Решение по дело №147/2023 на Административен съд - Стара Загора

           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 119

 

       12.04.2023 г., гр. Стара Загора

 

         В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в състав:   

                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №147 по описа на съда за 2023 г.

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 27а вр.  чл. 30, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

Образувано е по жалба от В.Г.Д. ***, в качеството му на родител /баща/ на малолетния Ж. В. Д. против Заповед №ЗД/Д-СТ-026/28.02.2023г. на Директор на дир. „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която е постановено временно настаняване на малолетния Ж. Д. в професионално приемно семейство на Т.Х.А..

Жалбоподателят не бил съгласен с настаняването на детето. Сочи, че живеел на семейни начала с друга жена, която била безработна, което наложило той да замине в чужбина да работи, за да издържа семейството си. Непрекъснато изпращал пари за издръжката на детето си. В края на февруари той и детето се разболели от грип, като по това време дошли полицаи и го задържали с обвинения за побой над детето му. Тогава на няколко пъти поискал от полицаите да се обадят на леля ми, която и преди се грижела за детето, но ми било отказано.

Твърди, че не била проведена среща между него и социалните работници, които да му разяснят проблема и да му предоставят възможност да посочил близки, където да се настани детето му. Претендира и, че в заповедта не било посочено, как детето било определено като такова „ в риск“, защо никой от дирекцията не бил провел разговор с бащата за установяване на факта на насилие, а всичко се градяло на твърденията на бившата му съжителка З.. Не на последно място сочи, че органът не бил взел предвид и интересите на детето, а именно, че то щяло да се чувства много по добре при близки и познати хора, отколкото при непознати и това с цел запазване на неговото емоционално, психическо и физическо развитие на едно три годишно дете.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се явява лично и с процесуален представител адв. Д.Х., като поддържат оспорването. В хода по същество развиват подробни доводи за незаконосъобразността на заповедта и молят за нейната отмяна.

Ответникът, Директор дир. „СП“ Стара Загора, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник ст.юрк.Т., която оспорва жалбата и излага подробни доводи в подкрепа на законосъобразността на процесната заповед.

Заинтересованата страна – С.И.М., редовно призована, не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Т.Х.А., редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна /родител/, в законовоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните за това съображения:

От съвместното съжителство между С.М. и жалбоподателя е родено детето Ж. В. Д., ЕГН ******….На 11.11.2022г. от ДСП Харманли прехвърлили в ДСП Стара Загора случаят с детето Ж. Д., когато неговият баща В.  Д. заживял в с. В. *** с лицето З. Д..

Досието на детето било открито първоначално в ДСП Харманли след подаден сигнал на 21.04.2022г. от бащата В.Д., в който декларирал невъзможност да се грижи за сина си. Бащата споделил, че нямал подкрепа от близки и роднини в отглеждането на детето Ж., нямал постоянен адрес, където да пребивавал с него. Майката на детето С.М. *** декларация, че не желаела да се грижи за Ж., като единият от доводите за това бил, че се грижела за още пет свои деца. Макар да имало заведено от бащата В.Д. дело за упражняване на родителски права, било постигнато споразумение те да се упражняват от майката, а бащата да плащал издръжка, но според майката, такава не получавала.

От м. декември 2021г. реално детето се отглеждало от баща си В.Д. до момента на заминаването на последния в чужбина, след което детето било оставено на грижите на лелята на В.,***. През 2022г. бащата се установил да живее в с. В. ***, където Ж. се отглеждал от  съжителката по това време на бащата З. Д., а В.Д. заминал отново за чужбина. Детето било записано в детско заведение.

На 27.02.2023г. в ДСП Стара Загора постъпила информация  /сигнал СИГ/Д-СТ/81, л.7/ от З. Д. /бивша съжителка на В./ и М. г., че В. всяка вечер биел сина си, ядосвал му се за най-малкото, както и, че биел и тях. Сигналът бил възложен на социален работник при ДСП Стара Загора за спешна проверка и оценка на риска. На същата дата /27.02.2023г./ бил проведен телефонен разговор с М. г. /л.8/, от който се установила, че В. посегнал на нея и З., както и че детето на В. било много болно с висока температура, а бащата нямал пари да лекарства, като З. го завела на лекар и му купила лекарства. По това време бащата живеел в чужда къща /на Л. от магазина/. В хода на работа по горе визирания сигнал, бил изготвен и формуляр за приемане на устен сигнал /л.9/ от 28.02.2023г., с подател инспектор О., квартален полицай на с. В. Левски, като от протокол от проведен телефонен разговор с него /л.12 и л.13// същият дал информация, че била извършена проверка за агресивно поведение на В.Д. към неговата бивша съжителка и семейството й, в хода на която било установено, че той оказвал насилие над детето си Ж., че нямал капацитет и възможност да го отглежда и да полага грижи за него. Вечерта на 27.02.2023г. в заведение в населеното място /с. В. Левски/ отново набил детето. Лицето било криминално проявено. Макар да бил предупреден, отново посетил дома на бившата си съжителка, като се държал агресивно, поради което и бил задържан.

На същата дата /28.02.2023г./ били проведени телефонни разговори от социален работник и с личния лекар на детето д-р К. /л.10/ и с ДГ “Изворче“ /л.11/, за което били съставени протоколи. По данни на личната лекарка на детето, същото имало необходимите имунизации и било с развитие съобразно календарната си възраст., нямал наследствени или хронични заболявания, бил пациент от 17.07.2020г. На 27.03.2023г. бил осъществен преглед на детето и установена ангина, издала направление за педиатър и изписала лечение. От протокола от телефонния разговор с детската градина се установява, че детето не било посещавало заведението. Имало технически проблеми за записването на детето в ДГ. На 23.02.2023г. било изписано от ДГ в с. Гипсово. Бащата заявил, че имал документи там, които по служебен път можело да се изпратят при поискване от детското заведение, където ще се настани детето.  

Под изх. № СЛ/Д-СТ/2745-003 от 28.02.2023г. до Директора на дир. СП Чирпан бил при приложен социален доклад относно оценка на потребностите на детето Ж. Д. /л.14, л.16/, в заключение на който било предложено, поради липса на възможности детето да се отглежда в биологичното семейство или от други роднини и близки, то да се настани в професионално приемно семейство. До дир. Дир. СП Стара Загора постъпило от Дир. СП Чирпан писмо  /л.17/, че на територията на дирекция Чирпан имало свободно приемно семейство на Т.А., която можела да поеме грижи  за детето Ж. Д.. Представен бил протокол за предаване на детето на приемното семейство /л.19-20/. На същата дата от социални работници при Дир. СП Стара Загора били изготвени социален доклад за оценка на сигнала за дете в риск /л.26-28/ и социален доклад за работа по случай на дете в риск /л.29-31/, като бил направен извод, че детето нямало възможности да се отглежда в семейната среда на биологичните си родите и на територията на дир. СП Стара Загора няма установени близки и роднини, което да поемат грижите за детето в семейна среда.

Под № ЗД/Д-СТ-026 на 28.02-2023г. Директорът на дир. СП Стара Загора издал заповед за временно настаняване на Ж. В. Д. в професионално приемно семейство – Т.А., с постоянен адрес ***. Заповедта била съобщена на бащата на 01.03.2023г. На 01.03.2023г. бил поведен разговор с бащата В.Д., за което бил съставен протокол /л.36-37/. На 14.03.2023г. от В.Д. била подадена жалба против заповедта за временно настаняване на детето Ж. Д..

По делото се прилага още: заповед №24-РДСП-0025/26.10.2018г. /л.21/; протоколи /л.48-50/; писмо изх. № ДП/Д-СТ-Р-54-001/07.03.2023г. /л.53/; декларация от М. Й. /л.54/; писмо изх. № СЛ/Д-Ст-Ч/785-002/02.03.2023г. /л.56/; искова молба до РС Чирпан /л.57/; план за действие относно детето Ж. В. Д. /л.58-59/; писмо изх. № 802/06.074.2023г. на РС Чирпан /л.94/; служебна бележка /л.95/; нот. акт /л.96/; формуляр за приемане на устен сигнал /л.98/; декларация от родител за даване на съгласие за пълно осиновяване /л.99/; протокол от проведена среща на Дир.“СП“ Харманли със С.М./ л.100/; протокол от проведена среща с В.Д. /л.101/; заявление от С.М. /л.102/; доклад за оценка на постъпил сигнал от 21.04.2022г. /л.103-104, л.106/; протоколи от  проведени телефонни разговори във връзка с детето Ж. Д. /л.107/; формуляр за приемане на устен сигнал от 12.05.2022г. /л. 113/; протокол от проведена среща със Е.К. /л.114/;  протокол от проведена среща от 19.05.2022г. /л.115/; протокол от проведена среща от 08.07.2022г. /л-116/; доклад за оценка на постъпил сигнал от 12.05.2022г. /л. 117-118/;

По искане на жалбоподателя, Съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката  М. Й.. Същата сочи, че била роднина на В., негова леля по майчина линия /сестра на майка му/ и живее в с. Любеново, общ. Раднево. В. нямал свой дом, но живеел при ния, в нейната къща на втория етаж, а тя била на долния етаж, къщата й била на два етажа. Семейството й се състояло от един син, незрящ и негомите три деца, но те били големи – на 15г., на 17г. и на 18 г. Свидетелката се грижила за незрящия си син и тримата й внука. Личен асистент била на сина си. Получавала средства оттам.

            Миналата година, 2022г., се грижиила за детето на В., шест месеца. Племенникът й тогава работел в Холандия, изпращал пари. След това, като се върнал от Холандия, пак оставил детето при нея. След това В. се запознал с друга жена – З. и остави за малко своето дете при нея, после го взел. Детето стояло при ния един месец и после В. пак си го взел. Тогава В. и З. отишли да живеят в някакво друго село, но първо били в Симеоновград, после купиил къща на село в Старозагорска област, на което не помнела името.

Откакто взела детето, оттогава племенникът й престанал да работи. З. излъгала, че бащата на Ж. нанесъл побой на детето си. Никой не й се обаждал от социални грижи да я питат дали желаяле да се грижа за детето. А тя желаела да се грижа за детето. Знаела му всичките навици. Познавам и В. много добре и го знаела като грижовен баща, от нищо не лишавал детето си. Никога не била виждала В. да удря детето. Виждала В. как се грижи за детето – хранил го, сменял памперси, купувал му играчки, на разходки го водел, всичко купувал на детето, не го лишавал от нищо, много добре се грижел за него. Като си идвал в отпуска, тя не  гледала детето, В. си го гледал.

            Познавала детето от мъничко, от тримесечната му възраст. Бебе било, когато бащата работел в един краварник.        Познавала майката на детето, но не много добре, не знаела колко време живели заедно с В., но знаела, че откакто се родило бебето, тя оставила и бебето, и В..  В. й споделил, дали можел да даде детето за отглеждане за малко време, докато си намерел работа. После разбрал, че ги давали децата на приемни семейства и за това се отказал. В. дошъл при  ния, мисли през месец май 2022г., когато го търсили социални работници.

            Детето било на годинка и половина някъде, когато започнала да го гледам. За шест месеца го гледала тогава. След тези шест месеца бащата се запознал с тази З.. Тя обаче на два пъти гледала детето. След шестте месеца, когато гледала детето, бащата се запознал с тази З. и се оженили. Вторият път, когато гледала детето, пак не можела да кажа месеците, годините и датите, но тогава било записано на градинката.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като направена от лице с правен интерес от оспорването /баща на детето/, в преклузивният срок за оспорване на заповедта пред съда, против годен за съдебен контрол административен акт. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.

По същество на оспорването, Съдът го намира за неоснователно:

По валидността на процесната заповед - същата е постановени от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., вр. с чл.33, ал.1 от ППЗЗдет., временно настаняване извън семейството при спешни случаи се извършва по административен ред със заповед на директора на ДСП по настоящ адрес на детето, който в конкретният случай е бил на територията на община Опан, която се включва в териториалният обхват на Дир. СП Стара Загора. Ето защо не е налице основание за обявяване на заповедта за нищожен административни актове.

Съдът не установи нарушение на общите /налице е подробно фактически и правно мотивиран писмен акт/ и специалните производствени правила, установени в ЗСП, ППЗСП /глава трета/ и АПК. Заповедта съдържа конкретни фактически основания за издаването й като на тях е дадена опредЕ правна обосновка. Ето защо не са налице основания по см. на чл.146, т.2-3 от АПК за отмяната на процесната заповед като незаконосъобразна.

Относно съответствието й със закона, Съдът приема следните изводи:

Фактическите основания в процесната заповед сочат, че биологичните родители на детето Ж. Д., от една страна майката С.М., категорично не желае да полага грижи за малолетното дете Ж. и няма изградена емоционална връзка с него, а от друга страна, за бащата /настоящият оспорващ/ се сочат данни, че същият е непостоянен в полаганите грижи за детето, тъй който периодично отсъства от страната, поради пребиваване в чужбина, през което време детето му Ж. е оставян на грижите на трето лице, сестрата на жалбоподателя, извън семейството. Изнасят се данни за липсата на уседналост на бащата, който няма постоянен адрес, често сменя местопребиваванията си, но най- същественото от фактическа страна е твърдението за упражнено насилие спрямо Ж. от страна на неговия баща В.. Тези фактически основания се доказват от целокупния доказателствен материал, който Съдът прие по делото без оспорване от страните. Същите в достатъчна степен налагат и издаване на процесната заповед.

В този смисъл Съдът приема за безспорно удостоверени от писмените доказателства, приети по делото, всички фактически основания на заповедта, вкл. и обстоятелството за проявено физическо насилие към малолетното дете Ж. от бащата В.. Както се посочи, писмените доказателства, съдържащи данни за такова насилие и то на публично обществено място не се оспориха от жалбоподателя и неговия процесуален представител /личното мнение на свидетелката, че В. не можел да насилва детето си, не следва да се кредитира, като не кореспондиращо на данните от не оспорените писмени доказателства /л.7, л.8, л.9, л.12 и л.13/ и поради това те се кредитират. Именно подаден сигнал за проявено насилие към дете е поводът за предприемане на спешни мерки /до 24 часа/ за издаване на акт по чл.27, ал.1, вр. с чл.5, ал.1 от ЗЗдет., вр. с чл.33, ал.1 от ППЗЗдет. В разпоредбата на  §1, т.11, б.а-д от ДР на ЗЗДет. се определя какво законът разбира под дете „в риск“, като според хипотезата на б.“б“ такова е това, което е жертва на насилие в семейство, а според б.“в“, такова е и дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В този смисъл, изцяло неоснователно е оплакването на оспорващата страна, че не било ясно, защо ответникът приел извод, че Ж. било дете в риск. Несъмнено, към 28.02.2023г. са били налице данни за проявено физическо насилие от страна на бащата на малолетното дете Ж. и това обстоятелство не е опровергано по делото.

В чл. 1, ал.2 от ЗЗдет. се предвижда, че Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Принципите, на които се основава закрилата на детето, включват отглеждането му в семейна среда, осигуряване на най-добрия му интерес и специална закрила на дете в риск /чл. 3, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗД/. Първата мярка за закрила на детето е съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда - чл. 4, ал.1, т.1 от ЗЗД, а следващата - настаняване в семейство на роднини или близки. Прилагането на регламентираната в закона възможност дете да бъде настанено извън семейството, вкл. в семейството на роднини или близки, е предвидено като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното извеждане на детето /чл. 25, ал.2 от ЗЗД/. Именно такъв е настоящият случай, поради което неоснователно е оплакването на оспорващият в тази насока, а действията по настаняване на детето извън семейството са законосъобразно предприети, ако се удостовери наличие на някое от нормативно разписаните в чл. 25, ал.1, т.1-6 от ЗЗДет. основания, каквото тук се установява да е налице и в частност това по чл.25, ал.1, т.4 от закона – детето е жертва на насилие в семейството си, което несъмнено създава сериозна опасност за неговото  физическо и психическо развитие.

Следва да се посочи, че тази мярка има временен характер, то произнасяне на РС с решение по чл.28 от закона. Съдът намира, че в конкретният случай, ответникът е съобразил установените пред него данни относно семейната среда на детето Ж., като в този смисъл правилно е неговото решение, то да бъде настанено в семейството на професионално приемно семейство, тъй като при провеждане на специалното административно производство и събраните доказателства, не са се установило обстоятелства, че друго член от разширеното семейство на детето е възможно и е съгласно да полага грижи за Ж.. Майката категорично е отказала и е декларирал нежелание да полага грижи, жалбоподателят редовно е отсъствал от страната в периода след раждането на детето, като през това време е прехвърлял грижите за него на трети лица /бившата съжителка З., което е лице извън семейството/, а за кратко на сестра си Е, но същата не е проявила желание да се грижи за детето. Бащата е и криминално проявен, няма постоянна работа и доходи, нито постоянно жилище, където да се установи преимуществено с детето си, което сочи, че той няма и капацитет да полага адекватни за възрастта, пола, физическото, умствено и емоционално развитие на детето си.

Както вече се посочи, в хипотезата на чл.33, ал.1 от ППЗЗдет,  се предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане". По аргумент от посочените норми, налагането на мярката се свързва с провеждането на бързо административно производство, като мярката по отношение интересите на детето има обезпечителен характер и следва да се определи незабавно, както е и процедирано.

От изготвения социален доклад за оценка на постъпил сигнал относно дете в риск /за Ж. Д./, се установи, че при провеждане на особеното производство са разгледани, обсъдени и преценени събраните в хода на проведеното незабавно социално проучване и проверка на данни, въз основа на което е прието от една страна, че съществува непосредствен риск за живота и здравето, както и риск за нормалното физическо, психическо и емоционално развитие на детето Ж. /към онзи момент В. е бил задържан/, а със Социален доклад – предложение, е обоснована необходимостта от предприемането на спешната мярка за закрила спрямо детето и тъй като не са били установени към онзи момент близки и роднини на територията на дир. СП Стара Загора на детето, които да са били съгласни и да са имали възможност да полагат грижи за тригодишният Ж., е дадено предписание за неговото настаняване в професионално приемно семейство на територията на Община Чирпан.

На тази плоскост, Съдът намира за неоснователни оплакванията на оспорващата страна, че е налице незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като свидетелката не била търсена за да и предоставят отглеждането на детето Ж. на нея. От данните по преписката не се установяват абсолютно никакви никакви данни въпросната М. Й. изобщо да е полагала грижи за Ж. /показанията й не кореспондират на данните, че за детето се е грижила Е, сестрата на В./, а спешният характер на производството, налага и спешност при събирането и преценката на доказателствата, сред които няма такива, които да сочат на съпричастност на свидетелката в отглеждането на детето Ж.. Също не се опровергават и данните от социалния доклад, че детето не е имало други роднини и близки, при което да бъде временно настанено и те да са съгласни с това.

Ето защо, от една страна Съдът приема, че оспореният административен акт е постановен, след изясневане, обсъждане и правилна преценка на всички релевантни за случая факти и обстоятелства, като в този смисъл не е налице соченото от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, в частност за непълна и неточно изяснена фактическа обстановка. Както органът, така и Съдът приема, че към датата на процесната заповед, не е имало установена възможност детето да получи закрила в семейна среда или в средата на роднини и близки.

В заключение, Съдът приема и, че процесната заповед е постановена в съответствие на целите на закона и при съблюдаване интересите на детето. Според чл. 10, ал.1 от ЗЗД, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, нравствено и социално развитие, и на защита на неговите права и интереси. Това право на детето има приоритетно значение, а в случая очевидно то не е можело да се гарантира чрез прилагане на мерките за закрила в семейна среда по чл. 23 от ЗЗД. Осигурената с постановената заповед и приложената с нея мярка за закрила временна /спешна/ защита на малолетното дете до изясняване на всички факти и обстоятелства по неговия случай с акт на районния съд, е съобразена с основните принципи, разписани в чл. 3 от ЗЗД. Ответникът е направил правилна, законосъобразна и обоснована преценка към датата на издаване на обжалваната заповед, при съобразяване на конкретните нужди на детето и в защита на висшите интереси на малолетния Ж. Д., като "дете в риск" по см. на §1, т.11, б."б“ и „в" от ДР на ЗЗД. Ето защо процесната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на общите и специалните административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материално-правните разпоредби на които е основана, и при съобразяване с целта на закона, жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ответната страна не прави искане за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.

Водим от горнато и на осн. чл. 172, ал.2, предл. четвърто от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.Г.Д. ***, против Заповед №ЗД/Д-СТ-026/28.02.2023г. на Директор на дир. „Социално подпомагане“ Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: