№ 802
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. И.ова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503628 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от СДВР– МВР, ответник пред СРС,
срещу решение № 20211077 от 12.11.2021 г. по гр.д.№ 2891 по описа за 2020
г. на СРС, Второ ГО, 58 -ми състав, с което са уважени исковете по чл.187,
ал.5, т.2 вр. с чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от И. С. С.
срещу ответника /пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция, както и
ответникът е осъден да заплати разноски.
Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на така
постановеното решение като се сочи, че съдът е нарушил процесуалните
норми, тъй като не бил обсъдил доводите и възраженията на страните и по-
конкретно възражението на ответника за липсата на приложение на чл.9, ал.2
НСОРЗ. СРС не бил спрял производството с оглед наличието на образувано
производство по преюдициално запитване по дело С-262/2020 г. на СЕС.
Наред с това бил допуснал и нарушение на материалния закон – ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове, както и при несъобразяване със
1
съдържанието на представените от него по делото писмени доказателства.
Сочи, че страните за процесния период са обвързани от служебно
правоотношение и приложими били правилата на ЗМВР и неговите
подзаконови нормативни актове, а не чл.9, ал.2 от НСОРЗ, където положения
7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след умножаване с коефициент
1,143, както било прието от СРС. Не следвало да се прилагат нормите на КТ и
подзаконовите нормативни актове, предвид липсата на празнота в правната
уредба. Счита, че служителите в МВР са компенсирани за по-
неблагоприятните условия на труд. Затова не можело да се приеме, че същите
са поставени в по-неблагоприятно положение от работещите по КТ. В този
смисъл била и съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови
друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от И. С. С., ищец пред СРС. Излагат се доводи за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
съдебно решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника
нарушения при постановяване на решението от СРС. Счита, че претенцията
му е доказана. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 16.11.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 29.11.2021 г.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
2
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
по делото не се спори между страните, че ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника през процесния период по смисъла на чл.142,
ал.1,т.1 ЗМВР. Прието е, че ЗМВР не съдържа правна норма относно
нормалната продължителност на нощния труд, а само указвал времевия
период, както и, че не следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Последното неправилно се тълкувала от ответника като установена
нормална продължителност на нощния труд, полаган от служителите на
МВР.СРС е приел, че специалните норми на ЗМВР и Наредбата, издавана въз
основа на него, противоречат на чл.48, ал.5 КРБ, както и чл.188, ал.2 ЗМВР,
поставящ под специална закрила служителите на МВР, полагащи труд между
22.00 ч. и 6.00 часа. При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че е
налице по-неблагоприятно третиране на служителите от системата на МВР
спрямо работещите по трудово правоотношение. Позовал се е и на приетото
от КС на РБ в решение № 11 по к.д.№ 10/1998 г. по повод искане за обявяване
на противоконституционност на чл.360, ал.2, т.2 КТ, както и в мотивите на
преюдициалното запитване, отправено от РС, гр.Луковит по което е
образувано С-262/20 на СЕС. Затова е счел, че приложение намира нормата на
чл.9, ал.2 НСОРЗ. При това положение като е взел предвид заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, СРС е достигнал до извода, че претенцията
на ищеца за заплащане на възнаграждение за положения от него извънреден
труд след преобразуването му в дневен в съответствие с чл.9, ал.2 НСОРЗ е
основателна в пълен размер / 1353,31 лв./.
Искът по чл.86,ал.1 ЗЗД също е уважен изцяло за сумата от 150 лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Ищецът твърди, че е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1,т.1
ЗМВР. Твърди, че за периода 21.01.2017 г.- 21.01.2020 г. е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови смени като полагал труд и през
нощта за времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Сочи, че поради
неизвършването на преизчисление на този труд, както било посочено в чл.9,
ал.2 НСОРЗ му се дължало възнаграждение в размер на 1353,31 лв.
Главницата се претендира ведно със законната лихва от датата на предявяване
3
на иска до окончателното изплащане. Претендирана е и лихвата за забава в
размер на 150 лв.
Спорен въпрос по делото е дали са приложими правилата на КТ,
респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук
приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа,
отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа
по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период-
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т.
2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период – за периода
21.01.2017 г.- 21.01.2020 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и,
съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
4
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и
06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е.
липсва специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното ни право изключва служителите на
МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не
предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен.
Основното възражение в жалбата на въззивника /ответник пред СРС/ е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата НСОРЗ/, тъй като се касае за специална
уредба.
С решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31
от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в
законодателството на държавата членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
В пар.74-76 от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на
5
механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в
Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. /за преобразуване на
нощните часове труд в дневни със съображения от правен и икономически
порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е
основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като
тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр.
88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.
67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
6
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител
в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд -
часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ), са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР.
Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.
6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства, вкл.
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/
съдебно-счетоводна експертиза, не се установява ищецът да е бил
7
компенсиран за така положения труд за който търси овъзмездяване, с почивка
или по друг начин.
Налага се извод, че в тази си част обжалваното решение е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно лихвата за забава:
Не се спори по делото, че ответника не е изплатил дължимите на ищеца
възнаграждения. При това положение същият е изпаднал в забава;
задълженията са срочни поради което не е необходимо покана.
Размерът на това задължение възлиза на сумата от 155,76 лв.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза не е било оспорено от нито една от страните. Същото
установява основателността на претенцията по размер.
СРС се е съобразил с диспозитивното начало и е присъдил сумите в
претендирания размер независимо, че вещото лице е дало по-високи
стойности.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта
за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени в
размер на 450 лв. поради което се присъждат.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Настоящата инстанция намира същото за основателно като се има
предвид материалния интерес, липсата на фактическа и правна сложност на
спора, както и, че пред настоящата инстанция нито са правени
доказателствени искания, нито са събирани доказателства.
Затова съдът присъжда разноски в размер на 300 лв.
8
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20211077 от 12.11.2021 г. по гр.д.№ 2891
по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 58 -ми състав, изцяло.
ОСЪЖДА СДВР, съдебен адрес: гр.София, ул.“****, да заплати на И.
С. С., ЕГН **********, гр.Банкя, ул.“****, съдебен адрес: гр.София, ул.“****,
офис 35-адв.Б.-И.ова, сумата в размер на 300 лв.- разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9