Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260017
гр. Пловдив, 17.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6277/2019г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалваното
е Наказателно
постановление № 19-1030-007892 от 10.09.2019г. издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на В.П.П. с ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото
наказателно постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР
се отнемат общо 12 контолни точки.
Жалбоподателят
В.П.П., лично обжалва цитираното
наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено. В
жалбата не се излагат мотиви за това. Чрез приложени по делото от процесуалния
представител на жалбоподателя адв. М.К. допълнителни мотиви, които съдът приема
като допълнение към жалбата, се излагат мотиви по същество обосноваващи отмяна
на обжалваното наказателно постановление. Изтъкват
се допуснати нарушения в хода на
административното производство.
Въззиваемата
страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
гр. Пловдив, не изразява становище по така депозираната
жалба.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното:
На
15.08.2019г., около 22.10 часа, в град Пловдив,
жалбоподателя В.П.П., който бил правоспособен водач, управлявал лек автомобил, "Субару
Легаци 2,5" с рег. №
…. След преминаването на кръстовището на кръстовището на ул. „Асен Златарев и
ул. „Хъшовска“, бил спрян за проверка от служители на полицията измежду които и
свидетеля по делото, вписан като свидетел очевидец по акта С.И.И.. Причината да
бъде спрян автомобила, била че автомобила криволичел по пътното платно. Тъй
като св. И. установил че жалбоподателя силно лъхал на алкохол, помолил за
съдействие служители от Сектор „Пътна полиция“ за да бъде тестван водача за
употреба на алкохол. На място пристигнал свидетеля А.И.В., който предложил на
водача да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в издишвания от него
въздух. Водача отказал да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARDM 0249. Свидетеля В. съставил на жалбоподателя АУАН за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В графата за възражения той не отбелязал
да има такива. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване № … в
който било отбелязано че следва да отиде в УМБАЛ „Свети Георги“ и да даде кръв в
рамките на 45 минути след връчването на талона на 15.08.2019г. Талона бил
връчен в 22.45ч. В талона било отразено че водача отказва да му бъде извършена
проба с дрегер, както и че отазва да даде кръв. Жалбоподателя П. не отишъл до
лечебното заведение, и не дал кръв за анализ за наличие на алкохол в кръвта. Поради това кръв не била взета. Въз основа на
издадения АУАН в последствие било издадено обжалваното
наказателно постановление в което нарушението било
описано и квалифицирано по сходен начин с това в издадения АУАН.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на разпитания като свидетел актосъставител – м.
а. А.И.В. и свидетеля
по акта С.И.И., както и от съставения АУАН, чиято
презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че
не се разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал,
писмото от УМБАЛ „Свети Георги“, талон за медицинско изследване № ….
По същество жалбоподателя
П. не отрича че е управлявал автомобила посочен в АУАН и НП, както и че е
отказал да извърши проба за наличие на наркотични вещества. Твърди наличие на
допуснати процесуални нарушения.
По делото е разпитан като свидетел
актосъставителя А.И.В. в, който разказва достатъчно
подробно за извършената на жалбоподателя проверка и направения от него отказ да
му бъде извършен тест за наличие на алкохол в кръвта. Свидетелят е категоричен
че освен АУАН, е бил издаден и талон за медициниско изследване. Свидетелят
заяви че не е видял че жалбоподателя управлява МПС, тъй като е бил извикан от
служители на 04 РУ на ОДМВР Пловдив, които са спрели лицето за проверка и са
потърсили съдействие от Сектор „Пътна полиция“ за да дойде лице преминало
обучение да извършва проби с техническо средство за наличие на алкохол в
издишвания от водача въздух.
По делото беше разпитан като
свидетел и свидетеля по акта С.И.И., от чийто разпит стана ясно че той и негови
колеги са спрели за проверка автомобила на жалбоподателя тъй като същия е
криволичел по пътното платно. След спирането на автомобила са установили че той
силно лъха на алкохол и това е била причината да потърсят съдействие от Сектор
„Пътна полиция“ за да дойде лице преминало обучение да извършва проби с
техническо средство за наличие на алкохол в издишвания от водача въздух. На
свидетеля беше предявен приложения към преписката акт, за който той заяви че за
този случай говори, и че в акта той се е подписал.
Съдът напълно кредитира
показанията на св. В. и св. И. като взаимно допълващи се, логични,
последователни и съответни на останалите кредитирани доказателства по делото.
Показанията на двамата свидетели съдът приема като показания показания изхождащи от незаинтересовано от крайния изход на делото лице - свидетелите не се познава с
жалбоподателя и в този смисъл по делото
не се установява мотив същите
да дават недостоверни показания с
цел да утежняват положението му.
Тази
фактическа обстановка обосновават следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
В
конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
П. е била ангажира за това, че на посочените в АУАН
дата и място същия е отказала да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с № ARDM 0249 за
установяване на употерба на алкохол в издишвания от водача
въздух. Жалбоподателят не отрича да е
управлявал процесния автомобил, а факта на управлението се установи и от
показанията на св. И. и от съставения АУАН чиято презумптивна доказателствена
сила не беше оборена от събраните по делото доказателства.
В
този смисъл следва да се има предвид, че според нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
се наказва този водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, т.е. в случая е без значение обстоятелството дали водачът
е бил употребил такъв. Съставомереното поведение се изразява в самия отказ на
жалбоподателя да бъде тествана за алкохол/наркотични
вещества - поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично и неколкократно поканен от
надлежен орган (в случая полицейски служител) да извърши това. В случая се
установява с категоричност (от показанията на свид. А.И.В., както и АУАН, чиято доказателвена сила не бе опровергана), че
жалбоподателя П. изрично е отказала
да му бъде извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство. От писмото от
УМБАЛ „Свети Георги“ става ясно че жалбоподателя В.П.П. не е
минал през спешно отделение и съответно не е дал кръв за анализ. Нещо повече и
в талона за медицинско изследване жалбоподателя саморъчно отразил че отказва да даде кръвна
проба за да бъде тестван. От показанията на св. И. се установи че жалбоподателя
е лъхал силно на алкохол и е имал колеблива походка. Ето защо, следва да се приеме, че в конкретния случай се установява факта на извършеното
административно нарушение, за което на П. е била наложена глоба в размер на 2000 лева и му е било отнето правото да управлява МПС за срок от 24 месеца.
За пълнота на изложението
следва все пак да се обсъдят възраженията на жалбоподателя в тази насока: Що се отнася до направеното от страна на жалбоподателя
възражение за допуснато процесуално нарушение свързано с неясно описание на
извършеното нарушение, настоящия състав намира че същото е неоснователно.
Нарушението е описано достатъчно точно и ясно, че да не оставя място за
съмнение и да позволи напълно на жалбоподателя да разбере за какво нарушение му
е издадено обжалваното НП. Безспорно става ясно че вмененото на жалбоподателя
нарушение се изразява именно в отказа му да бъде изпробван за наличие на
алкохол в издишвания въздх с техническо средство. Посочено е че му е бил
издаден талон за медицинско изследване, както и че водачът не е дал кръвна проба,
което безспорно се доказва от събраните по делото доказателства. Съвсем
правилно в този случай словното описание на нарушението се изразява именно в
това че жалбоподателя е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Негово право е било в случай че желае да даде
кръвна проба за установяване на това обстоятелство, и като не се възползвал от
това, сам се е лишил от защита срещу твърдяното за извършено нарушение. Ако
беше дал кръвна проба тогва изобщщо нямаше да може да се говори за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
От всички събрани по делото
доказателства съдът прие че безспорно се доказа че жалбоподателя е извършил
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От показанията на св. И. се установи че
същия е видял как жалбоподателя управлява описания в АУАН и НП лек автомобил, в
гр. Пловдив, като автомобила криволичел по пътя, както и че след като бил спрян
за проверка, св. И. установил че жалбоподателя силно лъхал на алкохол. Поради
изложеното съдът безспорно приема че именно жалбоподателя е управлявал автомобила.
Именно на него е била извършена проверка и на него е предоставена възможност да
му бъде извършена проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARDM
0249 за употреба на алкохол в издишвания от водача
въздух. Показанията на този свидетел се подкрепят от показанията и на св. В.,
който бил повикан на място за оказване на съдействие. Св. В. разказа че поканил
жалбоподателя да даде проба с техническо средство за наличие на алкохол, но той
отказал. Пак от показанията на св. В. се установи че бил издаден и талон за
медицинско изследване, връчен на жалбоподтеля. От писмото от УМБАЛ „Св. Георги“
пък стана ясно че жалбоподателя не се е възползвал от тази възможност и не е
дал кръвна проба за установяване на наличие на алкохол в кръвта му. Така или иначе по делото не бяха ангажирани доказателства, които да
опровергаят констатираната от съда фактическа обстановка. Именно показания
на св. И., на фона установения отказ на жалбоподателя да бъде тестван за наличие на наркотични вещества
или техните аналози, като същия не е дал проба,
водят на единствения възможен извод за причината за това - че същия е бил под въздействието на наркотични вещества и страхувайки се от следващата се отговорност, е отказал да бъде
тестван.
Всичко
гореизложено обосновава и извода, че установената по делото фактическа
обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от
доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че
изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват
на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно,
в съответствие с материалния закон. Същите изпълват обективните признаци от
състава на визираните административно наказателни норми и дават основание да се
обоснове извод, че вмененото
нарушение е действително извършено, поради което административно наказващият
орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя по административен ред.
Следва
да се посочи, че настоящият съдебен състав не констатира и формални основания
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Преценката на наказващият орган за липсата
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушението е
правилна. В хода на производството не се установи нарушението да се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Горното обстоятелство не може да обоснове
ниска степен на обществена опасност на нарушението и нарушителя. Действително съгласно
TP № 1/12.12.07 година на ВКС, преценката по чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, но в ЗАНН
липсва изискване за нарочно произнасяне в НП от наказващият орган по
приложението на този законов текст и горното не е възведено като задължителен
негов реквизит, липсата на който да влече отмяната му. Със самия факт на
издаване на НП, наказващият орган е преценил, че не са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Административното наказание
което е било наложено е определено
съгласно законовите изисквания, а сериозността му
изразява духа на закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с
висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на причините и
последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на
статистическите данни, които са общественоизвестни. В този смисъл, предвид
конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че не може да се приеме
наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е
бил санкциониран.
По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6 ал.1 т.3 от
същата, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина,
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му се предвижда
отнемане на 12 к.т. Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на
влязло в сила НП. Според чл. 3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията,
посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите контролни
точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на
закона т.е екс леге и същото има контролно-отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС
отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не
представлява нито административно наказание, нито принудителна административна
мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на
закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат
има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно
отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част
от НП, то в тази част - относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на
обжалване съобразно чл. 189, ал.6
от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното
от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая
наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва
да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото
на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е
последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на
отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява
правилно.
Всичко
гореизложено обосновава неоснователността на жалбата на Деян Андреев Павлов, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от горното ПРС XXV н. с.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19-1030-007892 от 10.09.2019г. издадено
от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със
Заповед рег.
№ 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на В.П.П. с ЕГН: **********,
на
основание чл. 174,
ал. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото
наказателно постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР
се отнемат общо 12 контолни точки.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.