№ 176
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110201534 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на Д.М. Ц., чрез пълномощника му адв. П.Н.,
против Заповед № 433зз-177/29.03.2021 г. на полицейски инспектор от І РУ
при ОД на МВР-Варна – Пантелей П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа.
В жалбата се твърди, че задържането е незаконосъобразно, тъй като
не са били налице законовите условия и предпоставки. Сочи се също така, че
процесната заповед е издадена е при неспазване на установената форма. В нея
не били посочени обстоятелствата дали основание на полицейските органи да
задържат жалбоподателя. Не били описани фактите и обстоятелствата или
конкретно противоправно поведение запълващо някоя от хипотезите на чл.
72, ал. 1, т. 1-6 от ЗМВР като бланкетно било посочено правно основание.
Липсвала мотивна част. Отправя се искане за отмяна заповедта.
В съдебно заседание процес. представител на жалбоподателят
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли атакуваната заповед да
бъде отменена на основанията изложени в жалбата като отправя искане и за
присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса.
Ответникът, инспектор при І РУ ОД на МВР Варна – П., оспорва
1
жалбата, а във фазата по същество моли издадената заповед да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи че в заповедта е посочено
основанието за задържане, както и че тя съдържа всички реквизити, а лицето
е било запознати с всички допълнително приложени декларации, протокол за
личен обиск и др.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните
по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2021 год., около 21: 50ч., в дежурната част на 1 РПУ варна
бил получен сигнал за извършен побой над лице. По сигнала полицейските
служители посетели местопроизшествието където установили пострадалото
лице Ц. който им обяснил, че няколко лица са му нанесли побой и повредили
автомобилът му. Лицето им посочило къде се намират лицата причинили му
телесните повреди и конкретно посочили молителят Делян Ц., като едно от
лицата участвало в побоя. Поради това той бил задържан и отведен в І РУ ОД
на МВР Варна. Там по П.П. старши полицай при І РПУ изготвил заповед за
задържане от 29.03.2021г. 22.50 часа. Лицето било освободно на следващия
ден в 15.15 часа..
Видно от приложената административна преписка атакуваната
Заповед за задържане на лице рег. № 433зз/177/29.03.2021, е била издадена на
29.03.2021год. от П.П. – старши полицай при Първо РУ Варна, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържане на
жалбоподателя Ц., за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на
Първо РУ Варна. Като фактическо основание за издаване на заповедта не е
посочено. Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и
връчване на екземпляр от нея на задържания.
Жалбата е подадена на 08.04.2021 год. по пощата.
Заповед рег. № 433зз177/29.03.2021год. с която е разпоредено
задържане за 24часа на лицето Ц.; декларации изходящи от Ц.; протокол за
личен обиск ; разписка за върнати вещи и пари на задържано лице подписана
от Ц.; Заповеди за зачисляване и отчисляване от храна.
С оглед така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът прави следните изводи:
2
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК. Същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72,
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. в зависимост от конкретния случай,
мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или
преустановителен характер.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето
му.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган старши
полицай към І РУ Варна при ОД МВР, представляващ полицейски орган по
смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл. 6, ал.
1, т. 2 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от
ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както
предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за
задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР.
Задържаният е попълнил декларация, че е запознато с правата си, както и за
намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви
"б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от
заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името,
3
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР.
В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не
са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 72, ал. 2
т. 2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни
основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на
доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от
ответната страна с допустимите доказателствени средства.
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея
правно основание е "чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР". Съгласно посочената
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление. От фактическа страна в заповедта не е
посочено нищо – графата в предварително зададената бланка е непопълнена.
Данните за авторство на деяние обаче само по себе си не представлява
законово регламентирано материалноправно основание за налагането на
ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (в която хипотеза е постановено
задържането). В контекста на горното липсата на фактическо и правно
описание се явява съществено нарушение на процесуалните правила за
издаване на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика - Решение №
3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от
02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., III о. и др. фактическите
основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които органът
черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не
само не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи
пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да
бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесният
случай. В този смисъл следва да се има в предвид решение от 24.06.2014 г. на
Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 –
Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че единствено
посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е
недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на
4
необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за
защита на лицата от произвол.
За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му
правомощия в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си е следвало в заповедта
за задържане по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да са описани конкретни
фактически обстоятелства свързани с това коя от дейностите по чл. 6 от
ЗМВР е осъществявал полицейския орган, какво е било поведението на
адресата в частност с какво престъпление евентуално е извършил. В случая в
заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства
релевиращи наличието на конкретни и обективни данни и обстоятелства,
сочещи, че лицето спрямо което е постановено задържането по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР осъществило някакво противоправно деяние.
Действително съгласно трайно установената съдебна практика
мотивите за изготвяне на адм. акт могат да бъдат изложени и в други
документи съдържащи се в административната преписка когато тези
документи изхождат от издателя на акта. В случая обаче доколкото се касае
до засягане на едно от основните права на човека – правото на свобода, обект
на изключителна защита от ЕКПЧ следва да бъде съобразена разпоредбата на
чл. 5, § 2 от ЕКПЧ съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно
да бъдат съобщени основанията за арестуването му. С други думи ако и
мотивите да са изложени в документ различен от оспорваната заповед, то
този документ следва да е бил незабавно доведен до знанието на задържаното
лице. В случая към преписката са налични два документа изходящи от пол.
орган издал оспорената заповед: Процесната заповед съставена срещу
жалбоподателя и протокол за личен обиск на Ц.. Видно от съдържанието на
протокола за личен обиск, в същия също отсъства основанието за задържане
на Ц..
С процесната Заповед е ограничено правото на свобода и сигурност
на жалбоподателя Ц. по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ, чиято
конституционна и международноправна защита императивно изисква чрез чл.
30, ал. 2 от КРБ вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР чл. 74, ал. 6 ЗМВР и член 5, § 2
ЕКПЧ основанията за задържането да му бъдат съобщени незабавно.
Обратното, същата тази правна закрила и формираната трайна практика на
5
ЕСПЧ по член 5 ЕКПЧ изключва категорично възможността едно лице да
бъде лишено от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на
неизвестни за него основания. Ето защо, след като необходимата информация
за тях не се съдържа в процесната Заповед съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и
чрез връчването на неин препис по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР не е доведена
до знанието на жалбоподателя Ц. при задържането му съгласно член 5, § 2
ЕКПЧ, фактическите негови основания не могат да се формулират,
предявяват и доказват от постановилия го полицейски орган впоследствие.
Липсата на фактическо основание не може да се преодолее чрез събиране на
гласни доказателства в съдебната фаза на процеса –свидетелски показания,
които официално нито са приобщени към преписката до задържането на
лицето, нито са му били незабавно съобщени съгласно член 5, § 2 ЕКЧП чрез
връчването препис по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Обстоятелството, че в
последствие, след задържането на Ц., същият е узнал или се е досетил по
един или друг повод за причината за задържането си, вероятно посредством
задаваните му въпроси при проведените разпити и/или беседи, в какъвто
смисъл са показанията на свидетелите не е от категорията да компенсира
липсата на фактическите основания в заповедта. Липсата на фактически
основания за задържането в обжалваната Заповед препятства и съдебния
контрол по чл. 72, ал. 4 ЗМВР и член 5, § 4 ЕКПЧ, който се упражнява
единствено в рамките на индивидуалния административен акт, чиято
законосъобразност се оспорва. Този порок във формата на процесната
Заповед е съществен, не е незабавно отстранен от издалия я полицейски орган
до задържането на жалбоподателя на процесната дата съгласно член 5, § 2
ЕКЧП, не подлежи на последващо саниране по делото и е самостоятелно
абсолютно основание за отмяната й.
Водим от горното, настоящият състав на ВРС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М. Ц. ЕГН **********, чрез пълномощника
му адв. П.Н., Заповед 433зз-177/29.03.2021 г. на полицейски инспектор от І
РУ при ОД на МВР-Варна – Пантелей П. с която на основание чл. 72, ал. 1, т.
6
1 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Варна в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните с
връчени преписи.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7