РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 22.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16749 по описа за 2014 г. на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба от Т.Д. А. – М., чрез адв. М.М., против Ц.д. АД, „К.“АД, „Б.П.“АД, и
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Ищцата твърди, че по
силата на договор № СО 01375/2004 г. предоставила на второто ответно дружество
„К.“ АД, упражняващо търговска дейност като инвестиционен посредник,
собствените си 122 300 броя жилищно компенсаторни записи (ЖКЗ). Без нейно
съгласие това дружество регистрирало партида на име, различно от името на
ищцата, с присвоено за тази партида „служебен“ ЕГН, вместо на действителните й
имена и ЕГН. След това действие първото ответно дружество извършило прехвърляне
на книжата от личната сметка на ищцата, в клиентска сметка с посочен титуляр
-несъществуващото лице с грешно име. За третото ответно дружество -
инвестиционен посредник „Б.П.“АД се твърди в исковата молба, че това дружество
е извършело нерегламентирано разпореждане с финансови инструменти, като без да
извърши проверка за действителните данни на титуляря на ЖКЗ е признало право на
наследяване на третото лице с имена Д.Ш., на титуляря със „служебен ЕГН“ и
сгрешено име - каквото лице не съществува, съответно ЖКЗ на ищцата били
прехвърлени на това трето лице без правно основание. За четвъртия ответник
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол сочи, че противоправното
действие се изразява в посочване на погрешно име при регистрацията на
собствените й ЖКЗ
с
партиден
№
21-М-132-001-Ж, а именно Т.Д. М.-А., вместо Т.Д. А. – М..
По отношение на главния ответник „Ц.д.“АД
ищцата посочва, че ответната институция неправомерно е регистрирала партида на
несъществуващото лице Т.Д. М.-А., със служебно присвоен ЕГН **********, при условие,
че при проверка по ЕГН на ищцата е било видно, че същата е със същото лично име
и презиме, но с грешно изписано фамилно име. Вместо да провери дали е налице
техническа грешка, Ц.д. АД присвоил на партидата друг ЕГН срещу сгрешеното име.
По този начин компенсаторните записи на ищцата били загубени от нея,
прехвърлени по партидата на несъществуващо лице, а впоследствие - усвоени от
трето, неучастващо в настоящото производство лице, възприето от втория ответник
като наследник на несъществуващата личност със служебно присвоен номер.
С уточняващи молби от 14.02.2017 г. и
05.09.2017 г. ищцата сочи, че претендира имуществена вреда в размер на
88 056 лв., представляваща равностойността на собствените ѝ 122 300
броя
ЖКЗ
с
номинална
стойност
0,72 лева
за
един
брой
от ответниците в следната поредност - като
главен ответник посочва
Ц.д. АД, като евентуални в следната
поредност „К.“АД, „Б.П.“АД и Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол. Предвид изложеното моли съда да осъди ответника Ц.д. АД да й заплати обезщетение в размер на 88 056 лв. В
случай че съдът отхвърли иска срещу главния длъжник, в условията на
евентуалност, моли съда да осъди останалите ответници в посочената поредност на
предявяване на евентуалните искове. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответната
страна „К.“ АД прави възражение за недопустимост на исковете, които намират
основание в различни норми за всеки от ответниците и съединяването им за
съвместно разглеждане е недопустимо. По същество, оспорва изцяло предявения
иск. Не се оспорват твърденията, че между ищцата и това дружество бил сключен
договор от 22.11.2004 г. Твърди се изпълнение от страна на ответника на този
договор. Посочва, че е бил длъжен да открие клиентска сметка на ищцата, а идентичността
на ищцата с лицето посочено като титуляр на сметката е била установена. Излага,
че притежаваните от ищцата финансови инструменти са служебно прехвърлени от Ц.д.
АД на 14.08.2009 г. в резултат на процедура по наследяване, извършена пред ЦД
от друг инвестиционен посредник - второто ответно дружество „Б.П.“АД, действащо
в качеството си на регистрационен агент по смисъла на Наредба № 38 от
25.07.2008 г. на Комисията за финансов надзор. В изпълнение на процедурата по наследяване,
ЦД служебно открил клиентски подсметки при втория ответник на лицето Д.М.Ш.,
което се представило за наследник на ищцата, като служебно блокирал и
прехвърлил всички финансови инструменти, притежавани от ищцата по тази
подметка. Това прехвърляне било регистрирано като сделка на „Българска фондова
борса – София“ АД. Заявява, че „К.“АД е било единствено информирано за
извършеното прехвърляне, но не е била налице правна възможност за възразяване
относно извършените действия.
Ответникът „Ц.д.“ АД (ЦД) релевира възражение
за изтекла погасителна давност. По съществото на очертания с исковата молба спор,
излага подробно хронологията на извършените финансови операции. Посочва, че на
18.08.2009 г. компенсаторните инструменти са прехвърлени по сметка на лицето Д.Ш.,
в резултат на подадено нареждане до ЦД от лицензирания инвестиционен посредник
- второто ответно дружество „Б.П.“АД поради извършена при него процедура по
наследяване. Впоследствие третото лицеШ.извършило поредица от сделки за
продажба на компенсаторните инструменти. Ответникът подробно описва процедурите
по регистрация и прехвърляне от лична и клиентска сметка, както и процедурата
по наследяване. Поддържа, че Ц.д. АД е извършило всички действия в негова
компетентност и при спазване на нормативната уредба. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответното дружество „Б.П.“АД е
депозирало отговор на исковата молба, в който прави възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че не може да се търси разваляне на сделки с
компенсаторни инструменти. Заявява, че не е налице непозволено увреждане, тъй
като не е налице противоправно деяние. Сочи, че третото лице Д.Ш., чиято
самоличност била удостоверена от служител на ответника, се легитимирало като
наследник на ищцата с удостоверение за наследници № 017011/13.07.2009 г.,
издадено от СО-Район Красно село. Твърди, че ответното дружество няма достъп до
ЕСГРАОН, за да извърши собствена справка относно достоверността на издаденото
удостоверение. Оспорва размера на исковата претенция като недоказан. Претендира
разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Четвъртият ответник по иска - Агенция
за приватизация и следприватизационен контрол оспорва иска, като излага доводи
за неговата неоснователност. Твърди се, че е налице процедура за поправяне на
грешно вписана информация в Централния регистър на компенсаторните инструменти,
като такова искане от конкретния притежател на компенсаторни инструменти не е
постъпвало.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
По делото
не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, в
т.ч. временно удостоверение за притежаване на жилищни компенсаторни записи с №
21-М-132-001-Ж, издадено от Областния управител на област София на 16.08.1999
г., че ищцата притежава компенсаторни инструменти (ЖКС) на стойност
122 300 лв.
Съгласно
действащата в процесния период нормативна уредба издателите на компенсаторни
инструменти (в конкретния случай областният управител) са задължени да изпратят
информация за издаването им на Централния регистър на компенсаторните
инструменти (ЦРКИ) - съгласно § 1
ПЗР в редакцията към обнародването му в ДВ, бр.47 от 10 Май 2002 г., в сила от
12.06.2002 г. (сега § 2а ПЗР) от Закона за сделките с компенсаторни инструменти
(ЗСКИ). Компетентността по изграждането и поддържането на ЦРКИ, съответно и
вписването на компенсаторни инструменти, е предоставена на Агенцията за
приватизация
и следприватизационен контрол (чл. 2 от
Наредба за условията и реда за работа на Централния регистър на компенсаторните
инструменти). ЦРКИ, от своя страна, предоставя информацията, получена от издателите
на компенсаторни инструменти, на главния ответник – Ц.д. АД (ЦД), който
регистрира компенсаторните инструменти по сметки на техните притежатели.
Компенсаторните инструменти се считат за издадени като безналични с регистрирането
им в ЦД, а сделките и плащанията с тях се регистрират в ЦД.
От
събраните по делото доказателства се установи, че трето лице за производството
– Д.М.Ш., се представил за наследник на лице с имена Т. М.-А. и с ЕГН **********
(с различно фамилно име и ЕГН от това на ищцата) и чрез регистрационен агент „Б.П.“АД
(третият ответник) инициирал процедура за наследяване на ЖКЗ, собственост на сочения от него наследодател. В тази връзка
по делото е представено споразумение, сключено по НОХД № 10172/2017 г. на СРС,
НО, 6-с-в, с което Д.Ш. се признава за виновен в това, че на 12.08.2009 г., в
гр. София, в офис на „Б.П.“АД, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ – удостоверение за наследници № 017011 от дата 13.07.2009 г., издаден
от район Красно село за лицето Т.Д. М. – А., на който е придаден вид, че
представлява конкретно изявление на М.Д.– служител на Столична община, район
Красно село. В резултат на осъществената процедура по наследяване
(регламентирана в Правилник на Централен депозитар) ЖКЗ, собственост на ищцата,
са прехвърлени на третото лице, което впоследствие се разпоредило с тях с 63
сделки, регистрирани от ЦД. За да се стигне до този противоправен резултат,
лицето Т. М.-А. с ЕГН ********** е било идентифицирано с ищцата, която фигурира
в регистрите на ЦД освен със сгрешено фамилно име (М.-А., вместо А.) и с друго „служебно
присвоено“ ЕГН - **********. В искането за справка и блокиране на притежаваните
от наследодателя ценни книжа, Д.Ш. е посочил именно сгрешените имена и служебното
ЕГН, с които ищцата е фигурирала в електронната база данни на ЦД.
По отношение на първия (главен) ответник Ц.д. АД, настоящият
състав намира следното:
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно
увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние
на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за
изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на
извършителя (която се предполага). Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
Предметът
на дейност на Централния депозитар е уреден в Закона за публичното предлагане
на ценни книжа (ЗППЦК), Наредба № 8 от 12.11.2003 г. за Централния депозитар на
ценни книжа, отменяща Наредба № 19 от 12.08.1996 г. за Централния депозитар за
ценни книжа и неговия Правилник. Дейността му с компенсаторни инструменти е
допълнително регламентирана и с Наредба за дейността на Централния депозитар по
регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с
компенсаторни инструменти (Приложение № 2 към чл. 2 на ПМС № 146 от 15.07.2002
г., обн., ДВ, бр. 71 от 23.07.2002 г.).
Съгласно
цитираната нормативна уредба ЦД е институция, натоварена с дейността по
поддържане на националната регистрационна система за безналични ценни книжа,
като осъществява регистриране на безналични ценни книжа и на прехвърляния на
безналични ценни книжа, както и съхранение и поддържане на данни за безналични
ценни книжа чрез откриване и водене на сметки на техните емитенти и
притежатели. Както бе посочено вече, компенсаторните инструменти подлежат на
регистриране в ЦД по сметки на техните притежатели. Предоставянето на
информация за издадени компенсаторни инструменти и техните притежатели от
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол до Централния депозитар
се извършва с електронен документ.
Видно от
представен протокол за предадени данни на ЦД от ЦРКИ от 02.10.2002 г. (намиращ
се на л. 89), притежател на компенсаторни инструменти с номинал 122 300
съгласно удостоверение № 21-М-132-001-Ж е Т.Д. М.-А. с ЕГН **********. Действително
в подадената информация от ЦРКИ към ЦД е допусната грешка в изписване на
фамилното име на ищцата – двете фамилни имена са разменени. Ответникът Централен
депозитар признава в отговора на исковата си молба, че е констатирал наличието
на разминаване във фамилните имена на ищцата, тъй като в системата на ЦД лице
със същото ЕГН, но с различни имена, вече е вписано като притежател на друг вид
финансови инструменти. В резултат на констатираното разминаване, ответникът
прави извод за „дублиращи се данни за ЕГН“ и регистрира компенсаторните
инструменти на името на Т.Д. М.-А. (със сгрешено фамилно име) и служебно
генериран код (служебен ЕГН) **********.
Противно на изложеното от ответника, че базата данни на ЦД поддържа връзка
между служебно генерирания код и личния ЕГН, се установява от множеството
представени по делото писмени доказателства в т.ч. справка от системата на ЦД
за реализирани от ищцата сделки (л. 90), писмо изх. № 01-2014-681/05.03.2014 г.
от ЦД до КФН и справка от регистъра на ЦД относно операциите с финансови
инструменти на лицата Т.Д. М.-А., ЕГН ********** и Т.Д. А. – М., ЕГН**********
(л. 278), информационен файл от 13.08.2009 г. за наличността по сметките на Т.Д.
М.-А. (л. 299), дневно извлечение от ЦД от дата 18.08.2009 г. (л. 301). Във
всички посочени документи, издадени от ответника, срещу имената Т.Д. М.-А. фигурира единствено служебно генерирания ЕГН.
Несъстоятелен е аргументът на ответника ЦД, че служебно генерираният код (ЕГН)
осигурява уникалност на лицето, притежател на компенсаторни инструменти.
Напротив, създаването на служебния код, с който ищцата е била идентифицирана
при всички сделки със собствените й финансови инструменти,
е създало предпоставка за прехвърлянето им на мним наследник, ползвал се с
неистински документ. Единният граждански номер е единственият уникален номер,
чрез който физическите лица се определят еднозначно – арг. чл. 11, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема, че е доказано наличието на
деликт, а именно извършени от служители на главния ответник действия и
бездействия, довели до увреждане на ищцата. На първо място, противоправното
бездействие на служителите на Централния депозитар се изразява в неизползване
на реда за поправяне на грешни вписвания, извършени
от Централния депозитар, приложим при установяване на грешно вписване по сметка
за компенсаторни инструменти съгласно Глава четвърта от Наредбата за дейността
на Централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване
на плащанията с компенсаторни инструменти. На следващо място, противоправното
действие на служителите на ответника се изразява в генериране на служебен код
(ЕГН), който подменя личния и уникален ЕГН на ищцата. Подобно действие не почива
на нормативно установено правило и противоречи на установените правила за
водене на сметки на притежателите на ценни книжа, които сметки поддържат данни,
установени чл. 24, ал. 1 от Наредба № 8 от 12.11.2003 г. за Централния
депозитар на ценни книжа, между които не фигурира служебно генериран ЕГН.
Посоченото действие е в нарушение на задължението на ответника да осигурява
ефективно функциониране
на системата за безналични ценни книжа
в условията на надеждност и сигурност при осъществяване на сделките и
съхраняване на информацията, вменено в чл. 2, ал. 2 от Наредба № 8.
Непосредствената причина за неправомерното прехвърляне на компенсаторните инструменти,
собственост на ищцата, на трето за производството лице, е идентифицирането й чрез служебно генерирания
от
Централния
депозитар
единен
граждански
номер, а не чрез личния й действителен такъв. Предвид
изложеното, съдът намира за основателен искът срещу първия ответник Ц.д. АД.
По
отношение на размера на претърпените от ищцата вреди, съдът намира, че предвид
основателността на предявения иск и липсата на възражение относно размера на
вредата, то същият следва да се определи на основание чл. 162 ГПК съобразно
заявения от ищцата размер, а именно 88 056 лв. на база 0,72 лв. за един
брой ЖКЗ.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна
давност. Съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД началният момент, от който започва да тече давностният срок при непозволено
увреждане, е датата на откриването на дееца, което обаче не може да стане
по-рано от откриването на самото нарушение. В конкретния случай ищцата е разбрала
за неправомерното разпореждане със собствените й ЖКЗ в полза на трето лице на 20.02.2014
г. при посещение в офиса на инвестиционния посредник „К.“ АД. В писмо от
17.03.2014 г. от „К.“ АД до КФН (намиращо се на л. 283) същият потвърждава, че
е уведомил ищцата за извършената процедура по наследяване при нейно посещение
през месец февруари 2014 г. Исковата молба е депозирана на 24.10.2014 г., с
оглед на което 5-годишният давностен срок не е изтекъл.
Предвид
основателността на иска срещу първия ответник „Ц.д.“ АД, съдът намира, че не е
налице процесуалното условие за разглеждане на исковете срещу евентуалните
ответници К.“АД, „Б.П.“АД и Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол.
Ищцата не е
представила доказателства за сторени разноски, включително за адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не следва да й присъжда такива съобразно
уважената исковата претенция. Към представения списък по чл. 80 ГПК не са
приложени доказателства за уговарянето и/или заплащането на адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, поради освобождаване на ищцата
от задължението за внасяне на държавна такса съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК,
ответникът „Ц.д.“ АД, следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 3 522, 24 лв. Ответниците по евентуалните субективно
съединени искове, в случай на уважаване на главния и оставянето без разглеждане
на евентуалните искове, имат право на разноски като приложима в случая по
аналогия е разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК (определение № 82 от 19.02.2009 г.
по ч.т.д. № 60/2009 г., ТО, I-во отд.). Ответникът „К.“ АД претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3171,68 лв. Съдът намира, че
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, на този ответник следва да се
присъдят разноски в размер на 300 лв., за възнаграждение за юрисконсулт,
определен съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ от
06.01.2006 г. Ответникът „Б.П.“АД е представил Договор за правно обслужване от
17.12.2015 г., от който е видно, че договореното възнаграждение между „Б.П.“АД
и адв. Н.К. е в размер на 2 400 лв. с ДДС. Представено е доказателство, че
на 15.01.2016 г. договореното възнаграждение е заплатено по банков път. Ищцата
е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ответника „Б.П.“АД по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за неоснователно. Претендираният размер е значително по-нисък от
определения такъв в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките за присъждане на платеното
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 5 лв. за издаване на съдебно
удостоверение.
Ответникът
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол не претендира разноски,
поради което съдът не дължи присъждането им.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ц.д.“ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.Д. А.-
М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
88 056 лв. (осемдесет и осем
хиляди и петдесет и шест лева), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно прехвърляне на собствените
на ищцата 122 300 броя жилищно компенсаторни записи на третото лице Д.М.Ш.,
вследствие на нередовно водене на данните по сметката на ищцата при „Ц.д.“ АД.
ОСЪЖДА „Ц.д.“ АД , ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд,
държавна такса в размер на 3 522,24 лв.
(три хиляди петстотин двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА Т.Д.А., ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на „К.“АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 300 лв.,
представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Д. А.- М., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на „Б.П.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, административна сграда „Абакус“,
направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение, в общ
размер на 2 405 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените от Т.Д. А.- М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД, исковете срещу ответниците „К.“АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, „Б.П.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
административна сграда „Абакус“ и Агенция
за приватизация и следприватизационен контрол, адрес: гр. София, ул. „********
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: