Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1325
гр. Бургас, 08.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1988 по описа на РС – Бургас за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Н.В., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 02-09 от 05.04.2018 г., издадено
от началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” гр. Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, с което на жалбоподателя, на основание чл. 56 ЗРА за нарушение по
чл. 17, ал. 1 ЗРА му е наложено наказание „глоба” в размер на 1500 лв., на основание
чл. 90, ал. 2 ЗРА е постановено да заплати обезщетение в полза на държавата в
размер на 133 лева, както и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на
държавата е бил отнет предмета и средствата на нарушението.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно. В жалбата излага подробни съображения в тази насока. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. К., доразвива
изложените в жалбата доводи и моли НП да бъде отменено.
АНО чрез процесуалния си представител юк. Е. оспорва
жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 09.10.2017 г. около 06:30 свидетелите О.Р. и И.И. и
двамата на длъжност главен специалист в сектор „Рибарство и контрол“ към ИАРА и други техни колега извършвали предварително
планирана проверка на езеро „Мандра“ в гр. Бургас, в акваторията на с.
Твърдица. Свидетелят Р. и други негови колеги влезли във водата с лодка да
извършат проверка, а свидетелят И. останал на брега да охранява служебните
автомобили. При извършване на проверката
свидетелят Р. и колегите му забелязали няколко лодки във водата. Осветили с
притежаваното светлинно оборудване (фарове) и видели, че жалбоподателят е във
водата със зелена гумена лодка с две гребла. Свидетелят Р. видял, че
жалбоподателя изхвърля два черни чувала във водата и че се опитва да излезе на
брега. Служителите от ИАРА спрели лодката на жалбоподателя, за да извършват
проверка. Служителите на ИАРА извадили хвърлените от жалбоподатели чували и
констатирали, че в тях има мрежи с уловена риба от типа „сребриста каракуда“,
„сулка“, „шаран“ и „костур“ . Свидетелят Р. и неговите колеги извели
жалбоподателят на брега при свидетеля И. и влезли да продължат проверката.
Свидетелят И. съставил на жалбоподателя АУАН за това, че е извършвал стопански
риболов. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за
установяване на административно нарушение № В0010305/09.10.2017 г.,
наказателно постановление № 02-09 от 05.04.2018 г., констативен
протокол от 09.10.2017 г., НП № 02-37/10.08.2016 г., Заповед № РД 09-25 от
21.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните, свидетелските показания на
свидетелите Р., И. и К..
Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
За да обори изложените в АУАН и НП
факти жалбоподателят ангажира устни доказателствени средства – показанията на
свидетелката К.. Свидетелката заявява, че жалбоподателят е бил в язовира на
процесната дата и час, за да упражнява хобито си – гребане. Свидетелката
посочва, че жалбоподателят не е разполагал с мрежи. Съдът обаче не кредитира
показанията на свидетелката в тази им част, тъй като същата живее на семейни
начала с жалбоподателя, което предполага заинтересованост от нейна страна от
изхода на делото. Отделно от това нейните показания за тези факти изцяло се
опровергават от събраните по делото доказателства и в частност от показанията
на свидетеля Р., който лично е възприел как жалбоподателят е изхвърлил във
водата чували с мрежи, в които имало уловена риба.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление и съставения АУАН са издадени от компетентни органи съгласно Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014 г. на
министъра на земеделието и храните, в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е подробно
описано. Изложени са фактите и обстоятелствата, при които е било извършено,
като е отразено, че на посочените дата и час жалбоподателят е извършвал стопански
риболов.
Неоснователно е възражението в жалбата, че е допуснато съществено
процесуално нарушение при отразяване на датата на извършване на вмененото на
жалбоподателя нарушение. В действителност НП е издадено от АНО на 05.04.2018
г., а в текста му е посочено, че нарушението е било извършено „днес 09.10.2017
г.“ Независимо от това, съдът намира, че както от съдържанието на АУАН, така и на НП се извежда
категоричен извод за датата на извършване на нарушението, а именно 09.10.2017
г. Допуснатата в НП неточност не внася неяснота по отношение на съществения
признак на нарушението, а именно времето на извършването му. И от двата акта
(АУАН и НП) безспорно се установява, че нарушението се твърди да е било
извършено на 09.10.2017 г. Ето защо настоящият състав не споделя довода на
жалбоподателя, че не е било индивидуализирано времето на извършване на
нарушението.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1 ЗРА, съгласно
която разпоредба стопански риболов във водите на Черно море и река
Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и
придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. В разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗРА се предвижда, че който
извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от
Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17,
се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят е извършвал стопански риболов в язовир Мандра в
гр. Бургас. Съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗРА „риболов“ означава поставянето
на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни
организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. От показанията на свидетеля
Р. се установява, че след като е видял лодката на служителите от ИАРА
жалбоподателят изхвърлил черни чували във водата. При изваждане на чувалите
свидетелят Р. и неговите колеги установили, че в тях има мрежи, в които имало
уловена риба. При наличието на тези обстоятелства съдът намира, че безспорно се
установява, че жалбоподателят е извършвал риболов по смисъла на § 1, т. 26 от
ДР на ЗРА. Съгласно § 1, т. 28 от ДР на ЗРА "риболов
- стопански" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се
извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с
разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход,
независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно.
За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с
уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1,
и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ
определените в чл. 24, ал. 3 количества. От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят живее на семейни начала със свидетелката К., за която има данни,
че извършва търговска дейност с рибни продукти. Отделно от това риболовът е бил
извършен от жалбоподателя с уреди, различни от тези по чл. 24, ал.1
ЗРА, а именно посредством "мрежи". При така установените факти по делото извършеният от жалбоподателя риболов
следва да се приеме за стопански.
С оглед изложеното безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му процесно нарушение.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на
случая. При определяне на маловажните случаи
при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9
от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Извършеното от жалбоподателя нарушение засяга изключително важни обществени
отношения, със собствеността, организацията, управлението, ползването и
опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с
риба и други водни организми. Процесното нарушение не
представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗРА предвижда
наказание глоба от 1500 лв. до 3000 лв. Санкционната
норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния
случай и на жалбоподателя е била наложена глоба в минимално
предвидения размер от 1500 лева. Съдът счита, че с така наложеното
наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие
върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-09 от 05.04.2018 г., издадено
от началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” гр. Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури издадено срещу В.Н.В.,
ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС