О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 77 30.01.2019
година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети
състав
на …..тридесети януари……….…….
две хиляди и деветнадесета година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…………………………………………………………….
И прокурора …………………………………………………………………..………
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………………..
Въззивно частно гражданско дело № …….. 8………. по описа
за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274
ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба от Н.Д.И. ***, подадена чрез упълномощен
адвокат Никола Костов Попов от АК-Сливен против определение № 1579/09.11.2018
година, постановено по гр.д. № 2169/2018 година по описа на РС-Хасково за
прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Частният
жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното определение за
прекратяване производството по делото. Настоява, че предявеният иск е допустим
и навежда съдебна практика в тази насока. Настоява, че претендираните права на
допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд възникнали за
него по времето на действието на двата ЗМВР от 1997 година и 2006 година. След
прекратяване на служебното му правоотношение те се трансформирали в право на
парично обезщетение, което било неотменимо, а приемането на нов закон за МВР от
2014 година бил ирелевантен към периода, за който се отнасяло претендираното
обезщетение. Настоява, още, че ЗМВР е специален пред общия – КТ, поради което
следвало да се приложат именно нормите, относими към правоотношенията на
заетите в МВР. С тези и останалите доводи, изложени подробно, частният
жалбаподател моли да бъде отменено атакуваното определение, а делото – върнато
на РС Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът
по частната жалба – ОД на МВР – Хасково, не подава писмен отговор в срока по
чл. 276 ал. 1 ГПК.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството
по гр.д. № 2169/2018 година по описа на РС-Хасково е образувано по
подадена от Н.Д.И. *** искова молба срещу Областна дирекция на МВР - Хасково. Ищецът
твърди, че през времето на работата му в МВР, през исковия период 01.01.2003
година – 30.06.2014 година, положил труд над установената норма на работното
време. Този извънреден труд не бил заплатен, нито компенсиран до прекратяване
на служебното правоотношение. С тези и останалите доводи, изложени в ИМ,
претендира ответната дирекция да му заплати обезщетение за неизползваните по 12
дни допълнителен платен годишен отпуск годишно, които му се полагали като
компенсация за положения от него извънреден труд над 50 часа годишно и на които
имал право на основание чл. 229 ал. 1 т. 9 (предишна т. 8) вр. чл. 212 ал. 5 т.
2 пр.второ от ЗМВР от 1997 година (отм.) и на основание чл. 212 ал. 1 т. 3 вр.
чл. 211 ал. 5 т. 2 пр. второ от ЗМВР от 2006 година (отм.).
За да стигне до
извода за недопустимост на предявения иск и да постанови атакуваното
определение за прекратяване производството по делото, РС-Хасково се е позовал на липса на предвидена в закона (КТ)
възможност за компенсиране полагането на извънреден труд с допълнителен платен
отпуск. От там е заключил, че искът за
обезщетение за некомпенсиран с отпуск извънреден труд се явява недопустим.
ХОС в настоящия си
състав намира този извод за неправилен. При така въведените фактически
твърдения и формулиран петитум следва да се приеме, че е предявен иск за
обезщетение за положен труд, превишаващ нормативно установеното за държавните
служители в МВР работно време, който труд е останал некомпенсиран с
допълнителен платен отпуск, нито с обезщетение за неизползване на такъв при
прекратяване на служебното правоотношение. Правната квалификация на иска следва
да се приеме по специалния закон ЗМВР, създаден именно за уреждане трудовите
правоотношения на тази категория лица, а не общия такъв КТ. Т.е. законът
принципно създава едно материално право на обезщетение и доколкото то е спорно,
претендиращият правото разполага със съдебна защита с иск с правно основание
чл. 229 ал. 1 т. 9 (предишна т. 8) вр. чл. 212 ал. 5 т. 2 пр.второ от ЗМВР от
1997 година (отм.) и чл. 212 ал. 1 т. 3 вр. чл. 211 ал. 5 т. 2 пр. второ от ЗМВР от 2006 година (отм.), какъвто именно е предявеният. Т.е. няма основание
да се приеме, че в настоящия случай се предявяват права, за които не е
предвидено право на иск. Аргументи в подкрепа на тези изводи се съдържат във
вече устойчива съдебна практика по подобни дела, в т.ч. Решение №
243/05.10.2016 година на ВКС по гр.д. № 1513/2016 година, 4 г.о. и др.
Поради
гореизложеното ХОС счита, че предявеният иск е допустим и по поставените с
исковата молба въпроси РС-Хасково следва да се произнесе с крайно решение по
съществото на спора. Като е разсъждавал в противоположен смисъл, РС- Хасково е
постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва
да бъде върнато за разглеждане на същия съд, но в друг съдебен състав,
доколкото докладчикът по делото, постановил атакуваното определение, на
практика е формирал и изложил доводи, които касаят основателността на
предявената претенция.
Мотивиран така, съдът
О п р е д е л и:
ОТМЕНЯ
Определение № 1597/09.11.2018 година, постановено по гр.д. № 2169/2018 година
по описа на РС-Хасково за прекратяване производството по делото.
ВРЪЩА делото на
РС-Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия, в друг съдебен
състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.