№ 11821
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110146349 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на сума в общ размер на 1287,10 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 17.06.2017
г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, от които разходи за
медицински изследвания, материали и медикаменти ведно със законна лихва от предявяване
на исковата молба – 24.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че на 17.06.2017 г. около 19.00 часа в
гр. София е настъпило ПТП между товарен автомобил „Сеат Инка“ с рег. №№, управляван
от него и лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №№ като инцидентът е станал поради виновното
поведение на водача на лек автомобил „Рено Клио“, който движейки се по бул.
„П.Ю.Тодоров“ с посока на движение от бул. „Гоце Делчев“ към ул. „Нишава“ реализира
ПТП с насрещно движещият се товарен автомобил „Сеат Инка“, вследствие на което
товарния автомобил се завърта и се удря в паркирания отдясно товарен автомобил „Ман
Ф07“ с рег. №СТ1862ВВ. За настъпилото ПТП е съставен КП №12-405/17.06.2017 г. Твърди,
че с влязло в сила решение по гр. д. №5402/2018 г. по описа на СГС, I-20 състав, потвърдено
с решение по в.гр.д. №5825/2019 г. по описа на САС 2-ри въззивен състав ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 17.06.2017 г. Посочва, че е заявил искова претенция за заплащане и на
имуществените вреди за медицински разходи, за което е образувано гр.д. №547/2021 г. по
описа на СРС 67 състав, но същото е прекратено. Поддържа, че вследствие на настъпилото
пътнотранспортно произшествие е получил травматични увреждания, изразяващи в
контузия на главата, мозъчно сътресения, дистрозия на шията, разтежение на шийни
прешлени и охлузване на дясното коляно. Посочва, че след инцидента е транспортиран в
ВМА – Клиника по неврохирургия, за което няма спомен и където са му извършени
изследвания: КТ на глава и шийни прешлени, рьографии на гръден кош и бял дроб, на
гръдни и лумбални прешлени, на дясно коляно, както и консултативни прегледи с
интернист, хирург и травматолог, проведено му е лечение. На 19.06.2017 г. е изписан с
препоръки да спазва щадящ режим, назначена е медикаментозна терапия и контролни
прегледи. Твърди, че на 27.7.2017 г. му е направена магнитно – резонансна томография на
шиен отдел на гръбначния стълб , при което са установени данни за проксимални промени в
изследваните мускули на дяната ръка и забавена скорост на провеждане на сетивните влакна
1
на десния среден нерв. При извършено на 11.01.2018 г. ЕМГ_изследване е направено
заключение за коренчева увреда на С6 и С7 коренчетата двустранно и лека коренчева увреда
на С8 и Т1. Поради съществуващи болки и оток в ляво рамо, шията, съчетано с оток и
изтръпване на лявата китка ищецът отново е посетил невролог, където му е извършен
преглед, а на 09.09.2018 г. след вторичен преглед му е издаден и болничен лист за 30 дни. На
09.06.2020 г. отново са извършени прегледи на ищеца и изследване – компютърен томограф,
след което е назначено медикаментозно лечение. Твърди, че вследствие на получените
травматични увреждания е претърпял имуществени вреди в общ размер от 1278,10 лева.
Ищецът основава исковата си претенция срещу ответника ЗД „ОТВЕТНИК“ АД на
сключена между него и виновния водач на автомобила застраховка „Гражданска
отговорност“ №BG/02/116002097438 г., валидна от 05.08.2016 г. – 04.08.2017 г. Посочва
също, че на 17.06.2022 г. е представил пред застрахователя претенции за заплащане на
застрахователното обезщетение, по които застрахователят не е заплатил обезщетение.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание
и размер, механизма на ПТП, причинените вреди, наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и настъпилите вреди, както и размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди. Оспорва представения от ищеца констативен протокол от 17.06.2017 г.
Прави възражение за съпричиняване с твърденията, че процесното събитие е реализирано по
вина на ищеца, който е управлявал товарния автомобил без поставен предпазен колан.
Оспорва представените разходи за изследвания да касаят травми от настъпилото на
17.06.2017 г. ПТП. Не оспорва наличието застрахователно правоотношение по силата на
валидно сключена за лек автомобил марка „Рено клио“ с рег. № № застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Основателността на претенцията по прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се обуславя от установяването
на две групи факти: 1/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и
противоправно поведение и 2/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника.
За да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител е необходимо наличието
на осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД с необходимите елементи /деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите правни норми. Останалите елементи от
фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по
сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, лек
автомобил марка „Рено клио“ с рег. № №. Това обстоятелство се установява и от отразеното
в констативния протокол №К-405/17.06.2017г., който в тази част се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача за претърпени от пострадалото
при ПТП – то лице вреди е покрита от ответника.
2
Ответникът не оспорва настъпването на процесното ПТП, както и това че с влязло в
сила на 02.03.2021 г. решение по гр.д. № 5402/2018 г. по описа на СГС, I-20 състав е осъден
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от реализираното на 17.06.2017 г.
произшествие, изразяващи се болки и страдания вследствие на настъпила контузия на
главата, мозъчно сътресение и дисторзио коли - множествено изкълчване и навяхване на
ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб.
Не е спорно и се установява от приобщените доказателства - фиш за спешна
медицинска помощ №66420/17.06.2017 г., листа за преглед на пациент №27475/17.06.2017 г.
и епикриза от ВМА от 19.06.2017 г., че след пътно – транспортното произшествие на
17.06.2017 г. в гр. София, К. П. Д. е бил откаран във Военно медицинска академия - МБАЛ
София, където му е поставена диагноза контузия на главата, мозъчно сътресение и
дисторзия на шията, разтежение на шийни прешлени и охлузване на дясното коляно.
Изписан е след консултация с травматолог, интернист и хирург. Направени са му
лабораторни и образни изследвания, подробно описани в приобщената по делото епикриза -
КТ на глава и шийни прешлени, рьографии на гръден кош и бял дроб, на гръдни и лумбални
прешлени, на дясно коляно, проведено му е лечение. Ищецът е изписан на 19.06.2017 г. с
подобрение и указания за щадящ режим като е назначена и медикаментозна терапия.
Според заключението на съдебно – медицинската експертиза, прието по делото като
компетентно и обективно, болничния престой и лечението на К. П. Д. във Военно
медицинска академия - МБАЛ София след претърпяно ПТП за периода 17.06.2017 г. –
19.06.2017 г. са били необходими с оглед получените травми от пострадалия. По делото е
приобщено копие на фактура №**********/20.06.2017 г. на стойност 525,00 лева, издадена
от ВМА- МБАЛ София на името на К. П. Д., ведно с фискален бон от 20.06.2017 г. Не е
спорно по делото, че ищецът към датата на ПТП - то е бил здравно неосигурен. Вещото лице
посочва, че заплащането на диагностиката и лечението на здравно неосигурено лице се
извършва от него след приключване на лечението, поради което заплащането по фактура
№**********/20.06.2017 г. с изброени 27 броя изследвания е било необходимо и се намира
във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид това съдът намира, че
сторените разходи в размер на 525,00 лева се намират в причинно – следствена връзка с
процесното деяние и следва да се възложат на застрахователя.
По повод получената травма от ПТП на ищеца е предписано носеното на шийна яка, за
закупуването на която по делото е приобщено копие на фактура №**********/20.07.2017 г.
на стойност 35,00 лева ведно с касов бон към нея. Вещото лице посочва, че разходът за
шийна яка се намира във връзка с лечението на ищеца и не се реимбурсира от НЗОК, а се
заплаща от пациента, поради което заключва, че закупуването ѝ във връзка с получените при
ПТП травми, респ. исковата претенция за тях е основателна.
От приобщените по делото фактури и платежни документи се установява, че на
27.07.2017 г. на К. П. Д. е направено ЯМР изследване на шиен отдел на гръбначния стълб,
като е дадено заключение за дегенеративни (възможно е постравматични) вертебрални
промени с дискова болест, за което е приобщена фактура №**********/27.07.2017 г. на
стойност 290,00 лева. Видно от фактура №**********/31.07.2017 г., издадена от Клиника по
неврохирургия към УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД и фискален бон към нея за сумата 50,00
лева са заплатени ЕМГ изследване и разчитане с консултация, според заключението от което
са установени данни за проксимални промени в изследваните мускули на дяната ръка и
забавена скорост на провеждане на сетивните влакна на десния среден нерв. При извършени
на 11.01.2018 г. и на 18.10.2018 г. ЕМГ изследвания, за които са издадени фактура
№**********/11.01.2018 г. на стойност 70,00 лева и фактура № **********/18.10.2018 г. на
стойност 70,00 лева е направено заключение за коренчева увреда на С6 и С7 коренчетата
двустранно и лека коренчева увреда на С8 и Т1. Установява се от приобщените амбулаторен
лист №141411/27.08.2019 г. и №141816/09.09.2019 г., че К. П. Д. е посетил лекар невролог
като му е поставена диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия като прегледите са заплатени от ищеца в размер на 50,00 лева и съответно
25,00 лева. На 09.06.2020 г. на ищеца е направено изследване с компютърен томограф на
3
шиен отдел на гръбначен стълб, за което е издадена фактура №*********/09.06.2020 г. на
стойност 110,00 лева, за което ищецът е бил насочен от лекар от ДЦ „Спектър“.
Така представените документи, както и тези с резултати от разчитане на проведените
изследвания на ищеца са съобразени от вещото лице и е дадено заключение, че предвид
липсата на проследяваща медицинска документация след инцидента не може да се направи
извод за целесъобразността на проведените изследвания. Разпитан пред съда на основание
чл. 200, ал. 2 ГПК експертът поддържа, че от разчитането на проведените ЕМГ изследвания,
които са установили притискане на коренчетата на С6 и С7 двустранно и лека коренчева
увреда на С8 и Т1, не може да се направи извод, дали се касае за дегенаративни или
травматични усложнения. Заявява, че липсата на представени по делото амбулаторни
листове за проведени прегледи на К. П. Д. след 19.06.2017 г., отразяващи и проследяващи
обективното му състояние и симптоматиката, респ. направленията вследствие на които са
направени гореописаните изследванията, не му дава възможност да направи извод за тяхната
необходимост. Посочва, че не е била налице необходимост от провеждане на ЯМР
изследването, както и условия за неговата спешност, тъй като според документите от ВМА –
МБАЛ София за ищеца не е съществувал сериозен риск за здравето.
Съобразявайки изложеното от вещото лице, липсата на проследяваща медицинска
документация, налагаща проведените изследвания в периода от три години след пътно
транспортното произшествие, както и това, че според направеното изследване с ЯМР на
27.07.2017 г. непосредствено след инцидента се касае за дегенеративни промени в шийния
отдел на гръбначния стълб, такива които се дължат на нормални процеси на износване и
стареене на спиналните и невралните елементи на гръбнака, съдът намира за недоказано
установените коренчева увреда на С6 и С7 двустранно и лека коренчева увреда на С8 и Т1 и
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия да се намират в
пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на 17.06.2017 г. ПТП. Действително
вещото лице, заяви пред съда, че доказана травма на шийните прешлени ще повлияе
негативно на лично дегенеративно заболяване и е напълно възможно тези промени да са
обострят вследствие на причиненашийна травма, за каквато обаче по делото няма данни.
Видно от епикризата от ВМА – МБАЛ София не са установени фрактури на шийните
прешлени, а според разчитането на ЯМР от 27.07.2017 г. телата на прешлените са със
запазена форма и размер.
Независимо, че на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди следва да
се държи сметка, че се касае за обезщетяване на болки и страдания от травматично
увреждане на здравето, за което е установено, че се намира в пряко – причинно следствена
връзка с настъпилото на 17.06.2017 г. ПТП, а по отношение на претендираните в настоящото
производство имуществени вреди, представляващи разходи направени след проведеното
лечение и изписване на ищеца от ВМА, в негова тежест бе да докаже, че са налице
подлежащи на обезщетяване вреди вследствие на влошаване на здравословното му
състояние.
Предвид гореизложеното претенцията за репариране на сторени от ищеца разходи за
ЯМР и ЕМГ изследвания, прегледи при невролог и компютърен томограф не се явяват в
пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП, поради което ответникът не дължи
тяхното обезщетяване. Ето защо на ищеца следва да се присъди единствено обезщетение за
сторените разходи за вредите от основното увреждане - контузия на главата, мозъчно
сътресение и дисторзия на шията, разтежение на шийни прешлени и охлузване на дясното
коляно в размер на 525,00 лева и 35,00 лева, съгласно представените платежни документи.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за ищеца вредоносен
резултат. Ответникът не доказа твърдението си, че ищецът е допринесл за извършването на
повече разходи за своето лечение във ВМА- МБАЛ София. По делото не се установи и че
същият е бил без предпазен колан по време на удара, поради което възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
Предвид частичната основателност на исковата претенция съдът дължи произнасяне по
4
своевременно заявеното от ответника възражение за давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане
давността започва да тече от откриване на дееца като вземанията се погасяват с изтичане на
петгодишна давност. В хипотезата на претендирано обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение на увредения, същото е дължимо от делинквента, респ.
от застрахователя му по задължителната застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, от момента на извършването на имуществения разход, когато се
претърпява материалната вреда, а не от датата на деликта. С извършването на необходимия
разход за лечение, фактическият състав, от който произтича правото на обезщетение за този
вид вреди е завършен и от този момент вземането е изискуемо. Видно от приложените
платежни документи сумите за лечение във ВМА и за закупуване на шийна яка са заплатени
на 20.06.2017 г. Исковата молба е подадена на 24.08.2022 г. в съда и при липса на твърдения
и доказателства за спиране или прекъсване на давността съдът намира, че вземането на
ищеца е погасено по давност. Следва да се посочи, че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди не спира теченето на давността по отношение на
вземането за имуществени вреди. С оглед на това предявеният иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за сторени разходи за лечение във ВМА и закупуване на
шийна яка, причинени на ищеца вследствие настъпилото на 17.06.2017 г. ПТП следва да се
отхвърли като неоснователен поради заявяване на претенцията пред съда след погасяване на
вземането по давност.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който претендира такива
за депозит за вещо лице – 300,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, следва да бъде определено в размер на 100,00 лева, които следва да му се
присъдят в цялост на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: АДРЕС
против ЗД „ОТВЕТНИК“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС иск с
правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в общ размер на 1287,10 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от
настъпило на 17.06.2017 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен
риск, от които разходи за медицински изследвания, материали и медикаменти ведно със
законна лихва от предявяване на исковата молба – 24.08.2022 г. до окончателното изплащане
на вземанията като неоснователен и погасен по давност.
ОСЪЖДА К. П. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: АДРЕС да заплати на ЗД
„ОТВЕТНИК“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 400,00 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5