Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 25.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №13858 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.Д.А. и М.Д. А., обективно съединени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищците суми в размер на по 150000,00лв., частично от 200000,00лв., представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 07,11,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 07,11,2016год., в гр. К., Н.Р.М. управлявал мотоциклет Ямаха Р6, с рег. № ****** с несъобразена с пътните условия скорост и поради невнимание и непредпазливост към пешеходците и по-конкретно възрастните хора, причинил пътнотранспортно произшествие с пешеходката В.И.А. – майка на ищците, вследствие на което последната е починала. Посочва се, че произшествието е изцяло в причинна връзка с противоправното и виновно поведение на водача на процесното МПС. Твърди се в резултат смъртта на родната им майка, ищците да са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания подробно описани в исковата молба. Релевират доводи гражданска отговорност на делинквента да е застрахована при ответното дружество. Заявена е извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, по която не е определено и изплатено обезщетение от ответника.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-ЗАД“А.“ в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е осъществено противоправно деяние от страна на водача на процесния мотоциклет. В съдебно заседание от 18,06,2018год. е оттеглено възражението за липса на причинна връзка на процесното произшествие и смъртта на В.И.А.. Оспорва ищците да претърпели описаните в исковата молба неимуществени вреди. Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерен и несъобразен с принципа за справедливост. С изявление в открито съдебно заседание е оттеглено релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, поради нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП, както и предвид напредналата ѝ възраст-84 години към датата на ПТП. Оспорва началната дата от която се дължи законна лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Третото лице помагач- Н. Р.М. не излага
становище по основателност на исковата претенция.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – Констативен
протокол от 07,11,2016год., съставен от
органите на ОД на МВР Пловдив, се
установява да е настъпило пътнотранспортно произшествие на 07.11.2016год.,
около 18,20часа, в гр.К., ул.*******, между
МПС мотоциклет, с марка Ямаха Р6, с рег. № ****** –управляван от Н.Р.М. и В.И.А.–пешеходец, която е починала.
Приложена е влязла
в сила на 15,02,2018год. присъда на окръжен съд Пловдив, постановена по НОХД №2414/2017год., от която се установява Н.Р.М. да е признат за виновен в
това, че на 07,11,2016год., в гр.К., на ул.*******при управление на МПС- мотоциклет, с марка Ямаха
Р6, с рег. № ******, е
нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДВП и чл.21, ал.1 от ЗДВП, вследствие на което
реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта
на В.И.А. -престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК.
Безспорно между страните е установено наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност между ответното дружество и делинквента, със
срок на валидност към датата на настъпване на застрахователното събитие, обстоятелство прието за безспорно по реда на
чл.146 от ГПК с определение от 27,03,2018год.
С определение от 18,06,2018год. по реда на чл.146
от ГПК е прието за безспорно между страните смъртта на починалото лице да е в
пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.
Видно от удостоверение за наследници на Община К. ищците
се легитимират като законни правоприемници на починалото лице –син и дъщеря.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Е.Г.и А.А., от които се установяват неимуществените вреди за ищците.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила на 15,02,2018год.
присъда по
НОХД №2414/2017год. по описа на Окръжен съд Пловдив, която
е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е
основателен и застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцитe, в качеството на низходящи на
увредения са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетяване
на неимуществените вреди от смъртта на родител. В този смисъл и ПП на ВС
№4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът
следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О.
по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на по 100000.00лв. за всеки ищец. При определяне на същите съдът
съобрази възрастта на починалото лице-84години при
настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия/пълнолетно
дете -родител/, възрастта на ищците/56год.-И.А. и 58год.-М.В. /, пълнолетни към
момента на ПТП със собствено семейство, които по причина на неочаквания и нелеп
инцидент са загубил възможността да усещат морална опора и родителска подкрепа.
Съобрази се обстоятелството, че макар и
на възраст, в която низходящите да не са имали нужда от непосредствени грижи,
то фактът, че са били в много близки отношения, / пострадалата е живяла в общо
домакинство с И.А., а с ищцата М. А. се виждали всеки ден/, налага извод
отношенията им да са се основавали на взаимопомощ и подкрепа. Не са ангажирани
доказателства относно обществено положение на пострадалия налагащо завишаване
размер на обезщетението. Ето защо
съобразявайки горните критерии, както и икономическата обстановка в
страната към датата на застрахователното събитие и лимитите на
застрахователното покритие, съдът определи размер на обезщетението от по 100000лв.
Възражението
за съпричиняване на резултата от пострадалото лице е оттеглено, поради което не
подлежи на обсъждане.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 17,03,2017год. е дължима от 18,06,2017год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на 8000,00лв.- държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на И.А. се дължат
разноски в размер на 66,00лв. от общо 100,00лв.-д.т.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 66,00лв. от общо 200,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на АД“Ч., П. и И.“ се
дължи адв.хонарар, който съобразно уважената част от исковата претенция е в размер на 4969,80лв. от общия размер
7530,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед представените
доказателства за регистрация по ЗДДС се начислява 20% ДДС или общото
възнаграждение е в размер на 5963,76лв. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е
безпредметно, с оглед определяне на адв.хонорар по НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З."А."АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на И. Д. А.,
с ЕГН ********** и М.Д.В., с ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от по 100000,00лв./за всеки/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на В.И.А., настъпила по повод
възникнало на 07.11.2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва върху тази сума от 18,06,2017г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над
100000,00лв.-за всеки до пълния предявен размер от по 150000,00лв.-за всеки,
както и за законна лихва от 07,11,2016год. до 17,06,2017год. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З."А."АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 8000,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА З."А."АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на И. Д. А.
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер на 66,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА З."А."АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на АД“Ч.,
П. и И.“ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 5963,76лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Д. А.,
с ЕГН ********** и М.Д.В., с ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: *** да заплатят на З."А."АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 66,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП- Н. Р.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: