Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г. град Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публично съдебно заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретар Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Ганчева адм.дело № 588 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „К.ГБГ – Заложна къща“ ООД, с
ЕИК ***, със седалище гр. В, ул. „Д.“ № 2, представлявано от В.Х, чрез адв. А. против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-ФК от 09.02.2022
г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД
„Финансов контрол“ в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на ET "К.ГБГ –
Заложна къща“ ООД, е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект, находящ се в гр. В, ул. „Ш“ № 22, стопанисвана от
дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че оспорения акт е
незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и
целта на закона. Описаната фактическа обстановка в заповедта е невярна, неправилен е извода на административния
орган, че е извършена продажба, за която няма издаден фискален бон. При
издаване на акта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, не са налице материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ. Поддържа, че в случая продажба не е извършена.
Орган по приходите не е заплатил стоката и я е върнал, т.е. няма продажба.
Издаването на касов бон следва при всяко едно пращане, извършено във връзка с
продажба на стока. Макар и стоката да е изпратена от дружеството, за същото не
е възникнало задължение да издаде фискален касов бон за извършеното плащане,
тъй като стоката не е била закупена и продажбата не е извършена. Дори и да се приеме, че дружеството разполага
с онлайн магазин, то не попада в обхвата
на задължените лица по чл. 3. Единствено по желание на лицето, същото може да
бъде включено в публичния електронен списък на ел. магазини, който НАП поддържа
и е достъпен, след подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на
Наредба № Н-18/2006 г. Поддържа, че съгласно
Разяснение изх. № 201553/20.02.2019 г. на НАП, съгласно §1 т.12 от
ЗПУ, „наложен платеж“ е допълнителна
услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на
определена от подателя сума, като куриерът събира определената от подателя сума
и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или
му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя,
няма нищо общо с начина, по който се заплаща стоката от получателя й, и който
начин на плащане всъщност е определят при съобразяване на изискванията на
законодателството за издаване на фискален бон. В случая ответника твърди, че
стоката е поръчана чрез електронен магазин, което изисква от него да извърши
допълнителна проверка относно правоотношенията между доставчика на стоката,
посредникът, куриера, който доставя стоката и нейното заплащане от получателя.
Същата е необходима, за да се установи задълженото по чл. 3 ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. лице. Като не е сторил това авторът на заповедта е допуснал
нарушение на чл. 35 от АПК, довело до неправилно приложение на материалния
закон и отменително основания по чл. 146 т.3 и т.4 от АПК. Липсват
доказателства, че на 4.02.2022 г. доставчикът на стоката е получил заплащане на
сумата от 80 лв., което изключва връзката между него, като подател/доставчик на
стоката и задължението му по чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Като е приел
обратното административния орган е допуснал неправилно приложение на закона.
Отделно от това сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
в заповедта не е посочена датата на извършване на нарушението. Посочено е, че
на 31.01.2022 г. е направена поръчката, на 4.02.2022 г. пратката е получена в
офис на Еконт, а на 8.02.2022 г. е извършена проверка в търговския обект.
Посочването на дата на извършване на нарушението е свързано с правото на защита
на нарушителя. В случая е налице разминаване между описанието на нарушението и
дадената му квалификация. Самата правна квалификация на нарушението е
формулирана, като такава по чл. 186 ал.1 от ЗДДС, без да е конкретизирана
хипотезата. Изложените от органа мотиви
са общи съждения относно държавния интерес
липсват конкретни и относими фактически основания за определяне продължителността
на ПАМ, което представлява нарушение на изискването за мотивираност на акта и е
самостоятелно основание за отмяна. Наложената ПАМ не изпълнява и целта на
закона, тъй като с нея не би могло да се преустанови евентуално административно
нарушение, нито да се предотвратят вредните му последици, тъй като то вече е
довършено, единствено с ПАМ се преустановява търговската дейност в обекта и
генерирането на приходи от нея. Мярката не съответства на предвидените в чл. 22
от ЗАНН цели. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник отдел
"Оперативни дейности" – Варна в ГД „Финансов контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител,
в депозирани писмени бележки поддържа, че жалбата е неоснователна, а оспорения
акт правилен и законосъобразен.
Административния орган действа в условия на обвързваща компетентност,
същия при наличие на констатирано нарушение, което е безспорно установено, е
длъжен да наложи ПАМ. При извършена
проверка е установено, че няма издаден фискален касов бон или пощенски паричен
превод за направената поръчка, поради което е налице нарушение, което не попада
в изключението посочено в чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. В закона не е
посочено кои държавни и обществени интереси са особено важни, с оглед
определяне на срока за налагане на ПАМ, това налага извода, че същия следва да
се определи от административния орган, който разглежда всеки конкретен случай,
с оглед събраните доказателства. По изложените доводи моли да се отхвърли
жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На 8.02.2022 г. е извършена проверка на търговски
обект - заложна къща, находяща се в гр.
В, ул. „Ш“ № 22, стопанисвана от „К.ГБГ заложна къща“ ООД при която е констатирано, че
дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-28/13.12.2006 т. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги
от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г.
На 8.02.2022 г. е извършена проверка в търговския обект, във връзка с
онлайн поръчка през онлайн платформа http:/оlx.bg от потребител gooddeal 2022. Поръчката е за 1 бр. механичен часовник "Сейко
5" на стойност от 80 лв. Поръчката е направена от М.Г.до офис на Еконт в
гр. Аксаково. Поръчката е направена на 31.01.2022 г. и е обективирана в
протокол № 1323456/31.01.2022 г. На 4.02.2022 г. е съставен протокол №
1323457/4.02.2022 г. за получаване на поръчката в офис на Еконт. При получаване
на пратката към нея няма издаден фискален касов бон или пощенки паричен превод.
Има само товарителница, на която за подател е посочен „К.ГБГ заложна къща“ ООД,
име на подателя О.М - комисионер при ДЗЛ. Стоката е върната, като е заплатена
единствено такса за куриерска услуга за получаване и връщане на стоката,
изведен е бон на стойност 12.35 лв. от служител на Еконт, което не подлежи на
сторниране. В хода на проверката е
установено, че не е издаден фискален бон или пощенки паричен превод за
поръчката. В хода на проверката от ФУ е бил изведен КЛЕН за
периода от 31.01.2022 г. до 4.02.2022 г.
Преценено е, че е налице нарушение на чл. 25 ал.1 вр. чл. 3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
При тези установановявания е издадена оспорената
заповед, с която на дружество е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект, находящ се в гр. В, ул. „Ш“ № 22, стопанисвана
от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
По делото е представен протокол № 1323456/31.01.2022
г., протокол № 1323457/4.02.2022 г. , товарителница, касов бон - издаден от Еконт, протокол № 0058364/8.02.2022
г., опис на парични средства, дневни отчети за периода от 31.01.2022 г. до
8.02.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на
процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок, заповедта е връчена на
16.02.2022 г., а жалбата е депозирана на 2.03.2022 г. и е ДОПУСТИМА.
Видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната
нищожност.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите по
приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението, са
документирани по надлежния ред – с протокол № 1323456/31.01.2022 г., протокол №
1323457/4.02.2022 г. и протокол №
0058364/8.02.2022 г., последният съставен в присъствието на Марков, представляващ
дружеството, в протоколите са посочени извършените действия, проверените
документи и събраните при проверката доказателства.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесната ПАМ е наложена за нарушение
на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. – неиздаване на фискална касова бележка
във връзка с поръчка и доставка на стока, през онлайн платформа http:/оlx.bg,
както и че пратката, доставена чрез куриерска фирма Еконт не е била придружена
от фискален касов бон. Спорът между страните е формиран по въпроса дали дружеството
е било длъжно да издаде касова бележка за процесната контролна покупка?
За разрешаване на този спор, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.,
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по
чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8 – наименование и адрес за кореспонденция на лицето
по чл.3; идентификационен номер по чл.84 от ДОПК; наименование на
стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги; обща сума за плащане и начин/и на плащане;
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г.,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Съгласно чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г.,
при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и
се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при
плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
За неизпълнение на горепосочените задължения
разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената
санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на
принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“,
като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква
„а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената
правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН
№ F643230/16.02.2022г., с който е констатирано нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/2006г., а именно: неиздаване на фискална касова бележка.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1
от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1, буква „а“ от ЗДДС, мярката
запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът, че
съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от
конкретни обективни данни, от които може да се изведе обоснован извод, че
нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Това е така, тъй
като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма
установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в
акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване на
акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че
заповедта, в качеството ѝ на индивидуален административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от
АНО съобразно преследваната от закона цел. В тежест на административният орган
е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане
на ПАМ, при това именно за определения в заповедта срок.
Настоящият съдебен състав преценява, че нарушението,
за което е приложена обжалваната ПАМ, се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства.
От съставените в хода на проверката Протоколи №
1323456/31.01.2022 г., № 1323457/4.02.2022 г. и 0058364/8.02.2022 г. се установява, че на 31.01.2022г.
инспектор по приходите Геков е направил
поръчка през онлайн платформа http:/оlx.bg на механичен часовник „Сейко 5“, на стойност 80 лв. ,
с наложен платеж, което е видно от представена товарителница № 1050511616572.
Видно от същата стоката е доставена в
офис на Еконт на 4.02.2022 г. в гр.
Аксаков. От съставения Протокол № 1323457/4.02.2022г.
се установява, че пратката, съдържаща стоката по поръчката, не е била
придружена от фискален бон, както и че получаването ѝ е отказано като
клиентът е заплатил само стойността на куриерската услуга по връщането ѝ
на доставчика – факти, които безспорно се установяват от издадения от Еконт
системен бон от 4.02.2022г. Не се спори и че продажбата не е отчетена на
регистрираното в търговския обект ФУ, в който смисъл са данните от изведената
КЛЕН за периода 31.01.2022г. – 8.02.2022г. Протоколите са съставени от органите
по приходите съобразно правомощията им по чл.12, ал.1, т.1 от ДОПК и
документират извършените от тях действия по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК.
Съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. В този смисъл трите представени
протокола за извършена проверка удостоверяват не само действията на контролните
органи, но и установените в хода на проверката факти и обстоятелства по смисъла
на чл.50, ал.1 ДОПК. Съставените при проверката протоколи установяват с
доказателствената сила на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК
установените от приходните органи факти и обстоятелства, а именно, че стоката,
за която е направена поръчка през онлайн платформа http:/оlx.bg
е доставена в офис на Еконт в гр. Аксаково и търговецът не е издал фискална
касова бележка за нея.
Действията на органите по приходите във връзка с
контролната покупка, отказът за получаване на стоката, незаплащане на наложения
платеж и връщането ѝ на доставчика, са изцяло в съответствие с чл.31,
ал.6 от Наредба № Н-18/2006г. като в този контекст връщането на стоката не се
отразява на извода за извършено и доказано нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредбата.
Неоснователно жалбоподателят сочи, че след като
стоката не е заплатена, а е върната, липсва осъществено нарушение, както и че
не е необходимо издаването на касов бон. От събраните по делото доказателства
се установява, че страните са се договорили плащането ще се осъществи с
„наложен платеж“ (по смисъла на §1, т.12 от Закона за пощенските услуги –
допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу
заплащане на определена от подателя сума), който не е сред изключенията
посочени в чл.3 и чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. В случаите на разносна търговия по смисъла на
§1, т.1 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. –
какъвто е настоящия случай, лицето по чл.3, ал.1 е длъжно да издаде фискална
бележка и да я предаде на разносвача, който от своя страна я предоставя на
купувача при плащането. Сочените от
жалбоподателя разяснения не са актуални, същите са от м.02.2019 г., а от тогава са налице шест изменения на Наредба № Н-18/2006г. При разносна търговия фискалната
бележка се издава от търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на
купувача при заплащането на цената на стоките и поради това при доставките с
наложен платеж издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.
Този ред не се променя от обстоятелството, че впоследствие куриерът, получил
плащането от клиентите, се разчита с дружеството по банков път, тъй като тези
плащания са с цел уреждане на разчетни взаимоотношения между търговеца и
куриерската фирма, осъществяваща превоза на стоката.
След като за процесната доставка по поръчка през онлайн платформа http:/оlx.bg,
жалбоподателя не е издал касова бележка, правилно с обжалваната заповед е
прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006г. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че не е извършена
проверка относно правоотношенията между Еконт и „К.ГБГ – Заложна къща“ ООД,
поради което оспорената заповед е постановена в нарушение на процесуалния
закон. Ако жалбоподателя твърди, че са налице писмени доказателства, договор
или др. документ сключен с Еконт, то същия е имал процесуалната възможност да
го представи както в административното, така и в съдебното производство, което
не е сторено. Съдът приема, че в оспорения акт ясно е посочено датата и мястото
на нарушението.
Ирелевантно за законосъобразността на ПАМ е
обстоятелството, че за нарушението към момента не е издадено наказателно
постановление. Както сочи разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага
независимо от предвидените санкции, а от друга страна, органът по приходите
действа при обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение на чл.118,
ал.1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ.
Наложената ПАМ съответства и на целите на чл.22 от ЗАНН. В хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква а) от ЗДДС юридически факт,
пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ – запечатване на
обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба.
Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.25, ал.1, т.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на извършваните
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /освен при изключенията по
разпоредбата/ за издаване на фискалния бон при извършването на плащането.
Наложената в случая ПАМ изцяло съответства на чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Целта на мярката е да се
преустанови и предотврати извършването на административни нарушения, и в случая
правилно административният орган е приел, че запечатване на търговския обект за
срок от 14 дни би постигнало тези цели.
В процесния случай срокът на запечатване на търговския
обект е определен на 14 дни, а максимално предвидения в закона срок е до 30
дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно
предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното
нарушение. Изложените в заповедта съображения досежно срока на запечатването
отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за
налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК - така Решение № 12854/17.10.2012г. по
адм.д. № 402/2012г., Решение № 11926/27.09.2011г. по адм.д. № 2177/2011г.,
Решение № 2371/24.02.2017г. по адм.д. № 13978/2015г., Решение №
15001/05.12.2018г. по адм.д. № 9818/2018г.
При този изход на правния спор на основание чл.143,
ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Национална агенция за
приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва
да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.ГБГ – Заложна къща“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище гр. В, ул. „Д.“ № 2, представлявано от В.Х, чрез адв. А. против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-ФК от 09.02.2022
г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД
„Финансов контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект, находящ се в гр. В, ул. „Ш“ № 22,
стопанисвана от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на „К.ГБГ – Заложна къща“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище гр. В, ул. „Д.“ № 2, представлявано от В.Х, да заплати на Национална
агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: