РЕШЕНИЕ

№1439

гр. Перник, 01.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

 

и при участието на секретаря : Божура Антонова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №02885 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

               Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  като се моли да бъде признато за установено по отношение на Й.Б.Н., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,   сума в общ размер на 671,65лева /шестстотин седемдесет и един лева и шестдесет и пет ст./,от които главница : 391,92лв./триста деветдесет и един лева и деветдесет и две ст./, неустойка в размер на 76,54лв./седемдесет и шест лева и петдесет и четири ст./ за периода 06.12.2016 г., до 07.01.2017г., такса разходи за дейност на служител в размер на 120,00лв./ сто и двадесет лева/, както и лихва за забава в размер на 83,19лв. /осемдесет и три лева и деветнадесет ст./ , считано от 21.03.2017г., до датата на подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда – 30.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото и в заповедното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,    като в срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран отговор,  с който се моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Навеждат се твърдения, че договора за заем е нищожен, не е произвел действие, като цяло и в отделни клаузи, съответно договора за цесия не е произвел действие спрямо ответника, тъй като същия не е бил уведомен за извършената цесия.

           Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че  26.08.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД,  и Й.Б.Н.  е бил сключен договор за кредит „БК“ с № ******. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

               Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № ******, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като ответника е могъл да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което е съставлявало изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.

             Съгласно договореното от страните, Кредитополучателят е получавал от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на следната интернет страница: www.bialakarta.bg. който Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.

                 Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя кредит при следните условия : вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит; срок на договора: 2 години; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят е дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %; обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата, заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец/ - до всяко 2 - ро число на месеца.

               Видно от заключението на вещото лице, ответника е усвоил заемни суми от   400 лв. на 31.08.2016 г. Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно.

              На посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 61,92 лв., за периода от 01.09.2016 г. до 07.01.2017г.

              Също така страните са договорили задължение на Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 160,00 лв., за периода от 06.10.2016 г. до 07.01.2017г.

              Съгласно разпоредбите на договора за кредит е предвидено, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите.  

             Също така съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая  към днешна дата е изтекъл двугодишния срок на кредита.

            На длъжникът е била начислена лихва за забава в размер на 83,19 лв. за периода от 07.03.2017г. на която според твърденията на ищеца вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на заявлението в съда.

              Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на предсрочна изисуемост дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.

             Ищцовото дружество твърди, че ответника не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 310,00 лв./триста и десет лева/, с която са погасени както следва: лихва за забава: 1,54 лв. за периода от 7.03.2017 г. до 20.03.2017 г., такса разходи за събиране: 155лв., неустойка: 83,46 лв. договорна лихва: 61,92 лв., главница: 8,08 лв.

             В последствие на 10.08.2017 г. е било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК********* и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „БК“ №****** от дата 26.08.2016 г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Й.Б.Н. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********.

              За извършената продажба на вземането от страна на „Аксес Файнанс" ООД с Уведомително писмо с изх. № УШ\-И_АФ/******/16.08.2017г., е било изпратено с известие за доставяне, като на обратната разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. Изпратено е повторно Уведомително писмо с изх.№**-*-**/******/23.04.2019г., като към датата на входиране на исковата молба, обратната разписка все още не ни е предадена от куриерска фирма "Лео Експрес" – като същата е  представена в първото по делото ОСЗ.

              Видно от заключението на вещото лице Вилета В., по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, се установя, че остатъка от задължението на Й.Б.Н. по Договор за кредит „БК” с №****** от 26.08.2016г. е в размер на 658,46 лева, от които: Неплатена главница Договор за кредит „БК” с №****** от 26.08.2016г. в размер на 400,00 лева, неплатена договорна лихва за периода от 01.09.2016г. до 07.01.2017г в размер на 61,92 лв., неплатена неустойка съгл. Чл.21 от Договор за кредит „БК” с №****** от 26.08.2016г. в размер на 76,54 лв., неплатени разходи за събиране на вземането съгл.чл.22 ал.5 от Договор за кредит „БК” с №****** от 26.08.2016г. в размер на 120,00 лева. Вещото лице сочи, че лихвата за забава, които Й.Б.Н. дължи, вследствие на забавено плащане по цитирания договор за периода от 08.03.2017г до 28.02.2019г/дата на подадено заявление в Районния съд/ е в размер на 79,11 лв.

 Във връзка с поставен въпрос от ответната страна вещото лице е посочило, че като се вземат в предвид заплатените от ищеца плащания в размер на 240,00 лева, след като не бъдат взети в предвид, посочените вземания за неустойка, такса разходи за събиране, такса разход за служител и договорна лихва, дължимата сума по кредита е в размер на 160,00 лева.

  Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това, което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.

   На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента за цесията има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане на стария кредитор.

              При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред които са уведомлението за прехвърляне на вземания, както и пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания по сключения Рамков договор.

              Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за заем за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем като е предоставил на ответника заетата сума от 400.00 лева, поради което исковете за главница се явяват основателни и доказани но не за целия размер.   

            Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г, на ВКС, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредитодателя изрично не е заявила, че упражнява, правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. - кредитополучател”. Това разрешение е принципно и следва да намери приложение не само към банките, но и към небанковите кредитни институции, каквато институция е и ищцовото дружество. Предвид липсата на доказателства ответника да е бил уведомен от заемодателя, че обявява, целия кредит за предсрочно изискуем, което и волеизявление да е достигнало до ответника, съдът счита , че цитираната клауза не е породила своето действие, и вземанията на кредитора не са станали предсрочно изискуеми.  

               Доколкото съдът приема, че вземането не е станало предсторчно изискуемо а договора е бил сключен за 2 години счита, че ответника е изпаднал в забава след 26.08.2018г., до дата на предявяване на иска. С оглед на горното следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди  законната лихва за забавено плащане в размер на  8.31  лева за периода от  26.08.2018г. до 28.02.2019г., върху неплатената главница от 160,00 лева,  преизчислена с програмен продукт АПИС, като за разликата до пълния предявен размер от 83.19 лева, ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На същото основание следва да се присъди и законна  лихва върху непогасената главница, от  датата на подаване на исковата молба - 30.04.2019 г., до окончателно и изплащане.    

   Процесуалния представител е направил възражения, сред които и възражението за недействителност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Съдът приема това възражение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка.  Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде отхвърлена.

              Съответно неоснователен се явява иска за заплащане на  такса разходи за дейност на служител в размер на 120,00лв./ сто и двадесет лева/,  поради предсрочна изискуемост на всички вземания, предвид изложените по-горе мотиви, че съдът не приема, че в случая е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит.         

             Предвид всичко изложено, съдът намира, че иска за главница се явява основателен за сумата от 160.00 лева, поради нищожност и неоснователност на останалите претенции и с оглед заключението на вещото лице.

             По разноските за настоящето производство:

             С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца   направените по делото разноски,  както и на основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 100.23 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции. Следва да бъде посочено, че в настоящето производство съдът определя 100.00 лева юристконсултско възнаграждение в полза на ищеца.              

           Ищеца ще следва да заплати на ответника направени разноски съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 172.36 лева.

           Ищеца ще следва да заплати и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в полза на адв.Д. Младенова от ПАК в размер на 300.00 лева.

           С оглед изложеното Пернишкият районен съд  :

 

 

 

 

Р Е Ш И :            

          

 

 

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Б.Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми : главница 160.00лв., по сключен договор за кредит „БК“ с № ****** от 26.08.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД,  и Й.Б.Н.,   лихва за забавено плащане в размер на  8.31  лева за периода от  26.08.2018г. до 28.02.2019г., върху неплатената главница от 160,00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда – 30.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния размер главница от 400.00 лева, иска за заплащане на неустойка в размер на 76,54лв., за периода 06.12.2016 г., до 07.01.2017г., такса разходи за дейност на служител в размер на 120,00лв., и до пълния предявен размер от 83,19лв.  лихва за забавено плащане, считано от 21.03.2017г., до датата на подаване на заявлението в районен съд, ОТХВЪРЛЯ исковете, като недоказани и неоснователни.

            ОСЪЖДА Й.Б.Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, направените по делото разноски,  както и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на  100.23 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.                  

             ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на Й.Б.Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***,  направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 172.36 лева.

              ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в полза на адв.Д. Младенова от ПАК в размер на 300.00 лева.   

            След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ *****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: