Решение по дело №37/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 38
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Пламен Иванов Пенов
Дело: 20204300900037
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 37 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 25 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба от „Елит“ ЕООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр.......... против отказ № 20200225175525-3/02.03.2020 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията, постановен по партидата на търговеца.

Според жалбоподателя отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен. В жалбата се посочва, че длъжностното лице по регистрацията е смесило режима на двете хипотези на чл. 129 ТЗ, приемайки представяне от праводателя на декларация по образец за липса на изискуеми и неизплатени задължения, каквато според жалбоподателя се изисквало само при прехвърляне на дружествен дял на трето лице, не и при прехвърляне на дружествен дял от един на друг съдружник. В жалбата е изведено искане за отмяна на отказа и връщане на преписката на длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията с указания за даване на нов срок за отстраняване на нередовностите, както и за присъждане на разноските по делото.

Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 25, ал. 1 ЗТР). В съпроводителното писмо е означено (ръкописна добавка), че отказът е съобщен на жалбоподателя по електронен път, без да е посочено кога е изпратен на жалбоподателя, а жалбата е подадена по електронен път и същата е с входящ номер № 20200305184525. При наличие на данни за нейното постъпване по електронен път на 05.03.2020 г., изхождайки от генерирания входящ номер, съдът приема, че жалбата е подадена в седмодневния срок по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото обжалваният отказ е постановен на 25.02.2020 г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява, че със заявление образец А4 с вх. № 20200225175525 по партидата на жалбоподателя „Елит“ ЕООД е заявено вписване на следните промени: заличаване на съдружника В.И.Ц. и вписване на съдружника П.И.М. като едноличен собственик на капитала; заличаване на В.И.Ц. като управител на дружеството и вписване като такъв на П.И.М.; обявяване на актуалния учредителен акт на дружеството, приет с решение на едноличния собственик на капитала. Към заявлението са приложени следните документи: договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите от 24.02.2020 г.; решение на едноличния собственик на капитала; нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управител; декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ; актуален дружествен договор; документ за внесена държавна такса; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и адвокатско пълномощно.

Длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията е дало на заявителя указания № 20200225175525-2/27.02.2020 г. за прилагане на съответните документи. Указанията са изпратени на 27.02.2020 г. на посочения от заявителя електронен адрес, видно от приложената към жалбата разпечатка от търговския регистър.

От заявителя е подадена молба, подадена чрез пълномощника, в която са развити съображения, че не следва да се представят декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ., като с молбата е представен учредителен акт с означено в него ЕГН на едноличния собственик на капитала.

На 02.03.2020 г. длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията е обявило по партидата на търговеца обжалвания отказ (№20200225175525-3). В неговите мотиви е прието, че заявителят не е изпълнил дадените указания, с оглед непредставяне на декларации образец по чл. 129, ал. 2 ТЗ, като е развита тезата, че представянето на такива се изисква във всички случаи на прехвърляне на дружествен дял, вкл. и на съдружник.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е жалба на „Елит“ ЕООД срещу отказ № 20200225175525-3/02.03.2020г. на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията, обявен по партидата на търговеца-жалбоподател.

Отказът на длъжностното лице по регистрация да впише по партидата на търговеца исканите обстоятелства, поради неизпълнение на дадените указания за представяне на декларации образец по чл. 129, ал. 2 ТЗ, е незаконосъобразен. Такава декларация е предвидена само при прехвърляне на дружествен дял на трето лице, какъвто не е разглежданият случай. В Търговския закон са уредени две хипотези на прехвърляне на дружествен дял – от един съдружник на друг и съдружник (съдружници) на трето лице (чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ). Общото при тях е установеният способ за прехвърляне – чрез сделка - договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно (чл. 129, ал. 2 ТЗ). В цитираната разпоредба е установено и условие за вписване на прехвърлянето в търговския регистър - представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 129, ал. 1 ТЗ. Условието се отнася само за случаите на прехвърляне на дружествен дял на трето лице, защото само при тях е предвидено спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и е въведено условието за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите (чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ). Прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг е свободно - в тази хипотеза нито се спазват изискванията за приемане на нов съдружник, нито е се преценява дали е изпълнено условието за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите (чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ). Ето защо в тези случаи не трябва да се изисква прилагане към заявлението за вписване на декларации образец по чл. 129, ал. 2 ТЗ.

Съображенията на длъжностното лице по регистрация за прилагане на такива декларации при прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг, не намират опора в закона. Редакцията на чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ е ясна, недвусмислена и от нея следва законодателната воля за установяване разлика в двата режима на прехвърляне на дружествен дял – единият свободен, а другият при спазване изискванията за приемане на нов съдружник и изпълнено условие за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите. Доводите в отказа, че условието за липса на непогасени задължения е въведено, за да обезпечи публичния, а не частния интерес, и че в този смисъл то е приложимо и за случаите на прехвърляне на дружествен дял на друг съдружник, не намират опора в закона. Ако законодателната идея е била условието да се прилага и за тези случаи, разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ би имала различна редакция, от чието тълкуване на се извежда норма с такова съдържание (приложимост на условието за липса на непогасени задължения при прехвърляне на дружествен дял на друг съдружник). Аргументът, изложен за пълнота, също не би могъл да обоснове законосъобразност на отказа, защото той е хипотетичен, а конкретното съдружие между прехърлителя и приобретателя на дяловете и давността на възникването му, не дават основание за допускане на възможно заобикаляне на закона, каквото се сочи в мотивите на отказа.

По изложените съображения и съобразявайки, че със заявлението са представени редовни от външна страна документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът намира, че постановеният отказ на длъжностното лице по регистрацията следва да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на вписване на заявените обстоятелства.

Разноските по делото следва да останат в тежест на жалбоподателя (чл. 541 ГПК).

Мотивиран от горното и на основание чл. 25, ал. 4 и 5 ЗТР, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ № 20200225175525-3/02.03.2020 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията, Търговски регистър, обявен по партидата на „Елит“ ЕООД, с ЕИК ..........

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията – Търговски регистър да впише заявените обстоятелства по подадено заявление с вх. № 20200225175525 по партидата на „Елит“ ЕООД, с ЕИК ..........

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от съдебното решение заедно с документите във връзка със заявеното вписване, да се изпратят на Агенцията по вписванията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: