№ 2949
гр. Благоевград , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
Секретар:Здравка Янева
Прокурор:Ивайло Альошев Филипов (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20201200600549 по описа за 2020
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 4609/12.06.2020 г., постановена по НОХД № 302/2020 г. по описа на
Районен съд – Благоевград подсъдимият П. С. К., с ЕГН **********, е признат за виновен
това, че на 14.01.2020 г. е отнел чужди движими вещи, а именно: лек автомобил марка и
модел „*********“, с рег. ********* на стойност 2150 лева, ведно с намиращ се в багажника
на автомобила въздушен филтър за камион „*********“, на стойност 200 лева и намиращ се
в купето на автомобила мобилен телефон марка „*********“, *********, на стойност 20
лева, всичко на обща стойност 2370 лева, собственост на В. А. Д., като отнемането е станало
от владението на С. С. Д., без да е дадено негово съгласие, а у подсъдимия е съществувало
намерение противозаконно да присвои вещите, като деянието е извършено при условията
на повторност в немаловажни случаи - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 и т. 12, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. С оглед на горното на подсъдимото лице е определено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от
НК съдът е намалил така определеното наказание с една трета и е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца.
На основание чл. 68, ал.1 от НК първостепенният съдебен състав е привел в
1
изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца,
наложено на същия подсъдим с Определение № 7602/15.08.2019 г. по НОХД № 1482/2019 г.
по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 15.08.2019 г.
Подсъдимият е осъден да заплатки и сторените в хода на съдебното производство
разноски.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК –
„съкратено съдебно следствие в производство пред първа инстанция“ и по конкретно по
реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от адвокат Б., защитник на
подсъдимия П. С. К.. В жалбата на първо място са изложени подробни съображения за това,
че размерът на наложеното наказание е несъразмерно тежък, понеже не съответства на
обществената опасност на деянието и дееца. В тази връзка се сочи, че по делото са налице
голям брой смекчаващи отговорността обстоятелства, а отегчаващи такива липсват.
Настоява се наказанието да бъде определено в размер на една година „лишаване от
свобода“, като на основание чл. 58а от НК същото да бъде намалено с една трета или на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на осем месеца.
На следващо място са изложени подробни съображения, според които
първостепенният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК. В тази
връзка се застъпва тезата, че след като наказанието, наложено с Определение №
7602/15.08.2019 г. по НОХД № 1482/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград
впоследствие е било групирано с друго наказание, наложено с присъда от 24.02.2020 г.,
постановена по НОХД № 1162/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, то е
невъзможно същото да бъде приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, тъй
като според жалбоподателя „включените в съвкупността отделни наказания губят
самостоятелното си значение“.
Настоява се присъдата да бъде изменена, като размерът на наложеното на
подсъдимия наказание се намали и да бъде отменено приложението на чл. 68, ал. 1 от НК.
В срок не е подадено възражение от Районна прокуратура – Благоевград.
По време на съдебното производство пред въззивния съд не е събран нов
доказателствен материал по инициатива на страните или служебно от съда.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата заявява, че счита
жалбата на неоснователна. Моли оспорената присъда да бъде потвърдена изцяло.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Б. поддържа изцяло депозираната въззивна
жалба. Настоява наложеното наказание да бъде намалено, а така също присъдата да бъде
2
отменена в частта, с която е приложен чл. 68, ал. 1 от НК.
Подсъдимият заявява, че няма какво да допълни към казаното от неговия защитник. В
последната си дума изразява съжаление за стореното и моли да му бъде намалено
наказанието.
Относно фактическата обстановка
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г., постановено по тълкувателно
дело № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, първоинстанционният съд може да откаже да уважи
искане на подсъдимия по чл. 370, ал. 1, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК за съкратено съдебно
следствие, но само при липса на визираните в Глава двадесет и седма от НПК условия -
признание на фактите, изложени в обвинителния акт, което да се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства. Според същото тълкувателно решение
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в
хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието, направено
от подсъдимия. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване
по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които факти са признати от подсъдимото лице. При инстанционна проверката на присъда,
постановена след надлежно проведена процедура по чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 и 3
от НПК, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа
обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид изложеното по-горе, съобразявайки направеното на основание чл. 371, т. 2
от НПК от подсъдимия пред първостепенни съд признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и запознавайки се със събраните доказателства
и доказателствени средства в хода на досъдебната фаза на процеса, Окръжен съд –
Благоевград приема, че установената фактическа обстановка по делото е тази, която е
установил и Районен съд – Благоевград, а именно:
Подсъдимият П. С. К. е роден на ********* г. в *********, с постоянен и настоящ
адрес: с. *********, ********* образование, *, с ЕГН **********.
Към 14.01.2020 г. В. А. Д. притежавала лек автомобил марка и модел „*********“, с
рег. ********* като превозното средство понякога се ползвал от нейния съпруг С. С. Д..
На 11.01.2020 г. подсъдимият К. отишъл на гости при сестра си М. С. К.а, живуща в
с*********. След като останал при нея няколко дни, на 14.01.2020 г. в 14:10 часа се качил на
влак, пътуващ в посока от с. * за гр. *, за да посети майка си И. Д. К.а. Около 16:00 часа на
същия ден К. слязъл от влака на гарата в гр. * и тръгнал към дома на негов приятел. Докато
вървял по ул. „*“, срещу заведение „*“ подсъдимият видял паркиран лек автомобил марка и
модел „*********“, с рег. ********* сив на цвят. В купето на автомобила, пред скоростния
лост, бил оставен мобилен телефон марка „*********“, *********, на стойност 20 лева,
3
собственост на В. Д.. В багажника на автомобила се намирал въздушен филтър за камион
„*********“ на стойност 200 лева, също собственост на В. Д.. Самият лек автомобил бил
паркиран около 13:30 часа на улицата от свидетеля С. Д. – съпруг на В. Д.. Когато
подсъдимият забелязал автомобила, С. Д. бил оставил контактния ключ от него на стартера
и се намирал на известно разстояние, тъй като ремонтирал друг товарен автомобил, но през
цялото време имал видимост към леката кола.
Забелязвайки паркираното моторното превозно средство - „*********“, с рег.
********* с поставен контактен ключ на стартера, подсъдимият постоял около десет минути
близо до него, за да провери дали собственикът му няма да дойде. Тъй като никой не се
появил, около 16:10 часа П. К. отворил вратата на колата, качил се на шофьорското място,
запалил двигателя и потеглил по улица „*“ в посока към с. Черниче. В същото време,
ремонтирайки товарния автомобил, С. Д. забелязал как леката кола се отдалечава по
улицата, поради което веднага подал сигнал в полицията. По случая било образувано
досъдебно производство.
След като отнел автомобила, подсъдимият около 18:00 часа отишъл до дома на сестра
си М. К.а, живуща в с. *. Там, на черен път, на около тридесет метра от къщата на сестра си,
П. К. паркирал леката кола, оставяйки я отключена, взел ключовете със себе си и влязъл в
дома на сестра си, от която поискал две цигари, като в същото време се похвалил, че имал
кола. М. К.а го попитала какъв е паркираният пред къщата автомобил, но подсъдимия, без
да казва нищо, излязъл на улицата и се отправил в посока центъра на селото, като взел със
себе си ключовете на колата.
Петнадесет минути по-късно в дома на М. К.а пристигнали полицаите от РУ – П. Д.
Г. и И. В.. М. К.а ги уведомила, че П. К. е навън, както и че е дошъл с паркирания отвън лек
автомобил. Полицейските служители останали на място, а след час подсъдимият се върнал и
като видял полицейските служители, се предал на органите на реда и с протокол за
доброволно предаване от 14.01.2020 г. им предал ключовете на автомобила.
Отнетото моторно превозно средство, на стойност 2150 лева, ведно с намиращите се
вътре вещи – мобилен телефон марка „*********“, *********, на стойност 20 лева и
въздушен филтър за камион „*********“, на стойност 200 лева, били върнати на
собственика им В. А. Д..
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият на няколко
пъти е осъждане за различни престъпления, като с Определение № 7602 от 15.08.2019 г.,
постановено по НОХД № 1482 от 2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград,
посредством което е одобрено постигнато споразумение, а на подсъдимия за извършено
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2, във вр. ал. 1 от НК е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 4 години. Със същото споразумение на подсъдимия, за извършено
престъпление по чл. чл. 194, ал. 1 от НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
4
срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. На
основание чл. 25, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на П. К. било наложено едно общо най-тежко
наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години.
Относно доказателствата и доказателствените средства
Така изложената фактическа обстановка се подкрепя от събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, който на основание чл. 373, ал. 3, във
вр. чл. 371, т. 2, от НПК представлява годна доказателствена основа, включително досежно
свидетелските показания и изготвената експертиза.
От показанията на свидетеля С. С. Д. се установява, че след 13:00 часа на 14.01.2020
г., паркирал в гр. *, на ул. „*“ лек автомобил „*********“, с рег. ********* собственост на
съпругата му В. Д., след което започнал да ремонтира друго моторно превозно средство,
намиращо се наблизо. Свидетелят уточнява, че около 16:10 часа забелязал, че лекият
автомобил се отдалечава в посока с. Черниче.
Посредством показанията на свидетелката В. А. Д. става ясно, че същата от 2005 г. е
собственик на лек автомобил „*********“, с рег. ********* като дава и подробна
информация за неговите характеристики и състояние. Свидетелката сочи, че в деня, когато
превозното средство било противозаконно отнето, в купето на същото се намирал мобилен
телефон марка „*********“, *********, а в багажното отделение - въздушен филтър за
камион „*********“, на стойност 200 лева. В. Д. уточнява, че на 14.01.2020 г. съпругът й
около 13:00-13:30 часа излязъл с автомобила и го паркирал на ул. „*“, а няколко часа по-
късно забелязал, че автомобилът се отдалечава от мястото, където бил оставен.
Като свидетел по делото е разпитана и М. С. К.а – сестра на подсъдимия, която е
уведомена за правото да не дава показания относно въпроси, които биха уличили нейни
възходящи, низходящи, братя и сестри в извършване на престъпление. Въпреки това същата
е заявила изрично, че ще свидетелства. От показанията на този свидетел става ясно, че на
13.01.2020 г. П. К. и прекарал целия ден в дома на сестра си, а на 14.01.2020 г. е заминал за
гр. *, където живее неговата майка. Свидетелката допълва, че по-късно същия ден
/14.01.2020 г./, след 17:40 часа, брат й се е върнал при нея, като е дошъл с лек автомобил, сив
на цвят, който паркирал недалеч от къщата, похвалил се, че има кола и излязъл навън.
Малко по-късно дошли полицаи, които търсели П. К. и на които М. К.а обяснила, че брат е
извън къщата. Свидетелката сочи, че когато П. К. се прибрал и видял полицаите, същият
заявил, че се предава, при което извадил ключовете от автомобила и ги предал на
служителите на реда.
Свидетелката Д. П. Д. заявява, че познава П. К., тъй като той е брат на нейния зет. В
показанията си същата посочва, че на 14.01.2020 г., около 17:00 часа, чакайки автобус от с.
Крупник за гр. Дупница, до нея паркирал лек автомобил, сив на цвят, управляван от
5
подсъдимия, като последният отворил вратата и помолил свидетелката да се качи. Когато
свидетелката се качила в колата, П. К. започнал да управлява превозното средство с висока
скорост, като междувременно споделил на Д. Д., че е откраднал колата. Д. Д. уточнява, че
много се е изплашила от цялата ситуация и че подсъдимият я е оставил в гр. Благоевград.
Свидетелите Ц. Б. И., полицейски служител, заявява, че е провел беседа с
подсъдимия, в хода на която последният споделил, че е откраднал лек автомобил
„*********“, сив на цвят.
Като свидетел е разпитан и И. С. И., заемащ длъжността „разузнавач“ към 02. РУ на
МВР – Благоевград. Същият споделя, че е прегледал видеозаписи от камера, намираща се в
близост до мястото, от което е отнето моторното превозно средство, заедно с намиращите се
в него други движими вещи. На записите се виждало, че за времето от 12:58 часа до 16:10
часа, лице от мъжки пол обикаля около автомобила и оглежда същия, както и че след като
колата потегля, същата се отправя в посока с. Черниче.
Показанията на свидетелите са логични, последователни и взаимно допълващи се.
Същите кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал. Именно поради
това настоящият съдебен състав приема, че следва да бъдат ценени като годни
доказателствени средства, даващи обективна информация относно настъпилата фактическа
обстановка.
От съдържанието на протокол за доброволно предаване на ключове се установява, че
на 14.01.2020 г. подсъдимият доброволно е предал на полицейски служител ключовете от
лек автомобил „*********, с *********
От съдържанието на протокол за оглед на местопроизшествие е видно, че лек
автомобил марка и модел „*********“, с рег. ********* е с рама *********.
От справка, изготвена от МВР, се установява, че лек автомобил „*********“, с рама
*********, е собственост на В. А. Д..
По делото е приложена и справка за съдимост, от която става ясно, че подсъдимият
на няколко пъти е осъждане за различни престъпления. Така с Определение № 7602 от
15.08.2019 г., постановено по НОХД № 1482 от 2019 г. по описа на Районен съд –
Благоевград, посредством което е одобрено постигнато споразумение, на подсъдимия, за
извършено на 08.07.2019 г. престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2, във вр. ал. 1 от НК, е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години. Със същото споразумение на
подсъдимия, за извършено на 08.07.2019 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 25, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на П. К. е било
наложено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1
6
година и 2 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години. С
Определение № 4194 от 01.06.2020 г., постановено по НОХД № 173 от 2020 г. по описа на
Районен съд – Благоевград, посредством което е одобрено постигнато споразумение, на
подсъдимия, за извършено на 08.07.2019 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 12, във вр.
чл. 194, ал. 1 от НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 5
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 5 години. С Присъда № 1757 от
24.02.2020 г., постановена по НОХД № 1162/2019 г., влязла в сила на 11.03.2020 г., П. К. е
признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 12 , във вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
извършено на 27.05.2019 г., поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 2 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитател срок от 3
години. С тази присъда е извършено групиране и на наложените наказания по НОХД №
1482/2019 г. и по НОХД № 1162/2019 г.
От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от НК който отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, се
наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години. В текста на чл. 195, ал. 1, т. 7 от
НК е разписано, че за кражба, извършено повторно при немаловажни случай, наказанието е
„лишаване от свобода“ от една до десет години. Подобно наказани се предвижда и за кражба
на моторно превозно средство - чл. 195, ал. 1, т. 12 от НК.
В настоящия случай, въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, на базата на които е установена и фактическата обстановка, се
установява по категоричен начин, че подсъдимият П. С. К. на 14.01.2020 г. е отнел чужди
движими вещи, а именно: лек автомобил марка и модел „*********“, с рег. ********* на
стойност 2150 лева, ведно с намиращ се в багажника на автомобила въздушен филтър за
камион „*********“, на стойност 200 лева и намиращ се в купето на автомобила мобилен
телефон марка „*********“, *********, на стойност 20 лева, всичко на обща стойност 2370
лева, собственост на В. А. Д., като отнемането е станало от владението на С. С. Д., без да е
дадено негово съгласие. Също така установява се, че у подсъдимия е съществувало
намерение противозаконно да присвои вещите. Така извършеното деяние представлява
престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 7 и т. 12, във вр. чл. 194, ал. 1, във
вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Това е така, понеже спрямо подсъдимия са налице предпоставките за ангажиране на
наказателната му отговорност по квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. чл.
194, ал. 1, във вр. чл. 28 НК, защото към деня на извършване на деянията /настоящото
престъпление/ с Определение № 7602 от 15.08.2019 г., постановено по НОХД № 1482 от
2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград е било одобрено споразумение, посредством
което подсъдимият се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от
НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, като и двете престъпления /това, по
7
повод на което има вече има наложено наказание и това, за което му е повдигнато
настоящото обвинение/ не представляват маловажни случаи.
Тук е мястото да се отбележи, че престъплението кражба, за което е повдигнато
настоящото обвинение, не представлява маловажен случай. Според нормата на чл. 93, т. 9 от
НК маловажен е този случай, при който извършеното, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Критерият, за това дали един случай е маловажен или
не, е комплексен и от значение за подобна преценка са всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, броят на деянията, извършени от подсъдимия, степента, с
която са засегнати обществените отношения, предишни осъждания на подсъдимия и други.
В настоящия случай безспорно се установява, че подсъдимият е отнел чужда движима вещ,
след като преди това е бил признат за виновен, посредством Определение № 7602 от
15.08.2019 г., постановено по НОХД № 1482 от 2019 г. по описа на Районен съд –
Благоевград, с което е одобрено постигнато споразумение, за извършено престъпление по
чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2, във вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца и за извършено престъпление по чл. чл. 194, ал. 1 от
НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца. Тоест,
преди да извърши престъплението, предмет на настоящото дело, подсъдимият е бил осъден
за други две извършени от него престъпления. Също така от доказателствата по делото се
установява с категоричност, че след отнемане на моторното превозно средство подсъдимият
го е управлявал с висока скорост, което поведение, макар само по себе си да не е отделно
престъпление, категорично представлява административно нарушение, а така също и че по
това време в колата се е намирало и друго лице. От значение е и това, че стойността на
отнетите вещи възлиза общо на 2370 лева. Всички тези обстоятелства обосновават извод, че
престъплението не представлява маловажен случай.
Доколкото предмет на посегателството е и моторно превозно средство,
неправомерното деяние правилно е квалифицирано и като престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
12 от НК.
От значение в случая е и обстоятелството, че подсъдимият е действал при форма на
вина пряк умисъл – същият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието и
общественоопасните му последиците, като пряко е целял неправомерния резултата –
отнемането на чуждите вещи, с намерение да ги присвои и да се разпорежда с тях като със
свои. Това, че е имал намерение да присвои вещите /да се разпорежда с тях като със свои/ се
установява от неговото поведение след установяване на фактическата власт върху
автомобила. От показанията на свидетелите Ц. Б. И. и Д. П. Д. става ясно, че подсъдимият е
заявил на същите, че управляваната от него лека кола е открадната. Също така от значение е
и обстоятелството, че след като П. К. е паркирал автомобилът близо до дома на сестра си, на
която заявил, че има кола, той не е оставил ключовете в автомобила, а ги е взел със себе си,
8
което ясно идва да покаже, че у него е съществувало намерение да не изоставя владението
върху отнетите вещи, а да продължи да се разпорежда с тях като със своя лична собственост.
Относно вида и размера на наказанието
Съгласно текста на чл. 54, ал. 1 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени в закона, като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Видът и размерът на наложеното наказание трябва в максимална степен да
спомогнат за поправяне и превъзпитаване на осъдения, за предупреждаването на
подсъдимия, че при извършване на друго престъпление ще понесе наказателна отговорност,
за отнемане възможността на подсъдимия да върши други престъпления и за възпитателно и
предупредително въздействие върху другите членове на обществото. Всяко наложено
наказание следва да е съответно на извършеното престъпление и на обществената опасност
на деянието и дееца.
В текста на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК е разписано, че за кражба, извършено повторно
при немаловажни случай, наказанието е „лишаване от свобода“ от една до десет години.
Подобно наказани се предвижда и за кражба на моторно превозно средство - чл. 195, ал. 1, т.
12 от НК.
Понеже съдебното производство е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, при
определяне вида и размера на наказанието, съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен
да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. В същото време, в текста на чл. 58а, ал. 4 от НК
изрично е посочено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 на
чл. 58а и условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл. 55 от НК, ако приложението му е
по-благоприятно за дееца.
Въззивният съд приема, че определеното от първостепенния съд наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години е правилно, защото същото е съобразено с изискванията
на материалния и процесуалния закон, а така също и с установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелства
следва да се отчетат обремененото съдебно минало на подсъдимия, тъй като на същия,
преди извършването на настоящото престъпление, посредством Определение № 7602 от
15.08.2019 г., постановено по НОХД № 1482 от 2019 г. по описа на Районен съд –
Благоевград, с което е одобрено постигнато споразумение, му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2, във вр. ал. 1
от НК. Също така от доказателствата по делото се установява с категоричност, че след
отнемане на моторното превозно средство подсъдимият е управлявал същото с висока
скорост, което е било предпоставка за реализиране на пътнотранспортно произшествие, като
в същото време е возил и друго лице в колата. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и
фактът, че посредством неправомерното си деяние подсъдимият е реализирал два
квалифицирани състава по чл. 195, ал. 1 от НК. Като отегчаващо отговорността
9
обстоятелство не следва да се взима предвид фактът, че с посоченото по-горе Определение
№ 7602 от 15.08.2019 г., постановено по НОХД № 1482 от 2019 г. е одобрено споразумение
и за извършено престъпление по чл. 194, а. 1 от НК и на подсъдимия е наложено наказание
„лишаване от свобода“, тъй като това осъждане е послужило като основание за
квалифициране на настоящото престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се приемат младата възраст на привлеченото към
наказателна отговорност лице, съдействието, което то е оказало по време на задържането му
от полицейските органи и доброто му последващо процесуално поведение.
Обстоятелството, че подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, отразени в
обвинителния акт, в настоящия случай не следва да се приеме като отделно смекчаващо
отговорността обстоятелство, понеже това признание е предпоставка за прилагане нормата
на чл. 58а от НК.
Правилно районният съд е приложил и разпоредбата на чл. 58а от НК и определеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години е редуцирано на една година и
четири месеца. Така определеното по вид и размер наказание отговаря на обществената
опасност на дееца и на извършеното неправомерно деяние и с него в пълна степен могат да
се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК. Само за пълнота следва да се отбележи, че
правилно районният съд е определил режима, при който да се изтърпи наложеното
наказание, а така в съответствие със законовите изисквания е приспаднал от наказанието и
дните, през които подсъдимият е бил задържан по силата на постановление на прокурора и е
бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Неоснователна е претенцията на защитника за прилагане разпоредбата на чл. 55 от
НК. По делото липсват изключително или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи прилагането на този законов текст.
Тъй като престъплението е извършено в изпитателния срок за престъпленията по чл.
346, ал. 2, т. 1, пр. 2, във вр. ал. 1 от НК и чл. 194, ал. 1 от НК, за които деяния е определено
наказание „лишаване от свобода“, наказанието за настоящото престъпление не следва да
бъде отлагано по реда на чл. 66 от НК.
Относно приложението на чл. 68 от НК
Неоснователно се явява възражението на защитата, според които първостепенният
съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК.
В текста на чл. 68, ал. 1 от НК е разписано, че ако до изтичане на определения от съда
изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за
което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той
изтърпява и отложеното наказание.
Престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение, е извършено на
10
14.01.2020 г.
Преди това по отношение на подсъдимия, с Определение № 7602 от 15.08.2019 г.,
влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД № 1482 от 2019 г. по описа на Районен
съд – Благоевград, е одобрено споразумение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т.
1, пр. 2, във вр. ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 2 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години. Със
същото споразумение на подсъдимия, за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23 от НК е наложено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, изпълнението на което е
отложено с изпитателен срок от 4 години.
С Присъда № 1757 от 24.02.2020 г., постановена по НОХД № 1162/2019 г., влязла в
сила на 11.03.2020 г., П. К. е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 12
, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 година и 2 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитател срок от 3
години. С присъдата е извършено групиране на наказанията по НОХД № 1162/2019 г. и по
НОХД № 1482/2019 г., като е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66
от НК.
Предвид изложеното по-горе се установява, че престъплението, по повод на което е
инициирано настоящото наказателно производство, е извършено след като e наложено, с
влязло в сила определение по НОХД № 1482/2019 г., наказание „лишаване от свобода“,
чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК и преди да бъде наложено с влязла в
сила присъда наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1162/2019 г., изпълнението на
което също е отложено с изпитателен срок. Също така настоящото престъпление е
извършено в изпитателния срок, определен по НОХД № 1482/2019 г.
Това означава, че признавайки подсъдимия за виновен за извършено престъпно
деяния на 14.01.2020 г., първоинстанционният съдебен състав правилно е привел в
изпълнение, прилагайки нормата на чл. 68, ал. 1 от НК, наложеното по НОХД № 1482/2019
г. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено с
изпитателен срок. В тази връзка следва да се посочи, че несъстоятелно е възражението за
неприложимост на чл. 68, ал. 1 от НК, направено от защитника на осъдения, според който
изпитателният срок на условното наказание по НОХД № 1482/2019 г. е загубил
самостоятелното си значение след определеното ново общо условно наказание по НОХД №
1162/2019 г. В случая правно релевантен е моментът на извършване на деянието по
настоящото дело, което деяние е осъществено в изпитателния срок на наказанието по НОХД
№ 1482/2019 г. Последващото групиране на наказанията по НОХД № 1482/2019 г. и НОХД
№ 1162/2019 г. не може да се отрази на възможността да бъда приложена нормата на чл. 68,
11
ал. 1 от НК. В горния смисъл са мотивите към Решение № 128 от 30.03.2015 г., постановено
по НОХД № 1953/2014 г. по описа на ВКС, I Н.О.
За пълнота следва да се отбележи, че първоинстанционният съдебен състав не е
извършил групиране на всички наказания, наложени по НОХД № 1482/2019 г., по НОХД №
173/2020 г., по НОХД № 1162/2019 г. и по НОХД № 302/2020 г. Подобен пропуск обаче не
влияе на законосъобразността на съдебния акт, тъй като пропускът може да бъде отстранен
по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Относно разноските
Правилно първоинстанционният съдебен състав е определил размерът на разноските,
които подсъдимият П. К. следва да заплати на ОД на МВР – Благоевград и на Районен съд –
Благоевград.
Доколкото разноски пред настоящата инстанция не са сторени, такива не следва да
бъдат присъждани в тежест на подсъдимото лице.
Изложеното по-горе обосновава извод, че оспорената присъда е съобразена с
материалния и процесуалния закон, поради което същата е правилна и законосъобразна и
като така следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4609/12.06.2020 г., постановена по НОХД № 302/2020
г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12