Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №………..
гр. Враца, 03.07.2019г.
Районен съд - Враца, първи
граждански състав, в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
като разгледа искова
молба от М.Е.Ц. срещу Н.Ц.Ц., по която е образувано гр.д. №5130/18г. на РС-Враца,
първи граждански състав, констатира следното:
М.Е.Ц. е подала
искова молба по чл.127а, ал.2 СК за даване на разрешение детето Е.Н.Ц.да пътува
в държавите от ЕС за срок от 5 години без съгласието на бащата. В исковата
молба е посочено, че майката и детето живеят в гр. София, като детето посещава 104
ОУ „ Захари Стоянов“ – София. Ответникът не е бил открит на регистрираните му
адреси, не е оспорено обстоятелството, че детето живее и се отглежда в гр.
София.
Съгласно разпоредбата на чл.127а,ал.2
от СК спорът относно въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това се разрешава от районния съд
по настоящ адрес на детето. В установената практика на съдилищата и ВКС,се
приема,че вложеният в тази норма смисъл понятието „настоящ адрес” следва да се тълкува като се изхожда от
характера на производството по спорове за местоживеенето на детето, упражняване
на родителски права, лични отношения с него и издръжката му, въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, в което съдебно производство основната цел е закрила на
интересите на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези
спорове, изключваща общата такава по чл.105 от ГПК,респ.чл.112 ГПК е обусловено
именно от тази цел, поради което и при изясняването на понятието „настоящ адрес на детето” следва
да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите
процесуални действия по разглеждането на спора. Изрично понятието за настоящ адрес се свързва с мястото на
пребиваване като фактическо състояние в разпоредбата на параграф 1,т.15 от допълнителните
разпоредби на Закона за закрила на детето/т.15 :»Настоящ адрес на дете» е
адресът,на който детето пребивава»/,която в конкретния случай също намира
своето приложение, тъй като се касае за съдебно производство, в рамките на
което се засягат права на детето по смисъла на чл.15 от същия закон. Това
тълкуване не противоречи и на уредбата в Закона за гражданска регистрация
/ЗГР/:» Настоящ адрес е адресът,на който лицето живее». Действително този адрес
подлежи на регистрация, но заявяването му, предвидено в чл.96,ал.1 и срокът за
това по чл.99,ал.1 от същия закон се явяват последица от факта на местоживеене
на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на
заявление за промяна настоящия адрес/респективно по-късното му заявяване/ не
променя установения факт на местоживеене на детето на определен адрес, определящ
се като настоящ такъв. Именно в този смисъл е и практиката на ВКС в Определение
№185 от 23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№2198/2013г., ІІ г.о., ГК, което определение е
задължително за съда, като постановено в производството по реда на чл.274,
ал.3, т.2 от ГПК, постановено по следния правен въпрос: как се определя
настоящия адрес на детето към подаване на исковата молба - дали това е
фактическото му пребиваване на даден адрес или следва да се приложи формалния
признак по Закона за гражданската регистрация.
В настоящия случай е безспорно
обстоятелството,че към момента на депозиране на исковата молба в Районен съд –
Враца на 03.12.2018 год.родителите вече
са във фактическа раздяла и детето Елена живее с майка си в гр. София.
С оглед на това разпоредбата на
чл.127а,ал.2 от СК, регламентираща производството по съдебна администрация при
разногласие между родителите, предвижда специална местна подсъдност, дерогираща
общите правила за местна подсъдност, уредени в ГПК. Компетентен да се произнесе
по молбата е съдът по настоящ адрес на детето. Тази подсъдност е уредена изцяло
с оглед всестранната защита правата и интересите на детето, като както беше
посочено по-горе практиката на ВКС е разяснено, че под
настоящ адрес следва да се възприема мястото, където
фактически пребивава детето към момента на сезиране на съда.
В процесния случай посочения
адрес,на който пребивава и се отглежда детето е в гр.София, ***********намиращ
се в съдебния район на Софийски районен съд.
Съдът намира, че обстоятелството,
че детето временно пребивава при баба си в гр. Враца след подаване на исковата
молба за периода на лятната ваканция, не променя неговото местоживеене. Следва
да се има предвид и че производството няма характер на бързо производство, нито
е сред изрично изброените в чл. 329, ал.3 ЗСВ, които се разглеждат в периода на съдебната ваканция от 15 юли до
1 септември, поради което делото няма да бъде насрочено в този период.
Уредбата на местната подсъдност в
чл.127а,ал.2 от СК е императивна,поради което за спазването на тази подсъдност
съдът следва да следи служебно.
Така мотивиран,съдът намира,че
настоящото производство следва да бъде прекратено и делото изпратено на местно
компетентния съд в Софийски районен съд.
Воден от горното,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5130/2018 год.,по описа на Районен съд –Враца,
първи граждански състав, и ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл.118,ал.2 ГПК,вр. с
чл.127а,ал.2 от СК.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: