Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …….
гр. В. Търново, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен
съд, четвърти състав, в публично заседание на 15.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при секретаря В. Минчева,
като разгледа докладваното АНД № 684 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от
Образувано е по жалба на К.Г.И., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 20-1275-000606/30.04.2020
г., издадено от ВПД Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - гр.
Велико Търново с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и се представлява се от адв. Димитър Бобуранов -
ВТАК. Заемат становище за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Процесуалният представител заема становище за недоказаност на административнонаказателното
обвинение.
Въззиваемата страна не се
представлява.
Съдът, след като обсъди
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното :
Административно наказателното производство е
започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение Серия GA, № 217809 от дата 26.04.2020 г. с актосъставител Б.Н.Б. – младши
автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - гр. Велико Търново в присъствието на свидетелите А.А.А. и С.В.С..
В АУАН не са вписани
възражения. Не са подадени писмени възражения АУАН е връчен на жалбоподателя по надлежния
ред.
Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното НП.
В НП се приема за
установено, че на 26.04.2020 г. в 11.25 часа в община Велико Търново, на път
Трети клас №551, км. 9+100 в посока към село Плаково жалбоподателят управлява
лек автомобил Дачия Сандеро с регистрационен номер ***, цвят жърт, собственост
на ***с ЕГН **********, като навлиза след пътен знак В2 при въведена временна
забрана за движение със заповед РД-11-ВТ-19/26.03.2020 г. на директора на ОПУ –
Велико Търново. При проверката се установило, че водачът не носи контролен
талон към СУМПС или друг заместващ го документ.
При
така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че са налице нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец и нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева.
Съдът счита, че административно
наказателното производство е протекло без съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съдът счита обаче, че
фактическата обстановка приета за установена в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление не се доказа по безспорен и категоричен
начин.
От свидетелските
показания на актосъставетелят Б.Б., свидетелите по акта А.А. и С.С. и воденият
от страна на жалбоподателя свидетел *** непротиворечиво изясняват, мястото на спиране
и установяване на твърдяното нарушение, както и че в непосредствена близост до
него не е налице поставен знак В2. Показанията на свидетелите се разминават в преценката
им относно разстоянието между мястото, където е спрян за проверка автомобилът,
управляван от жалбоподателя,
като св. А. твърди, че то е 1,5 до 2 км, св. С., твърди, че е около 5 км.,
актосъставителят Б. твърди, че не може да прецени какво е разстоянието, докато
св. Митев твърди, че изобщо е нямало знак забраняващ преминаването. Всички
свидетели твърдят, че от мястото на проверката няма пряка видимост към описания
в обжалваното НП знак В2. По делото няма нито едно доказателство, за фактическото
твърдение, че жалбоподателят, като водач на описаното МПС е навлязъл след
поставен пътен знак В2, с който е въведена временна забрана за движение. Няма
твърдение в обжалваното наказателно постановление къде и по какъв начин е
поставен въпросният знак, за да може съдът да извърши проверка дали той
съответства на изискванията на Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, няма и представени доказателства по преписката в тази
насока. Съгласно чл.65, ал.1 от НАРЕДБА
№ 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци Пътен знак В2
"Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки" се
използва за сигнализиране на пътен участък, затворен за движение на пътни превозни
средства и в двете посоки. Пътният знак се поставя в началото на пътния
участък, съответно за двете посоки на движение.
Освен това съдът счита,
че неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като за
такова се твърди мястото където е бил спрян за проверка управляваният от
жалбоподателя автомобил – на път трети клас при км. 9+100, докато от
свидетелските показания се установява, че пътният знак В2 се е намирал на
различно от това място, което макар да не е посочено по преписката е на
километри от там. В този смисъл от една страна не е установен по безспорен
начин важен елемент от фактическата страна на деянието – къде и по какъв начин
е бил поставен посочения пътен знак В2, а от друга страна не е установено по
безспорен начин, че жалбоподателят е навлязъл след този пътен знак. Предвид
значителното разстояние между знака и мястото на проверката и липсата на пряка
видимост между двете приетото за установено в обстоятелствената част на наказателното
постановление поведение на жалбоподателя може да почива единствено на
предположения. Още повече, налице са и твърденията на жалбоподателя и св. Митев,
че по целия път от гр. Велико Търново до мястото на проверката не са
преминавали покрай пътен знак В2.
Предвид
изложеното съдът приема, че неправилно наказващият орган е ангажирал
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП е
наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец, поради което обжалваното
наказателно постановление в тази част следва да се отмени.
В частта
относно твърдяното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът счита, че
описаната в обстоятелствената част на НП се потвърждава от събраните
доказателства. Правилно наказващият орган е определил приложимия материален
закон, тъй като жалбоподателят е нарушил задължението си да носи СУМПС и
контролен талон към него. Правилно наказващият орган е определил санкционната
разпоредба и е наложил наказание по вид и размер съответно на
законоустановеното.
Предвид изложеното съдът
приема, че правилно наказващият орган е ангажирал административно наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, като на основание чл.183, ал.1, т.1, пр2 от ЗДвП е наложил
административно наказание глоба в размер на 10 лева, поради което обжалваното
наказателно постановление в тази част следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1275-000606/30.04.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор
Пътна полиция при ОДМВР - гр. Велико Търново в частта в което на К.Г.И., ЕГН **********
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1275-000606/30.04.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор
Пътна полиция при ОДМВР - гр. Велико Търново в частта в което на К.Г.И., ЕГН **********
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: