№ 5983
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507270 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5182 от 22.03.2024 г. по гр. д.№ 46496/2023 г. по описа на СРС,
120 с-в, е осъден „ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Р. Ж. С., ЕГН
**********, гр. София, ул. ****, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 2 477,41 лева (две хиляди четиристотин седемдесет и седем
лева и четиридесет и една стотинки), представляваща незаплатена част от
застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек автомобил марка „Ауди
Ку7“ с рег. № ****, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
06.08.2023 г. в гр. София, ул. „Еровете“, срещу № 7, товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер 316 ЦДИ”, с рег.№ **** по вина на водача на лек автомобил товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ”, чиято отговорност е била покрита от „ЗАД
Д.Б.: Ж. и з.” АД, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва от 18.08.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „ЗАД
„Д.Б.: Ж. и з.“ АД срещу постановеното решение, в частта, с която е уважен
осъдителния иск по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД с изложени доводи за неправилност,
поради необоснованост и неправилно приложение на материалноправните разпоредби
на чл.45 ЗЗД и чл. 432 КЗ. Заявява, че неправилно съдът е приел за доказана
1
претенцията на ищеца при несъобразяване, че описаните от последния щети на
автомобила не са причинени от настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Поддържа, че чрез събраните доказателства не е установено при пълно и главно
доказване, че деформациите на предния капак на автомобила са били причинени от
описаното ПТП.
Отправя искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и
отхвърляне на предявения иск за имуществени вреди. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Р. Ж. С. в срока по чл.263 ГПК е подал отговор на
въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Излага
доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение в обжалваната
част. Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция писмени и гласни
доказателства и констатациите на експерта по САТЕ е установено, че деформациите на
предния капак са били причинени в резултат на настъпилото ПТП. Отправя искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част и претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 120-ти състав, решение в
обжалваната част за валидно и допустимо. Последното е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Разпоредбата на чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
т. е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477,
ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена
от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към
датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на
вредите.
В проведеното производство е установено, чрез събраните пред първата
2
инстанция писмени и гласни доказателства и констатациите на САТЕ, че на 06.08.2023
г., около 11:00 часа в гр.София е настъпило ПТП при следния механизъм: товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ”, с рег.№ ****, бил паркиран на ул.
„Еровете“, срещу №7 от лявата страна, в посока от ул. „Ген. Михаил Кутузов“ към ул.
„Преки път“. Поради наклона на платното за движение, автомобилът самопотеглил
(подхлъзнал се) и реализирал ПТП с паркирания пред него лек автомобил „Ауди Ку 7“,
с рег.№ ****.
Установено е, че така описаното ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на товарния автомобил Мерцедес Спринтер, който
не е преценил необходимата му дистанция за излизане от реда на паркираните
превозни средства, като е загубил контрол над управляваното от него превозно
средство – нарушение на правилата на чл. 96 от ЗДвП, предвиждащ, че водачът на
спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то
да не може да се приведе в движение или да потегли само.
В производството не е спорно и е установено чрез събраните пред първата
инстанция доказателства, че по отношение на т.а. марка „Мерцедес“ с рег. № **** е
налице валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно
дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към
датата на ПТП-то, както и че застрахователя ответник е заплатил на пострадалия от
ПТП ищец сумата 430,91 лева на 11.08.2023 г. за причинените му имуществени вреди
от описаното застрахователно събитие- покрит от застрахователя риск.
Доводите на въззивника, че уврежданията по капака на автомобила на ищеца не
са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, съдът намира за неоснователни.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателства, чрез показанията на
свидетеля Тончев /пряк очевидец на нанесените по л. а. Ауди щети/ се установява, че
при извършен от него и собственика на автомобила оглед са констатирали повреда на
бронята, увреда на предния капак от лявата страна, който бил огънат, както и мигачи и
халогени. Същевременно, чрез констатациите на приетата пред първата инстанция
САТЕ, която настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК се установява,
че уврежданията на предния капак на автомобила са настъпили в резултат на
станалото ПТП по описания механизъм. Както е посочил в своето заключение
експерта, уврежданията по предния капак на автомобила се изразяват в нарушена
цялост на лаковото покритие в предната част непосредствено до рамката на предната
решетка /радиатор/. Последната заедно с решетката на ляв халоген и ляв мигач, както
и бронята са били увредени при ПТП до степен – подмяна на същите части, както е
посочил експерта.
При така установените обстоятелства, настоящия състав намира че фактическата
обстановка по механизъм на настъпване на ПТП е установена правилно от СРС чрез
3
събраните пред първата инстанция писмени доказателства, показанията на посочения
свидетел и констатациите на експерта по приетата пред първата инстанция САТЕ,
която настоящия състав изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК. Тези фактически
констатации се установяват изцяло и от настоящата въззивна инстанция при
обсъждане на събраните доказателства.
В производството е установено и страните не спорят, че стойността на ремонта
на процесното МПС, необходима за отстраняване на щетите, по средни пазарни цени
към датата на ПТП възлиза на сумата 2908,32 лева. От тази сума следва да бъде
приспадната заплатената извънсъдебно сума от застрахователя в размер на 430,91 лева,
поради което искът за непогасения остатък от 2 477,41 лева следва да бъде изцяло
уважен, като върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва от
18.08.2023 г. до погасяване на вземането.
По изложените съображения, съдът намира че постановеното решение следва да
бъде потвърдено като правилно в обжалваната част, а подадената въззивна жалба
следва да бъде оставена без уважение.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника. На основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в размер на
400.00 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5182 от 22.03.2024 г. по гр. д.№ 46496/2023 г. по
описа на СРС, 120 с-в, С КОЕТО е осъден „ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ****, да
заплати на Р. Ж. С., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. ****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 2 477,41 лева (две хиляди
четиристотин седемдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за отстраняване
вредите на лек автомобил марка „Ауди Ку7“ с рег. № ****, причинени от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 06.08.2023 г. в гр. София, ул. „Еровете“,
срещу № 7, товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ”, с рег.№ **** по вина
на водача на лек автомобил товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ”, чиято
отговорност е била покрита от „ЗАД Д.Б.: Ж. и з.” АД, по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от 18.08.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението.
4
ОСЪЖДА „ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Р. Ж. С., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сума в размер на 400.00 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5