаконосъобразно, доколкото извършеното деяние е несъставомерно по
чл.183, ал.1 от ЗДДС, тъй като дружеството е регистрирано по ЗДДС по чл.97а
от ЗДДС, считано от 31.03.2022 г., издадените фактури са анулирани на
25.02.2024 г., както и че е пропуснат тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
както и се твърди, че чл.183, ал.1 от ЗДДС следва да се прилага само за лица,
които нямат друг вид специална регистрация.
За жалбоподателя редовно призован не се явява процесуален представител
и не е депозирано становище по жалбата.
1
За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена
жалбата без уважение и да бъде потвърдено НП, заедно с наложената с него
минимална имуществена санкция. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Дружеството е регистрирано по чл.97а, ал.2 от ЗДДС, считано от
01.04.2022 г. Същото издало данъчен документ фактура
№**********/13.06.2022 г. с предмет „писмени преводи от и на английски“, с
контрагент „Е. Т.“ ЕООД, с ИН ***, с данъчна основа - 4900, 00 лв. и
начислено ДДС в размер на 20 %, предвид което сумата по фактурата с ДДС е
в размер на 5 880, 00 лв. С отбелязан в нея начин на плащане „по сметка“.
С молба от дружеството до ТД на НАП офис „И.“ от 06.11.2023 г. ги
уведомяват, че неправилно са действали като регистрирани по общия ред и са
начислявали ДДС и молят да внесат неправилно приспаднатия данъчен
кредит за 2022 и 2023 г. в размер на 768, 41 лв.
Изпратено е същото от ТД на НАП-С., офис „И.“ с писмо до и. д. началник
отдел „Селекция“ ТД на НАП-С.
С резолюция №П-22221423228509-0РП-001/13.12.2023 г. на орган по
приходите – началник на сектор при ТД на НАП- П. е възложено извършване
на проверка на „И.“ЕООД с определен проверяващ С. И. К. - инспектор по
приходите.
Изпратена е от С. И. К. - инспектор по приходите при ТД-П. покана по
чл.103 от ДОПК до представляващия „И.“ЕООД да се извърши корекция на
дневник за продажби на СД съответно за месеците 05.2022 г., 06.2022 г.,
09.2022 г., 10.2022 г., 11.2022 г., 12.2002 г., 02.2023 г., 03.2023 г., 04.2023 г.,
07.2023 г. и м.09.2023 г. и записа с посочените фактури, следва да се посочи
със знак „9“, съгласно чл.116, ал.3 ал.4 и ал.6 от ЗДДС и на осн. чл.70, ал.4 от
ЗДДС.
Съставен е протокол №П-22221423228509-073-001/18.04.2024 г. от
свидетеля С. И. К. в качеството на инспектор по приходите при ТД-Пловдив за
извършена проверка на първични и вторични счетоводни документи, с цел
установяване на факти и обстоятелства относно спазване на данъчно-
2
осигурителното законодателство на задълженото лице „И.“ ЕООД, за времето
от 19.12.2023 г. до 18.04.2024 г. на адрес: гр. П., ул. „А. З. №7.
Представени са писмени обяснения от управителя на дружеството на
05.02.2024 г.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F 754351 на 05.02.2024 г. от С. И. К. – инспектор по приходите в ТД-П. офис
„П.“ на НАП на дружеството„И*******“ ЕООД, за нарушение на чл.113, ал.9
от ЗДДС. АУАН е връчен на управителя на дружеството, а именно на датата на
съставянето му на 05.02.2024 г. В АУАН не е вписано, че има възражения.
Такива не са депозирани и впоследствие в законовия срок пред наказващия
орган.
С протокол №**********/25.02.2024 г. фактура №**********/13.06.2022 г.
с получател „Е*****“ ЕООД и доставчик „И*****“ЕООД е анулирана на
основание чл.113, ал.9 от ЗДДС. Приложено е банково авизо от 11.03.2024 г.,
удостоверяващо, че дружеството „И*****“ ЕООД е внесло по сметка на „Е. Т.“
ЕООД сумата в размер 5388, 44 лв. по протоколи от 1 до 8 по чл.116 от ЗДДС
от 25.02.2024 г.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление №769168 - F
754351/10.05.2024 г. от заместник директора на ТД на НАП - София, който е
оправомощен по силата на Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния
директор на НАП. Същото е връчено на 27.05.2024 г. на управителя на
„И******“ ЕООД.
Издадени са срещу „И*******“ ЕООД съответно предупреждения
№769172- F754664/10.05.2024 г. и №769170- F754665/10.05.2024 г. и двете от
зам. директора на ТД на НАП-С********
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства и гласните: показанията на свидетеля С. И. К..
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля С. И. К. излага
показания изцяло в подкрепа на констатациите, изложени в АУАН.
Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични,
последователни и непротиворечиви.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
3
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление в законоустановения
четиринадесетдневен срок, доколкото НП е връчено от 27.05.2024 г., а жалбата
е подадена на 07.06.2024 г. и разгледана по същество жалбата е основателна,
но не по изложените в същата причини, по следните съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове. Това е така, доколкото
констатираното е във връзка с възложена проверка с резолюция №П-
22221423228509-0РП-001/13.12.2023 г. на орган по приходите – началник на
сектор при ТД на НАП- П., а АУАН е съставен на 05.02.2024 г., т.е. в
тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в двугодишния срок от
извършване на нарушението, доколкото се касае за данъчно нарушение, а
процесното НП е издадено на 10.05.2023 г., т.е. в шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на
тези административни актове и процедурата по съставянето им.
Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на процесното нарушение. Наказателното
постановление е подкрепено от събраните в административнонаказателното
производство доказателства.
Дружеството е субект на отговорност по чл.183, ал.1 от ЗДДС. Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответната за него санкционна
разпоредба по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда че лице, което не е
регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък,
се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.
Диспозицията на санкционната норма съвпада с нарушението на чл. 113, ал. 9
4
от ЗДДС, поради което и нарушението подлежи на санкциониране на
основание чл.183, ал. 1 ЗДДС. Съгласно сочената за нарушена норма на чл.
113, ал. 9 от ЗДДС, данъчно задължените лица, които не са регистрирани по
този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100,
ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия
към фактури. Във връзка с изложеното именно това следва да е посочената
норма, отразяваща нарушението и засягаща интегритета на обществените
отношения свързани с правилното определяне на данъка и контрола
извършван от органите по приходите. По отношение на санкцията в размер на
1000 лв. същата е наложена в минимален размер, поради което е и правилно
определена.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
Деянието е типично за вида си, липсват обстоятелства, които да го
характеризират като такова с по-ниска степен на опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай.
Но НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като е
издадено въз основа на АУАН, който не е съставен от надлежно териториално
компетентно длъжностно лице, поради следното:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите
/ЗНАП/, агенцията се състои от централно управление и териториални
дирекции. Всяка една от тези териториални дирекции се организира и
ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му
правомощия в нейните пространствени предели.
Процесното НП е издадено от материално и териториално компетентно
длъжностно лице, заемащо длъжността: заместник директор на ТД на НАП С.,
надлежно упълномощен със Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на
изпълнителния директор на НАП.
5
Към териториалния обсег на компетентната териториална дирекция
препраща и нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, установяваща компетентността
на органа по приходите от компетентната териториална дирекция, да издава
актовете по този кодекс. След като първичната материална компетентност на
орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват
по чл. 7, ал. 1 от ДОПК, то не е допустимо пространствените й предели да се
разширяват извън обхвата на териториалната дирекция. Съответна на този
принцип е и уредбата на чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на
органите по приходите за издаване на актове по ДОПК с компетентната
териториална дирекция, която за местните физически лица, е тази по
постоянния им адрес, а за местните юридически лица е териториалната
дирекция по седалището им. От съответната компетентна териториална
дирекция следва да бъде и органът, натоварен от териториалния директор да
извършва проверки.
От доказателствата по делото се установява, че с резолюция №П-
22221423228509-0РП-001/13.12.2023 г. на орган по приходите началник сектор
при ТД на НАП-Пловдив е възложено извършване на проверка на
„И********“ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.9 от ЗНАП, в сила от
01.01.2021г. при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията
функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със
заповед да нареди на служители от една териториална дирекция да
осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно
правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална
дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото
на работа. В случая не е налице и хипотезата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, която
касае преминаване на служители от една териториална дирекция в друга, за
което няма данни.
В процесния случай не са представени доказателства, каква точно е
необходимостта по смисъла на чл. 10, ал. 8 и/или ал.9 от ЗНАП, която налага
органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по
седалището на дружеството, което е на територията на гр. София и
съответната компетентна дирекция е ТД на НАП-С. да извършват проверка на
дружеството.
Предвид което липсват доказателства, въз основа, на които съдът да изведе
6
извод, че на актосъставителя са му били делегирани изрични правомощия от
териториалния директор на компетентната териториална дирекция, която в
процесния случай е ТД на НАП София, да състави АУАН против
жалбоподателя за нарушение извършено на територията на гр. С. и попадащо
в териториалния обхват на ТД на НАП - С**** по ЗДДС, независимо че
същото е установено в хода на възложената проверка също от орган на
приходите, но от друга ТД на НАП по отношение на това лице. Липсват
доказателства за наличие на необходимост, което е необходима предпоставка,
съгласно чл.10, ал.8 и ал.9 от ЗНАП от това разширяване на териториалната
компетентност, респективно възлагане на правомощия на лица, които не са
териториално компетентни да извършват проверки относно данъчно
задължени лица, тъй като същите осъществяват дейност на територията на
друго ТД на НАП, нито пък са представени доказателства, които да обуславят
тази необходимост.
Твърди се извършено административно нарушение на територията на гр.
С****** за което е съставен АУАН от инспектор по приходите при ТД на НАП-
П., офис П. Дирекциите осъществяват дейността си на територията на
съответната област. Следователно, ТД на НАП -С., има териториална
компетентност на територията на гр. С., където осъществява дейност и е била
данъчно регистрирана през проверявания период данъчно задълженото лице
„И******“ ЕООД. Но АУАН е издаден от инспектор по приходите при ТД на
НАП-П., офис П.
Поради което и АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП е
съставен от ненадлежен орган, тъй като не е териториално компетентен.
Поради горното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено, с
произтичащите от това последици.
От жалбоподателят не се претендират разноски до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 769168-F 754351/10.05.2024 г.
на зам. директор на ТД - С. на НАП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8