РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Благоевград, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102693 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”) .
Образувано е по искова молба, подадена от Л. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** против „СТИК - КРЕДИТ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ****-изпълнителен директор.
Ищцата е предявила против ответника при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:
1/ за обявяване за нищожността на клаузите за неустойка чл. 46 във връзка с чл. 19 от Общите условия към Договор № 561446 за
потребителски кредит от 17.07.2019г.
2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата 10 лева, представляваща получена без основание сума по клауза неустойка от
Договор № 561446 за потребителски кредит от 17.07.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.03.2025г. ищцата е направила изявление за оттегляне на иска, с който
претендира ответникът да й заплати сумата от 10 лева, представляваща получена без основание по клауза неустойка от Договор №
561446 за потребителски кредит от 17.07.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане.
Съдът с протоколно определение № 539 от 13.03.2025г. е прекратил частично производството, в частта относно предявения от ищцата
Л. Н. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *****, срещу ответника „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, представлявано от ****, осъдителен иск, с който се претендира ответникът да заплати на ищцата сумата в
размер на 10,00 /десет/ лева платена без основание по клауза за неустойка от Договор № 561446 за потребителски кредит от
17.07.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане – поради оттегляне на този иск.
Ищцата твърди, че на 17.07.2019г. между нея и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 561446, като страните са се
договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 600 лв. Заявява, че имало уговорена неустойка в клаузите на чл. 46 във връзка с чл. 19
от Общите условия към процесния договор за потребителски кредит, съгласно които следвало да предостави допълнително обезпечение
– поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение била предвидена неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената по договора сума за всеки ден, през който не било предоставено договореното обезпечение. Смята уговорената неустойка за
нищожна поради противоречие със закона – чл. 143 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че неустойката накърнява и добрите нрави. В
тази връзка иска да се прогласи нищожността на клаузите за неустойка.
Ответното дружество смята предявения иск за неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че е сключил с ищцата процесния
договор за потребителски кредит. Смята клаузите за неустойка за валидни, като излага подробни доводи в тази връзка.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е иска за нищожност на клаузите за неустойка
чл. 46 във връзка с чл. 19 от Общите условия към Договор № 561446 за потребителски кредит от 17.07.2019г. поради противоречие с чл.
143 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави (с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23
във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).
Уважаването на тази искова претенция е детерминирано от установяването, че процесните клаузи за неустойка чл. 46 във връзка с чл.
19 от Общите условия към договора за потребителки кредит противоречат на императивна правна норма, а именно чл. 143 ЗЗП и чл. 19,
ал. 4 ЗПК, както и че същите накърняват добрите нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна
следва да установи наличието на противоречие на процесните клаузи за неустойка чл. 46 във връзка с чл. 19 от Общите условия към
договора за потребителки кредит с посочените императивни правни норми, както и че същите накърняват добрите нрави. От своя
страна ответникът трябва да докаже, че уговорените клаузи за неустойка са валидни.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните
проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между ищцата Л. Н. М. (като кредитополучател и потребител) и ответника „СТИК- КРЕДИТ" АД
(като заемодател и кредитор) е бил сключен на 17.07.2019г. процесният договор за потребителски кредит с № 561446. Фактът на
сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис от самия процесен Договор за потребителски кредит,
Погасителен план и Общи условия по него, Заявление от 17.07.2019г. за получаване на кредит и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от 17.07.2019г. Безспорно е също така, че ответното дружество реално е
предоставило на ищцата заемната сума по процесния договор в размер на 600 лв. Получаването на заемната сума от заемополучателя се
установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
1
От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на процесното заемно правоотношение, а именно:
главница в размер на 600 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 47,46 %; лихвен процент по кредита – 36 % и общата дължима сума
по кредита в размер на 681,50 лв.; срок на кредита – 7 месеца.
Става ясно по делото, че процесният договор за потребителски кредит съдържа клаузите на чл. 22 и чл. 23 от същия и на чл. 23, ал. 2 и
чл. 25, ал. 5 от ОУ към него, съгласно които за обезпечаване на вземането си заемателят се задължава да предостави на дружеството
обезпечение: запис на заповед в полза на „Сити Кредит” АД и банкова гаранция при конкретно посочени условия. Размерът на
неустойката за липса на банкова гаранция не е посочен в самия договор за кредит. Същият е посочен в т.4.3. от Стандартен Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 17.07.2019г. и е 307,88 лв. Третото лице-поръчител, както и
банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и да бъдат одобрени от кредитора, като това
одобрение извършва единствено по преценка на кредитора.
Установява се по делото, че ако потребителят не осигури сочените в договора и в ОУ към него обезпечения, същият дължи на
кредитора неустойка в размер на 307,88 лв. като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Видно от
Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е включена като част от месечните вноски по кредита.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорена от страните), става ясно, че действителният
годишен процент на разходите /ГПР/ по процесния договор е различен от неправилно посочения 47,46 %. В тази връзка от заключението
на вещото лице се установява, че действителният ГПР по договора е 398,93 %. При това положение действителният ГПР надвишава
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност надхвърля 7,98 пъти петкратния
размер на законовата лихва към датата на сключване на Договора за кредит.
С оглед заключенията на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в процесния договор ГПР /47,46 %/ е формален и не
отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан
коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит е нищожни – арг. от чл. 22 ЗПК. В тази връзка следва да
се има предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от
23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, а клаузите в договор, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
По отношение на клаузите за неустойка, предвидени в договора за потребителски кредит и ОУ към него е необходимо да се изтъкне
следното:
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение противоречат на принципите на
равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.16 ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е
необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена
предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави
обезпечение /чл.18 ЗПК/. Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото
си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези
вреди обаче по силата на чл.33, ал. 1 ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Чрез кумулирането и на неустойка
се цели неоснователното обогатяване на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно
завишено плащане, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил
допустимия от закона праг по чл.19, ал.4 ЗПК /съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза/.
Предвид изложеното, посочените клаузи в договора и ОУ към него следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл. 143,
ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика - уговорката е във вреда на потребителя, тъй като
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, който е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока
неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се
оскъпява многократно.
Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено
задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и
обогатяване на кредитодателя.
При включването на горепосочената сума за неустойка за процесния договор, представляващи скрити възнаграждения за
кредитодателя, реалният ГПР за договора според изчисленията на вещото лице надвишават допустимия законов лимит по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
С оглед изложените съображения предявеният установителен иск за обявяване на клаузите за неустойка в процесния договор за
потребителски кредит и ОУ към него за нищожни е основателен.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищцата, като тя на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е била
освободена от заплащането на държавни такси и разноски. Същата е направила съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лв.,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, които следва да й се присъдят.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград държавната
такса, дължима във връзка с уважаване на ищцовата претенция в размер на 50 лв., както и платеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице С. Т. за изготвеното експертно заключение в размер на 400 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на клаузите за неустойка (чл. 22 и чл. 23 от Договор № 561446
2
за потребителски кредит от 17.07.2019г., чл. 23, ал. 2, чл. 25, ал. 5, чл. 46 във връзка с чл. 19 от Общите условия към него, т.4.3. от
Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от 17.07.2019г. към него), сключен между
Л. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, като заемополучател и „СТИК- КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано от ****-изпълнителен директор, като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „СТИК- КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от ****-изпълнителен директор да заплати на Л. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** сумата от 450
лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща общ размер на дължимите разноски в настоящето производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „СТИК- КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от ****-изпълнителен директор, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща държавна такса, дължима за производството по гр. д. № 2693/2024г. на РС – гр.
Благоевград и разноски за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на
страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3