РЕШЕНИЕ

гр. Б.С., 13.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД Б.С., ІІ граждански състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното гр. дело № 353/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от П.Д., чрез адв. М.Д., срещу М.А. осъдителен петиторен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/6 ид.ч. от недвижим имот с площ 2600кв.м., представляващ: 1) поземлен имот с площ от 1300кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м., построена през 1954г., масивна жилищна сграда със застроена площ от 56кв.м., построена през 1956г. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 48кв.м., построена през 1982г., представляващ урегулиран поземлен имот I- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б., при граници: ул. „Калоян“, УПИ II-319, УПИ XVI- 320 и улица и 2)  поземлен имот с площ от 1300кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот XVI- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б., при граници: улица, УПИ I-320, УПИ II-319 и УПИ 321, както и за осъждане на ответника да му предаде владението върху 1/6 ид.ч. от процесните имоти.

Ищецът твърди, че с ответницата са брат и сестра, както и наследници по закон на починалите си родители Х.П. Д. (починал на 22.12.2016г.) и М.Р.Д. (починала на 21.09.2006г.). Поддържа, че родителите им са сключили граждански брак през 1950г., който не е бил прекратен до смъртта на М. Д. през 2006г.. Твърди, че процесните имоти са придобити през време на брака чрез изплащане на дяловете на брата и сестрите на бащата, поради което са СИО (арг. от чл. 103 СК от 1968, отм.). Поддържа, че с нотариален акт от 08.10.2015г. ответницата прехвърля процесното имущество на свое име, включително и полагащата се на ищеца по закон 1/6 запазена част на от наследството на починалата им майка.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че искането по чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като не се касае за отмяна на КНА, с който се удостоверява право на собственост, а за НА, удостоверяващ сделка, с която се прехвърля вещно право. Твърди, че ищецът не е собственик на съответната част от процесния имот, както и че ответникът осъществява фактическата власт на годно правно основание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с осъдителен петиторен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Чрез този петиторен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост в претендирания обем, както и че ответникът владее или държи процесните имоти, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът следва да установи, че упражнява фактическата власт на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

От препис- извлечение от акт за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак №23/04.06.1950г., съставен в с. М., общ. Б., се установява, че на 04.06.1950г. е сключен граждански брак между родителите на страните- Х.П. Д. и М.Р.Д..

Не се спори между страните, че към датата на смъртта на М.Р.Д.- 21.09.2006г., бракът не е бил прекратен. В подкрепа на този факт са и два броя преписи- извлечение от акт за смърт, издадени въз основа на акт за смърт №1238/23.12.2016г., респ. №33/21.09.2006г..

От нотариален акт за собственост на недвижим имот купен на публичен търг №109/30.03.1967г., том I, дело №266/1967г. по описа на Врачански народен съд се установява, че четиримата наследници на П. С. Д., сред които и бащата на страните- Х.П. Д., са признати за собственици на недвижим имот, представляващ дворно място от 2600 кв.м., съставляващо парцел I в кв. 127 по плана на с. М., при съответните съседи.

От протокол от 10.04.1967г. по дело №123/1967г. на Врачански народен съд се установява, че е утвърдена спогодба между четиримата наследници на П. С. Д., по силата на която бащата на страните Х.П. Д. получава изцяло следния недвижим имот: парцел I в кв. 127 по плана на с. М. от 2600кв.м., при съответните съседи, като същият е изплатил дяловете на останалите съделители.

От удостоверение за наследници, изх. №49/14.02.2018г., се установява, че М.Р.Д., починала на 21.09.2006г. е оставила наследници по закон- страните по делото и съпруга си Х.П. Д..

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №165, том IV, рег. №5860, дело №715/2015г. по описа на нотариус А.К. се установява, че на 08.10.2015г. ответницата М.А., като пълномощник на Х.П. Д., продава сама на себе си следните недвижими имоти: 1) Поземлен имот с площ от 1300кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда, със застроена площ от 72кв.м., построена през 1954г., масивна жилищна сграда със застроена площ от 56кв.м., построена през 1956г., и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 48кв.м., построена през 1982г., представляващ УПИ I-320, в кв. 82, по регулационния план на с. М., общ. Б., обл. В., одобрен със Заповед №492/1974г. на кмета на община Б., при граници ул. Калоян, УПИ II-319, УПИ XVI-320 и улица, както и 2) Поземлен имот с площ от 1300кв.м., представляващ УПИ XVI-320, в кв. 82, по регулационния план на с. М., общ. Б., обл. Врац, одобрен със Заповед №492/1974г. на кмета на община Б., при граници улица, УПИ I-320, УПИ II-319, УПИ XV-321.

От представените по делото скици №84/03.06.2015г. и №137/14.09.2018г. се установява, че прехвърлените с гореописания НА по дело №715/2015г. по описа на нотариус А.К. два броя поземлени имоти УПИ I-320 и УПИ XVI-320, в кв. 82, по регулационния план на с. М., общ. Б., обл. В., одобрен със Заповед №492/1974г. на кмета на община Б., са идентични с УПИ I, кв. 127 от предходния план (1946г.), предмет на протокол от 10.04.1967г. по дело №123/1967г. на Врачански народен съд, с който е утвърдена горепосочената спогодба между наследниците не П. С. Д..

От удостоверение за наследници, изх. №48/14.02.2018г., се установява, че Х.П. Д., починал на 22.12.2016г., е оставил наследници по закон- страните по делото.

Съгласно чл. 103 от СК от 1968г. (отм.) правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.

По делото се установи, че на 04.06.1950г. е сключен граждански брак между родителите на страните- Х.П. Д. и М.Р.Д.. Установи се също така, че на 30.03.1967г. четиримата наследници на П. С. Д., сред които и бащата на страните- Х.П. Д., са признати за собственици на процесния недвижим имот, като на 10.04.1967г. е утвърдена спогодба между четиримата наследници, по силата на която бащата на страните Х.П. Д. получава изцяло процесния недвижим имот и същият е изплатил дяловете на останалите съделители.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.

Същевременно според чл. 13, ал. 2 от СК от 1968 (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс , принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

С оглед на това следва да се приеме, че бащата на страните- Х.П. Д., е придобил през време на брака по наследство ¼ от процесния имот, поради което тази част принадлежи единствено на него. Същият е придобил през време на брака и останалите ¾ от процесния имот чрез изкупуване на дяловете на останалите трима съделители, поради което тази част принадлежи общо на двамата съпрузи- Христо Д. и М. Д..

М. Д. е починала на 21.09.2006г. и е оставила наследници по закон двете си деца (страни по делото) и съпруг-  Х.П. Д., поради което всеки от тримата ѝ наследници придобива по 1/6 от ¾ от процесните имоти, което се равнява на 1/8. Следователно ищецът е наследил от своята майка 1/8 от спорните имоти. Поради това ищецът следва да бъде признат за собственик на 1/8 ид. част от спорните имоти, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата до 1/6 ид. част.

По отношение на следващата материална предпоставка-  ответникът да владее или държи процесните имоти. С направените в съдебно заседание от 13.09.2018г. изменения в проекто доклада по делото, обявен в последствие за окончателен, съдът е отделил за безспорно между страните, че ответникът осъществява фактическата власт върху процесните имоти на основание Нотариален акт за продажба на недвижим имот №165, том IV, рег. №5860, дело №715/2015г..

Видно от този НА на 08.10.2015г. ответницата М.А., като пълномощник на Х.П. Д., продава сама на себе си процесните имоти. М.А. и Христо Д. обаче, както вече беше посочено по-горе, не са били единствените съсобственици на процесните имоти към датата на сключване на тази сделка..

Продажбата на чужда вещ не е нищожна, а непротивопоставима на действителния собственик. Тя не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за да бъде  обект на транслативна сделка, правото на собственост трябва да е част от патримониума на прехвърлителя. Ако продавачът не  е собственик, той не може да прехвърли правото,  тъй като никой не може да се разпореди с право, което не притежава. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за собственика на имота, не се отразява на действителността на сключените договори за продажба в отношенията между страните по него. Макар и валидни, те не могат да прехвърлят правото на собственост, поради което ищецът не го е загубвал.

Ответникът по делото не твърди и не установи да упражнява фактическата власт на друго вещноправно или облигаторно основание. Следователно налице са всички материални предпоставки за уважаване на осъдителния иск по чл. 108 от ЗС.

По отношение на направеното от ответника възражение в съдебно заседание от 13.09.2018г., че изплащане на дяловете съгласно делбения протокол от 1967г. е извършено по време на брака между баща и майката на ищеца, но с лични средства на бащата. Поисканите и допуснати свидетели за установяване на този факт не бяха доведени, поради което страната поиска тяхното заличаване от последващо участие по делото и това искане беше уважено. Следователно възражението остана недоказано.

По отношение на изложеното в отговора на исковата молба, че искането по чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като не се касае за отмяна на КНА, с който се удостоверява право на собственост, а за НА, удостоверяващ сделка, с която се прехвърля вещно право. Действително съгласно ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове и тези по обстоятелствена проверка, а не и такива за сделки, независимо дали с последните е прехвърлено право, което е погасено и/или не несъществува, респективно между страните по тези сделки бъде признат порок на същите, те бъдат отменени или развалени. При сделките сключени с нотариален акт легитимиращият му ефект отпада с вписване на самото съдебно решение, с което е констатиран или обявен порока им, е развалена или отменена сделката, респективно е признато, че прехвърленото с нея право е погасено и/или несъществува. Поради това такова искане по чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустимо. В настоящия случай обаче нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в нейния петитум се прави искане за отмяна на нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, поради което възражението за недопустимост на исковата молба в тази част е неоснователно.

По разноските:

Съобразно уважената част на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебни разноски в размер на 183,05лв.

Съобразно отхвърлената част на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника трябва да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски в размер на 65,62лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, че П.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, е носител на правото на собственост върху 1/8 ид.ч. от недвижим имот с площ 2600кв.м., представляващ: 1) поземлен имот с площ от 1300кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м., построена през 1954г., масивна жилищна сграда със застроена площ от 56кв.м., построена през 1956г. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 48кв.м., построена през 1982г., представляващ урегулиран поземлен имот I- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б., при граници: ул. „Калоян“, УПИ II-319, УПИ XVI- 320 и улица и 2)  поземлен имот с площ от 1300кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот XVI- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б., при граници: улица, УПИ I-320, УПИ II-319 и УПИ 321, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 1/6 идеална част.

ОСЪЖДА М.Х.А. да предаде на П.Х.Д. по иска с правно основание чл. 108 ЗС владението на 1/8 ид.ч. от недвижим имот с площ 2600кв.м., представляващ: 1) поземлен имот с площ от 1300кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м., построена през 1954г., масивна жилищна сграда със застроена площ от 56кв.м., построена през 1956г. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 48кв.м., построена през 1982г., представляващ урегулиран поземлен имот I- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б., при граници: ул. „Калоян“, УПИ II-319, УПИ XVI- 320 и улица и 2)  поземлен имот с площ от 1300кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот XVI- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б., при граници: улица, УПИ I-320, УПИ II-319 и УПИ 321, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 1/6 идеална част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Х.А. да заплати на П.Х.Д. сумата от 183,05лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.Х.Д. да заплати на М.Х.А. сумата от 65,62лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: