РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив,
02.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ – ХХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА
АГАЛАРЕВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 2400 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 КСО.
Образувано е по
жалба на Х.М.М., ЕГН: ********** ***
против Решение № 2153-15-254 от 29.08.2022г. на директора на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-305#1 от 24.06.2022г.
против Разпореждане № РВ-3-15-01148661/20.06.2022г., издадено от Ръководител на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –Пловдив за възстановяване на недобросъвестно
получени суми по изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за
периода ***г.-05.03.2022г. в размер на главница 3793.64 лева и лихва за забава
в размер на 191.12 лева, общо в размер на 3984.76 лева.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на
материалния закон. Твърди се, че паричното обезщетение е отпуснато при наличие
на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Оспорва изводите за
недобросъвестност при получаването на обезщетението, което счита, че е необходимо обективно условие за
възстановяване на изплатените суми по
чл.114, ал.1 от КСО. Редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
адв.Н., която поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на
спора в представени писмени бележки излага допълнителни съображения за
незаконосъобразност на административното решение. Иска се отмяна на обжалваното
решение и на потвърденото с него разпореждане. Претендира направените разноски,
за които е представен списък.
Ответникът Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва жалбата като
неоснователна и ангажира доказателства. В писмено становище излага допълнителни
съображения по законосъобразност на проведеното административно производство и
атакувания административен акт. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът, като изслуша становищата на
страните и съобрази събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в законовоустановения
14 дн. срок от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен и срещу акт,
който подлежи на съдебно обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните за това
съображения:
От фактическа страна се установява, че с
вх. № Р14-15-000-00-**********/11.06.2021г. на ТП на НОИ от осигурителя "Белла
Беатрис" ООД е представено Удостоверение съгласно приложение №10 към чл. 9
от Наредба
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /съкр.НПОПДОО/ за изплащане на парично
обезщетение по чл.50, ал.1 КСО до 410 календарни дни за бременност и раждане на
дете за осигуреното по трудово правоотношение и на осн. чл.4 ал.1 т.1 КСО лице Х.М.М..
Със заповед №14/10.06.2021г. от осигурителя на жалбоподателят е бил разрешен отпуск
поради
бременност и раждане по чл.163,
ал.1 КТ в
размер до 410дни за периода от 04.06.2021г. до
05.03.2022г. вкл.. В последствие със справка вх.№Р14-15-000-00-**********/10.09.2021г.
от осигурителя е представено ново удостоверение за промяна в обстоятелствата,
като е отбелязано, че считано от 10.09.2021г. трудовото правоотношение на
лицето е прекратено. Посочено е, че това е по заявление вх.№16/10.06.2021г от М.
до осигурителя. Независимо от това, в ИС на ТП на НОИ-Пловдив е постъпила на
26.05.2022г. нова справка вх.№Р14-15-000-00-**********, подадена от осигурител "Белла
Беатрис" ООД, с която повторно се представя удостоверение по образец за
промяна на обстоятелствата по изплащане на паричното обезщетение по чл.50, ал.1 КСО за бременност и раждане до 410 календарни дни, като отново, повторно е
посочено, че считано от 10.09.2021г. правоотношението на лицето е прекратено. Осигурителят
е представил данни въз основа на подадено от М. заявление-декларация до тях с
вх.№16/10.06.2021г. за промяна на обстоятелствата, свързани с изплащане на
паричното обезщетение. В тази връзка са изискани документи от осигурителните
органи, като със заявление вх.№1029-15-835/06.06.2022г. са били представени
заявление от М. за промяна на обстоятелствата с вх.№19/26.05.2022година и
извлечение от входящ и изходящ регистър за завеждане на посоченото заявление-
декларация. От страна на ръководител по контрол на разходите на ДОО при ТП на
НОИ-Пловдив е направен извод, че М. е информирала за промяна в обстоятелствата
за изплащане на паричното обезщетение по чл.50 ал.1 КСО едва на
26.05.2021година, което е извън определеният срок по чл. 5 от НПОПДОО, която
разпоредба сочи, че в срок до 3 работни дни от промяна на
обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително
при промяна на платежната сметка за изплащането им, осигурените лица представят
нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея. При така установеното на основание
чл.114, ал.1 и ал.3 КСО е издадено разпореждане № РВ-3-15-01148661/20.06.2022г.
от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което
е разпоредено Х.М. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение
за бременност и раждане за периода от 10.09.2021г. до 05.03.2022 г. в размер на
3984.76 лева, от които 3793.64 лв. главница и 191.12 лв. дължима лихва от
датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на
оспореното в настоящото производство разпореждане.
М. е оспорила същото, като е посочила твърдението, че получените суми за обезщетения
след 10.09.2021 г. ѝ се дължат, защото тя своевременно е уведомила
осигурителя "Белла Беатрис" ООД, че от 10.09.2021г. започва трудова
дейност и се осигурява от осигурителя "Н.и М. - 09" ЕООД. В тази
връзка горестоящият административен орган със заповед № ЗР-5-15-01163 -809/14.07.2022г.
е възложил да се извърши проверка на дружеството осигурител "Н.и М. -
09" ЕООД. В хода на проверката от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив,
е установено относно осигурителните права на М., че съгласно безсрочен трудов
договор № 24/10.09.2021г. тя е назначена на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 70 от КТ в осигурителя на длъжност "козметик", считано
от 10.09.2021г., с определено работно време - 4 часа и основно трудово
възнаграждение в размер на 325.00лева. За времето от 10.09.2021г до
20.09.2021г. тя е отработила общо 7 работни дни при 4 часово дневно работно
време и осигурителен доход 113.75 лева. За останалият период от време в
разплащателните ведомости е отразено, че за периода м.10.2021г М. е в отпуск по
болест 21 дни, м.11.2021г. е 22 дни отпуск по болест, м.12.2021г. 20 дни отпуск
по болест, м.01.2022г. 20 дни отпуск по болест, м.02.2022г.г 20 дни отпуск по
болест, м.03.2022г. 3 дни отпуск по болест за периода 01-05.03.22г. и 19 дни отпуск
по майчинство за периода 06.03-31.03.2022г., всички при 0 лв осигурителен
доход. За периода м.04-м.06.2022г. също е отразен отпуск по майчинство и
осигурителен доход 0 лева. Прието е също при проверката, че на 25.03.2022г. е
постъпило удостоверение съгл. Прил. №10 по чл.9 НПОПДОО с вх.№ Р14-15-000-00-**********
от осигурителя „Н.и М.-09“ ЕООД, касаещо изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по реда на чл.53 КСО, считано от 22.02.2022година.
Това удостоверение е заличено на 15.04.2022г и е постъпило ново с вх.№ Р14-15-000-00-**********
за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 КСО,
считано от 06.04.2022г.. Следва поредица от подадени удостоверения по образец
за заличаване на предишните и определяне на нови дати за начало на изплащане на
паричното обезщетение по чл.53 КСО, като с вх.№ Р14-15-000-00-********** от 13.06.2022г.
от осигурителя Н.и М.-09 ЕООД е подадено удостоверение по образец за изплащане
на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 дни по чл.50а КСО, считано от 10.09.2021година. С пореден вх.№ Р14-15-000-00-********** от
18.08.2022г. от същият осигурител е подадено ново удостоверение по образец за
спиране на изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане за
остатъка до 410 дни по чл.50а КСО, считано от 21.09.2021година, като преди това
с вх.№ Р14-15-000-00-********** от 15.08.2022г. от същият осигурител е подадено
удостоверение по образец за изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане за остатъка до 410 дни по чл.50 ал.1 КСО, считано от 21.09.2021година.
Констатираните при проверката на
осигурителя „Н.и М. -09“ ЕООД обстоятелства са отразени в Протокол №КП-5-15-01183793/22.08.2022г.
От тях е направен извод, че жалбоподателят М. е отработила в периода
м.09.2021г. всички необходими работни дни, като за периода 21.09.21г до
05.03.2022г. е ползвала платен годишен отпуск по чл.163 КТ, а едва от
06.03.2022г. до 21.02.2023г е ползвала отпуск по чл.164 КТ. Изплатено е парично
обезщетение от НОИ за целия период от 04.06.2021г. до 05.03.2022г. вкл., като
последното плащане е извършено на 07.03.2022г.. Направена била и констатацията,
че жалбоподателят е подал при осигурителя всички необходими документи за
получаване на паричното обезщетение по чл.50 ал.1 КСО и за предприемане на
съответното уведомление, които по вина на трето лице- счетоводител на
дружеството, не са били своевременно представени пред осигурителните органи. М.
е подала и заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при
неизползване на отпуск за бременност и раждане за остатъка до 410 дни, считано
от 10.09.2021г.. Това обстоятелство е било потвърдено и от снетото обяснение от
лицето Н.Н., счетоводител на осигурителя. Във връзка с горното, са издадени
задължителни предписания № ЗД-1-15-01174735/03.08.2022 г. от контролен орган на
ТП на НОИ - Пловдив на осигурителя "Н.и М. - 09" ЕООД за представяне
на всички документи заведени от и за Х.М. пред от осигурителя, които на
16.08.2022 г. са изпълнени и изисканите документи са представени,
От констатациите по извършената
проверка Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е приел, че М. е допуснала да ѝ
бъде изплатено неполагащо ѝ се парично обезщетение за бременност и
раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка до 410
календарни дни, защото не е уведомила своевременно осигурителните органи за
промяна на обстоятелствата, свързани със започване на трудова дейност по трудов
договор с осигурителя "Н.и М. - 09" ЕООД считано от 10.09.2021г..
Посочил, че след като първоначалното заявление с приложено удостоверение по
образец за изплащане на парично обезщетение за целия период до 05.03.2022г. е
подадено от осигурителя „Белла Беатрис“ООД, то това му право се предоставя само
и единствено във връзка с този осигурител, не и с друг. Изрично е подчертал, че
преценката за правото на парично обезщетение във връзка с осигурителя Н.и М.-09
ЕООД може да бъде предмет само и единствено на друго административно
производство. От тук извел извода си, че дори и да са налице материалноправните
предпоставки за жалбоподателят да получава парично обезщетение на чл.50 ал.1 и
чл.50а КСО за периода след 21.09.2021година до 05.03.2022г., това не означава,
че той е получавал добросъвестно посочените суми за времето, през което са му
били изплатени. Поради тези съображение приел, че са налице основанията по чл.
114, ал. 1 и ал. 3 от КСО и отхвърлил
поданената до него жалба, като е потвърдил разпореждане №
РВ-3-15-01148661 от 20.06.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ - Пловдив М. да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение за бременност и раждане за периода от 10.09.2021 г. до 05.03.2022
г. в размер на 3984.76 лева, от които 3793.64 лв. главница и 191.12 лв. дължима
лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на
оспореното разпореждане. Недоволен от това произнасяне, жалбоподателят е
инициирал и настоящото съдебно производство. В хода на същото като
При така установеното от фактическа
страна, като прецени събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив
и потвърденото с него Разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ Пловдив са издадени от предвидените в закона органи и в рамките
на тяхната компетентност. Оспореният акт е издаден в предвидената писмена
форма, съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.59 от АПК, като липсват
съществени пороци, обуславящи негова нищожност.
По
отношение на преценката за съответствие на обжалвания акт с материалноправните
разпоредби и административнопроизводствените правила, съдът счита, че той е
постановен в нарушение на приложимия материален закон и е в несъответствие с
неговата цел.
Правното основание за издаване на
разпореждане № РВ-3-15-01148661/20.06.2022г. е чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО.
Съгласно посочената норма, с издаване на разпореждане недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. От анализа на тази разпоредба
се установява, че е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки:
плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето.
По отношение на първата предпоставка и формирания между страните спор, дали М.
е подала уведомление в срока по чл.5 от НПОПДОО за промяна в обстоятелствата за
изплащане на парично обезщетение по чл.50 ал.1 от КСО, а именно започване на
трудова дейност от 10.09.2021година, административният орган е приел, че тя е
подала това заявление едва на 26.05.2022година. В действителност, този извод на
решаващият орган е необоснован. Самият той в обжалваното решение е посочил, че
осигурителят „Белла Беатрес“ООД го е уведомил
с представянето на справка вх.№Р14-15-000-00-********** от
10.09.2021година за подадено от жалбоподателят заявление- декларация
вх.№16/10.06.2021година и за прекратяване на трудовото правоотношение от
10.09.2021година с нея. Същевременно било е изяснено при проверката, че
своевременно М. е подала заявление- декларация за започване на трудова дейност
и при новия осигурител „Н.и М.-09“ ЕООД, но единствено действията/бездействието
на обслужващият счетоводител Н.Н. са причина да не бъде уведомен органа по
контрол при ТП на НОИ. Ето защо липсват обстоятелства, които да характеризират
полученото парично обезщетение по чл.50а и чл.50 ал.1 КСО от М. като изплатено
неоснователно.
По отношение на втората предпоставка,
която изисква недобросъвестност по чл.114, ал.1 от КСО при получаване на
съответните суми, съдът намира, че липсват категорични доказателства за това.
Добросъвестността винаги се предполага до доказване на противното и в тежест на
административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при
получаване на сумите. Недобросъвестното поведение в хипотезата на чл.114, ал.1
от КСО винаги подлежи на доказване. В настоящия случай, не се установява, че
жалбоподателката е имала съзнанието и субективното убеждение, че не ѝ се
дължи обезщетение за бременност и раждане. Липсват доказателства за
недобросъвестно поведение на оспорващата като задължително условие за
възстановяване на изплатените суми в контекста на разпоредбата на чл.114 ал.1
от КСО. В действащото осигурително право липсва легална дефиниция на понятието
“недобросъвестност” при получаване на осигурителни плащания, но съдебната
практика е установила тълкуване в смисъл на получаване на осигурително плащане
от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които
представляват пречка за получаване на това обезщетение, както и невярно
деклариране на релевантни факти и обстоятелства /решение №9430/07.07.2014г. по
адм.д.№3378/2014г. на ВАС-VIотд./. Не се доказва, нито в хода на
административното производство, нито в хода на съдебното производство, че М. е
имала съзнанието и субективното убеждение, че не и се дължи обезщетение за бременност
и раждане в изплатените размери, защото не
е подала уведомление в срока по чл.5 от НПОПДОО за промяна в обстоятелствата за
изплащане на парично обезщетение по чл.50 ал.1 от КСО. Доводи за
недобросъвестност на жалбоподателката в оспореното решение не са изложени по
един конкретен и обоснован начин, а формално се преповтарят правни тези. Не са
приложени доказателства и не е направен анализ за подадени документи с невярно
съдържание. Напротив, от съдържанието на оспореното решение е видно, че макар и
извън срока, жалбоподателя е представила уведомление за промяна в
обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение по чл.50 ал.1 от КСО и това
е признато от административният орган. В оспореното решение по чл.117, ал.3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с него
разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на
жалбоподателката и съответно за прилагане на основанието по чл.114, ал.1 от КСО. Не са посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или
заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди
административния орган относно осигурителните му права. Изрично в тази насока
чл.114, ал.2 от КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените суми по
осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение
на определени от закона случаи, в които възстановяването им е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение. В
конкретния случай няма основания да се приеме, че в хода на административното
производство са установени факти, релевиращи наличието на недобросъвестно
поведение на Х.М. при получаването на обезщетението за бременност и раждане. Доколкото фактите по делото сочат за липса на
недобросъвестност, оспорващата не дължи възстановяване на полученото парично обезщетение, а от тук са
недължими и начислените лихви като акцесорни плащания.
С оглед гореизложеното, процесният
административен акт е издаден в нарушение чл.35 и чл.36 от АПК, вменяващи
задължение за органа, водещ производството, да издаде административния акт,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и
правомощията му служебно да събира относими към предмета на спора
доказателства. Допуснато е съществено нарушение на
административнопроизводственото правило по чл.117, ал.3 от КСО за мотивиране
чрез описание на фактическите основания, обосновали прилагането на чл.114, ал.1
от КСО. Тези съществени процесуални нарушения от страна на ответника във връзка
с изясняване на действителните факти по случая са довели до постановяване на
оспореното решение и в нарушение на материалния закон и целта на същия.
При
този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. В хода на
производството, по делото е представен списък на разноските с посочен заплатен
адвокатски хонорар в размер на 700лева, срещу което ответника е направил
възражение за прекомерност. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата ѝ
редакция), по дела по КСО минимумът на хонорара е 500 лева. С оглед направеното
възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира, че същото е неоснователно, доколкото разпоредбата на чл.
1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения сочи, че размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката
правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален
размер за съответния вид помощ, а в настоящият случай превишението на
минималния размер не е драстично и е съобразено с фактическа и правна
сложност. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00/седемстотин/ лева.
По
изложените мотивите на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на
Х.М.М.,
ЕГН********** *** РЕШЕНИЕ № 2153-15-254 от 29.08.2022г. на Директор
на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-305#1 от
24.06.2022г. против Разпореждане № РВ-3-15-01148661 от 20.06.2022г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Пловдив за
възстановяване на недобросъвестно
получени суми по изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за
периода ***г.-05.03.2022г. в размер на главница 3793.64 лева и лихва за забава
в размер на 191.12 лева, общо в размер на 3984.76 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ гр. Пловдив да заплати на Х.М.М., ЕГН********** *** разноски в размер
на 700.00 /седемстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му от
страните.
СЪДИЯ: