РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3537 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.Д.К., А.В.К. и В.А.К. против З. „Л.И.“
АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 226 от Кодекса за
застраховането (отм.).
Ищците С.Д.К. (майка), А.В.К. (баща)
и В.А.К. (брат) твърдят, че на 14.03.2014 г. в гр. София, около 16,20 ч. Д.К.
(на 20 г.) се е намирал на банкета на ул. „Букет“ пред № 67, когато
управлявания от Х.Т. лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******напуска
пътното платно и блъска смъртоностно пешеходеца.
Твърдят, че отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност. Моли ответникът да бъде осъден да заплати застрахователно обезщетение
в размер на по 200 000 лева, за С.Д.К. (майка) и А.В.К. (баща) и 100000 лева за
В.А.К. (брат), ведно със законна лихва
от 14.03.2014 г. до окончателното плащане. Претендират направените по делото
разноски.
Ответникът ЗД Л.И.АД оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва механизма за настъпване на ПТП, причинна връзка
и настъпили вреди в резултат на ПТП. Счита, че между ищецът В.К. и брат му не е
имало особена връзка, която да оправдава претенцията му. Прави възражение за
изтекла тригодишна давност по вземането за лихва. Моли предявения иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
С Определение от 01.10.2019 г. като трето лице
– помагач на страната на ответника е конституиран Х.В.Т., която не заявява
становището си по предявения иск.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.М.П. и Д.Х.К. е изготвено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза. Установява се, че на 14.03.2014 г. около 16.20 часа в гр. София,
ул. Букет се движел лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******с посока от
бул. „Никола Петков“ към ул. „Върба“, в дясната част на платното за движение
със скорост от порядъка на 72 км.ч.. В
същия момент отдясно на платното за движение по банкета в посока обратна на посоката
на движение на автомобила се движел пешеходецът Д.К.. В района на № 67 по
неизвестни причини автомобилът се отклонява надясно като автомобилът в предната
част нанася удар на пешеходеца. При удара имало съприкосновение на предната
част на автомобила с долните крайници и тялото, възкачване на тялото върху
предната част на автомобила с удар в главата в дясната половина на челното
стъкло. В резултат на отрицателното ускорение, тялото на пострадалия е
отхвърлено напред, нагоре и на дясно по
посока на движение на автомобила. След като ударил пешеходеца, автомобилът с
предната си дясна част се ударил в паркирания на тревната площ в лявата му
предна част Опел Кадет и се е установил на около 47 метра след линията на
ориентира и на 2-3 метра вдясно от десния край на платното за движение на ул.
„Букет“. Вещото лице дава заключение, че
от техническа гледна точка причина за отклоняване на автомобила надясно и удара
на пешеходеца се дължи изцяло на субективното поведение на водача на лек
автомобил Фолксваген за конкретната пътна обстановка, както и предприетите от
него действия на органите за управление. Посочва, че ударът с пешеходеца е
настъпил извън пътното платно с насочване на автомобила към него. Възможността
на пешеходеца да предотврати ПТП е била само ако не се е намирал на това място.
Видно от
препис извлечение от Акт за смърт № 0088/16.03.2014 г. е, че Д.А.К. е починал на 15.03.2014 г. Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства е прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, от която се установява, че на 14.03.2014 г. Д.К. е приет за лечение във ВМА със съчетана
травма: контузия (натъртване) на главата в ляво челно-слепоочно и на лицето с периобитален хематом в ляво, рана на горния клепач на
лявото око, контузия на лявата очна ябълка с кръвоизлив под конюнктивата
и охлузвания на носа и брадичката, счупване на челната кост и на горната челюст
в ляво и линейно счупване на тилната кост в областта на задната черепна ямка; ретобулбарен хематом в
ляво, контузия на мозъка, избиване на първи и втори горни леви зъби и рана и
хематом на езика, охлузване и контузия на долната част на шията, контузия на
гръдния кош с охлузвания на гърба, счупване на шесто, седмо и осмо десни ребра
по задната подмишнична линия, с разместване на
фрагментните разкъсвания на пристенната плевра,
контузии на белия дроб и хилусите му, пунктиформена лезия на долния дял
на десния и кръвоизлив и навлизане на въздух в средностението,
далака с кръвоизлив в коремната кухина, кръвоизли под
задния лист на коремницата, контузии и охлузвания на
корема, поясната област, хълбочните области и
крайниците, оток на мозъка, малкомозъчно вклиняване.
Вещото лице посочва, че установените увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да
бъдат получени при процесното ПТП. Установява, че
причина за смъртта на К. е гореописаната съчетана травма, като тя е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
От представеното Удостоверение за
наследници се установява, че Д.А.К. е оставил като наследници по закон С.Д.К. и
А.В.К. – родители. Не е спорно между страните, че В.А.К. е брат на починалия Д.К..
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди и отношенията
между починалата и ищцата са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Т.С.К.и И.П.В.. В показанията си свидетелят Велинов установява, че познава
семейството на ищците от повече от 20
години. С А.К. работели заедно и заедно със С. са му кумове. Много често си
гостували. Всички живеели заедно. Било приятно, весело семейство и било
удоволствие да се общува с тях. Живеели в къща в Княжево. Д.бил весело, приятно
жизнерадостно дете. Бил копие на баща си. Децата били винаги заедно – на
училище, тренирали. Заедно завършили. Били заедно непрекъснато, като близнаци.
След смъртта на Д.всичко рухнало. А. стоял с часове и гледал в една точка. Получил
инсулт малко след смъртта на сина си. Плачел. Майката поела удара. Трябвало да
крепи семейството. Съсипала се. Това й се отразило и физически. В. получил
психологически срив, тъй като с брат си били неотлъчно заедно и липсата на брат
му му се отразила много. Към днешна дата В. се възстановил малко, но не бил
същото момче, което свидетелят познавал.
В показанията си
свидетелката К.установява, че познава семейството от 1999 г., тъй като работели
заедно със С.К.. Била заедно с тях във Военна болница. Братът все говорел, че Д.е
силен и ще издържи, но за съжаление това не се случило. Преди катастрофата
всички били непрекъснато заедно. Децата били слънчеви, весели, палави в добрия
смисъл на думата. Учели в спортно училище. Ходели при майка си на обяд. Тя
винаги им приготвяла храна. Децата били винаги около майка си и баща си.
Братята били породени и били като близнаци. Родителите не оставяли децата сами
и затова винаги се събирали в тях. Те били приятели с децата си. След смъртта
на сина си, бащата рухнал. Направил инсултИмало
моменти, когато говори все едно синът му е жив, започва да плаче. Майката в
момента била опората на семейството. В. изпаднал в неимоверна депресия.
Започвал да учи, отказвал се и непрекъснато говорел за брат си. С. се
променила. Преди случилото се била жена, която се усмихвала, вършела си
работата, а сега се затворила. Не била усмихнатата жена с чувство за хумор.
Не се спори по
делото, че между З. „Л.И.“ АД и собственика на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № BG/22/114000485431, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования
за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по
делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат
на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от
което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което е починал Д.А. К.– син и брат на ищците.
Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лекия
автомобил Х.В.Т.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени и гласни доказателства и приетите
медицинска и автотехническа експертизи.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че между
ищците С.Д.К. (майка), А.В.К. (баща) В.А.К. (брат) и починалия са били
установени трайни емоционални връзки. Живеели в разбирателство и любов. Нормално
и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете е много тежко негативно
емоционално преживяване, както и че това страдание не може да бъде оценено в
пари. С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг
адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди, то следва на С.Д.К.
(майка), А.В.К. (баща) да бъде определено обезщетение при спазване на
установените в практиката критерии за справедливост. Настоящият съдебен състав
приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на по
200000 лева за всеки от тях.
С оглед въведените с исковата
молба твърдения и въз основа на събраните по делото доказателства, както и с
оглед установената с Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г.,
Постановление № 2/1984 г. задължителна съдебна практика следва да се приеме, че
В.А.К. не е от кръга на лицата, по
отношение на които е прието, че могат да претендират вреди от смъртта на Д.К.
без да е необходимо установяване на допълнителни обстоятелства, тъй като той е
негов брат. Независимо от това и с оглед задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС В.К.
е легитимиран да претендира обезщетение за причинени в резултат на смъртта на
брат си. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че между починалия и ищеца е съществувала дълбока
емоционална връзка и от неговата смърт търпи продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по
делото доказателства се установява, че между В.К. и брат му е била създадена
именно такава връзка. Двамата са били ежедневно заедно, учили заедно,
спортували заедно. Установя се, че отношенията между тях са били изградени въз основа на взаимно
уважение, грижа и подкрепа. Съдът намира, че установената връзка между тях е
била по-дълбока от обичайната и традиционна за българското семейство
привързаност между братя. Съдът приема за установено, че в резултат на смъртта
на брат си, ищецът е търпял и търпи душевно страдание, което може да бъде
обезщетено съгласно тълкуването, дадено с цитираното Тълкувателно решение. С
оглед правилото на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите съдът намира,
че справедливо обезщетение е в размер на 100000 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението. С оглед
направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност и съгласно разпоредбата на чл. 111, б“в“ от Закона за задълженията и
договорите, законна лихва следва да бъде присъдена от 14.03.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 20000 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и 400 лева, представляващи платени
от бюджета на съда разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, който е
оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Т. сумата от 14590 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-*******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на С.Д.К.,
ЕГН-**********,*** сумата от 200 000
лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й Д.А.К., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 14.03.2014 г. от Х.В.Т., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/22/114000485431, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 14.03.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-*******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на А.В.К., ЕГН-**********,*** сумата от 200 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на сина МУ Д.А.К., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 14.03.2014 г. от Х.В.Т., водач на
лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна
полица № BG/22/114000485431, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 14.03.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-*******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.А.К., ЕГН-**********,*** сумата от 100 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на брат му Д.А.К., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 14.03.2014 г. от Х.В.Т., водач на
лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна
полица № BG/22/114000485431, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 14.03.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 20000
лева, представляваща дължима държавна
такса, както и сумата от 400 лева, представляващи
платени от бюджета на съда разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“
АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати адв. А.Т.,*** сумата от 14590 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при
участието на Х.В.Т. като трето лице – помагач на страната на ответника З. „Л.И.“
АД.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: