№ 3842
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503376 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №21109 от 20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 39398/2023 г. по описа на
СРС, 125 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от В. П. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****
осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. 1 вр. чл.4 ЗОДОВ вр.чл.86, ал.1
ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ №2, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумите, както
следва: сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат от повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България за
периода от 30.01.2014 год. до 09.12.2019 год. обвинение в извършване на престъпление по
чл.201, пр.1 НК по НОХД №153/2015 год. на СРС, 5 състав, за което ищецът е бил оправдан,
ведно със законната лихва от 09.12.2019 год. до плащането, ОТХВЪРЛЕН е иска за
горницата над уважения размер от 6000 лева до пълния му предявен размер от 15 000 лева,
като неоснователен.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника, с която
оспорва първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и
несъобразено с приетия по делото доказателствен материал. Основното възражение на
въззивника е, че по делото не са доказани елементите от фактическия състав, с
реализирането на който е възможно да се ангажира отговорността на ответника за заплащане
1
на обезщетение за неимуществени вреди. По – конкретно, оспорва по делото да е установено
претърпяването на твърдените от ищеца вреди, изразяващи се в болки, страдания,
психически и емоционален дискомфорт и потиснатост, които да са довели до негативно
отражение на обичайния му начин на живот и здравословно състояние. Оспорва, че доброто
име на ищеца в обществото е уронено, доколкото не е разпространявана информация и не е
обявявано публично повдигнатото обвинение. Не са достатъчно ясно формулирани мотивите
на съда защо счита сумата от 6 000 лева за справедливо обезщетение, като въззивникът
счита, че не са отчетени в достатъчна степен обстоятелствата, сочещи на ниска степен на
увреждане. В тази връзка като аргумент посочва, че спрямо него е взета една единствена
мярка за процесуална принуда, кратката продължителност на производството в досъдебната
му фаза и прочее. Липсват доказателства за причинени трайни вреди върху психическото и
физическото здраве на ищеца. Предвид всичко изложено, счита, че са отчетени установените
критерии при преценка на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Въвежда възражение за нарушение
на съдопроизводствените правила липсата на произнасяне на съда по възражението за
погасяване на лихвите по давност. Моли съда да отмени решението в уважителната част,
като постанови ново, с което да отхвърли изцяло претенциите.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба подава
ищеца, с която оспорва въззивната жалба като недоказана и необоснована. Съобразен е с
наличните по делото писмени и гласни доказателства по делото изводът на съда, че в
резултат на повдигнатото обвинение поведението на ищеца се е променило, като същият е
станал по – тревожен, дистанциран и неконтактен с близките и приятелите му. Оспорва
твърденията във въззивната жалба, че е налагана спрямо ищеца само мярка „подписка“, тъй
като на 06.01.2015 год. му е забранено да напуска пределите на страната. Въззиваемият не
споделя заявеното във въззивната жалба, че доброто име и утвърдените му позиции в
професионалната му област не са засегнати в резултат на повдигнатото обвинение. Цитира
конкретния части от мотивите на атакуваното решение, с които аргументира позицията си,
като подкрепя изводите на съда по съответните въпроси. Според въззиваемия, достатъчно
било обстоятелството, че престъплението за което му е повдигнато обвинение е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 НК за да се обоснове висока степен на увреждане и засягане, към което
прибавя и целия период от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната
присъда. Счита, че първоинстанционния съд правилно е преценил справедливия размер,
съобразно дадените в константната и задължителна съдебна практика по въпроса. Моли
съда да отхвърли въззивната жалба, а обжалваното решение да потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което
2
подлежи на разглеждане по същество.
Отговорът на въззивната жалба е подадена в срока по чл.263, ал.1 ГПК, допустим е,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
30.01.2014 г. бил привлечен като обвиняем по образувано ДП № 3М 15068/2013 г. по описа
на 08 РУП-СДВР, пр. пр. № 28054/2013 г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 201, ал. 1
НК, като на 20.04.2014 г. срещу него бил внесен обвинителен акт в съда. Твърди, че с
Разпореждане от 09.04.2014 г. по НОХД № 3354/2014 г. на СРС, потвърдено с Определение
от 09.07.2014 г. на СГС съдебното производство било прекратено и делото било върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили правата на обвиняемия. Посочва, че с Постановление от 26.08.2014 г. отново бил
привлечен като обвиняем за същото престъпление и с обвинителен акт от 06.01.2015 г. бил
предаден на съд. Поддържа, че с Присъда от 09.12.2016 г. бил оправдан, като същата била
протестирана, но окончателно потвърдена с Решение от 09.12.2019 г. на СГС. Твърди
/съобразно молба уточнение от 20.09.2023 г. /, че за периода, за който Прокуратурата
повдигнала и поддържала обвинение срещу него: от 30.01.2014 г. /когато с постановление е
привлечен като обвиняем/ до 09.12.2019 г. /датата на влизане в сила на присъдата/, изживял
неимуществени вреди – телесни и психически увреждания, болки, страдания, тревога и стрес
от явяването на съдебни заседания пред две съдебни инстанции; сърцебиене, хипертония,
стягане и силни болки в гръдната област; повишаване на кръвната захар, водещо до
преддиабетно състояние; проблеми със съня; уронване на честта и доброто му име в
обществото, пред роднини и приятели. Поради изложеното, предявява иск за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди /съобразно молба уточнение
от 20.09.2023 г. / в размер на 15000 лв., заедно със законната лихва от предявяването на иска
до плащането. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България депозира
отговор, с който искът се оспорва при възражения, че ищецът не е претърпял описаните в
исковата молба вреди в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, като неотговарящо на критериите за справедливост.
Поддържа, че наказателното производство е приключило в разумен срок на досъдебна фаза
и не е довело до по-необичайни и интензивни неудобства за ищеца, а Прокуратурата не
следвало да отговаря за продължителността на производството в съдебната фаза. Развива
аргументи, че при преценка на влиянието на наказателното дело върху ищеца следвало да се
3
съобрази, че срещу него имало и други такива. Счита, че не са доказани твърденията за
претърпени телесни и психически увреждания, тревога, стрес, хипертония, сърцебиене,
накърнени чест и добро име. Моли искът да бъде отхвърлен, респективно – да бъде
присъдено обезщетение в по-малък размер и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така
очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че привлечен
като обвиняем, а впоследствие му е било повдигнато обвинение с обвинителен акт, в
извършване на соченото престъпление, като наказателното производство е продължило през
сочения период; наличие на оправдателна присъда, т.е. съдебен акт, с който ищеца е признат
за невиновен по повдигнатите му обвинения; че е претърпял вреди, пряка и непосредствена
последица от действията на правозащитните органи. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния
орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от
наличието на вина у правозащитния си орган.
Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищеца – въззиваем е привлечен като обвиняем за престъпление с правна
квалификация чл.201, ал.1 НК. С Постановление от 30.07.2013 г. на СРП по пр. пр. №
28054/2013 г. е образувано досъдебно производство за това, че на неустановена дата през м.
07. 2013 г. в гр. София, длъжностно лице при „Транспорт Строй“ АД, ЕИК ********* е
присвоило чужди вещи, връчени в това му качество – 243, 5 литра дизелово гориво,
собственост на „Транспорт Строй“ АД, ЕИК ********* – престъпление по чл. 201 НК. На
30.01.2014 г. с Постановление на разследващ полицай при 08 РУП-СДВР ищецът –
въззиваем е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, пр. 1 НК и му е взета
мярка за неотклонение "подписка", а на 31.01.2014 г. постановлението за привличане му е
предявено, разпитан е в това му качество и му е предявено разследването. На 20.02.2014 г. е
внесен обвинителен акт в СРС срещу ищеца, като е образувано НОХД № 3354/2014 г. С
присъда от 09.12.2016 г., съдът е признал подсъдимия за невиновен и е отменил наложената
му мярка за неотклонение "подписка". По протест на Прокуратурата от 21.12.2016 г., е
образувано ВНОХД 3575/2019 г. на СГС. С Решение № 1022/09.12.2019 г. СГС е потвърдил
присъдата на СРС, като решението му е било окончателно и е влязло в сила на същата дата.
Ищецът претендира обезщетение на причинените му неимуществени вреди вследствие
на воденото срещу него наказателно производство. Спорен между страните е въпроса, с
оглед въведените от въззивника възражения във въззивната жалба, относно справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди и реално претърпени вреди в сочения от
ищеца – въззиваем обем.
На тези въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в
даденото тълкуване в ППВС № 4/1968 г., т. 11, и според същата обезщетението за
4
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване се определя по справедливост,
като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. В
трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички
неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД. Понятието за справедливост по смисъла
на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретно
съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното означава
съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните
поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен
случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен
следва да компенсира конкретно претърпените вреди, като с правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението.
Справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от
непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът по иска по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с
преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4
ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на
лицето от полицейските органи (обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган
е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска – така ТР
№ 5/15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк. д. № 5/2013 г.); броят на повдигнатите обвинения;
тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална
принуда, тяхната тежест и продължителност,ограничаването на гражданските права; общата
продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до
основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с
участието на увреденото лице; личностните качества на ищеца, общественото му
положение, неговата възраст, съдебното му минало и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата,
честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията (вземат се предвид
преди, по време и след наказателното производство); разгласяването в медиите и
публичността; увреденото здраве. Връзката на тези конкретно проявени факти с
наказателното преследване е предпоставка за адекватното обезщетение на накърнените
морални ценности.
При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката
между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно
преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Тази връзка е израз на
общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия. Те включват време и място
5
на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие, конкретна икономическа
конюнктура и средностатистически стандарт на живот.
В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради
необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най - пълна степен за вредите от
незаконните действия на правозащитните органи.
При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази както събраните по делото
писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато обвинение сред
близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост,
чест и достойнство, обидата от приетите във връзка с наказателното производство действия
срещу него, обстоятелството, че по отношение на него са взети мярка за неотклонение
„подписка“ и „забрана за напускане пределите на страната“ и обстоятелството, че е изпитвал
стрес и срам във връзка с образуваното наказателно преследване, че е станал неспокоен,
дистанциран и неотзивчив като преди събитието. Съдът отчита и затрудненото положение, в
което е поставен ищеца при осигуряване финансово и материално нуждите на своето
семейство, осигуряване издръжка на децата и посрещане на техните нужди. Последното
обстоятелство неименуемо води до нарушаване на спокойствието в семейния живот на
ищеца, като интензитета на това повлияване е отчетен при определяне на справедливия
размер на обезщетението. Доколкото претендираните неимуществени вреди се изразяват в
засягане на емоционалното и душевно състояние на индивида, то напълно нормално е за
такъв тип вреди да свидетелстват близки до ищеца хора. Въпреки това,
първоинстанционният съд е посочил и обосновал до каква степен свидетелските показания
по делото следва да се отчитат, като е преценил и посочил защо не са от естество да
обосноват необходимост от обезщетение в по – завишен размер. Ясно и изчерпателно в
обжалваното решение е посочено, че повдигнатото обвинение, взетите мерки спрямо ищеца,
извършените с негово участие действия и продължителността на производството не могат
да обосноват отражение върху емоционалното и здравословното състояние на ищеца, което
да се отличава по степен, интензитет и продължителност на последиците, надвишаващи
обичайните за случая. Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото
производство, че ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно производство
е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни преживявания, като
тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането
на обвинение срещу някого има свойството да създаде силни негативни емоции у него, с
оглед не само на потенциалната възможност да понесе предвидената в закона наказателна
репресия, а и относно възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му
с неговите роднини, приятели и въобще с всички, с които има социалния контакти.
Досежно възражението за завишен размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, настоящият състав на въззивния съд го намира за неоснователно,
поради следните съображения. Безсъмнено за критерий при определяне размера на
дължимото се в случая обезщетение служи и продължителността на наказателното
6
преследване. Доколкото като основание за претендираното обезщетение не е изрично
въведен и дългия период, несъобразен с разумния срок период на наказателното
преследване, то същото ще бъде обсъдено единствено за обосноваване размера на
присъденото обезщетение. Наказателното производство срещу ищеца в двете му фази е
продължава в периода от 30.01.2014 г. - 09.12.2019 г. или 5 г., 10 месеца и 9 дни. Когато
обвинението е незаконно, с продължителността на производството се увеличават вредните
последици за подложения на наказателна репресия, което е от значение при глобалното
определяне на обезщетението по справедливост в хипотезиса на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, като се отчита интензивността на конкретно предприетите действия в хода на
разследването и субективното отражение на обвинението върху конкретната личност и
обективното - обществено отражение на обвинението, въздействието на наказателното
преследване, вкл. продължителността му, върху начина на живот. Очертаният период за
ищеца се характеризира с множество проведени съдебни заседания и действия по делото с
негово участие. Настоящият състав споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд
досежно определяне на размера на присъденото обезщетение и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК. Относно здравословното състояние на ищеца, безсъмнено по делото
се установи причинната – връзка между влошаването му и проведеното срещу него
наказателно преследване. Неоснователни са възраженията за липса на доказателства относно
конкретно търпените в тази насока вреди. Преценката на първоинстанционния съд стъпва
главно върху негативното отражение върху здравословното състояние и социалния живот на
ищеца, което е достатъчно да обоснове присъдения размер на обезщетението.
Въззивният съд споделя така присъдения размер на обезщетението, поради което не
намира основание за ревизиране на същия. Поради изложените мотиви, настоящия състав
намира, че решението, постановено от СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено в тази му част.
По възражението за погасяване по давност на претенцията за лихви.
Вземането за обезщетение възниква и става изискуемо от момента, в който е влязла в
сила оправдателната присъда при иск по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ. От този момент
държавните органи изпадат в забава (В този смисъл т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г.).
Следователно върху уважената част от главницата следва да бъде присъдена и законната
лихва от 17.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Този вид лихва за забава има
компесаторен, а не мораторен характер и се дължи до окончателното изплащане на сумата
/няма краен срок на изчисляване, а се изчислява в изпълнителното производство в
зависимост от погасяване на главното вземане /. Периодичните плащания за законна лихва се
погасяват с тригодишна давност, която се изчислява за срок от три години преди
предявявана на иска. Това означава, че лихвите за забава, които са дължими за времето от
три години преди предявяване на иска са погасени по давност. Основателно е
правопогасяващото възражение на ответника на основание чл. 111 б. "в" ЗЗД относно
лихвите върху обезщетението, за периода надвишаващ три години преди предявяване на
иска – 14.07.2023 г. За периода 09.12.2019 г. до 14.07.2020 г. лихвите са погасени по давност
7
върху определеното обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева. Поради това,
върху присъденото обезщетение за понесени неимуществени вреди се дължи законна лихва
от 15.07.2020 г. до окончателно погасяване на задълженията.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №21109 от 20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 39398/2023 г. по
описа на СРС, 125 състав по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от В. П. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** срещу Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ №2 за плащане на законната лихва върху сумата от 50 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за периода от 09.12.2019 год.
/дата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до 14.07.2020 г., като погасена по
давност, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ №2 да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на В. П. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** законната лихва върху сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение за периода от 15.07.2020 до окончателно плащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №21109 от 20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 39398/2023
г. по описа на СРС, 125 състав в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8