РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Бургас, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501328 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Бата“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.Бата, обл.Бургас, представлявана от председателя на кооперацията Христо
Сотиров Куманов, подадена чрез пълномощник адв.Станислава Милева, против решение
№ 260130/11.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 30/2020 г. по описа на РС-Поморие, с което е
постановено следното:
ОСЪЖДА ЗК “Бата“, ЕИК ********* да заплати на С. Д. З. от гр.Б., сума в общ
размер от 262 лв., представляващи стойността на пропуснатите ползи от реализиране на
реколтата грозде за всяка от стопанските 2019 г. 2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част над уважения размер до претендирания размер от 1200 лв. за всяка от стопанските
години от 2021 г. до 2024 г.
ОСЪЖДА ЗК “Бата“, ЕИК ********* да заплати на Д. С. З. от гр.Б., сумата от 1064
лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди вследствие унищожаване лозови
насаждения, заедно с коловете и телта на един ред от лозе на площ от 9,018 дка. в
м.Тополите, землището на с.Бата, общ.Поморие, съставляващо поземлен имот № 007072 по
плана за земеразделяне, както и законна лихва в размер на 28.08 лв. за периода от 15.10.2019
г. до 17.01.2020 г., законната лихва от 20.01.2020 г. – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до претендирания
1
размер от 1400 лв. на обезщетението за вреди, както и в частта над уважения до
претендирания размер на обезщетението за забава от 36.94 лв.
С решението е разпределена отговорността за разноските, като ЗК “Бата“ е осъдена
да заплати на С.З. и Д.З. направените разноски по делото в размер на 595.40 лв. съобразно с
уважената част от исковете, а С.З. и Д.З. са осъдени да заплатят на ЗК “Бата“ направените
разноски по делото в размер на 463.87 лв. съобразно с отхвърлената част от исковете.
Въззивникът ЗК „Бата“ изразява недоволство от постановеното решение, като счита
същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при свръхпетитум и
при съществени процесуални нарушения. Посочено е, че обжалваното решение е
постановено при напълно погрешно и превратно тълкуване на събраните доказателства
изцяло в полза на въззиваемата страна, като изводите на съда са противоречиви, а
фактическите му констатации не съответстват на обективната истина и на доказателствата
по делото, като се базират на едностранчив анализ само на твърденията на въззиваемата
страна и на изготвената въз основа на тях експертиза, пренебрегвайки изложените от
ответника твърдения. Сочи се също, че съдът е нарушил принципа на формалната истина,
като е въвел по свой почин извънпроцесуални факти, които изобщо не са съществували в
спорното правоотношение, както и принципа на обективната истина, тъй като фактите са
изопачени и в постановеното решение липсват мотиви. Според въззивника, по делото са
останали недоказани вината и противоправността, като не е установено лице, на което да е
била възложена работата, за да бъде основателен иска по чл.45 ЗЗД. В тази връзка се сочи,
че съдът неправилно е възприел показанията на св.Х. и св.Ж., които не са присъствали на
трасирането от геодезист и противно на приетата експертиза е приел, че процесният имот не
навлиза в имот 02810.7.71. Счита се за недоказано и настъпването на вредата, като съдът не
е обсъдил показанията на св.Б., че 1-2 реда навлизат в лозята на кооперацията. Счита се, че
съдът неправилно е приел, че ответникът чрез свои служители е изкоренил един ред от
лозето на ищцата, без да са събрани доказателства в тази насока и без дори да е бил
предявен иск по чл.49 ЗЗД, като в тази връзка са изложени съображения за липса на
нанесена вреда и на предпоставките за ангажиране отговорността на кооперацията. Сочи се,
че с исковата молба е бил предявен иск от арендатора, който е претендирал нереализираната
реколта за 2020 г., тъй като за 2019 г. реколтата е била събрана, поради което се счита, че
при свръхпетитуп ПРС е осъдил кооперацията да заплати на З. пропуснати ползи от
нереализирана реколта за 2019 г. и 2020 г., при преклудиран документ, съставен след
завеждането на иска. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да постанови ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като недопустима,
неоснователна и недоказана, като становището се поддържа и в съдебно заседание. Не се
правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски в
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите С. Д.
З. и Д. С. З., същите не вземат становище по въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител оспорват жалбата и молят съда да потвърди
2
първоинстанционното решение, както и да им присъди направените в настоящото
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът
я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, уточнена в съдебно заседание,
от С. Д. З. и Д. С. З. против ЗК „Бата“, за заплащане на сумата от 1400 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в унищожени лозови насаждения, а
именно – 20 бр. бетонни колове на стойност 200 лв., поддържаща тел на стойност 200 лв.,
лозички на стойност 100 лв., земемерски услуги на стойност 120 лв., труд на стойност 300
лв., пропуснати ползи от загуба на грозде за 2020 г. в размер на 300 лв. и транспорт на
стойност 80 лв.; сумата от 36.94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 1400 лв. за периода от 15.10.2019 г. – датата на деликта
до 17.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.01.2020 г. до
окончателното изплащане; както и сумата от 1200 лв., представляваща пропуснати ползи
вследствие нереализирани доходи за бъдещ период от 2021 г. до 2024 г. Изложени са
твърдения, че между ищците е сключен договор за наем на лозе с площ от 9.018 дка.,
находящо се в м.Тополите, землището на с.Бата, общ.Поморие, съставляващо поземлен имот
№ 007072 по плана за земеразделяне, което е собственост на Д.З. и по силата на договора се
обработва от С.З.. Твърди се, че ответната кооперация ЗК „Бата“ обработва съседния
имот № 007071 по плана за земеразделяне, който му е отдаден под наем от трето лице
собственик на имота, като в средата на м.октомври 2019 г. ищцата З. констатирала, че
служители на ЗК „Бата“ са извършили действия по изкореняване на лозовите насаждения в
ползвания от кооперацията имот № 007071, при което са нанесли материални щети върху
целостта и състоянието на имота на ищците № 007072, като са изкоренили един ред от
лозовите насаждения, стопанисван от ищцата и граничещ с имота на кооперацията,
изтръгнати са 20 бр. бетонни колове, премахната е телената конструкция на същия този
последен ред, при преминаването на селскостопанската техника и при издърпването на телта
са прекършени засетите лози. На 12.11.2019 г. била изпратена покана до кооперацията да
предприеме необходимите действия по възстановяване на причинените щети или да заплати
на ищците сумата от 1400 лв. за закупуването на нови лози и възстановяване на стомано-
бетонните колове, телената конструкция, земеделски услуги, труд, транспортни разходи и
обезщетение за загубата от нереализирана реколта за 2020 г., но отговор не бил получен по
така отправената покана. Поради това се претендира обезщетяване на причинените вреди,
както и пропуснатите ползи от добива за пет години, в посочените в исковата молба
размери.
В съдебно заседание е заявено уточнение на исковата претенция, като същата да
3
счита предявена от името на собственика Д.З. за нанесените имуществени вреди, касаещи
лозовия масив и от името на арендатора С.З. за обезщетяване на пропуснатите ползи.
Така предявените осъдителни искове са с правно основание чл.49 ЗЗД.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил
исковата претенция като неоснователна. Оспорил е наличието на настъпили вреди и на
предпоставките за ангажиране отговорността на кооперацията, за което са изложени
подробни съображения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и агротехническа и
геодезическа експертизи, ангажирани от страните за установяване на изложените от тях
твърдения и възражения.
След анализ на доказателствата по делото, с обжалваното решение ПРС е приел, че
ищцата С.З. ползва процесния имот № 007072, представляващ лозе, първоначално по силата
на договор за аренда, а след това за всяка стопанска година от 2018 г. до 2021 г. по силата на
договори за наем на имота, сключен с ищеца Д.З., неин баща, като последният договор за
наем е за срок до 30.09.2021 г. Прието е, че през м.октомври 2019 г. служители на ответника
ЗК „Бата“ са изкоренили обработвани от кооперацията лозя, намиращи се в съседство с
имота на ищците, като е бил изкоренен и един ред от лозето, обработвано от З., за което
съдът се е позовал на свидетелските показания. А позовавайки се на извършената по делото
агротехническа и геодезическа експертиза, ПРС е приел за установено, че ищцата на място
ползва по-голяма площ от площа по документи на имот № 007072, но същият не попада в
имот № 007071, граничещ с изкоренения ред в лозето на ищците, а напротив – към момента
предвид изкоренения ред, имот № 007071 навлиза в имота на ищците с 333 кв.м. Предвид
това, районният съд е приел предявения иск за доказан по основание, тъй като ответникът,
чрез свои служители е изкоренил един ред от лозето на ищците откъм границата с имот №
007071. По отношение размера на исковата претенция, съдът е съобразил нормата на чл.51
ЗЗД и разясненията в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед приетата по делото
експертиза е приел, че необходимата за възстановяване на унищожените лозовите
насаждения, заедно с коловете и телта, на които са закрепени, сума е в размер на 1064 лв., а
стойността на добива от унищожения ред за 2020 г. е 131 лв., като пропуснатите ползи от
нереализирани бъдещи доходи за период от 2021 г. до 2024 г. възлизат на 497 лв. При това е
прието, че ищецът Д.З. в качеството си на собственик на процесното лозе, следва да бъде
обезщетен за преките вреди, представляващи стойността на унищоженият ред лозови
насаждения с крепежните им колове и телове, поради което предявеният от него иск е
уважен от ПРС за сумата от 1064 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане, като за разликата до претендираното обезщетение от 1400 лв.
претенцията е отхвърлена. Предвид частичната основателност на иска на З. за вреди в
размер на 1064 лв., е уважена и акцесорната му претенция за лихва за забава в размер на
28.08 лв. за периода 15.10.2020 г. – 17.01.2020 г., като в останалата си част над този размер
до претендирания размер от 36.94 лв. искът за лихви е отхвърлен. Прието, че ищцата С.З.
следва да бъде обезщетена за пропуснатите ползи за стойността на приходите от добива на
4
грозде сорт „Мерло“ за реколтата, от която е следвало да реализира доход за две стопански
години – 2019 г. и 2020 г., като не следва да се присъжда обезщетение за пропуснатите
ползи от добива за периода от 2021 г. до 2024 г., тъй като не са представени договори за
наем от ищцата за тези години, а от собственика на процесното лозе-ищеца липсва заявена
такава претенция. Поради това, предявеният от ищцата З. иск е уважен от съда за сумата от
262 лв., представляващи стойността на пропуснатата полза от реализиране на реколтата
грозде за стопанските 2019 г. и 2020 г. – по 131 лв. за всяка година, като претенцията е
отхвърлена за разликата над тази сума до предявения размер от 1200 лв. за пропуснатите
ползи от нереализирани бъдещи доходи от процесния ред лозови насаждения за период от
2021 г. до 2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изложените във въззивната жалба възражения
са против първоинстанционното решение в частта му, с която на ищците са присъдени
обезщетения за имуществени вреди, поради което настоящият съд приема, че предмет на
въззивната проверка е осъдителната част на решението на ПРС.
При служебната проверка по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден съдебен акт.
Първоинстанционното решение е и допустим съдебен акт, с изключение на частта
му, в която на ищцата С.З. е присъдено обезщетение в размер на 131 лв. за пропуснати ползи
от реализиране на реколтата грозде за стопанската 2019 г. Такава искова претенция не е била
предявена от ищцата, като нейната претенция е за обезщетяване на пропуснатите ползи за
2020 г. и 2021-2024 г. Ето защо, съдът се е произнесъл по непредявен иск и постановеното
от него решение в тази част е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено в
посочената по-горе част.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за частично основателна.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение, поради което не следва събраните по делото
доказателства да се описват отново и от въззивния съд. Районният съд е съобразил и
анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се
установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което,
настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е
необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
По правилността на решението, с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
Неоснователни са възраженията на въззивника, че районният съд е тълкувал
5
превратно доказателствата само и единствено в полза на ищеца, като фактическите му
констатации не съответствали на установените по делото факти и обстоятелства. В тази
връзка, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че първата инстанция е събрала
необходимите, допустими и относими доказателства, ангажирани от страните, като
обжалваното решение е постановено след анализ на доказателствения материал и в
съответствие с приложимите законови разпоредби.
Районният съд е дал и правилна правна квалификация на исковата претенция за
заплащане на обезщетение – по чл.49 ЗЗД, като изложените в този смисъл възражения във
въззивната жалба също са неоснователни. В случая, твърденията в исковата молба са за
причинени вреди от служители на ответника при извършване от тях на дейности по
разораване на стопанисваните от кооперацията имоти, при което е изкоренен един ред лози
от имота на ищците, граничещ с този на кооперацията. Тези твърдения обосновават
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната кооперация по чл.49
ЗЗД, тъй като тя отговаря за действията на своите служители/работници, които при или по
повод извършване на възложената работа са причинили другиму вреди.
В случая от събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен
начин, че през м.октомври 2019 г. работници на ответника са изкоренявали стопанисваните
от кооперацията лозя, намиращи се в съседство с лозето на ищците, при което е бил
изкоренен и един ред лози по границата между имот № 007072 (на ищците) и имот №
007071 (стопанисван от ответника) което се установява не само от показанията на св.Х., но и
от показанията на водения от ответника св.Б.. Съдът намира, че не са налице основания за
игнориране на показанията на водения от ищците свидетел и намира същите за обективни и
достоверни, не са опровергани от други доказателства, а напротив – кореспондират на
изготвената по делото експертиза и показанията на свидетеля на ответника. Ето защо, ПРС
правилно е кредитирал свидетелските показания, като възраженията на въззивника в този
смисъл са неоснователни. Неоснователни са и възраженията в жалбата за превратно
тълкуване от съда на приетата по делото експертиза. В случая, изразеното становище в
експертното заключение, че имотът на ищците с № 007072 не навлиза в стопанисвания от
кооперацията имот № 007071 и изкорененият ред е част от процесния имот, е потвърдено от
вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, поради което районният съд
правилно се е позовал на експертизата. А обстоятелството дали имотът на ищците навлиза в
други стопанисвани от кооперацията имоти (не и в процесния) не е предмет на изследване в
конкретния казус и е без правно значение за ангажиране отговорността на ответника за
вреди, поради което неоснователно е поддържаното в обратния смисъл становище от
въззивника.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответната кооперация за обезщетяване на вредите, причинени от нейни служители чрез
изкореняването на един ред от лозето на ищците. Поради това, исковата претенция е
доказана по основание, както правилно е приел и районния съд.
6
Относно размера на дължимите обезщетения за имуществени вреди, съдът намира
първоинстанционното решение за частично неправилно.
От заключението на приетата пред първата инстанция експертиза се установява, че
сумата необходима за възстановяване на унищожените лозовите насаждения, заедно с
необходимите за закрепването им колове и тел, възлиза на 1064 лв., както следва: посадъчен
материал (лози) – 220 лв. (110 бр. х 2 лв.), изкопаване на дупки за лозите (земед.услуги) –
105 лв. (105 бр. х 1 лв.); труд – 280 лв. (40 лв. за засаждане + 160 лв. за изкопаване на дупки
за коловете + 80 лв. за опъване на тел); закупуване на бетонови колове – 210 лв. (42 бр. х 5
лв.); закупуване на тел – 99 лв.; транспорт – 150 лв. С исковата молба обаче се претендират
следните суми: лозички (посадъчен материал) – 100 лв., земеделски услуги – 120 лв.; труд –
300 лв.; закупуване на бетонови колове – 200 лв. (20 бр. х 10 лв.); закупуване на тел – 200
лв.; транспорт – 80 лв. При това положение и доколкото исковата претенция не е увеличена,
респ. намалена съобразно установеното от вещото лице, съдът не може да присъди нещо,
което не е претендирано, поради което на ищеца Д.З. като собственик на недвижимия имот
му се дължат следните суми: за лозички (посадъчен материал) – 100 лв., за земеделски
услуги – 105 лв., за труд – 280 лв., за закупуване на бетонови колове – 100 лв. (20 бр. х 5 лв.,
за колкото броя е исковата претенция); за закупуване на тел – 99 лв.; транспорт – 80 лв.
Следователно, дължимото от ответника обезщетение за вреди възлиза в общ размер на 764
лв. и в този размер предявеният от Д.З. иск по чл.49 ЗЗД следва да бъде уважен като
основателен и доказан, ведно със законната лихва върху сумата от 764 лв. от подаване на
исковата молба, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. В този
смисъл, постановеното от ПРС решение в частта, с която е присъдено обезщетение на З. за
сумата над 764 лв. до 1064 лв. е неправилно и следва да бъде отменено в тази част. В
останалата част, с която на З. е присъдено обезщетение от 764 лв. обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед основателността на главния иск за вреди, основателна е и акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава, дължима от настъпването на деликта до
подаване на исковата молба. При това, за процесния период от 15.10.2019 г. до 17.01.2020 г.
лихвата за забава върху дължимото обезщетение от 764 лв. възлиза в размер на 20.16 лв.,
изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК, поради което искът за лихва следва да се уважи в
този размер. Ето защо, постановеното от ПРС решение в частта, с която е на ищеца З. е
присъдена лихва за забавено плащане за сумата над 20.16 лв. до 28.08 лв. е неправилно и
следва да бъде отменено в тази част.
По отношение на претенцията на С.З. за обезщетяване на вреди, от неоспореното
експертно заключение се установява, че стойността на добива от унищожения ред за
стопанската 2020 г. е в размер на 131 лв., поради което претенцията следва да се уважи в
този размер. В случая, с обжалваното решение районният съд освен обезщетение за 2020 г. е
присъдил такова и за 2019 г., въпреки липсата на такава искова претенция. Ето защо, ПРС се
е произнесъл свръхпетитум, по непредявен иск, поради което постановеното от него
решение в частта за присъденото на З. обезщетение за пропуснати ползи за 2019 г. в размер
7
на 131 лв. е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено в тази част. В останалата
част, с която на З. е присъдено обезщетение за пропуснати ползи за стопанската 2020 г. в
размер на 131 лв., обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В тази
връзка, БОС не споделя възраженията на въззивника, че районният съд е ценил преклудиран
документ. Договорът за наем на процесния имот за стопанската 2020 г. е представен от
ищцата в първото по делото съдебно заседание, към който момент не е налице процесуална
преклузия за ангажиране на доказателства от страните, поради което изложените в този
смисъл възражения в жалбата са неоснователни.
Предвид изложените съображения и поради частичното несъвпадане на изводите на
двете инстанции, решението на ПРС следва да се обезсили в частта, с която на С.З. е
присъдена сума в размер над 131 лв. до 262 лв., която разлика представлява обезщетение за
пропуснати ползи за стопанската 2019 г. Решението следва да се отмени в частта, с която на
Д.З. е присъдено обезщетение за имуществени вреди над размера от 764 лв. до 1064 лв.,
както и му е присъдена лихва за забава над размера от 20.16 лв. до 28.08 лв. В останалата
част, за уважаване на предявения от Д.З. иск за вреди за сумата от 764 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и за мораторна лихва от 20.16 лв., както и за
уважаване на предявения от С.З. иск за вреди за сумата от 131 лв., решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и като последица от частичното уважаване на исковете,
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да
бъдат преизчислени, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете. В тази
връзка, по исканията за разноски, БОС намира следното: Въззивникът-ответник е направил в
първоинстанционното производство разноски в размер от 953.50 лв., а направените от него
разноски във въззивното производство са 603 лв., поради което на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищците следва да му заплатят сумата от 1016.30 лв. за разноски в двете съдебни инстанции
(622.58 лв. – пред ПРС и 393.72 лв. – пред БОС), съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Въззиваемите-ищци са направили в производството пред ПРС разноски в размер
на 1159.50 лв., а във въззивното производство са направили разноски от 400 лв., поради
което на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната кооперация следва да им заплати сумата от
541.23 лв. за разноски в двете съдебни инстанции (402.41 лв. – пред ПРС и 138.82 лв. – пред
БОС), съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260130/11.06.2021 г. , постановено по гр.д.№ 30/2020 г.
по описа на РС-Поморие, В ЧАСТТА , с която ЗК “Бата“, ЕИК ********* е осъдена да
заплати на С. Д. З., ЕГН **********, сумата над 131 лв. до 262 лв., представляваща
стойността на пропуснатите ползи от реализиране на реколтата грозде за стопанската 2019
г., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
8
ОТМЕНЯ решение № 260130/11.06.2021 г. , постановено по гр.д.№ 30/2020 г. по
описа на РС-Поморие, В ЧАСТТА, с която ЗК “Бата“, ЕИК ********* е осъдена да заплати
на Д. С. З., ЕГН **********, сумата над 764 лв. до 1064 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди вследствие унищожаване лозови насаждения, заедно с коловете и
телта на един ред от лозе на площ от 9,018 дка. в м.Тополите, землището на с.Бата,
общ.Поморие, съставляващо поземлен имот № 007072 по плана за земеразделяне, ведно със
законната лихва върху разликата, считано от 20.01.2020 г. – датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане, както и сумата над 20.16 лв. до 28.08 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.10.2019 г. до 17.01.2020 г., както и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. З., ЕГН **********, за осъждане на ЗК “Бата“, ЕИК
*********, да му заплати обезщетение за имуществени вреди вследствие унищожаване
лозови насаждения, заедно с коловете и телта на един ред от лозе на площ от 9,018 дка. в
м.Тополите, землището на с.Бата, общ.Поморие, съставляващо поземлен имот № 007072 по
плана за земеразделяне, за разликата над 764 лв. до присъдения от РС-Поморие размер от
1064 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от подаване на исковата молба
– 20.01.2020 г. до окончателното плащане, както и на лихва за забавено плащане за
разликата над 20.16 лв. до присъдения от РС-Поморие размер от 28.08 лв. за периода от
15.10.2019 г. до 17.01.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130/11.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 30/2020
г. по описа на РС-Поморие, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК “Бата“, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на
С. Д. З., ЕГН ********** и Д. С. З., ЕГН **********, сумата от 541.23 лв. за направените
разноски в двете съдебни инстанции (402.41 лв. – пред ПРС и 138.82 лв. – пред БОС),
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Д. З., ЕГН ********** и Д. С. З., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЗК “Бата“, ЕИК *********, сумата от 1016.30 лв. за
направените разноски в двете съдебни инстанции (622.58 лв. – пред ПРС и 393.72 лв. – пред
БОС), съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9