Р
Е Ш Е Н И Е №154
гр. Сливница, 18.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав,
в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на
секретаря Мария Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
74 по описа на съда за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-София” ЕАД срещу
ЕТ „Бодимпекс- Божил Божилов“ кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е носител на парично вземане в размер на 16758,51 лв., от които 14089,35
лв.- главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м.
04.2016 г., представляваща стойността на недължимо- без правно основание,
предвид липсата на писмен договор, доставена топлоенергия до топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. „Галчица“ № 40, западната част от
двуетажна сграда, които вземания са
отразени в общи фактури № **********/31.07.2014 г., № **********/31.07.2015 г.
и № **********/31.07.2016 г., 2607,95 лв.- законна лихва за забава, начислена
за периода от 15.09.2014 г. до 21.07.2017 г., както и сумата за дялово
разпределение в общ размер на 61,21 лв., от които 49,15 лв. главница и 12,06
лв.- лихва, начислена за периода от 19.08.2013 г. до 21.07.2017 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда- 09.08.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, което вземане
е удостоверено в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 404 от 03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 679/2017 г. по описа на РС- гр.
Сливница.
Ищецът твърди, че между него и ответника не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е
обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с
което се е обогатил неоснователно, до размер на обедняването. Сочи се, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на §
1, т. 43 ЗЕ, като в процесния период между страните са действали ОУ за продажба
на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация-София” ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР и ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в които са уредени и
правилата за отчитане, и начинът на заплащане на доставената топлинна енергия.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил стойността й. Сочи,
че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява въз основа на писмени
договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие
и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че съгласно
действащите между страните общи условия всеки собственик на топлоснабден имот,
използващ го за стопански нужди, е длъжен да сключи писмен договор с продавача
съгласно чл. 64 и 66 ОУ, като ответникът не е предприел необходимите действия
да сключи такъв. Същевременно до топлоснабдения имот е била доставена топлинна
енергия, като, предвид липсата на писмен договор и доколкото стойността на
топлинната енергия не е била заплатена, ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на дружеството ищец.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139 ЗЕ сградата, в която се намира имотът на ответника (находяща се в гр.
София, общ. Лозенец, ул. „Галчица“ № 40А, 40Б, 42 и 42А), е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната
България“ ООД, което дружество е изготвило изравнителните сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.
71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, доколкото сумите за процесния период- м.
05.2013 г. до м. 04.2016 г., са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по
прогнозни месечни вноски. В подкрепа на твърденията на ищеца, че сумите за
топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота, са
били издадени и изравнителни сметки (индивидуални справки).
Ответникът, получил препис от исковата молба с
приложенията на 30.05.2018 г., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК – на
12.06.2018 г. (видно от пощенското клеймо), чрез упълномощения си процесуален
представител- адв. Господинова от САК, е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че е недопустимо завеждането на
иск срещу лице, за което липсва активна процесуална легитимация да бъде страна
по съдебния процес, доколкото от представените по делото доказателства не се
доказва, че ответникът е потребител на топлинна енергия, след като не е страна
по облигационно правоотношение, което обстоятелство се заявява и от самия ищец.
Твърди се още, че ищецът не е индивидуализирал отделните части на общото
вземане, като не е посочил и периода, за който се претендира лихвата върху
главницата за дялово разпределение. По същество твърди, че ответникът ЕТ
„Бодимпекс- Божил Божилов“ не е потребил, вкл. без правно основание, топлинна
енергия за процесния имот, които обстоятелства не се установяват от
представените с исковата молба писмени доказателства, а се оборват и от
представените с отговора такива. С оглед твърдението на ищеца, че между
страните не е възникнала облигационна връзка, процесуалният представител на
ответника оспорва приложимостта на представените по делото общи условия. Счита
за неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е предприел
необходимите действия да сключи договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди. С оглед на горното моли съда да отхвърли изцяло предявените искове,
като присъди на ответника и сторените от него разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“
ООД, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
РС- гр. Сливница, III състав, е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва установяването на следните юридически факти
(материални предпоставки): 1. липса на друг ред за защита на твърдените права;
2. ответникът да е ползвал предоставената му топлинна енергия; 3. обогатяване на ответника за сметка на ищеца,
вследствие на потреблението; 4. обедняване на ищеца, вследствие доставката на
топлинна енергия; 5. общ факт, от който произтичат обогатяването и
обедняването; 6. липса на основание за разместване на благата. За уважаването
на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е от значение не причинната връзка
между обогатяването и обедняването, а наличието на общ факт, или обща група от
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Тъй като задължението за връщане на полученото
благо без правно основание до размера на обедняването не е срочно, за да
изпадне неоснователно обогатилият се в забава, е необходимо да бъде поканен.
По отношение релевираното възражение за
недопустимост на исковата претенция, предвид липсата на активна процесуална
легитимация на ответника, съдът се е произнесъл с определението си за
насрочване на делото, като е посочил, че същото е неоснователно, доколкото представлява
по същество оспорване на материалната, а не на процесуалната легитимация на
ответника, което от своя страна е свързано с основателността, а не с
допустимостта на исковата претенция. В допълнение съдът е посочил, че ищецът
претендира заплащане стойността на топлинната енергия на извъндоговорно
основание- неоснователно обогатяване, поради което не само не е длъжен, но и не
следва да аргументира процесуалната легитимация на ответника с твърдения за
наличие на облигационно правоотношение.
Основният спорен въпрос по настоящото дело се
съсредоточава по отношение на обстоятелството дали ищецът е доставял на
ответника топлинна енергия без основание и доставено ли е въобще посоченото в
исковата молба количество топлинна енергия. Ищецът претендира стойността на
недължимо предоставена топлоенергия, тъй като твърди, че е доставял
топлинна енергия на ответника за релевантния период на извъндоговорно основание,
доколкото между страните липсва договор в писмена форма, която според ищеца е
форма за действителност.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Посоченото е в пълна степен важимо и по
отношение на разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, на която се позовава
ищецът, твърдейки, че между него и ответника липсва основание за доставка на
топлинната енергия за стопански (небитови) нужди. В допълнение и доколкото
страните са търговци поради правноорганизационната си форма за същите са
приложими и разпоредбите на ТЗ, вкл. разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, а по
делото няма данни за противопоставяне на някоя от страните по договора срещу
неспазването на писмената форма, предвидена в разпоредбата на чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ, която обаче, както беше посочено, не се явява форма за действителност,
а за доказване, доколкото законът не е скрепил неспазването й с угрозата от
нищожност на сключения договор.
Видно от представения по делото Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том I, рег. № 2504, дело № 69/1999 г. на нотариус Биляна
Таскова, рег. № 76 на НК, ответникът ЕТ „Бодимпекс- Божил Божилов“ е придобил
възмездно собствеността върху просения топлоснабден недвижим имот, а именно-
жилищна сграда, находяща се в гр. София, „Лозенец“, ул. „Галчица“ № 40,
образуваща западната част (половина) от двуетажна жилищна сграда и подробно
индивидуализирана в нотариалния акт.
Съобразявайки даденото по-горе тълкуване и
доколкото ответникът ЕТ „Бодимпекс- Божил Божилов“ е собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. „Галчица“ № 40, западната част
от двуетажна сграда, за който имот следва да се приеме, че има сключен и
валидно действащ между страните договор за продажба на топлинна енергия, то
ищецът е доставил посоченото в исковата молба и в заповедта за изпълнение
количество топлинна енергия на валидно договорно основание, респ. налице основание
за разместване на благата, както и друг ред за защита, с оглед което и предвид
основния принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало, кумулативно
обективно съединените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД трябва да бъдат изцяло отхвърлени.
За пълнота следва да се посочи, че е налице и
допълнително основание за отхвърляне на исковата претенция, доколкото ищецът не
ангажира и доказателства, че реално е доставил на ответника съответно
количество топлинна енергия, чието заплащане се претендира. С определението си
за насрочване съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като
е указал на ищеца кои са фактите, които подлежат на пълно и главно доказване от
него. С определението си съдът е указал на страните, че по искането на ищеца за
допускане изслушването на заключение по СТЕ и ССЕ съдът ще произнесе в
насроченото открито съдебно заседание. Макар и редовно призован, видно от
находящата се по делото разписка, ищецът не изпрати свой процесуален
представител, като не предприе и каквито и да било действия по ангажиране на
доказателства във връзка с разпределението на доказателствената тежест. По
делото е постъпила молба от ищеца, с която са представени изисканите от съда общи
фактури № **********/31.07.2014 г., № **********/31.07.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г., които обаче съдът приема, че не представляват
доказателства за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, свързани
с доставената до ответника топлинна енергия. Това е така, тъй като те
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл фактурите притежават
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези
частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай
че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно
признание от страна на потребителя, че е получил от доставчика топлинната
енергия на стойност, посочена във фактурите, респ., че дължи заплащане на
същата. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства.
Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването,
а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме
за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните
гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това
претендира като настъпили- чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящия случай по делото не
бяха ангажирани доказателства относно фактите, които съдът е указал, че ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, поради което и при
приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че исковите претенции се явяват
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като по делото са ангажирани доказателства
за извършени от ищеца плащания на част от претендираната от ищеца цена за
доставена топлинна енергия, съдът намира за нужно да посочи, че извършените от
ответника плащания не се явяват извършени без основание, на неосъществено или
отпаднало основание, доколкото между страните е съществувало и валидно действало
облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна
енергия, като обстоятелството, че ответникът е платил частично не се отразява
на изхода на настоящия правен спор. Извършеното частично плащане би могло да се
третира като признание за дължимостта на задължението, но и като признание на
основанието, на което то се претендира в настоящото производство, което е било
въведено от ищеца още с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и което съгласно т. 11 б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК очертава и предмета на доказване и в
исковото производство, като въвеждането на допълните основания е допустимо само
при условията първоначално обективно съединяване на искове. С разпореждане от
28.02.2018 г. съдът е дал на ищеца възможност да дали заяви основанието, на
което претендира заплащането на стойността на доставената топлинна енергия е
именно неоснователно обогатяване от страна на ответника, но въпреки това
последният не е предприел действия по предявяване при условията на евентуалност
и на осъдителен иск с основание, различно от посоченото в заповедта.
Съобразявайки всичко изложено до тук и
доколкото за ищеца е налице друг ред за защита, а именно искът за реално
изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като е налице и
основание за разместване на благата, съдът намира, че по делото не са
установена първата и последната материална предпоставка от фактическия състав
на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като не са установени и предпоставките
по т. 2 до 5, тежестта на доказване за които лежи върху
Предвид акцесорния характер на исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съобразявайки, че главните искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД подлежат на отхвърляне, следва да бъдат изцяло
отхвърлени и исковете за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на
паричните задължения.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски, но, макар и такива да са поискани, по делото няма доказателства за
заплатени от страна ответника разноски, поради което и по арг. от чл. 81, вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК съдът не дължи изрично произнасяне.
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу ЕТ
„Бодимпекс- Божил Божилов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Гурмазово, общ. Божурище, обл. София за признаване за установено, че ищецът е носител на парично
вземане в размер на 16758,51
(шестнадесет хиляди седемстотин петдесет и осем лева и 51 ст.) лева, от
които 14089,35 лв.- главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2013 г. до м. 04.2016 г., представляваща стойността на недължимо- без правно
основание, предвид липсата на писмен договор, доставена топлоенергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. „Галчица“ № 40,
западната част от двуетажна сграда,
които вземания са отразени в общи фактури № **********/31.07.2014 г., №
**********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., 2607,95 лв.- законна лихва
за забава от 15.09.2014 г. до 21.07.2017 г., както и сумата за дялово
разпределение в общ размер на 61,21 лв., от които 49,15 лв. главница и 12,06
лв.- лихва, начислена за периода от 19.08.2013 г. до 21.07.2017 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда- 09.08.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, което вземане
е удостоверено в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 404 от 03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 679/2017 г. по описа на РС- гр.
Сливница.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „БРУНАТА“
ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд-София в 2-седмичен срок,
считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: