№ 5772
гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
СъдебниЕлмина Кр. Юркина
заседатели:Снежанка В. Киркова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора Т. Ив. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Наказателно дело
от общ характер № 20241100200384 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М. С. Ц. – редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. Ж. Ж. – редовно упълномощен защитник по
делото, с пълномощно от днес.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ МИНИСТЕРСТВО НА
ФИНАНСИТЕ – редовно уведомено от съдебно заседание, проведено на
15.10.2024 г. чрез главен юрисконсулт С.Е. за датата на днешното съдебно
заседание 22.11.2024 г., не изпраща представител.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия:
М. С. Ц. – 39 години, роден на ******* г. в град
София, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, висше образование, управител на „М. 10 Т.
ЕООД“, постоянен адрес в град София, ж.к. *******, и
настоящ адрес село Кривина ул. *******, ЕГН *******.
1
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия Ц..
ПОДСЪДИМИЯТ Ц.: Разбирам правата си, предвидени по
НПК, бяха ми разяснени от съда. Нямам искане за отвод
на Председателя на съдебния състав, прокурора и
съдебния секретар.
АДВ. Ж.: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по
доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания
от страните по реда на чл. 275 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Делото е родово и местно подсъдно на
Софийски градски съд.
Не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
Считам, че в хода на досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия или на ощетеното
юридическо лице, като доколкото това се явява второ
разпоредително заседание, ще си позволя да посоча, че
във връзка с предходно направени обструкции от страна
на защитата и обвиняемия за допусната явна фактическа
грешка, в действителност се установява, че в
обвинителния акт на страница 10 и 11 съм допуснал
техническа грешка в изписването на две цифри, а именно
по обвинението по повод деянието по т. 5 и това по т.
6, досежно датата, на която е довършено съответното
деяние. Считам обаче, че е спорно дали може да се
приеме същата за явна фактическа грешка, доколкото на
други две места в обвинителния акт е посочена коректно
съответната цифра. Ако няма да попречи на защитата, бих
могъл още в днешното съдебно заседание да я отстраня,
като посоча действителната цифра. Касае се за две
единствени цифри, посочени при пренасянето на
съответните състави, а именно вместо датата 15.04.2017
г. следва на страница 10 да се посочи датата 15.06.2017
г., която правилно е отразена на страница 23 – 24 и на
страница 43 от обвинителния акт. Втората такава
посочена дата по пункт 6 на страница 11, посочена като
15.04.2017 г., а действителната такава е 15.08.2017 г.,
2
отново посочена правилно на страница 24 – 25 и страница
44 от обвинителния акт.
По отношения на останалите въпроси считам, че не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила към настоящия момент.
Не се налага разглеждане на делото при закрити
врати, както и привличане на резервен съдия, съдебен
заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник.
Считам, че към момента взетата по отношение на Ц.
мярка за неотклонение следва да бъде потвърдена.
На този етап нямам искане за събиране на нови
доказателства и моля да насрочите съдебното заседание
по общия ред, чрез призоваване на посочените в
приложението към обвинителния акт свидетели.
АДВ. Ж.: Делото е подсъдно на Софийски градски съд.
Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство, но противно на заявеното от
представителя на държавното обвинение считам, че са
допуснати съществени отстраними процесуални нарушения,
както в стадия на формиране и съставяне на
обвинителното постановление, така и при съставяне на
обвинителния акт по реда на чл. 246 НПК, а именно:
Обвинението повдигнато спрямо моя подзащитен е за
извършено престъпление с правна квалификация чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1 НК, като при формулиране на
обвинителната теза, прокуратурата приема, че всяко от
отделните изпълнителни деяния, влизащо в състава на
продължаваното престъпление, е извършено чрез
опосредено извършителство, а именно посредством
счетоводителя С.Ц.Т., която е наказателно отговорно
лице по смисъла на чл. 13, ал. 1 НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче
се посочва, че дружеството, управлявано от моя
подзащитен, било обслужвано не от С.Т. като физическо
лице, а от дружество управлявано от нея. На страница 2
от обвинителния акт, втори абзац е посочено, че С.Т.
осъществява счетоводното обслужване на дружеството с
помощта и на други оперативни счетоводители, без да е
посочено името на нито един от тях. Отново на страница
2 е посочено, че обвиняемият осъществявал дейността по
подаване на документи, в това число и справките
декларации по ЗДДС, и съставянето и представянето на
3
дневниците за покупките и продажбите, чрез
счетоводителя, без да се уточнява кой е този
счетоводител, дружеството, посочената С.Т., или някой
от другите счетоводители, които са работили за
дружеството, управлявано от свидетелката Т..
На страница 5 е посочено, че обвиняемият Ц.
декларирал получаване на доставки на каучукови смеси,
като този път не е посочено, че това деклариране е
извършено посредством от което и да е било лице.
После на страница 6 и следващи от обстоятелствената
част на обвинителния акт навсякъде е посочено следното:
„Обвиняемият е подал по електронен път справка
декларация по ЗДДС“ по всеки един пункт от обвиненията,
„Обвиняемият отново по електронен път представил
отчетен регистър“. В останалата част на обвинителния
акт, както в обстоятелствената, така и в
заключителната, а именно от страница 19 до края вече се
говори само и единствено за изпълнително деяние,
осъществено при опосредено извършителство конкретно от
счетоводителя Т..
Считам, че е налице неяснота по отношение на
твърденията на обвинителната теза относно механизма на
изпълнение на деянията от страна на подзащитния ми. В
крайна сметка прокуратурата какво приема като вярно
твърдение? Че той е подавал чрез трето лице, или както
се посочва в заключителната част като извършител
декларирал невярна информация, използвайки документи с
невярно съдържание.
Считам, че тук се открива и следващото
несъвършенство при формулиране на обвинителната теза,
като при изложените в обстоятелствената част
обстоятелства относно това кои според прокуратурата са
неистинските документи по смисъла на ал. 1 на чл. 255
НК, се посочва, че подзащитният ми като управител на
дружеството се снабдявал неправомерно със съответни
документи с невярно съдържание – фактури. Впоследствие,
както в обстоятелствената, така и в заключителната част
се говори, че документите с невярно съдържание всъщност
били дневниците за покупките на управляваното
дружество. На нито едно друго място в обвинителния акт
не се говори, че фактурите представляват документи с
невярно съдържание.
По отношение на самото съставяне също на много
места има несъответствие относно твърденията на
прокуратурата, от кого са съставени тези документи –
4
дали от счетоводител, и ако е от него, кой конкретно е
този счетоводител респективно, че деянието е
опосредено, дали извършител е моят подзащитен,
съставител на тези документи, или само са представени
пред органите на данъчната администрация опосредено
чрез някои от счетоводители и в този случай от кого?
В този смисъл считам, че е налице неяснота на
обвинението, което ограничава правата на моя подзащитен
да разбере именно в какво е обвинен и какъв е
механизмът на изпълнителното деяние дотолкова,
доколкото данъчните престъпления винаги се осъществяват
с изключително усложнен способ на изпълнителното деяние
и формулирането на конкретните отделни признаци е
съществен елемент от самото обвинение.
Считам, че при част от тези деяния е посочен неясен
период на извършване. Като цяло държавното обвинение е
избрало да посочи за всяко едно отделно изпълнително
деяние по две дати – датата на подаване на декларацията
пред данъчната администрация, като счита, че деянието е
довършено на друга дата, на която вземането е станало
изискуемо. Винаги втората дата чисто логически е
последваща първата, именно датата на деклариране или
най-много да съвпада с нея. Както отбеляза
представителят на държавното обвинение в днешното
съдебно заседание, касае се именно за страница 10 и 11,
като аз не мога да приема твърдението на прокуратурата,
че се касае за очевидни фактически грешки, доколкото
индивидуализацията на всяко едно изпълнително деяние по
всяко едно обвинение по дата, място и начин на
извършване са съществени елементи от самото
изпълнително деяние и противоречията по отношение на
тези деяния съставляват съществени процесуални
нарушения и трудно бихме могли да квалифициране същите
като фактически грешки.
Не считам, че са налице основания за разглеждане на
делото по особените правила, нито, че са налице
основанията по т. 5.
Имаме искане за отмяна или изменение на взетата
спрямо подзащитния ми мярка за неотклонение, действаща
към момента. Същата е „Парична гаранция“ в размер
20 000 лева. Считам, че процесуалното поведение на моя
подзащитен не дава основание да продължава действието
на мярката за неотклонение доколкото същият, както в
хода на досъдебното производство, така и след внасянето
на обвинителния акт в съда, винаги изпълнява своите
процесуални задължения и не е налице опасност под
5
каквато и да е форма да забави или да затрудни
протичането на производството. С оглед на това ще Ви
моля да отмените, измените взетата спрямо него мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в „Подписка“ или да не
налагате изобщо мярка за неотклонение.
Нямам искания за събиране на нови доказателства на
този етап.
В случай, че не уважите искането ни за прекратяване
на производство в съдебната му фаза и връщане на делото
на прокурора, да насрочите делото за разглеждане по
общия ред, като моля предвид броя на свидетелите да
прецените дали е рационално същите да бъдат призоваване
за едно съдебно заседание.
Ще си позволя да посоча, че чл. 248а НПК предвижда
специален ред за отстраняване на очевидни фактически
грешки и не считам, че същите биха могли да бъдат
отстранени устно в съдебно заседание.
По отношение на депозирания граждански иск,
доколкото това е второ поред заседание и вече има
произнасяне на Съда по отношение на искането за
приемане за съвместно разглеждане, което не е било
обжалвано от ощетеното юридическо лице и същото е
влязло в законна сила, считам, че този въпрос изобщо не
следва да бъде пререшаван. В случай, че не приемете
тези аргументи, моля да не приемате същия за съвместно
разглеждане, доколкото същият би могъл да затрудни
протичането на наказателното производство.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на възраженията, същите са
идентични с вече направени такива при предходното
разглеждане на делото. Изложил съм позицията си пред
горната инстанция и поддържам същите. Считам, че не са
относими и не кореспондират с посоченото в обвинителния
акт. Подробно съм изложил моето виждане за извършеното
престъпление и ролята на посочения счетоводител, като
считам този въпрос отчасти за въпрос по същество, който
ще бъде изяснен в хода на доказване по делото.
Досежно инкриминираните документи ясно са посочени,
кои са инкриминирани в обвинителния акт, като
посочването на съответните фактури е извършено с оглед
пълнота на целия процес и същите не са инкриминирани,
видно от диспозитива на предявеното обвинение, но в
крайна сметка са станали основания за вписване на тези
неверни обстоятелства в инкриминираните документи, а
именно в отчетният регистър и дневникът за покупките на
6
дружеството и съответните данъчни периоди.
По отношение на допуснатата грешка вече изложих
позицията си. предоставям на преценката на Съда дали ще
приеме, че същата е явна фактическа грешка, доколкото в
самия диспозитив на обвинението са посочени правилните
цифри и на още едно място са посочените правилни цифри.
Във връзка искането за изменение мярката за
неотклонение или намаляване размера считам, че същото е
относимо, доколкото е видно, че определената такава в
размер на 20 000 лева и от изминалия период от
определянето й и внасяното считам, че поведението на
обвиняемия е до момента е показало, че същият се отнася
сериозно към наказателното производство, явява се
редовно и в действителност може да бъде намален
размерът на определената мярка за неотклонение, като
оставям на преценката на Съда да определи размера.
ПОДСЪДИМИЯТ Ц.: Поддържам това, което каза
адвокатът ми. Няма какво да допълня.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание Съдът, въз основа на
исканията, доводите и възраженията на страните,
изложени в днешното съдебно заседание, по въпросите
визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 НПК намира за
установено следното:
Настоящото дело е родово и местно подсъдно на
Софийски градски съд.
Не са налице основанията за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила, доколкото в днешното съдебно
заседание от страните не се прави искане за разглеждане
на делото по някоя от диференцираните процедури по реда
на Глава 27 или Глава 29 НПК.
Не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати, за привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, за назначаване на резервен защитник,
вещо лице, преводач или тълковник или за извършване на
съдебно-следствени действия по делегация.
Съдът, съобразявайки становището на страните по
реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, а именно дали в хода
на досъдебното производство са допуснати съществени, но
отстраними процесуални нарушения на процесуалните
7
правила, довели до нарушаване и ограничаване
процесуалните права на подсъдимия, намира, че в
конкретния случай от страна на вносителя на
обвинителния акт, а имено прокуратурата са допуснати
съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила, с които са ограничени процесуалните права на
подсъдимия и неговия защитник.
До този извод настоящият съдебен състав стигна,
след като се запозна с внесения в съда обвинителен акт.
Съдът констатира, че в конкретния случай са налице,
както вътрешни противоречия в обстоятелствена част на
съставения обвинителен акт, така е налице и
противоречие между обстоятелствената и заключителната
част на внесения обвинителен акт срещу подсъдимия Ц..
Следва да се посочи, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт или така както повелява процесуалната
норма на чл. 246, ал. 2 НПК, а също и т. 4.2 от
Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК ВКС, следва да
бъдат описани всички факти и обстоятелства, на които
прокурорът се позовава и които подлежат на доказване в
хода на съдебното следствие, при разглеждане на делото
в съдебната фаза на наказателния процес. Изложените в
обстоятелствената част факти и обстоятелства, които
подлежат на доказване в хода на съдебното следствие,
следва да бъдат изложени по ясен, точен и недвусмислен
начин, за да може и подсъдимият да разбере ясно волята
на прокурора и да организира своята защита в хода на
съдебния процес, в пълнота.
Настоящият съдебен състав намира, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като не става
ясна волята на прокурора по отношение на следните
обстоятелства, а именно: кое е лицето, което е подало
по електронен път справка декларация по ЗДДС по
всичките описани петнадесет деяния, за които се търси
наказателната отговорност на подсъдимия Ц., чрез
възведеното по отношение на него обвинение за извършено
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6,
т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Така на страница 6 /шест/ и следващите от
обвинителния акт, от една страна, се посочва, че
изпълнителното деяние от състава на престъплението е
осъществено лично от подсъдимия, който е подавал
ежемесечно справките декларации по ЗДДС и дневник за
покупки, като по този начин е упражнил и право на
данъчен кредит, който не му се следвал. От друга
8
страна, отново на страница 6 /шест/ прокурорът сочи, че
тези конкретни действия, които според него са извършени
лично от обвиняемия, са извършени от упълномощено от
подсъдимия Ц. лице, а именно счетоводител, който е
вписвал в съответните счетоводни регистри фактурите и е
изготвял справките декларации по ЗДДС или от
упълномощеното за това лице свидетелят С.Т., която е
разполага и с КЕП, издаден на името на търговското
дружество управлявано и представлявано от подсъдимия
Ц.. При това положение не става ясно дали лично
подсъдимият Ц. е извършвал всички посочени от прокурора
инкриминирани действия по подаване, отразяване,
изготвяне на справките декларации и дневниците за
продажби или от упълномощено от него лице, каквото се
твърди, че е счетоводителят С.Т., имаща качеството на
свидетел по настоящето дело.
На следващо място прокурорът твърди, че единствено
подсъдимият Ц. се е занимавал с дейността на
дружеството, тъй като е предоставял всички документи за
сключените от това дружество сделки на своя
счетоводител С.Т., като изготвяните от нея справки
декларации били подавани впоследствие фактически по
електронен път именно от нея като упълномощено лице Т.,
но същевременно се твърди и, че тези действия, посочени
като извършени от тази свидетелка, са се извършвали и
лично от подсъдимия Ц..
На следващо място не става ясно, дали така
описаните от прокурора в инкриминирания период
доставки, за които са издавани фактури от посочените в
обвинителния акт търговски дружества, са касаели реални
доставки или не, тъй като и в тази част е налице
вътрешно противоречие. Това е така, защото от една
страна прокурорът сочи, че управляваното от подсъдимия
Ц. търговско дружество е имало право да приспадне
данъчен кредит, а от друга страна твърди, че този
подсъдим е приспаднал неследващ се от търговското
дружество данъчен кредит, поради което в тази насока за
Съдът остава отново неясна волята на държавния
обвинител.
На следващо място Съдът намира, че е неясна волята
на прокурора и по отношение на датите на довършване на
всяко едно от петнадесетте описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт деяния, субсумирани под
състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимият Ц. и това е така тъй, като
прокурорът посочва, че подсъдимият Ц. е подал по
9
електронен път справките декларации по ЗДДС на дата,
която дата е различна от датата, на която прокурорът
приема, че всяко едно от петнадесетте деяния е
довършено. При това положение не става ясно дали
деянията са довършени на дата, на която е започнала
деятелността или са довършени на датата, на която се
твърди, че подсъдимият Ц. е избегнал фактически
заплащането на дължимите данъчни задължения или датата
на довършване на инкриминираното деяние е датата, на
която данъчните задължения са станали изискуеми, след
изтичане на срока за внасяне на данъчните задължения по
чл. 89 ал. 3 ЗДДС. Тази неясността относно приетата
като инкриминирана дата за всяко едно от петнадесетте
деяния, на която същите са довършени според прокурора,
води до невъзможност подсъдимият, каквото твърдение и
възражения направи защитата, да разбере ясно и точно
обвинителната теза, а от друга страна поставя и Съда в
невъзможност да постанови един правилен и
законосъобразен съдебен акт, тъй като ще следва да
избере по свое усмотрение датата на довършване на
деянието по всяко едно петнадесетте такива, за които се
търси наказателна отговорност на подсъдимия Ц..
На следващо място вътрешното противоречие и
неяснотата в обвинителния акт се съдържа и в
описанието, което е дадено на инкриминираната
деятелност, вменена на подсъдимия или между това на
лист 6 /шест/ от обвинителния акт и на лист 18
/осемнадесет/ от обвинителния акт. Това е така, защото
на лист 18 /осемнадесет/ от обвинителния акт вече се
твърди от държавния обвинител, че описаните като лично
извършени от подсъдимия Ц. инкриминирани действия, вече
са извършени по различен механизъм от този описан на
лист 6 /шест/ или в условията на посредствено
извършителство чрез счетоводителя С.Т., чрез която вече
държавното обвинение на лист 18 /осемнадесет/ твърди,
че подсъдимият е избегнал установяването и плащането на
дължимите задължения по ЗДДС, както и се твърди вече,
че именно тази свидетелка в качеството си на
счетоводител е изготвила справките декларации и
дневниците, които са били подадени в съответната
данъчна администрация с КЕП от нея. Не става ясно така
претендираните инкриминирани действия в
обстоятелствената част, на лист 18 /осемнадесет/ от кое
лице са били извършени, дали от подсъдимия Ц. или от
свидетелката С.Т., която като посредствен извършител е
реализирала тези действия.
10
Предвид обстоятелствеността на обвинителния акт,
който от държавния обвинител е разделен в няколко
части, вероятно се коренят констатираните от Съда
вътрешни противоречия, тъй като от една страна
прокурорът е описал установеното от него, както от
обективна страна, така и от правна, а на трето място е
описал същите факти и обстоятелства в една своя отделна
обстоятелствена част, последната основана на
изградените преди това изводи от обективна, правна и
субективна страна. Тази подредба или структура на
обвинителния акт най-вероятно е довела до тези
противоречия във волята на държавното обвинение.
На следващо място на лист 33 /тридесет и три/
прокурорът е посочил, че престъплението е резултатно и
се реализира с настъпване на престъпния резултат, или с
изтичането на предвидения в съответния закон срок за
внасяне на дължимия данък, или тогава, когато е изтекъл
срокът за подаване на справката декларация, след 14-то
число на съответния месец, или когато задължението е
станало изискуемо, с което на свой ред се внася
неяснота относно датите на довършване на всяко едно от
деянията в инкриминирания период.
Вярно е, че прокурорът на лист 34 /тридесет и
четири/ посочва, как и по какъв начин и механизъм
приема датите, посочени във всяко едно от своите
петнадесет деяния, но от така посочени дати не може да
се установи отново кога всъщност прокурора приема, че е
довършено всяко едно от деянията.
Неяснота във волята на прокурорът се констатира от
съда и при приложение, както вече се каза, на института
на посредствения извършител, защото не може да се
установи дали прокурорът приема единствено, че
свидетелката Т. е посредствен извършител в конкретния
инкриминиран случай или такива посредствени извършители
се явяват и оперативните счетоводители от счетоводното
дружество, което е осъществявало счетоводна дейност по
отношение на търговското дружество, управлявано от
подсъдимия Ц..
По-натам в обвинителния акт на лист 35 /тридесет и
пет/ прокурорът отново описва механизма на извършване
на престъплението, като сочи, че Ц. лично е отразил,
както в отчетните регистри, така и в дневниците за
покупки и продажби, процесните фактури, но впоследствие
чрез счетоводителя Т. единствено е представил тази
информация пред органите на приходите, поради което
отново остава неясно, дали той лично е отразявал в
11
дневниците за покупни извършваните от дружеството
сделки или те са вписвани от свидетелката Т., а
подсъдимият само е предоставял фактурите на
свидетелката Т.. Също не става ясно дали подсъдимия
лично е подал пред съответните органи на НАП
съставените процесни счетоводни и данъчни документи,
или те са подадени от счетоводителката Т. при условията
на посредствено извършителство.
На свой ред прокурора, от правна страна, отново в
обстоятелствената част на обвинителния акт сочи, че
подсъдимият като извършител при условията на
посредствено извършителство, посредством счетоводителя
Т., е използвал счетоводните документи с невярно
съдържание на определена дата и по този начин лично е
избегнал установяването на данъчното задължение, а на
последваща дата и плащане на данъчното задължение. Във
възприетата от прокурора обективна страна, описана
отново в обстоятелствената част на обвинителния акт,
или на лист 35 /тридесет и пет/ е посочено, че всичките
петнадесет деяния са извършени от подсъдимия Ц. като
посредствен извършител чрез свидетелката Т. и той лично
е реализирал инкриминираната престъпна деятелност, за
която му е повдигнато обвинение с внесения в съда
обвинител акт. Тоест не става ясно какво приема
прокурора, кое смята, че е лицето, което е извършител
на престъплението и кое е лицето, което е посредствен
извършител на същото.
По всички изложени съображения Съдът намира, че
остава неясен механизмът на извършване на
инкриминираното деяние по всичките общо петнадесет
деяния, с което са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство и са
ограничени правата на подсъдимия и неговия защитник да
разберат ясно и точно внесения в съда обвинителен акт и
по този начин да организират своята защита.
По отношение на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 6
НПК, а именно касателно искането на защитата за
изменение на мярката за неотклонение „Парична
гаранция“, взета по отношение на подсъдимия Ц.,
настоящият съдебен състав намира, че мярката за
неотклонение „Парична гаранция“ следва да бъде изменена
в най-леката такава „Подписка“. Вярно е, че в случая на
подсъдимия Ц. е повдигнато обвинение за извършено тежко
умишлено престъпление, предвид предвидения размер на
наказанието за престъплението, за което се търси
неговата наказателна отговорност. Събраните в хода на
12
досъдебното производство доказателства обезпечават на
този етап вероятната съпричастност на подсъдимия към
инкриминираната деятелност, като Съдът намира, че в
настоящето производство не следва да обсъжда същите
детайлно така, както би следвало да ги обсъди по
същество.
Съдът обаче намира, че не са налице двете
алтернативно дадени помежду си опасности, а именно
подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление.
Това е така, тъй като същият е с чисто съдебно минало.
По отношение на него не се ангажират доказателства от
страна на държавното обвинение за други
противообществени прояви и не се представят
доказателства за лоши характеристични данни. Липсват
данни за извършени други от него престъпления, както в
периода до инкриминирания по настоящето дело период,
така и след това. Подсъдимият Ц. е с постоянен и
установен адрес на местоживеене, на който може да бъде
открит, намерен и осигурен за нуждите на наказателния
процес. От материалите по делото е видно, че същият се
е явявал при призоваването му от органите на
досъдебното производство и не се е отклонявал от
задълженията, които са му вменени след привличането в
качеството на обвиняем с постановлението за привличане
по настоящето дело.
Съдът също така отчита изминалия период от време от
датата на инкриминирания период и датата на привличане
на подсъдимия Ц. в качеството на обвиняем до настоящия
момент и намира, че е намалял интензитетът, при който е
налице реална опасност същият да извърши престъпление,
поради което и тази опасност на фона на гореизложеното
се явява хипотетична такава.
Ето защо Съдът счита, че мярката за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 20 000 лева следва да
бъде изменена в най-леката такава „Подписка“.
Съдът намира, че предявеният граждански иск от
ощетеното юридическо лице не следва да бъде приет за
съвместно разглеждане в настоящето производство, тъй
като същият би затруднил по-бързото му приключване.
Дотолкова, доколкото не се правят искания за
събиране на доказателства, то и Съдът намира, че не
следва да се произнася по този въпрос.
Ето защо, водим от горното и след като констатира,
че в хода на досъдебното производство са допуснати
съществени, но отстраними процесуални нарушения на
13
процесуалните правила, с които се ограничават
процесуалните права на подсъдимия и на неговия
защитник, намира, че са налице основанията и
предпоставки по чл. 248, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1, вр. с
ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщане делото на прокурора,
за отстраняването им, както и за отстраняване на
допуснатите според прокурора технически неточности, при
посочване на някои от възприетите от него дати в
инкриминираните от него деяния.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА допуснати в хода на досъдебното
производство съществени, но отстраними процесуални
нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и
неговия защитник.
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия М.
С. Ц. с ЕГН ********** мярка за неотклонение от
„Парична гаранция“, в размер на 20 000 лева, в
„Подписка“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в
7 дневен срок от днес пред САС по реда на Глава 22 НПК.
ВРЪЩА делото на Софийска градска прокуратура за
отстраняване на констатираните от съда съществени, но
отстраними процесуални нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване на процесуални
права на подсъдимия и неговия защитник.
Препис от протокола да се издаде на страните при
поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:00
часа.
Председател: _______________________
14
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15