РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Бяла, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20214510100751 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу Т. ЛЮБ. СЛ. за признаване за
установено съществуването на вземания на ищеца от ответника по Рамков
договор № ****за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa
Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa Classic от
05.06.2015 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Т. ЛЮБ.
СЛ., както следва: 450,86 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано
от 13.05.2021 г. до окончателното ú изплащане; 37,16 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело № 450/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла. Претендира се и
присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че 05.06.2015 г. ответникът Т. ЛЮБ. СЛ. и
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сключили договор за издаване и ползване
на международна кредитна карта за срок от три години, по силата на който
банката предоставила на ответника кредитен лимит в размер на 500 лв., който
можело да бъде използван чрез кредитна карта и да бъде усвояван и
погасяван многократно. Твърди, че ответникът усвоил суми от одобрения
кредитен лимит, в резултат на което за него възникнало задължение за
възстановяването им, ведно с договорна възнаградителна лихва. Сочи, че за
погасяване на задължението се дължала минимална погасителна вноска,
чиито конкретен размер се посочвал в месечно извлечение, изпращано от
банката на кредитополучателя, с отчетен период 15-то число на съответния
месец и срок за заплащане 1-во число на месеца, следващ месеца на отчетния
период, като неполучаването на извлечение не освобождавало длъжника от
плащане. Сочи също, че съгласно клаузите на договора погасяването на
1
дължимите лихви, такси и комисионни ставало служебно за сметка на
кредитния лимит. Твърди, че падежът на първата непогасена минимална
месечна вноска от страна на ответника настъпил на 01.06.2016 г. Заявява, че
на 04.06.2018 г. договорът бил прекратен поради изтичане на крайния му срок
и липсата на уговорените между страните предпоставки за еднократно
подновяване на същия за нов тригодишен период, като ответникът останал
задължен за сумата от 450,86 лв., представляваща усвоени и непогасени в
срок суми от предоставения кредитен лимит. Ищецът твърди, че вземането на
банката му било прехвърлено по силата на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г. и конкретен договор за цесия от
02.04.2020 г., като бил упълномощен от банката-цедент да уведоми длъжника
за извършената цесия, но изпратените до длъжника писма с уведомления се
върнали като неполучени. Към исковата молба ищецът прилага уведомление,
с което счита, че длъжникът е уведомен за цесията. Счита, че поради изпадане
в забава ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цедираното вземане, като за периода 14.07.2020 г. до 10.05.2021
г. обезщетението било в размер на 37,16 лв. Ищецът сочи, че въз основа на
подадено заявление по чл.410 от ГПК се снабдил със заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с което се
обосновава правен интерес от иницииране на настоящото производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител – адвокат Л.Б. от АК-Русе, с който исковата претенция се
оспорва като неоснователна и се моли за отхвърлянето ú. Възразява се, че
вземането е погасено по давност. Развиват се съображения, че в случая се
касае за периодични плащания, които се ползват с кратката тригодишна
давност. Заема се становище, че дори да се приеме за приложима общата
петгодишна давност, същата е изтекла към датата на иницииране на
заповедното производството.
Ищецът не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. С
писмена молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване,
оспорва наведените от ответната страна възражения като развива подробни
съображения, подновява искането за присъждане на разноски и представя
списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения
представител, който поддържа подадения отговор на исковата молба. Моли за
отхвърляне на исковата претенция поради настъпила погасителна давност. В
допълнение развива съображения, че кредитът е станал автоматично и
незабавно предсрочно изискуем с неплащането на първата неплатена вноска с
падеж на 01.05.2016 г. Счита за недоказана извършената цесия, като сочи, че
договорът за цесия влиза в действие от датата на пълното плащане на
покупната цена, за което липсват представени доказателства по делото.
Изтъква още, че рамковият договор за цесия е сключен за срок от една година
и влиза в сила от датата на подписването му през 2016 г., като липсват
доказателства срокът на договора да е продължен.
Съдът, след съобразяване на твърденията и възраженията на
страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представен е Рамков договор № *** за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/Visa
2
Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa Classic от 05.06.2015 г., сключен между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Т. ЛЮБ. СЛ. със срок три години /чл.145
от договора/, по силата на който банката се задължава да открие сметка и да
издаде международна кредитна карта на името на ответника, както и да
одобри кредитен лимит съгласно вътрешните си правила. Видно от чл.30 от
договора банката е одобрила първоначален кредитен лимит в размер на 500
лв. Съгласно чл.11 от договора картодържателят получава лично издадена му
карта не по-късно от три месеца от датата на подписване на договора, като
видно от приобщения към доказателствения материал Регистър на банкова
карта в деня на подписване на договора на ответника са предадени карта тип
Visa Classic и плик с ПИН. Съгласно чл.32 от договора кредитният лимит
може да бъде използван само посредством картата. Страните са уговорили
заплащане в полза на банката на годишна лихва за ползвания кредитен лимит
в размер на 17,8%, включително чрез теглене на пари в брой /чл.33/, която
лихва се начислява върху усвоената част към края на отчетния период, за
периода от края на отчетния период до пълното погашение и се събира
служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото
надвишение /чл.34/, по какъвто начин се събират и дължимите такси и
комисионни във връзка с ползването на кредитния лимит /чл.36/. Съгласно
чл.40 от договора отчетният период приключва на 15-то число всеки месец.
Картодържателят дължи месечна погасителна вноска в размер не по-малък от
минималната погасителна вноска, равняваща се на 5% от общата дължима
сума (усвоен кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисионни) плюс
непогасени вноски от предходен период, плюс сумата на надвишението на
кредитния лимит, но не по-малко от 10 лв. /чл.42-43/. Страните са уговорили
срок за заплащане на минималната погасителна вноска – първият ден на
месеца, следващ месеца, в който изтича отчетният период /чл.44/, като при
изцяло или частично неплащане се дължи обезщетение за забава в размер на
10% на годишна база върху забавената дължима сума /чл.46/. В чл.61 и чл.62
от договора страните са уговорили условията за предсрочна изискуемост на
усвоената и непогасена част от кредитния лимит ведно с дължимите такси,
лихви и комисионни. Съгласно чл.114 от договора сред задълженията на
картодържателя е и заплащането на такси, лихви и други разходи на банката,
свързани с ползването на картата, съгласно Тарифа на банката и правила на
Visa/MasterCard, като картодържателят е дал съгласие за служебното им
събиране за сметка на кредитния лимит или за неговото надвишаване, като в
случай на надвишаване на кредитния лимит картодържателят дължи такса в
размер на 20 лв. /чл.37 и чл.115/. Страните са уговорили срокът на ползване
на кредитния лимит да съвпада със срока на действие на договора /чл.49/,
като срокът на договора се подновява автоматично, в случай че
картодържателят не е в просрочие към момента на изтичане валидността на
картата и не е уведомил писмено банката, че отказва картата да бъде
подновена /чл.146/.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 17.12.2016 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
като продавач и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като купувач, с предмет
възмездно прехвърляне на вземания, включително такива произхождащи от
договори за издаване и ползване на кредитна карта, сключени от продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях /§2, т.2.1. от
договора/, определени и индивидуализирани в конкретен договор за цесия,
оформен като Приложение № 1 /§1, т.1.2./, като по силата на §1, т.1.1. от
3
договора под „вземания“ се разбира всички дължими на продавача суми от
негови неизправни длъжници, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите
им принадлежности. Съгласно договорните условия прехвърлителното
действие на вземанията настъпва с пълното изплащане на покупната цена /§2,
т.2.3. и §4, т.4.1./, като продавачът се е задължил да предостави на купувача
писмено потвърждение за настъпилото прехвърляне, след пълното изплащане
на покупната цена по всеки конкретен договор за цесия /§4, т.4.3./,
упълномощил е изрично купувача да изпраща писмени уведомления от
негово име до длъжниците за сключения конкретен договор за цесия /§4,
т.4.4./. Съгласно §6 от договора същият се сключва за срок от една година,
като страните са уговорили автоматичното му подновяване за една година,
освен при писмено противопоставяне на някоя от страните преди изтичане на
срока. Видно от Приложение № 1 към рамковия договор /Конкретен договор
за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г./ банката-цедент е продала
на ищеца портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в
Приложение № 1А към договора, сред които и вземане на банката от
ответника по договора от 05.06.2015 г. в размер на 450,86 лв. – главница.
Представено е потвърждение, издадено от банката-цедент, с което се
потвърждава прехвърлянето на вземанията, произхождащи от договори за
кредитни карти, изрично посочени в Приложение № 1А към Конкретен
договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г., подписан между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
По делото е представено и пълномощно с нотариална заверка на
подписите от 13.04.2020 г., с което „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
упълномощава „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да представлява банката като
уведоми чрез извършването на необходимите правни и фактически действия
всички длъжници по цедираните вземания със сключения Конкретен договор
за цесия от 02.04.2020 г. Видно от известие за доставка, изпратена до
ответника пратка описана като „уведомление за цесия“, е върната на
27.04.2020 г. като невръчена с отбелязване на пощенски служител, че
„получателят отсъства“.
С исковата молба е представено и уведомление до ответника от
04.08.2021 г. за извършеното прехвърляне на вземания от банката-цедент чрез
пълномощника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, адресирано до ответника.
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
450/2021 г. по описа на РС-Бяла, в съда е постъпило заявление от ищеца,
подадено по пощата на 13.05.2021 г., въз основа на което срещу ответника е
издадена Заповед № 190/14.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК за следните суми по договор за издаване и ползване на
кредитна карта, сключен на 05.06.2015 г. между ответника и „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД: 450,86 лв. – главница, ведно със законната лихва от
13.05.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за периода от 14.07.2020 г. до
10.05.2021 г. в размер на 37,16 лв., 450,86 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за периода от
14.07.2020 г. до 10.05.2021 г. в размер на 37,16 лв., както и разноски за
производството в размер на 25 лв. – държавна такса, и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Препис от заповедта е връчен на длъжника
/ответника/ при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като връчителят е събрал
данни от кмета на населеното място, че С. отгодини пребивава в чужбина и на
адреса не живее никой. На 05.07.2021 г. заявителят /ищецът/ е бил уведомен
4
за възможността да предяви иск за вземанията си. Във връзка с тези указания,
на 06.08.2021 г. в съда е постъпила исковата молба /подадена по пощата на
05.08.2021 г./, въз основа на която е образувано настоящото производство.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснато
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
/неоспорено от страните в производството/ е изготвено след запознаване с
материалите по делото и преценка на представена от ищеца и от
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД счетоводна информация. Вещото лице дава
заключение, че във връзка с процесния договор, сключен между ответника и
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, банката е издала карта Visa Classic и на
08.06.2015 г. по картовата сметка на ответника е предоставила уговорения
кредитен лимит от 500 лв., от който в периода от 08.06.2015 г. до 16.07.2016 г.
картодържателят е усвоил 450,86 лв. чрез плащане на ПОС-терминал,
извършени тегления от АТМ-устройство и чрез платени за сметка на
кредитния лимит такси и лихви за ползването на картата, подробно описани
към нарочно изготвено към заключението приложение. Посочено е, че по
договора са начислявани възнаградителни лихви в размер на 81,75 лв. за
периода от 08.06.2015 г. до 16.07.2016 г., обезщетение за забава в размер на
1,05 лв. за периода от 16.08.2015 г. до 16.07.2016 г., такси в общ размер на
173,45 лв. за справки баланс по карта, теглене от банкомат (АТМ-устройство),
годишна такса, такса за надвишаване на кредитен лимит, начислени за
периода 08.06.2015 г. - 05.06.2016 г., като за погасяване на задълженията по
кредита са извършени плащания в размер на 876,11 лв. чрез осем минимални
погасителни вноски с падежни дати от 01.08.2015 г. до 01.04.2016 г., като
падежът на първата неплатена месечна вноска е 01.05.2016 г. Експертът дава
заключение, че към 02.04.2020 г. /датата на договора за цесия/ дългът по
договора за кредитна карта възлиза в размер на 450,86 лв. – главница, като в
този размер е остатъчното задължение на кредитополучателя и към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В съдебно заседание експертът
пояснява и допълва заключението като посочва, че размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода 14.07.2020 г.
– 10.05.2021 г. се равнява на сумата от 37,70 лв. По данни на експертизата за
периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до датата на
изготвяне на заключението по експертизата няма постъпили плащания на
задълженията.
Заключението на вещото лице като обосновано, компетентно и
почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на
експерта, съдът кредитира изцяло.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Съобразно твърденията на страните и отправеното до съда искане, съдът
намира, че е сезиран с предявени по реда на чл.422 вр. чл.415 от ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99
от ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор
за банков кредит, прехвърлени с договор за цесия, за които е издадена заповед
за изпълнение.
Предявените искове са допустими - същите изхождат от лице с правен
интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от
наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – връчване на
5
издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение на
длъжника (ответник по исковете) при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и
събрани от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса, като исковете
са насочени срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по
претенцията.
Основателността на ищцовата претенция е предпоставена от
установяването при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски кредит
между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответника с твърдените
параметри; изпълнение на задълженията на банката да предостави сумата по
отпуснатия потребителки кредит, съответно усвояване на суми от страна на
длъжника; валидно сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД и ищеца за прехвърляне на вземанията по договора за
потребителски кредит и надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата
цесия; настъпила изискуемост на вземането; забава на длъжника; размерът на
непогасения остатък от главницата; размерът на обезщетението за забава.
Не е спорно по делото, а и представените писмени доказателства
установяват по категоричен начин наличието на валидно възникнало заемно
правоотношение между ответника по делото и „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД по силата на Рамков договор № ****за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/Visa
Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa Classic от 05.06.2015 г., по който банката е
изпълнила задължението си да предостави на ответника кредитен лимит по
нарочно открита за това сметка, както и да предостави кредитна карта, чрез
която ответникът да усвоява наличността по сметката. От доказателствата по
делото се установява, че ответникът е усвоявал суми от кредитния лимит
съгласно договорните условия, поради което за него е възникнало
задължението да върне заемната сума при условията и сроковете, уговорени в
договора. В доказателствена тежест на ответника е установяването, че е
заплатил изцяло задълженията по договора, като по данните от изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза същият е извършил плащания по
договора чрез внасяне на осем минимални погасителни вноски, но
впоследствие е преустановил плащанията, при падеж на първата непогасена
месечна вноска 01.05.2016 г. Съобразно уговореното между страните,
договорът е сключен за срок от три години, считано от подписването му
/05.06.2015 г./ и предаването на кредитната карта /05.06.2015 г./, предвид на
което срокът на действие на договора е изтекъл на 05.06.2018 г. и именно това
е и крайната дата, на която е следвало да се издължи полученото в заем. За
пълнота следва да се посочи, че по делото липсват данни, от които да се
направи извод срокът да е бил подновен автоматично съгласно клаузата на
чл.146 от договора, още повече, че с оглед данните за допуснато от
картодържателя просрочие на задълженията, не е налице едно от кумулативно
предвидените условия за това. На следващо място, несъстоятелни се явяват
съжденията на особения представител на ответника, че кредитът е станал
автоматично и незабавно предсрочно изискуем с неплащането на първата
неплатена вноска. Вярно е, че в договора са уговорени различни хипотези на
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, но ищецът не се
позовава за вземането си на настъпила предсрочна изискуемост, а на изтекъл
краен срок на договора. Освен това просрочието на един кредит и
ненадлежното му погасяване не се приравнява на настъпила предсрочна
изискуемост. Настъпването на предсрочната изискуемост е предпоставено от
6
осъществяването на предварително уговорени между страните по договора за
кредит условия и предпоставки. Дори обаче в съдържанието на договора да е
налице клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени
вноски, съдът в настоящия си състав счита, че предсрочната изискуемост не
настъпва автоматично, тъй като същата представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление следва да е достигнало до длъжника /в този смисъл
разясненията на т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, а по делото липсват ангажирани
доказателства в тази насока.
Представените по делото рамков договор и конкретен договор за цесия
установят възникналото впоследствие между „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД и ищеца договорно правоотношение по силата на което са прехвърлени
вземания, сред които и вземанията на банката по процесния договор за
кредитна карта, сключен с ответника Т. ЛЮБ. СЛ., които вземания са
индивидуализирани по уговорените в договора за цесия начин. Ангажираните
по делото писмени доказателства в съвкупност с данните по изготвената в
производството експертиза установяват размера на придобитото от ищеца
вземане по сключения между ответника и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
договор от 05.06.2015 г.: главница в размер на 450,86 лв. Наведените от
особения представител на ответника възражения във връзка с извършената
цесия са заявени едва в хода на устните състезания по делото. Липсват данни,
че пропускът да се инвокират тези възражения в едномесечния срок за
отговор на исковата молба се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
поради което посочените възражения са преклудирани съгласно чл.133 от
ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че дори да бяха заявени
своевременно, същите биха били неоснователни. Вярно е, че съгласно
договорните условия прехвърлителното действие на вземанията по договора
за цесия настъпва с пълното изплащане на покупната цена. Но в тази насока
съдът съобрази представеното по делото писмено потвърждение от страна на
предишния кредитор /банката-цедент/, с което се потвърждава прехвърлянето
на вземания, сред които и процесното вземане на банката от ответника.
Потвърждението е издадено в съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД и в
изпълнение на §4, т.4.3 от сключения между банката и ищеца договор, според
която клауза продавачът издава писменото потвърждение след пълното
изплащане на покупната цена по договора за цесия, поради което макар и да
не са ангажирани преки доказателства за извършеното плащане, издаването
на писменото потвърждение от кредитора по това вземане, сочи на извод за
изпълнение на задължението на ищцовото дружество за заплащане на
уговорената по договора за цесия цена, респ. за надлежното прехвърляне на
вземането от ответника по договора за кредитна карта. На следващо място,
предвид липсата на ангажирано по делото писмено противопоставяне на
някоя от страните по рамковия договор за цесия съгласно §6 от договора,
неоснователно е и възражението на адвокат Б. за изтекъл срок на същия.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния
кредитор (в настоящия случай от банката). Единствената правна последица
от неспазване на задължението за уведомяване се свежда до това, че до
съобщаване на цесията длъжникът може да плати на цедента и плащането да
7
го освободи валидно от дълга. В случая за извършената цесия длъжникът е
надлежно уведомен с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея, сред които и писменото уведомление за извършеното
прехвърляне и издаденото от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на ищеца
пълномощно в тази връзка (Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.дeло №
1711/2013 г. на I ТО на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.дело №
2352/2013 г. на II ТО на ВКС). Уведомлението е подписано от цесионера, но в
качеството му на пълномощник на банката-цедент, като със същото се
съобщава за извършеното прехвърляне на задължението на длъжника към
банката. Упълномощаването е обективирано както в рамковия договор за
цесия - §4, т.4.4., така и в издадено впоследствие пълномощно от 13.04.2020 г.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9
от ЗЗД предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор
(цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания,
съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът ú се определя според
това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД (в този смисъл
Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.дело № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС,
Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.дело № 362/2015 г. на II ТО на ВКС).
А по отношение на обстоятелството, че връчването на уведомлението за
цесията до длъжника е извършено в случая чрез назначения му от съда по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, следва да се има предвид
следното:
Особеният представител се назначава при изпълнение на
предпоставките на чл.47, ал.1-5 от ГПК с цел охрана интересите на ответника.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Така в Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.дело № 193/2018 г. на I ТО на ВКС и в Решение № 86 от
27.10.2020 г. по т.дело № 2118/2019 г. на I ТО на ВКС, е прието, че
длъжникът е надлежно уведомен за изявлението на кредитора, че упражнява
правото си да направи кредита предсрочно изискуемо, с връчване на исковата
молба на особения представител на длъжника. По същите съображения,
настоящият съдебен състав намира, че с връчването на приложеното към
исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД на особения представител
на длъжника, последният е редовно уведомен за извършената цесия, което
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
В обобщение на изложеното по-горе и предвид липсата на
доказателства за погасяване на дължимите суми в уговорените срокове,
ответникът дължи на ищеца заплащане на усвоената и непогасена по договора
за кредитна карта, сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, главница в
размер на 450,86 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /13.05.2021 г./ до окончателното изплащане на
вземането, което вземане ищецът като цесионер е придобил от банката.
Наведеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване на вземаното по давност съдът намира за лишено от основание. По
своята правна същност погасителната давност представлява период от време,
свързан с бездействие на кредитора да упражни притезателното си право на
вземане или да поиска принудителното му изпълнение през определен от
8
закона срок, което води до погасяване на искането за принудително
осъществяване. В случая ищецът претендира главница по договор за кредитна
карта. Главницата се погасява с изтичането на общата петгодишна давност.
Не може да се приеме за правилна тезата на особения представител на
ответника, че в случая се касае за периодични плащания, които се ползват с
кратката тригодишна давност. Съгласно постановките на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГК на
ВКС разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД се отнася за изключение и тя не
следва да се тълкува разширително, а да се прилага само за такива
периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.
Възможността главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не променя
характера на вземането /така Определение № 15 от 11.01.2022 г. по гр.дело №
2736/2021 г. на III ГО на ВКС/. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно
решение № 5/21.01.2022 г. по тълк.дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС където
е посочено, че при разсрочването на едно парично задължение, което по
естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при
уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се
касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” от ЗЗД, а се
приема, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на
длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по
аргумент от разпоредбата на чл.66 от ЗЗД. Посочено е, че при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски
с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор
от отделни, периодично дължими плащания, като задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на
последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. В настоящия случай по силата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
погасителната давност е започнала да тече от 05.06.2018 г. /датата на която е
изтекъл срокът на договора и до който момент ответникът е следвало да
погаси изцяло задължението по договора/. Давността е прекъсната с
предявяването на иска за установяване на вземането по чл.422 от ГПК, като
предявяването на този иск има обратно действие, ако е спазен срока по
чл.415, ал.4 от ГПК /какъвто е настоящият случай/ и се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в
случая 13.05.2021 г. Към тази дата общата петгодишна давност, с която се
ползва вземането, не е била изтекла. Следва да се отбележи, че дори да се
възприеме тезата на особения представител на ответника за приложение на
кратката тригодишна давност към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК и тази давност не е била изтекла.
По силата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Така поради забава в плащането на вземането по договора за
кредитна карта, ищецът има вземане от ответника за мораторна лихва върху
непогасената главница. Последният претендира такава за периода от
14.07.2020 г. до 10.05.2021 г. в размер на 37,16 лв. Съгласно даденото от
вещото лице заключение размерът на обезщетението за забава в размер на
законната лихва за посочения период възлиза на 37,70 лв. Съдът обаче не
може да даде защита, присъждайки по-висок размер от претендираната с
исковата молба сума, поради което претенцията за мораторна лихва следва да
бъде уважена в посочения от ищеца размер.
В обобщение на изложеното исковата претенция за ищеца се явява
9
основателна и като такава подлежи на уважаване.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство, с каквото искане съдът е сезиран своевременно. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер 75 лв., за
депозит за вещо лице в размер на 250 лв. и за депозит за назначения особен
представител в размер на 300 лв., като е претендирал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, чиито размер на основание чл.78, ал.8 от
ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съобразявайки правната сложност на спора и материалния интерес, както и
осъществената защита – изготвяне на искова молба, поддържане на иска и
изразяване на становище чрез молби, без явяване в отрито съдебно заседание,
съдът определи дължимото юрисконсултско възнаграждение на 150 лв. Така
общият размер на разноските в исковото производство пред настоящата
инстанция възлиза на сумата от 775 лв. В заповедното производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът е определил в размер на 50
лв. Така общият размер на разноските в заповедното производство възлиза в
общ размер на 75 лв. Тези суми следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
На основание чл.258, ал.1 от ГПК настоящото решение подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК , че Т. ЛЮБ.
СЛ., ЕГН **********, адрес: с.К., общ.Д.м., обл.Р., ул.„Т.м.“ № ***, дължи
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6, по
Рамков договор № **** за издаване и ползване на международна кредитна
карта Visa Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa
Classic от 05.06.2015 г., сключен между Т. ЛЮБ. СЛ. и „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД с ЕИК ****, сумите както следва: 450,86 лв. /четиристотин
и петдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ – главница, ведно със
законната лихва от 13.05.2021 г. до окончателното ú изплащане; 37,16 лв.
/тридесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ – обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва за периода от 14.07.2020 г. до
10.05.2021 г., за които е издадена Заповед № 190/14.05.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.дело № 450/2021 г. по описа на Районен съд –
Бяла.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т. ЛЮБ. СЛ., ЕГН
**********, адрес: с.К., общ.Д.м., обл.Р., ул.„Т. м.“ № ***, да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6,
сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното
производство, както и сумата от 775 лв. /седемстотин седемдесет и пет
10
лева/ - разноски за първоинстанционното исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
11