№ 7070
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20231110171222 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] срещу А. Н. А. с ЕГН: ********** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
1447,26 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за
сумата 500 лева, представляваща неплатени такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК, са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. С оглед
разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за
изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа
наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно –
дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения
договор, по който длъжникът има качеството потребител.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, пакетът от
допълнителни услуги представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителните услуги противоречи на добрите нрави и
клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени единствено като
възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора. Принципите на
справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за
1
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално
предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между престациите –
срещу високия размер на възнаграждението – 3361,68 лева, съобразно представения от
заявителя погасителен план на л.9/, кредитополучателят не получава никакво
конкретно благо преимущество или услуга.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава вероятна неравноправност на допълнителната услуга, предполагаща
заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Задължението за заплащане на такса за събиране на просрочени задължения се
поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на
падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед
посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на
процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да
обезпечи срочното изпълнение на основните задължения на кредитополучателя и да
обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Целта на таксите и комисионните по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се позовава заявителят, е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга
по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не
може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита,
тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 80,78 лв. за държавна такса и над
35,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 370635/22.12.2023г. по описа на СРС, подадено
от [фирма], ЕИК *** срещу А. Н. А. с ЕГН: **********, В ЧАСТТА, в която е
поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата 1447,26 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както
и за сумата 500 лева, представляваща неплатени такси за извънсъдебно събиране на
вземането, както и в частта за разноските над сумата от 80,78 лв. за държавна такса и
над 35,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3