Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 29.12.2020 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

като разгледа докладваното от Председателя Административно дело (ГО) № 5 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по Жалба на Х.Д.Л. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.К., против фактическо задържане, направено от Г.М.Д. – Старши полицай в Група „Охранителна полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, за времето от 11.00 часа до 12.18 часа на 15.11.2020 година.

 В Жалбата, депозирана от Л. чрез процесуалния му представител – адвокат М.К., се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, вр.чл. 146 от АПК, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-291 от 14.11.2020 година, издадена от Т.А.Д.– Младши разузнавач в Сектор „Криминална полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, жалбоподателят Х.Д.Л. е задържан за срок до 24 часа, като е освободен в 11.00 часа на 15.11.2020 година. Веднага след това е помолен от Г.М.Д. – Старши полицай в Група „Охранителна полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, да остане в района на РУ – Свиленград, за да бъде извършено с него процесуално-следствено действие – разпит, във връзка с образувано Досъдебно производство (ДП), същият не е бил с белезници, не е бил в изолирана среда – бил е в двора на полицейското управление (на скамейката пред сградата), разполагал е с мобилния си телефон – дори е разговарял с адвокат, уведомен е че може да иде до питейното заведение, което е извън районна на РУ и т.н. Около 12.10 часа Д. отива на местопроизшествие в село Пъстрогор, област Хасково и когато се връща жалбоподателят Л. го няма на скамейката пред сградата на РУ - Свиленград.  

При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна (процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото), внесена е дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 73 от ЗМВР, на лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

Важно е да се отбележи, че не всяко ограничение на физическата свобода се счита за арест. Например, не се смята, че човек е арестуван или задържан всеки път, когато се намира в полицейско управление. Понякога може да бъдете поканен да помогнете в разследването и да отговори на въпроси, но можете свободно да напусне, когато е изпълнил законовите си задължения да сътрудничите в наказателния процес.

Ситуациите могат да бъдат много различни и следователно правата на човека дават някои критерии за това как да се прецени дали наистина човек е арестуван, респ. задържан. Това са: начинът, по който е арестуван/задържан, мястото, където е задържан/арестуван и колко дълго е задържан/арестуван. Например, ако човек е бил принуден насилствено, поставен в ограничена или дори изолирана зона, която не може да напуснете и която е силно контролирана от полицията, това се счита за арест. Арестът може да е резултат и от ситуация, в която е дошъл в полицейското управление свободно и доброволно.

Конкретният случай е именно такъв – жалбоподателят Л. е помолен, да остане в районна на РУ – Свиленград, за да бъде извършено с него процесуално-следствено действие – разпит, във връзка с образувано ДП, същият не е бил с белезници, не е бил в изолирана среда – бил е в двора на полицейското управление, разполагал е с мобилния си телефон – дори е разговарял с адвокат, уведомен е че може да иде до питейното заведение, което е извън районна на РУ, т.е. че може да излезе извън района на РУ и т.н.  Ето защо Съдът приема, че не е налице каквото и да било задържане на жалбоподателя Л., включително фактическо такова, тъй като не са били ограничени каквито и да било негови права и законни интереси. В подкрепа на изложеното е и фактът, че ако действително е бил задържан е трябвало да бъде освободен от полицейския орган, който го е задържал, което не е налице, тъй като следва като Д. се връща от местопроизшестието в село пъстрогор, Л. го няма на скамейката пред сградата на РУ – Свиленград.   

С оглед на изложеното Жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, искането за присъждане на разноски, направено от страна на жалбоподателя е неоснователно.

Водим от горното, Съдът

 

                                              Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна Жалбата на Х.Д.Л. с ЕГН ********** ***, против фактическо задържане, направено от Г.М.Д. – Старши полицай в Група „Охранителна полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, за времето от 11.00 часа до 12.18 часа на 15.11.2020 година.

ОСТАВЯ БУЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Д.Л. с ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски по делото.

Решението може да бъде оспорено пред Административен съд - Хасково в четиринадесетдневен срок, който за ответника (полицейски орган към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково) тече от днес, а за жалбоподателя - от съобщаването му.

 

                       

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                     (Кремена Стамболиева)