№ 1253
гр. ****, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110104224 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „************* срещу „**********.
Предявен е иск за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 711,08 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по застраховка “***” за вреди, причинени от служител на ответното
дружество.
Ищецът твърди, че обезщетените вреди били резултат от ПТП, осъществено в
автомивка „*********, находяща се в ***********, на 07.04.2019 г. Произшествието
настъпило поради действия на служител от автомивката, който, премествайки
оставения за измиване и почистване лек автомобил марка „*****, с рег. № ****,
ударил друг намиращ се в автомивката автомобил. Към датата на събитието увреденият
автомобил „***“, рег. № ****, бил застрахован по комбинирана застраховка „***“ в
ищцовото дружество, полица № ***** от 10.05.2018 г., с период на валидност от
10.05.2018 г. до 09.05.2019 г., поради което за причинените от ПТП вреди в
„************* била образувана преписка по щета № ****. Извършен бил оглед на
автомобила, като било определено застрахователно обезщетение в размер на 696,08
лева, което било изплатено на собственика на 22.05.2019 г. Ищецът твърди, че с
изплащането на обезщетението встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, който се явявал именно ответникът, тъй като процесното ПТП
1
настъпило в резултат на действия на негов служител. Дружеството отправило регресна
покана до „********** за изплащане на платеното обезщетение, ведно с
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, но плащане на същото не било
извършено, поради което било инициирано производство по чл. 410 ГПК. Предвид
изложеното, „************* отправя искане за уважаване в цялост на исковата му
претенция, предявена по реда на чл. 422 ГПК, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който „********** оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани, в частност – твърденията на ищеца, че процесното
ПТП настъпило на територията на автомивка „********* при управление на увредения
автомобил от служител на ответното дружество. Поддържа, че липсвали доказателства,
от които да се установявало действителното настъпване на произшествието чрез удар
между два автомобила. В условията на евентуалност сочи, че ищецът следвало да
насочи регресната си претенция към застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача, управлявал увреденото МПС при настъпването
на инцидента. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, ал. 1, т.
2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че „**********
дължи на „************* сумата от 711,08 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение по застраховка „***“, полица № ***** от 10.05.2018 г., за
вреди, причинени на лек автомобил марка „*****, с рег. № ****, в резултат на ПТП,
настъпило на 07.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, както и сумата от 79,01 лева, представляваща законна лихва
за забава, начислена върху претендираната главница за периода от 03.03.2021 г. до
06.04.2022 г., за които на 11.08.2022 г. била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 18590/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата. За да възникне регресното притезателно
право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя,
2
обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице
(делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/
възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно)
основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената
застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото
лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата (осъществяването на процесния
деликт – ПТП) между делинквента и ответника-застраховател да съществува
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен
материал обстоятелствата относно: 1/ съществуването по време на настъпване на
застрахователното събитие на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по застраховка „***“, полица № ***** от 10.05.2018 г., спрямо лек автомобил марка
„*****, с рег. № ****; 2/ вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП
вреди на застрахованото при ищеца МПС; 3/ изплащането от ищеца на собственика на
увредения автомобил на сума в размер на претендираното регресно обезщетение; 4/
размера на обичайните ликвидационни разноски, които прави застрахователят при
образуване, обработване и приключване на преписки по щети.
Предвид безспорните между страните обстоятелства и въз основа на събраните в
хода на производството доказателства се установява, че в полза на „*************,
като застраховател по валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП
имуществена застраховка, е възникнало регресно право по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ.
Този извод се подкрепя от заключението на изслушаната по делото съдебна
автотехническа експертиза, кредитирано от съда в цялост по реда на чл. 202 ГПК като
логично и компетентно изготвено, съгласно което процесните щети по лек автомобил
„***“ с рег. № **** от техническа гледна точка биха могли да настъпят и са в
причинно-следствена връзка с описания в исковата молба механизъм на ПТП.
В хода на производството е разпитан свидетелят А. Т. А. - водач на увредения
автомобил към датата на настъпване на инцидента. Същият сочи, че през 2019 г.
управляваният от него лизингов автомобил „***“ е бил увреден в автомивка, намираща
се в търговски център до хотел „****“ в гр. ****, където бил оставен за измиване и
почистване. Служител от автомивката уведомил свидетеля, че лицето, което
премествало автомобила, също служител от автомивката, при извършване на маневра
на заден ход с процесното МПС ударил друг автомобил. Така депозираните показания
съдът кредитира в цялост като логични, обосновани, доколкото отразяват
непосредствено възприети от свидетеля обстоятелства, и съответни на останалите
доказателства по делото. Свидетелят не се явява заинтересован от изхода на делото,
тъй като към момента на инцидента увреденият автомобил е бил лизингов, собственост
3
на „**********, като именно на това дружество ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по сключената между тях имуществена застраховка (вж. застрахователна
полица на л. 15 и ликвидационен акт и платежно нареждане на л. 18 от делото).
Като цени в съвкупност експертното заключение, депозираните свидетелски
показания и приобщените по делото писмени доказателства, съдът намира, че
процесното ПТП действително е настъпило по твърдения от ищеца механизъм, а
именно - при преместване на автомобила от служител в автомивката, където същият е
бил оставен за измиване и почистване.
Неоснователно е възражението, заявено с отговора на исковата молба, че поради
липсата на съставен двустранен констативен протокол за ПТП не можело да се приеме
за установено мястото на причиняване на процесните вреди. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия /обн. в ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009
г. / при настъпило ПТП може да бъде съставен някой от следните документи:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети;
двустранен констативен протокол. В случая механизмът на настъпване на процесния
пътен инцидент (при управление на автомобила от служител на автомивка, където
същият е оставен за почистване, и в отсъствие на оправомощения водач) не предполага
съставяне на двустранен протокол, поради което липсата на такъв не разколебава
извода за действителното осъществяване на произшествието по начина, описан в
исковата молба.
По делото не е спорно, че именно ответното дружество „********** е
собственик на автомивка „*********, в която е настъпило процесното ПТП, причинено
от действия на служител на дружеството. Поради това ответникът се явява
материалнолегитимиран да отговаря по предявения регресен иск, като в тази връзка
съдът съобрази следното:
Общите случаи на встъпване в правата на застрахования (суброгация) са уредени
в чл. 410, ал. 1 КЗ, съгласно който с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1/
причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, или 2/ срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
ЗЗД, или 3/ срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Видно е, че
нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ изрично допуска възможността възложителят по смисъла
на чл. 49 ЗЗД да носи регресна отговорност за вреди, настъпили от работа, възложена
от него на трето лице. Отговорността в случая е за чужди противоправни и виновни
4
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция
и произтича от вината на натоварените с извършването на работата трети лица.
Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени
вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
От изложеното следва, че ответникът носи отговорност за действията на своя
служител, който при изпълнение на възложената му работа в автомивката е
осъществил процесното произшествие, довело до настъпването на вредите, чието
обезщетяване се претендира по делото. Следователно, предявеният иск с правно
основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата от 711,08 лева
следва да бъде уважен изцяло като основателен, доколкото по делото са отделени като
безспорни между страните обстоятелствата относно вида, характера и размера на
причинените вреди, изплащането на застрахователно обезщетение за тези вреди от
ищеца на собственика на увредения автомобил и размера на ликвидационните разноски
по процесната щета.
Основателен до пълния предявен размер се явява и акцесорният иск за
установяване дължимостта на мораторна лихва в размер на 79,01 лева, начислена
върху главницата за периода от 03.03.2021 г. до 06.04.2022 г., доколкото по делото са
представени доказателства за изпратена на 18.02.2021 г. извънсъдебна покана от ищеца
до ответника за заплащане на процесното регресно обезщетение в 7-дневен срок от
получаването ѝ (вж. л. 20 /гръб/ - л. 21 от делото).
С оглед изхода на спора, разноските, сторени от ищеца в хода на
производството, следва да бъдат понесени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Същите за исковото производство са в общ размер от 835,00 лева, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им заплащане,
включително на претендираното адвокатско възнаграждение (л. 55 и сл. от делото). В
полза на ищеца се дължат и сторените от него разноски за заповедното производство,
възлизащи на сумата от общо 385,00 лева, за заплащането на които също са
представени доказателства (вж. л. 9 и сл. от ч. гр. д. № 18590/2022 г. по описа на СРС,
47-ми състав). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
претендираните от ищеца адвокатски възнаграждения, доколкото размерът им (480,00
лева за исковото производство и 360,00 лева за заповедното производство) е съобразен
с установените минимални размери на адвокатските възнаграждения, като са
представени доказателства и за регистрация на съответния адвокат по ЗДДС.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „**********, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление гр. ****, **** дължи на „*************, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление гр. ****, бул. „****, сумата от 711,08 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „***“,
полица № ***** от 10.05.2018 г., за вреди, причинени на лек автомобил марка „*****,
с рег. № ****, в резултат на ПТП, настъпило на 07.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.04.2022 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 79,01 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
претендираната главница за периода от 03.03.2021 г. до 06.04.2022 г., за които на
11.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
18590/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
ОСЪЖДА „**********, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.
****, **** да заплати на „*************, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, бул. „****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 835,00 лева,
представляваща разноски, сторени в хода на първоинстанционното производство,
както и сумата от 385,00 лева, представляваща разноски, сторени в хода на
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6